Икономически успехи и бъдеще в Европейския съюз, базирано на правото

...
Икономически успехи и бъдеще в Европейския съюз, базирано на правото
Коментари Харесай

"Имаме право да си тръгнем от Испания" и други каталунски тези за независимостта

Икономически триумфи и бъдеще в Европейския съюз, основано на правото на самоопределяне - такива изказвания могат да се чуят от последователи на независимостта на каталунската самостоятелна област и откакто Мадрид наложи директно ръководство на Барселона поради опита за обособяване.

След като препечата първите пет точки от оповестения в " Ел паис " лист с теории на последователите на независимостта, " Дневник " предлага и втората половина, със съкращения в точки 9 и 10. Текстът, със заглавие " Митове и действителност на идеята за самостоятелност: Референдумът на 1 октомври и 10 изказвания, които крепят настояванията за обособяване, а не са правилни " е оповестен на 24 септември - дни преди референдума, който изостри рецесията сред Мадрид и Барселона. И след вота обаче тезите не престават да се повтарят и да стават предмет на разногласия сред поддръжници и съперници на независимостта.

В българския превод са оставени множеството хипервръзки от оригинала, които са към изявления и документи на испански или каталунски.

6. Сами ще сме по-богати

Тезата, че каталунците ще са по-богати, в случай че останат сами, доста наподобява на идеал. Разбира се, че дружно с Мадрид, Страната на баските и Балеарските острови тя към този момент е една от най-проспериращите самостоятелни области. Разбира се и че поддържат и даже са нараснали равнището си в относителен европейски проект - в смисъл на благополучие, измерено в Брутният вътрешен продукт на глава от популацията - достигайки доста напреднали райони като френския Рона-Алпи (от януари 2016 година районът носи името Оверн-Рона-Алпи - бел. ред.), Ломбардия в Италия и Баден-Вюртемберг в Германия. Четирите дружно с образуват квартет, прочут като " четирите мотора ".

Вярно е и че - минимум до началото на Голямата криза, каталунците се опазиха по-добре от въпросните области. Направиха го в огромна степен като част от Испания, от испанската стопанска система, от това, което искащите обособяване назовават " Испанска страна ", което считат за непозната, неприятелска и даже враждебна страна: в тази позиция Каталуня не е серпантина да бележи прогрес.

Въпросът е, че радикализираната версия на национализма обрисува розов сюжет при положение на обособяване, като подценява или минимизира директните вреди от него. А и косвените: загубата на икономическата синергия и интелектуалните тласъци, получени от принадлежността към необятното европейско икономическо пространство, международен водач в търговията, помагащ за развиването и притежаващ напреднал обществен модел. Така журналистите, които поддържат отделянето, пропагандират, че с независимостта Каталуня би била доста по-богата, в сравнение с в този момент. Би се нараснал брутният ѝ вътрешен артикул и би се подобрил потенциалът ѝ да заобикаля задлъжняване, да изплаща пенсии и да предлага публични услуги. Тази теза се поддържа, въпреки и с огромен брой прегледани сюжети и съответни цифри, група икономисти, известна като " Колектива Уилсън ", както и о множеството създатели на книгата " Въпроси и отговори за икономическия резултат от независимостта " от 2014 година и брой 1-и за 2016 година на " Списание Каталуня ".

В отговор на тази позиция може да се даде и черен сюжет: Министерството на стопанската система твърди, че отделянето би понижило Брутният вътрешен продукт с сред 25 и 30%, с до 63 милиарда евро. Изследване на Министерството на външните работи с по-малко песимистична оценка приказва за допустимо негативно въздействие в размер на 36.999 милиарда - към 19% от Брутният вътрешен продукт. ( " Икономически последствия от хипотетичната самостоятелност на Каталуня ", 17 февруари 2014 г.). Данните и сравнителните проучвания сочат, че Каталуня би минала през изключителна рецесия - която ще се отрази и на цяла Испания - евентуално близка до породената от Голямата криза, която понижи богаството на Испания с към 9.2% сред 2008 и 2013 година

Представа могат да дадат и някои интернационалните проучвания, въпреки и подтекстът им да е друг. Ограничавайки са само до отражението върху Брутният вътрешен продукт и повишаването на вътрешната търговия, петото публично проучване на Англия за независимоста на Шотландия сочи, че последната би изгубила 4% от Брутният вътрешен продукт, което трансферирано върху каталунския размер би означавало загуба от към 3%, признава " Списание Каталуня ".

Сравнително проучване в Барселона - " Предприемаческият бранш в Каталуня и Испания " от 5 юни 2014 година - преглежда и случаите на Словения и разпадането на Чехословакия. То пресмята, че единствено поради спада в търговията Брутният вътрешен продукт на Каталуня може да се понижи с до 5.7% (и най-малко 1.1%), до момента в който за останалата част от Испания оптималният отрицателен резултат по този аршин ще е 1.4%.

Има и други проблеми. Зависимостта на Каталуня от износа към испанския пазар (за който тя толкоз доста допринесе), близки до една трета от общия размер, е доста по-голям, в сравнение с е противоположната взаимозависимост. Също по този начин позитивното салдо (22.685 милиарда през 2011 г.) компенсира отрицателното салдо на каталунския търговски баланс с чужбина (15.325 милиарда).

Вярно е, че отрицателно въздействие в размер на 5.7 пункта (или 3% от сравнителното проучване с Шотландия) не е сравнимо с над деветте пункта, изгубени от испанската стопанска система по време на Голямата криза. Но внимание: тези цифри се лимитират до резултатите на смяната в търговията - най-изследвания до момента детайл. Освен това в каталунския случай оценките се лимитират до сюжета на идилично обособяване - без спиране на участието в Европейски Съюз. Последният вид е изключен от (европейските) контракти и управляващи.

Трябва да се прибавят и други неприятни резултати: този на до момента позитивните задгранични вложения, на туризма, на способността за обслужване на външния дълг и упоменатата загуба на полошителните резултати от принадлежността на огромно интегрирано икономическо пространство. Така Каталуня би могла да е стопански жизнеспособна и сама по себе си (като Уругвай). Шансовете да се стане парадайс обаче биха били далечни, а в случай че не се трансформира в пъкъл, ще премине през положение на трагично и случайно чистилище.


© Associated Press

7. Имаме право да се отделим

Лъжа е, че - обратно на това, което се твърди в анулирания закон за референдума - Каталуня има " неотменимото и неотчуждаемо право на самоопределяне " (и още повече в смисъл " удобно за самостоятелност " ), което би било прието от интернационалното право. Всъщност е противоположното.

Според хартата на Организацията на обединените народи от 1945 година и резолюции 1514 и 2625 на Общото заседание на Организация на обединените нации правото на самоопределяне се признава, само че във вътрешен смисъл: като право жителите да могат да се осъществят политически, да гласоподават на демократични избори и да вземат участие в институциите.

Само в доста характерни обстановки това право на автономност в границите на страната може да се трансформира във външно самоопрееление, по отношение на страната, и затова в обособяване. Тези изключения са свързани със " особеното състояние на народите, подчинени от колониално притежание, или други форми на задгранично притежание или окупация, " както гласи Резолюция 50/6 на Организация на обединените нации. Този принцип обаче съжителства с правилото на " целостта на страните ". Възможно е това право да отстъпи пред последното, защото " нищо не позволява или аргументира дейности, ориентирани към нарушение, цялостно или отчасти, на териториалната или политическа целокупност на суверенни страни. " Кои страни са предпазени от обособяване на територии? Онези, които " се водят от вземане предвид с правилата на равноправието и, затова, имат държавно управление, което съставлява съвкупността на народа, принадлежащ към територията, " продължава резолюция 50/6. В резюме това са демокрациите.

В случая, който ни интересува, испанската народна власт е построена с решаващия принос на каталунците (още от присъединяване им в одобряването на Конституцията през 1978 г.); предложила е опция те да вземат участие в 38 изборни цикъла на друго равнище на ръководство (местни, самостоятелни, национални, европейски, както и референдумите за Конституцията, за статутите от 1979 и 2006 година и европейската конституция); и да вземат участие в държавните институции. Каталунците не са подложени на колониално, диктаторско или военно иго.

В най-извънредните случаи се приказва за " лечебно обособяване " - като извънредно средство за преустановяване на случаи на нарушени човешки права и демократични свобод. Но тези изключителни случаи би трябвало да са доказани от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, както се случи в Косово, което също така одобри в декларацията си за самостоятелност рамката, заложена от опеката на задачата на Организация на обединените нации. Освен това (генералният секретар на ООН) категорично предложи независимостта на Косово на Съвета за сигурност и той го одобри.

Други страни породиха от разпадането на Съветския съюз или Югославия, само че оттова не произтича изначално право на обособяване. Шотландия, Канада и Черна гора организираха референдоми за самоуправление, само че това се случи според законите и с позволение на централното държавно управление и Народното събрание, в никакъв случай едностранно. Подобно беше и в тази ситуация с Южен Судан.

Испанската конституция не планува - както не планува и никоя друга в Европа или другаде - правото на дадена територия да се откъсне. Промяна на статуквото би изисквала конституционна промяна по усложнена процедура - в това число да бъде утвърдена с болшинство от две трети в Конгреса и Сената и да се утвърди на референдум от всички испанци. Съществува и опцията за допитване измежду жителите за " решение от специфичен темперамент ", само че тогава референдумът би трябвало да се свика от държавното управление (в Мадрид), би бил единствено с съвещателен, а не с обвързващ темперамент и би трябвало да е отворен за всички испанци (според член 92 от Конституцията).Освен това доктрината на болшинството и юриспруденцията на Конституционния съд изключват опцията да се подложат на референдум въпроси, които опонират на националното единение или териториалната целокупност, упоменати в член 2. Референдуми, разнообразни от естествените условия, както се случи в Украйна във връзка с Крим, не се употребяват с разрешението на Съвета на Европа, Общото заседание на Организация на обединените нации и на Венецианската комисия към съвета.


© Associated Press

8. Няма да излезем от Европейски Съюз

Не е несъмнено, че самостоятелна Каталуня би останала част от Европейски Съюз, както настояват отцепниците. От 2004 година насам ръководителите на Еврокомисията, която е страж и интерпретатор от първа инстанция на европейските контракти - Романо Проди, Жозе Мануел Барозу и Жан-Клод Юнкер -отстояват една и съща теза, със напълно дребни вариации във формулировката: " Ако територия на страна членка спре да бъде част от съответната страна, тъй като територията се трансформира в самостоятелна страна, договорите не може да продължат да се ползват за тази част от територията. Нов самостоятелен район се трансформира на процедура поради независимостта си в " трета страна ". Тази нова страна би трябвало още веднъж да изиска да влезе, в случай че желае да продължи да бъде член.

Това определение произтича непосредствено от Договора за действието на Европейския съюз. Той загатва категорично всички 28 страни членки на Съюза. Не се появява името на Каталуня, тъй че принадлежността ѝ към европейската общественост произтича от обстоятелството, че тя е част от Испания. Не че Каталуня би била изгонена, в случай че се отдели; просто сама би се изключила.

Освен това обаче Договорът за действието на Европейския съюз в член 1 задължава всички да почитат конституционния ред на всяка страна членка и териториалната ѝ целокупност със следните термини: " Съюзът ще почита равенството на страните членки пред договорите, както и националната им еднаквост, присъща на конституционните им структури... и ще почита главните функционалности на страната, изключително тези, които имат за цел да се подсигурява териториалната ѝ целокупност. "

Така ако Каталуня се трансформира в самостоятелна страна и желае да кандидатства, това не би могло да стане автоматизирано, а ще би трябвало да се кандидатира и според член 49 да бъде утвърдена от всички 28 страни членки, в това число Испания - нещо, което ще е комплицирано, изключително в случай че отделянето стане едностранно. За задачата обаче би трябвало да се изпълнят и някои условия - да вземем за пример кандидатстващата конструкция да е " европейска страна ". А за задачата би трябвало претендентът да получи интернационално самопризнание. Както призна някогашният министър председател Артур Мас на 25 март: " Ако не те признае никой, независимостта е призрачен сън. "
Неоспоримият метода за сходно самопризнание минава през Организация на обединените нации и участието в него. За да може Организация на обединените нации да допусне нова страна, това би трябвало преди всичко да се предложи от Съвета за сигурност (между чиито непрекъснати членки с право на несъгласие е Франция, която по никакъв начин не е склонна да поддържа отделяния на територии поради въпроси като Корсика или личните си каталунски земи); и най-после да се утвърди от Общото заседание с минимум две трети болшинство.

Политическото минимизирне на тези трудности с говорене за основното значение на Каталуня за Европа и громната потребност, която едната има от другата, контрастира с единодушието на държавни управления и институции в Европа против фрагментацията; с проблематиката, която би основал прецедентът на отделянето за доста страни членки на Европейски Съюз, които претърпяват вътрешни центробежни процеси; и с главната цел на основаването на Европейски Съюз да сдобри европейците по въпроси като поддържането на непроменени вътрешни граници, открити след Втората международна война.
Комисията, обратно на претенциите за хипотетично опазване на европейското поданство за каталунците при обособяване, ясно е постановила, че само лицата с народност на страна членка са жители на Европейски Съюз. Тогава утехата би била оставането в еврозоната. " Във всеки случай Каталуня ще е в еврозоната... има страни, които не са в Европейски Съюз, а имат евро, Каталуня ще го има, в случай че го желае, " сподели Мас през септември 2013 година Не е по този начин. Да си в еврозоната, е да си част от валутен съюз, а в него се позволяват единствено страни членки на Европейски Съюз. " Валутен ръб " със лична каталунска валута е вероятен, въпреки да не се предлага за " диверсифицирани стопански системи " от Международния валутен фонд. Освен това банките в Каталуня биха се лишили от финансирането, което може да даде Европейската централна банка, която в най-хубавия случай (на кризи) би могла единствено да им предложи алегорична поддръжка, каквато се дава на трети страни.

9. Референдумът на 1 октомври е легален

Изборите, с цел да са законни, би трябвало да се основават на закона. Конституцията дава права само на Народното събрание и държавното управление да привикват референдуми, до момента в който допитването (на 1 октомври беше) планувано от каталунските управляващи едностранно и с указ. Незаконни са и законите за референдума и за обособяване от Каталуня

На първо място те са невалидни заради процедурни въпроси - гласувани са в Народното събрание (на Барселона) без болшинството от 2/3, което изисква статутът (на Каталуня) съгласно неговия член 222. Те не извършват и изискването, изисквано за текстове от сходен темперамент, да бъде известен каталунският еквивалент на Конституционния съд, който контролира нормите в самостоятелната област.

Законът за референдума е противозаконен и по наличие. Обикновен закон не може да самопровъзгласи, че " е йерархично " над Статута (на Каталуня) и Конституцията; не може да опонира на Конституцията; не може да откри изборна власт с безусловно болшинство, когато се изискват две трети.

Нарушени са и съществени правила на Венецианската комисия на Съвета на Европа: да съществуват непроменени изборни правила от най-малко година (те бяха основани и изменени за по-малко от месец); да са били водени " съществени договаряния " с всички лица, които са част от процеса; да се забрани " потреблението на обществени средства от управляващите за задачите на акцията " (което се нарушава от публичния радио- и телевиозенен оператор). От своя страна Законът за прехода, който би трябвало да влезе в действие 48 часа след резултатите от референдума, няма по какъв начин да се трансформира в нова Конституция, без самичък да бъде настрана подложен на референдум.

Така случилото се обрисува една властническа страна, която би поставила завършек на правовата страна, защото анулира разделянето на управляващите и независимостта на правосъдната система: ръководителят на Върховния съд ще се избира от президента на републиката (и премиер); всички правосъдни постове - от смесена комисия, в която държавното управление ще разполага с безусловно болшинство. Това припомня за протичащото се в Полша.

Всички упоменати документи са противозаконни и тъй като произтичат от други, анулирани от Конституционния съд в Мадрид документи. Освен това е явно, че Наказателният кодекс не не разрешава да се гласоподава, само че сигурно санкционира за непокорство и разхищаване на средства при избирателен развой, който е бил неразрешен от закона.

10. Да се гласоподава, постоянно е демократично

" Референдумът е народна власт ", беше главният лозунг на акцията за обособяване. Формулиран по този начин, правилото е заблуждаващ. Вярно е, че референдумите като механизъм на " директната народна власт " могат да добавят представителната. Това и се случва постоянно в доста съответни страни с дребни разбери, доста натоварен локален политически живот и огромна, заложена в конституцията традиция в гласуването за всевъзможни тематики, като Швейцария.

Референдумите обаче са били употребявани и от най-лошите диктатури - при Аншлуса на Австрия към Третия райх 99.73% гласоподават с " да ". Режимът на Франсиско Франко прави същото на 13 декември 1966 година, когато вкарва Органичния закон на страната през 1966 година (на процедура " Конституция " на франкистка Испания), без опция за разискване или без битие на партии или демократични права. Резултатът: 95% " да ", които в някои изборни секции са надхвърлили 100% (процедура по прибавяне на изборни книжа).

Освен това няма смисъл в защитаването на тезата, че единственото решение за доста по-доброто състояние на Каталуня в Испания е референдум за самостоятелност. Тази концепция не беше част от предизборната стратегия на Junts pel Sí (коалицията, която управляваше Каталуня, преди тя да мине на директно послушание на Мадрид - бел. ред.) на изборите на 27 септември (2015 г.). Тогава не се гласоподава нито за този, нито за различен референдум. Няма избирателен мандат за провеждането му, а единствено опит да се уловят жители, дали своят вот за други партии, и последователи на контрактуван референдум (какъвто този не (беше)). За да бъде либерален един референдум, би трябвало да се случи в границите на либерален режим и да се привържа към Конституцията. " Провеждането на референдум, който е противоконституционен, опонира на европейските стандарти, " споделя Съветът на Европа за сепаратисткия случай в Крим във връзка с Украйна.

Всичко, което би трябвало да знаете за: Кризата в Каталуня (142)
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР