Икономисти оборват мотивите за протеста на зърнарите
Икономисти реагираха на поръчките за митинги на земеделци откакто през вчерашния ден в Народното събрание бе гласувано решение възбраната за импорт на украинско зърно да падне. Въпреки че самото решение на българските депутати е по-скоро условност, защото възбраната на равнище Европейски Съюз пада от през днешния ден, зърнопроизводителите обявиха, че са обединили невиждано всички браншове в земеделието и от другата седмица стартира народен митинг с блокиране на гранични пунктове, пътища, автомагистрали и чакат 1 млн. души да ги поддържат. Блокадата ще се придвижи във вторник и в столицата.
В студиото на Нова телевизия тази заран икономистът Лъчезар Богданов съобщи, че на процедура България не внася украинско зърно, защото страната ни е голям чист експортьор на пшеница и ¾ от българската пшеница се изнася. При слънчогледа обстановката е друга, има импорт, само че и постоянно подобен е имало, в това число и от други страни като Румъния. Съответно страната ни е експортьор на олио, защото имаме построени огромни мощности за преправка. " Ако проследим по години и месеци данните за чист импорт на слънчоглед и износът на слънчогледово олио - това са 2 скачени съда. Когато има повече импорт на слънчоглед, има повече експорт на олио ", изясни Богданов.
Според Богданов производителите действително се стремят към по-високи цени за личната си продукция.
" Не желаят да признаят намерено, че предходната година след началото на войната - първите седмици и месеци, на международните тържища имаше доста внезапен скок на цената и на пшеницата, и изключително на слънчогледа, който стигна 1000 евро на звук. Някои хора евентуално си помислиха, че това ще е новото обикновено и всичко под това им наподобява ниско ", сподели Богданов.
В момента цената на слънчогледа е по-ниска и във Франция. Ако гледате там котировките на тамошните борси, те какво общо имат с вноса от Украйна?
Лъчезар Богданов се разгласи против " бланкетното подкрепяне ". Трябва да се гледат данните и действителното положение по браншове и нанесени съответни вреди. Помощите би трябвало да бъдат ориентирани към някой отрасъл, който е претърпял огромен потрес под външно въздействие, да вземем за пример война или злополучие.
" Нека да гледаме данните и да забележим действително какво е положението и в случай че някъде съответни производители имат съответни вреди, нанесени от скъпи торове, доста огромен разход за гориво - това е естествената скица, която се ползва и за други сектори, и за селското стопанство ", разясни Богданов.
В полемиката бяха намесени и данните за европейските дотации, които в обществените мрежи през вчерашния ден изнесе Тихомир Безлов. От влизането в Европейски Съюз повече половината от евросубсидиите отиват в селското стопанство, което значи, че от 4,2 милиарда лева годишно - 2,91 милиарда лева са за селското стопанство. Данните са за 2018 година, само че съотношенията са сходни и през другите години. Около 70% от тази селскостопанска дотация отивала в към 100 огромни и към 1000 по-малки зърнари, които в този момент организирали митингите против вноса на украинско зърно. Безлов показва, че украинците не употребяват европейски дотации и никой не им връща акциза за горивото и все пак имат доста по-евтини зърнени култури А българските производители имат е евросубсидии и все пак сега желаят 20% по-висока цена от тази на международните тържища.
За предходната година (2022 г.) " зърнарите " са оповестили 2,5 милиарда лева облага. и са взели 2 милиарда лева дотация при продажби от 9,98 милиарда лева
Тихомир Безлов слага акцент и върху " чудовищната централизация на земята в България ", против която постоянно страната се е борила. Европейските дотации за селското стопанство са направени с цел да оказват помощ на дребните и междинни производители, а не на едрите, само че и при прелюдия таван от 300 000 евро, българските зърнари са раздробили на хартия бизнеса си, само че не и в действителност.
" Няма да видите " зърнарска компания " с 30 млн. евро дотация като бе преди. Какво значи това? Това значи ОПГ! (Организирана незаконна група). За да се вмести в тавана от 300 хиляди евро, " зърнара " би трябвало да направи 100 компании надлежно със притежатели, счетоводители, възможни наети лица и така нататък От 2015 година с сътрудници слагаме тази тематика на даващите парите, само че си царува тишина. "
В студиото на Нова телевизия тази заран икономистът Лъчезар Богданов съобщи, че на процедура България не внася украинско зърно, защото страната ни е голям чист експортьор на пшеница и ¾ от българската пшеница се изнася. При слънчогледа обстановката е друга, има импорт, само че и постоянно подобен е имало, в това число и от други страни като Румъния. Съответно страната ни е експортьор на олио, защото имаме построени огромни мощности за преправка. " Ако проследим по години и месеци данните за чист импорт на слънчоглед и износът на слънчогледово олио - това са 2 скачени съда. Когато има повече импорт на слънчоглед, има повече експорт на олио ", изясни Богданов.
Според Богданов производителите действително се стремят към по-високи цени за личната си продукция.
" Не желаят да признаят намерено, че предходната година след началото на войната - първите седмици и месеци, на международните тържища имаше доста внезапен скок на цената и на пшеницата, и изключително на слънчогледа, който стигна 1000 евро на звук. Някои хора евентуално си помислиха, че това ще е новото обикновено и всичко под това им наподобява ниско ", сподели Богданов.
В момента цената на слънчогледа е по-ниска и във Франция. Ако гледате там котировките на тамошните борси, те какво общо имат с вноса от Украйна?
Лъчезар Богданов се разгласи против " бланкетното подкрепяне ". Трябва да се гледат данните и действителното положение по браншове и нанесени съответни вреди. Помощите би трябвало да бъдат ориентирани към някой отрасъл, който е претърпял огромен потрес под външно въздействие, да вземем за пример война или злополучие.
" Нека да гледаме данните и да забележим действително какво е положението и в случай че някъде съответни производители имат съответни вреди, нанесени от скъпи торове, доста огромен разход за гориво - това е естествената скица, която се ползва и за други сектори, и за селското стопанство ", разясни Богданов.
В полемиката бяха намесени и данните за европейските дотации, които в обществените мрежи през вчерашния ден изнесе Тихомир Безлов. От влизането в Европейски Съюз повече половината от евросубсидиите отиват в селското стопанство, което значи, че от 4,2 милиарда лева годишно - 2,91 милиарда лева са за селското стопанство. Данните са за 2018 година, само че съотношенията са сходни и през другите години. Около 70% от тази селскостопанска дотация отивала в към 100 огромни и към 1000 по-малки зърнари, които в този момент организирали митингите против вноса на украинско зърно. Безлов показва, че украинците не употребяват европейски дотации и никой не им връща акциза за горивото и все пак имат доста по-евтини зърнени култури А българските производители имат е евросубсидии и все пак сега желаят 20% по-висока цена от тази на международните тържища.
За предходната година (2022 г.) " зърнарите " са оповестили 2,5 милиарда лева облага. и са взели 2 милиарда лева дотация при продажби от 9,98 милиарда лева
Тихомир Безлов слага акцент и върху " чудовищната централизация на земята в България ", против която постоянно страната се е борила. Европейските дотации за селското стопанство са направени с цел да оказват помощ на дребните и междинни производители, а не на едрите, само че и при прелюдия таван от 300 000 евро, българските зърнари са раздробили на хартия бизнеса си, само че не и в действителност.
" Няма да видите " зърнарска компания " с 30 млн. евро дотация като бе преди. Какво значи това? Това значи ОПГ! (Организирана незаконна група). За да се вмести в тавана от 300 хиляди евро, " зърнара " би трябвало да направи 100 компании надлежно със притежатели, счетоводители, възможни наети лица и така нататък От 2015 година с сътрудници слагаме тази тематика на даващите парите, само че си царува тишина. "
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ