Европа на ръба на рецесия – икономическите данни не изглеждат добре
Икономическите вероятности на еврозоната са застрашени от криза по-късно тази година, защото последните публични данни сочат леко стесняване на производството през третото тримесечие.
Според първичните оценки на Евростат, статистическата работа на Европейския съюз, брутният вътрешен артикул на 20-те страни от еврозоната е намалял с 0,1% от юли до септември спрямо предходните три месеца.
Този спад следва слабото повишаване от 0.2% през интервала април-юни, което акцентира нежния баланс сред свиването и разширението в еврозоната. През последното тримесечие на 2022 година и през началното тримесечие на тази година Брутният вътрешен продукт остана неподвижен.
Джак Алън-Рейнолдс, заместител основен икономист за еврозоната в Capital Economics, уточни, че по-широката вероятност разкрива битката на еврозоната, като растежът е стеснен до едвам 0.1% през последната година. Той означи, че последните бизнес изследвания поредно демонстрират спад на интензивността при започване на четвъртото тримесечие.
Независимо от това дали еврозоната ще навлезе в техническа криза (дефинирана като две поредни тримесечия на спад на БВП), се чака стопанската система да се задържи във неенергично положение. Положително е, че обособени данни сочат продължаващо закъснение на инфлацията, която за първи път от повече от две години спада под 3%. През октомври потребителските цени в еврозоната се покачват с 2,9% по отношение на миналата година, което е спад по отношение на регистрирания през септември ритъм от 4.3%.
Този спад се дължи основно на неналичието на повтаряне на забележителното повишаване на силата и храните, следено през октомври 2022 година Базисната инфлация, изключваща променливите цени на храните и силата, също се намали до 4.2% от септемврийските 4.5%. Последните изследвания демонстрират низходяща траектория на интензивността в индустриалния бранш и бранша на услугите в еврозоната, като се чака по-нататъшно намаляване на търсенето на артикули и услуги.
Дори при липса на криза икономистите настояват, че значимо възобновяване остава далечна вероятност. Икономиката на еврозоната е на път да премине във фаза на стопански застой, като Германия и Франция, двете водещи стопански системи в Европа, отразяват тази наклонност в формалните си данни за Брутният вътрешен продукт. През третото тримесечие Брутният вътрешен продукт на Франция набъбна със скромните 0.1%, което е забележителен спад спрямо разширението с 0.6%, което надвиши упованията на икономистите през предходното тримесечие. Същевременно Германия означи леко стесняване през третото тримесечие.
Макар че стопанската система на Испания продължи да нараства, това ставаше с по-бавни темпове спрямо предходното тримесечие, а Италия остана в застой. Брутният вътрешен продукт на Ирландия означи незабравим спад от 1.8%, допринасяйки за общото стесняване в еврозоната. В противоположен случай районът можеше да избегне негативния индикатор на Брутният вътрешен продукт.
Берт Колийн, старши икономист за еврозоната в холандската банка ING, означи, че сега икономическата среда отслабва, макар че внезапна криза към момента не е неизбежна. Все отново продължаващата икономическа и геополитическа неустановеност, съчетана с въздействието на по-високите лихвени проценти, се чака да окаже напън върху икономическата интензивност през идващите тримесечия.
Неотдавнашното понижаване на инфлацията ще бъде облекчение за Европейската централна банка, която в продължение на повече от година повишаваше лихвените проценти, с цел да ограничи внезапното повишаване на цените. Миналата седмица ЕЦБ избра да резервира лихвените проценти без смяна, с което завърши серията от 10 поредни покачвания, защото инфлацията продължава да спада, а стопанската система е изправена пред спад.
Икономиката на еврозоната се бори да възвърне инерцията си след забележителния скок на цените на силата, провокиран от пълномащабното навлизане на Русия в Украйна през февруари 2022 година Германия, като най-голямата стопанска система в района, понесе главната тежест на това влияние заради обширния си индустриален бранш и зависимостта си от съветския газ по това време. Последвалите покачвания на лихвените проценти, целящи усмиряване на инфлацията, в допълнение понижиха разноските както на потребителите, по този начин и на предприятията.
