Иван Костов: Никога в историята на България не се е живяло п...
Икономиката на България през 1997-а създаваше на човек от популацията $5750, претеглени с паритета на покупателната дарба, а през 2021-ва - $26 705
Най-голямата грешка на всички български политици от прехода е, че не стопираха упадъка на българските институции
Преходът няма да свърши, до момента в който посткомунистическата общественост господства в българското общество
Иван Костов - министър-председател на България в интервала 1997-2001 година, идва в Пловдив по покана на читатели за диалог, отдаден на новата му книга - “Политиката от вътрешната страна ”. Премиерата в София бе в края на септември, а на 3 ноември (четвъртък) пловдивчани ще имат опция да се срещнат с създателя.
" Политиката от вътрешната страна " излиза три години след първата книга на Иван Костов - „ Свидетелства за прехода 1989-1999 година “. Сега някогашният министър председател на България продължава разговора за пътя и цената на модернизирането и европеизирането на демократична България. Описва претърпян и споделен опит на общественик - без да пести и политическите неточности, и правилните решения, върнали България в общността на европейските страни.
" За мен огромният въпрос е по кое време ще се сплоти демократичната общественост, гражданското общество - и то неговата авангардна част - тъй че да е в положение да поведе другите. Защото е явна истината, че когато вътре в тази общественост има несъгласия и разделяне, цялата й сила угасва в самата нея. Книгата е просто една покана това нещо да се случи ", споделя Костов.
Срещата на Иван Костов с читатели и представянето на " Политиката от вътрешната страна " в Пловдив е на 3 ноември от 18 часа в зала “Съединение ” на Регионалния исторически музей в Пловдив.
Входът е свободен.
- Г-н Костов, казвате, че комунистическият опит отклони до степен на трагичност България от нейното естествено развиване, а преходът трябваше да ни върне на правилния път. Днес, три десетилетия по-късно, доста българи са неудовлетворени от живота си и не правят оценка позитивно измененията. Къде сбъркахме и какво е това, което би трябвало да създадем, с цел да забележим светлината в тунела?
- Едни са неудовлетворени, тъй като не живеят добре, други - тъй като съседите им са по-добре от тях, трети - тъй като нямат всичко това, което желаят. Реформите не са отговорни за това неодобрение. Тези три групи неудовлетворени ги има на всички места в развитите страни и в тях е моторът за развиване на пазарната стопанска система.
Малко са тези, които са неудовлетворени, тъй като няма господство на закона у нас. За тях обаче е напълно ясно за какво не сме на правилния път. Това е и непълен отговор на въпроса - не сме сбъркали, просто се движим по-бавно от другите източноевропейски общества.
Това никога не би трябвало да ни пречи да забележим точката на изкривяване на българския преход, и това бяха изборите през 2009 година. Тогава огромната Тройна коалиция, представляваща голямата част от политическата система, бе пометена от консолидиращата се по това време мафия, която убеди гласоподавателите, че ще пребори корупцията на политиците.
- След броени дни българският преход навършва своята Христова възраст. Защо, в последна сметка, той остава все по този начин незавършен. Кои са най-големите неточности и какво е най-значимото положително, което се случи в България през тези 33 години?
- Преходът остана незавършен, тъй като българската посткомунистическа общественост съставлява болшинство в нашето общество, а демократичната общественост се оказа неспособна след 2001 година да излъчи авангардна политическа мощ, която да го приключи. Най-голямата грешка на всички български политици е, че не стопираха упадъка на българските институции - дали тъй като доста от тях имаха примитивни претекстове и елементарно бяха наети от други да им служат, дали по други аргументи, в действителност няма значение.
Най-значимото положително е подобряването на виталния стандарт на българите. Икономиката на България през 1997 година е създавала на човек от популацията $5750, претеглени с паритета на покупателната дарба, а през 2021 година - $26 705. Никога в историята на България не се е живяло по-добре от в този момент.
- Все повече българи обаче имат чувството, че нашите представители от дълго време не ни съставляват. Партиите и обединенията, които образуват последните държавни управления, на процедура, съставляват едвам 15-20% от хората с право на глас. Надигат се гласове за смяна на конституционния модел. В риск ли е парламентарната република и представителната народна власт?
- От двете „ огромни “ партии едната има 10%, а втората - 8% от вота на българските гласоподаватели. С това доверие е доста рисково да се ръководи и да се подхващат сложни, само че извънредно нужни на България политически дейности. Всяко такова деяние може да смъкна партията на идващите или по-следващите избори под прага за влизане в Народно събрание - случаите с Национална движение „Симеон Втори" и „ ИТН “ го демонстрираха. Партиите в Народното събрание имат дружно към 36% от доверието на обществото. Това прави доста слаба политическата ни система и доста ниско доверието в основните институции на страната. Според мен консолидираната във властта мафия унищожава това доверие и към този момент е опасност за многопартийната парламентарна народна власт в страната.
- Днес доста се спекулира с понятия като " народен интерес " и " национална цел ". Кое е това, което в действителност може да ни сплоти като общество и нация през днешния ден и да ни накара да платим цената на нужните промени, с цел да живеят по-добре българите от идващите генерации?
- Единствено високата политическа упоритост е в положение да предложи обединителни за нацията политически цели и да ни увлече да тръгнем още веднъж напред.
- В книгата си предупреждавате, че би трябвало да оценяваме протичащото се с нас и към нас и с студен разум да вършим разлика сред опасности и рецесии. В политическа рецесия ли е България и какви са най-големите опасности от обстановката, в която партиите втора година не могат да излъчат работещ парламент и постоянно държавно управление с дълга писта?
- Със своя добър стопански напредък, със своята извънредно добра експортна позиция в износа на доста скъпата електрическа енергия, с релативно най-евтините си национални цени на природния газ поради доставките от Азербайджан; със земеделие, което е един от забележителните експортьори на съвсем двойно поскъпналото зърнопроизводство; с ниския си % на обществен дълг, с към момента неразбитата си бюджетна позиция, със мощно ликвидните си банки и бързо растящо индустриално произвеждане и IT бранш, е неуместно да се твърди, че обстановката в страната е спешна. В тежка рецесия е българската политическа система. И от претендиращите за властта политици следва да желаеме да я разрешат, а не да ни плашат с несъществуващи други рецесии.
- Докога ще вървим на избори не с концепцията, че гласуваме за общото богатство и по-добър живот, а просто с цел да " изберем най-малкото зло ”?
- Докато разпознаем по-добрата политика, макар че може да се окаже по-трудната.
- До всеки ад има и чистилище. Така би трябвало да е и в политиката. Кои са пътищата към българското политическо чистилище и кой държи ключа към него?
- Не бих сравнил самата политика с ад или с парадайс. Тя не е нито едното, нито другото. Най-кратко тя е целеполагане, програмиране, използване на средства и връзка, и в това време вдъхновяване и увещание на хората да реализират повече. Чистилището е за страхливците в политиката, за тези, които, когато е трябвало да работят, са се крили.
- Днес всички приказват, че са нужни промени. Колко висока е цената, която заплаща политикът, решен в действителност да прави промени?
- Съдейки от моя опит - доста висока. Но си коства!
- Какво бихте отговори на тези, които към момента винят вас за всички беди на прехода и най-много - за „ мафиотската приватизация ”?
- Да прочетат от стр. 381 до стр. 422 моята книга " Свидетелства за прехода 1989-1999 ". Там са всички отговори.
- Издадохте своята втора книга. Как се чувствате като публицист и анализатор на протичащото се? Ласкаете ли се от обстоятелството, че съвсем всички настоящи водачи и партийни остриета през днешния ден или приказват с изречения и тези от „ Политиката от вътрешната страна ”, или индиректно спорят с вас в своите програмни изявления и речи?
- Не се хваля. Политическите хрумвания са за това - да се заимстват и разпространяват; да се спори и да се привеждат причини за и против тях. Ако съм постигнал това, което казвате, значи съм си приключил работата.
- Най-важното обръщение към българите, което отправяте с „ Политиката от вътрешната страна ”?
- Книгата е ориентирана към интересуващите се от политиката. Всеки от тях може да откри за себе си най-важното обръщение на „ Политиката от вътрешната страна “. Достатъчно е единствено да го потърси.
Най-голямата грешка на всички български политици от прехода е, че не стопираха упадъка на българските институции
Преходът няма да свърши, до момента в който посткомунистическата общественост господства в българското общество
Иван Костов - министър-председател на България в интервала 1997-2001 година, идва в Пловдив по покана на читатели за диалог, отдаден на новата му книга - “Политиката от вътрешната страна ”. Премиерата в София бе в края на септември, а на 3 ноември (четвъртък) пловдивчани ще имат опция да се срещнат с създателя.
" Политиката от вътрешната страна " излиза три години след първата книга на Иван Костов - „ Свидетелства за прехода 1989-1999 година “. Сега някогашният министър председател на България продължава разговора за пътя и цената на модернизирането и европеизирането на демократична България. Описва претърпян и споделен опит на общественик - без да пести и политическите неточности, и правилните решения, върнали България в общността на европейските страни.
" За мен огромният въпрос е по кое време ще се сплоти демократичната общественост, гражданското общество - и то неговата авангардна част - тъй че да е в положение да поведе другите. Защото е явна истината, че когато вътре в тази общественост има несъгласия и разделяне, цялата й сила угасва в самата нея. Книгата е просто една покана това нещо да се случи ", споделя Костов.
Срещата на Иван Костов с читатели и представянето на " Политиката от вътрешната страна " в Пловдив е на 3 ноември от 18 часа в зала “Съединение ” на Регионалния исторически музей в Пловдив.
Входът е свободен.
- Г-н Костов, казвате, че комунистическият опит отклони до степен на трагичност България от нейното естествено развиване, а преходът трябваше да ни върне на правилния път. Днес, три десетилетия по-късно, доста българи са неудовлетворени от живота си и не правят оценка позитивно измененията. Къде сбъркахме и какво е това, което би трябвало да създадем, с цел да забележим светлината в тунела?
- Едни са неудовлетворени, тъй като не живеят добре, други - тъй като съседите им са по-добре от тях, трети - тъй като нямат всичко това, което желаят. Реформите не са отговорни за това неодобрение. Тези три групи неудовлетворени ги има на всички места в развитите страни и в тях е моторът за развиване на пазарната стопанска система.
Малко са тези, които са неудовлетворени, тъй като няма господство на закона у нас. За тях обаче е напълно ясно за какво не сме на правилния път. Това е и непълен отговор на въпроса - не сме сбъркали, просто се движим по-бавно от другите източноевропейски общества.
Това никога не би трябвало да ни пречи да забележим точката на изкривяване на българския преход, и това бяха изборите през 2009 година. Тогава огромната Тройна коалиция, представляваща голямата част от политическата система, бе пометена от консолидиращата се по това време мафия, която убеди гласоподавателите, че ще пребори корупцията на политиците.
- След броени дни българският преход навършва своята Христова възраст. Защо, в последна сметка, той остава все по този начин незавършен. Кои са най-големите неточности и какво е най-значимото положително, което се случи в България през тези 33 години?
- Преходът остана незавършен, тъй като българската посткомунистическа общественост съставлява болшинство в нашето общество, а демократичната общественост се оказа неспособна след 2001 година да излъчи авангардна политическа мощ, която да го приключи. Най-голямата грешка на всички български политици е, че не стопираха упадъка на българските институции - дали тъй като доста от тях имаха примитивни претекстове и елементарно бяха наети от други да им служат, дали по други аргументи, в действителност няма значение.
Най-значимото положително е подобряването на виталния стандарт на българите. Икономиката на България през 1997 година е създавала на човек от популацията $5750, претеглени с паритета на покупателната дарба, а през 2021 година - $26 705. Никога в историята на България не се е живяло по-добре от в този момент.
- Все повече българи обаче имат чувството, че нашите представители от дълго време не ни съставляват. Партиите и обединенията, които образуват последните държавни управления, на процедура, съставляват едвам 15-20% от хората с право на глас. Надигат се гласове за смяна на конституционния модел. В риск ли е парламентарната република и представителната народна власт?
- От двете „ огромни “ партии едната има 10%, а втората - 8% от вота на българските гласоподаватели. С това доверие е доста рисково да се ръководи и да се подхващат сложни, само че извънредно нужни на България политически дейности. Всяко такова деяние може да смъкна партията на идващите или по-следващите избори под прага за влизане в Народно събрание - случаите с Национална движение „Симеон Втори" и „ ИТН “ го демонстрираха. Партиите в Народното събрание имат дружно към 36% от доверието на обществото. Това прави доста слаба политическата ни система и доста ниско доверието в основните институции на страната. Според мен консолидираната във властта мафия унищожава това доверие и към този момент е опасност за многопартийната парламентарна народна власт в страната.
- Днес доста се спекулира с понятия като " народен интерес " и " национална цел ". Кое е това, което в действителност може да ни сплоти като общество и нация през днешния ден и да ни накара да платим цената на нужните промени, с цел да живеят по-добре българите от идващите генерации?
- Единствено високата политическа упоритост е в положение да предложи обединителни за нацията политически цели и да ни увлече да тръгнем още веднъж напред.
- В книгата си предупреждавате, че би трябвало да оценяваме протичащото се с нас и към нас и с студен разум да вършим разлика сред опасности и рецесии. В политическа рецесия ли е България и какви са най-големите опасности от обстановката, в която партиите втора година не могат да излъчат работещ парламент и постоянно държавно управление с дълга писта?
- Със своя добър стопански напредък, със своята извънредно добра експортна позиция в износа на доста скъпата електрическа енергия, с релативно най-евтините си национални цени на природния газ поради доставките от Азербайджан; със земеделие, което е един от забележителните експортьори на съвсем двойно поскъпналото зърнопроизводство; с ниския си % на обществен дълг, с към момента неразбитата си бюджетна позиция, със мощно ликвидните си банки и бързо растящо индустриално произвеждане и IT бранш, е неуместно да се твърди, че обстановката в страната е спешна. В тежка рецесия е българската политическа система. И от претендиращите за властта политици следва да желаеме да я разрешат, а не да ни плашат с несъществуващи други рецесии.
- Докога ще вървим на избори не с концепцията, че гласуваме за общото богатство и по-добър живот, а просто с цел да " изберем най-малкото зло ”?
- Докато разпознаем по-добрата политика, макар че може да се окаже по-трудната.
- До всеки ад има и чистилище. Така би трябвало да е и в политиката. Кои са пътищата към българското политическо чистилище и кой държи ключа към него?
- Не бих сравнил самата политика с ад или с парадайс. Тя не е нито едното, нито другото. Най-кратко тя е целеполагане, програмиране, използване на средства и връзка, и в това време вдъхновяване и увещание на хората да реализират повече. Чистилището е за страхливците в политиката, за тези, които, когато е трябвало да работят, са се крили.
- Днес всички приказват, че са нужни промени. Колко висока е цената, която заплаща политикът, решен в действителност да прави промени?
- Съдейки от моя опит - доста висока. Но си коства!
- Какво бихте отговори на тези, които към момента винят вас за всички беди на прехода и най-много - за „ мафиотската приватизация ”?
- Да прочетат от стр. 381 до стр. 422 моята книга " Свидетелства за прехода 1989-1999 ". Там са всички отговори.
- Издадохте своята втора книга. Как се чувствате като публицист и анализатор на протичащото се? Ласкаете ли се от обстоятелството, че съвсем всички настоящи водачи и партийни остриета през днешния ден или приказват с изречения и тези от „ Политиката от вътрешната страна ”, или индиректно спорят с вас в своите програмни изявления и речи?
- Не се хваля. Политическите хрумвания са за това - да се заимстват и разпространяват; да се спори и да се привеждат причини за и против тях. Ако съм постигнал това, което казвате, значи съм си приключил работата.
- Най-важното обръщение към българите, което отправяте с „ Политиката от вътрешната страна ”?
- Книгата е ориентирана към интересуващите се от политиката. Всеки от тях може да откри за себе си най-важното обръщение на „ Политиката от вътрешната страна “. Достатъчно е единствено да го потърси.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ