Защо бедните страни ще тъпчат на едно място години наред?
Икономическият напредък в по-бедните страни вероятно ще бъде под предепидемичните упования за години напред. Причини за това ще бъдат огромните разлики в темпа на имунизация, растежа на приходите и способността за вдишване на нов дълг. Това показва в най-новото издание на отчета Fiscal Monitor, предава Reuters.
Нивата на международния дълг се усилват до рекордните 226 трилиона $ към края на 2020 година, което е скок от цели 27 трилиона $ по отношение на миналата година. За съпоставяне, по време на международната финансова рецесия през 2008 и 2009 година дългът набъбна с общо 20 трилиона $, сочи отчетът.
Около 90% от това нарастване идва от развитите стопански системи и Китай. В същото време нововъзникващите и разрастващите се стопански системи имат много по-ограничен достъпн до финансовите пазари. Паралелно с това те са много по уязвими от внезапни покачвания в лихвените равнища по поетия дълг, показва Витор Гаспар, началник фискални политики в МВФ, в изявление за Reuters.
“Голямото разделяне при имунизацията, климатичните промени и огромното финансово разделяне са световни проблеми, които изискват дейности на международно равнище ”, споделя той, предупреждавайки, че страните с ниски приходи са изправени пред провокации, които могат да забавят вероятностите за напредък за години напред.
Пандемията усили финансовите разлики сред богатите и бедните страни, които по този начин или другояче бяха на разположение още преди COVID-19, излиза наяве от думите на Гаспар. Според него, по-бедните страни са по-уязвими от промени в лихвените равнища по поетия дълг.
![Според Кристалина Георгиева: Заради ковид бедните няма да оказват помощ да спрем климатичните промени и ще останат небогати]( "Според Кристалина Георгиева: Заради ковид бедните няма да оказват помощ да спрем климатичните промени и ще останат небогати")
Според Кристалина Георгиева: Заради ковид бедните няма да оказват помощ да спрем климатичните промени и ще останат небогати
" Суровата действителност е, че по-бедните народи са изложени на риск да пропуснат историческата промяна към нова световна стопанска система, изг...
Това значи, че цената на дълга за тях ще пораства с по-бързи темпове от предстоящото когато централните банки стартират да снемат паричната поддръжка – политика, която беше приложена вследствие на пандемията, сочи отчетът.
Глобалният държавен дълг доближи рекордните 88 трилиона, което съвсем 100% от международния Брутният вътрешен продукт.
Според отчета, сред 65 млн. и 75 млн. души повече ще изпаднат в беднотия към края на 2021 година, по отношение на упованията от преди пандемията.
Нивата на международния дълг се усилват до рекордните 226 трилиона $ към края на 2020 година, което е скок от цели 27 трилиона $ по отношение на миналата година. За съпоставяне, по време на международната финансова рецесия през 2008 и 2009 година дългът набъбна с общо 20 трилиона $, сочи отчетът.
Около 90% от това нарастване идва от развитите стопански системи и Китай. В същото време нововъзникващите и разрастващите се стопански системи имат много по-ограничен достъпн до финансовите пазари. Паралелно с това те са много по уязвими от внезапни покачвания в лихвените равнища по поетия дълг, показва Витор Гаспар, началник фискални политики в МВФ, в изявление за Reuters.
“Голямото разделяне при имунизацията, климатичните промени и огромното финансово разделяне са световни проблеми, които изискват дейности на международно равнище ”, споделя той, предупреждавайки, че страните с ниски приходи са изправени пред провокации, които могат да забавят вероятностите за напредък за години напред.
Пандемията усили финансовите разлики сред богатите и бедните страни, които по този начин или другояче бяха на разположение още преди COVID-19, излиза наяве от думите на Гаспар. Според него, по-бедните страни са по-уязвими от промени в лихвените равнища по поетия дълг.
" Суровата действителност е, че по-бедните народи са изложени на риск да пропуснат историческата промяна към нова световна стопанска система, изг...
Това значи, че цената на дълга за тях ще пораства с по-бързи темпове от предстоящото когато централните банки стартират да снемат паричната поддръжка – политика, която беше приложена вследствие на пандемията, сочи отчетът.
Глобалният държавен дълг доближи рекордните 88 трилиона, което съвсем 100% от международния Брутният вътрешен продукт.
Според отчета, сред 65 млн. и 75 млн. души повече ще изпаднат в беднотия към края на 2021 година, по отношение на упованията от преди пандемията.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ