И тя се омъжила за илюзията, която той имал за майка си...
Играта се играе от изтерзаната стопанка. Тя би трябвало да владее изобретателно още 10-12 разнообразни функции: държанка, майка, болногледачка, готвачка, детегледачка, прислужница и т. н. Тъй като нормално тези роли са спорни и изморителни, налагането им с годините води до положението, познато безусловно като Housewife's knee (Housewife's knee на британски означава артрит в коляното). Коляното на домакинята се употребява при люшкане на бебешка люлка, триене на под, покачване на товар, шофиране и т. н. Симптомите на това страдание се обобщават кратко с недоволството „ Уморена съм “.
Никой не написа тъй увлекателно за логика на психиката на човешките взаимоотношения както Ерик Бърн. Вижте дали не познавате типажи като описаните в книгата му „ Игрите, които хората играят “...
Ако домакинята е в положение да наложи личен темп и да извлече задоволително задоволство от любовта към брачна половинка и децата си, тя освен ще слугува през двадесет и петте си години, само че и ще се забавлява, а когато пристигна ред да изпраща най-малкото си дете в колежа, ще се усети самотна.
Ако обаче Родителят вътре в нея я пришпорва и критичният съпруг, който си е избрала с тази цел, й държи сметка, от една страна, а от друга, не е в положение да извлече задоволително задоволство от любовта към семейството си, тя може да стане все по-нещастна и по-нещастна.
Отначало ще се опита да се утеши с дивидентите от играта „ в случай че не беше ти, аз щях… “ и с очерняне
(всъщност всяка стопанка може да прибегне до тях, в случай че играта загрубее). Скоро обаче тези облаги престават да оказват помощ. Тогава би трябвало да търси различен излаз и той е в играта йна изтерзана, написа Бърн.
Тезата на тази игра е елементарна. Жената се нагърбва с всичко, което изникне, и даже пита за още. Съгласява се с рецензиите на брачна половинка си и приема настояванията на децата си. Ако ще посреща посетители за вечеря, счита, че би трябвало безупречно да води диалог, да семейства, да бъде проектант на интериора, снабдител, красива като кинозвезда, величествена като кралица Елизабет I, дипломатична, а на сутринта даже подготвя торта и завежда децата на ортодонт. Ако към този момент се усеща измъчена, прави деня още по-мъчителен. Затова към средата на следобеда напълно основателно рухва и нищо повече не може да направи. Разочарова брачна половинка, децата и гостите си, а самообвиненията увеличават страданието. След като това се случи още два или три пъти, бракът е заплашен, децата са комплицирани, тя стартира да слабее, престава да се грижи за косата си, лицето се изопва, и обувките й се протриват. И стига до кабинета на психиатъра, подготвена да постъпи в болница, споделя Бърн за острите случаи на играта „ изтерзана “.
Съпругът на играещата „ изтерзана " е грижливо подбран.
Той е човек, рационален във всяко друго отношение, който ще подлага на критика жена си, в случай че не се оправя по този начин добре с работата си, както той счита, че се е справяла майка му. Всъщност тя се омъжва за илюзията, която той има за майка си, като тази заблуда е увековечена в неговия Родител. Това е сходно с илюзията, която тя има за своята майка или баба. След като е намерила подобаващ сътрудник, нейното вътрешно Дете може да свикне с изтерзаната роля, нужна, с цел да поддържа психичното й равновесие и от която тя няма елементарно да се откаже.
Когато ситуацията стане неудържимо… се вика психотерапевта и играта стартира да се играе от трима души…Процедурата, която може да последва, зависи от умеенето и съобразителността на психотерапевта. Обикновено първата фаза, облекчаването на депресията, в която е изпаднала брачната половинка, минава гладко. Втората фаза, в която тя ще се откаже да играе на изтерзана и ще заиграе на психиатрия, е решителната.
Важно е да се разбере, че същинският провинен е Родителят на съпругата – майката или бабата.
Съпругът в известна степен е единствено манекен, определен да играе ролята си в играта. Терапевтът би трябвало да се бори освен с този Родител и със брачна половинка, който е заложил доста, с цел да реализира задачата си, само че и със обществената среда, която предизвиква отстъпчивостта на съпругата.
Една от практическите компликации при такива брачни двойки е, че брачният партньор нормално заобикаля да се ангажира персонално с лекуването. Той играе единствено на „ знаеш ли какъв брой се старая “, защото постоянно е по-силно обезпокоен, отколкото признава.
Вместо да се ангажира персонално, може да изпраща непреки послания до терапевта посредством прояви на гняв, които знае, че ще бъдат докладвани от брачната половинка. Следователно „ изтерзана “ елементарно се изражда в битка на живот и гибел от трета степен за получаване на бракоразвод. Психотерапевтът е почти самичък на страната на живота, подпомаган само от изтерзания Възрастен на пациентката...
