Българи, дръжте се: Стагфлацията идва!
" Идва стагфлацията. Историята ни дава образци и те ни демонстрират какво може да чакаме от съответни събития ", разгласи пред Lupa.bg икономистът Румен Гълъбинов.
" При стагфлацията от 1972 цените нарастват стремглаво и общата инфлация пораства. И тогава страната е плащала обезщетения за спада в действителните приходи. Станала е радикална смяна в изискванията за интернационална търговия. Това е имало депресивни резултати във всички стопански системи, освен Съединени американски щати. В края на 1971 цените на зърното потеглят нагоре. След април 1973 потеглят нагоре и цените на петрола, а с тях и другите горива. Съчетаването на растежа на петролните и питателните цени основават резултат на неимоверно увеличение на всички цени. И тогава има война във Виетнам, както в този момент в Украйна ", добави Гълъбинов.
Според него преди 50 години е имало сходни условия за стагфлация. Ситуацията е аналогична. Икономическото състояние на страните е съвсем идентично. Така че може да чакаме и същите последици, добави той.
Икономиката ни претърпя отрицателни шокове, както от пандемията, по този начин и в този момент от войната в Украйна. Намаля икономическата интензивност и се усилиха цените, като това докара до висока инфлация.
Ефектите върху предлагането и цените на суровините се комбинират с последствията от паричните и фискални тласъци.
" Непосредственото икономическо влияние идва под формата на огромни цени на силата, храните и суровините. С спирането в световните вериги на доставки се изостриха стагфлационните условия, които се появиха още предходната година. Увеличаването на паричните обезщетения и помощи към този момент не са задоволителни за попречване рухването на частното ползване. Така спомагателните държавни разноски просто ще усилват дълга и ще доведат до несъразмерната фискална агресия ", изясни специалистът.
По думите му е нужна постепенна бюджетна консолидация, както и политики за понижаване на налозите – понижение на Данък добавена стойност върху храни, медикаменти, сила и горива, с цел да се смекчи удара от възходящите цени и да се овладее инфлацията.
" Основните ни стопански цели би трябвало да са в поддръжка на икономическата интензивност и обезпечаване стабилността на цените. Инструменти за реализиране на тези цели са икономическата и обществена политика, както и регулаторните рамки, които да се употребяват надлежно за справяне с инфлацията, поддръжка на икономическата интензивност и настоящ контрол. В противоположен случай отиваме към трайно висока инфлация и невисок напредък, които семействата и потребителите ще усетят неприятно, а най-после всичко това ще има и политически последствия в бъдеще ", добави Гълъбинов.
" При стагфлацията от 1972 цените нарастват стремглаво и общата инфлация пораства. И тогава страната е плащала обезщетения за спада в действителните приходи. Станала е радикална смяна в изискванията за интернационална търговия. Това е имало депресивни резултати във всички стопански системи, освен Съединени американски щати. В края на 1971 цените на зърното потеглят нагоре. След април 1973 потеглят нагоре и цените на петрола, а с тях и другите горива. Съчетаването на растежа на петролните и питателните цени основават резултат на неимоверно увеличение на всички цени. И тогава има война във Виетнам, както в този момент в Украйна ", добави Гълъбинов.
Според него преди 50 години е имало сходни условия за стагфлация. Ситуацията е аналогична. Икономическото състояние на страните е съвсем идентично. Така че може да чакаме и същите последици, добави той.
Икономиката ни претърпя отрицателни шокове, както от пандемията, по този начин и в този момент от войната в Украйна. Намаля икономическата интензивност и се усилиха цените, като това докара до висока инфлация.
Ефектите върху предлагането и цените на суровините се комбинират с последствията от паричните и фискални тласъци.
" Непосредственото икономическо влияние идва под формата на огромни цени на силата, храните и суровините. С спирането в световните вериги на доставки се изостриха стагфлационните условия, които се появиха още предходната година. Увеличаването на паричните обезщетения и помощи към този момент не са задоволителни за попречване рухването на частното ползване. Така спомагателните държавни разноски просто ще усилват дълга и ще доведат до несъразмерната фискална агресия ", изясни специалистът.
По думите му е нужна постепенна бюджетна консолидация, както и политики за понижаване на налозите – понижение на Данък добавена стойност върху храни, медикаменти, сила и горива, с цел да се смекчи удара от възходящите цени и да се овладее инфлацията.
" Основните ни стопански цели би трябвало да са в поддръжка на икономическата интензивност и обезпечаване стабилността на цените. Инструменти за реализиране на тези цели са икономическата и обществена политика, както и регулаторните рамки, които да се употребяват надлежно за справяне с инфлацията, поддръжка на икономическата интензивност и настоящ контрол. В противоположен случай отиваме към трайно висока инфлация и невисок напредък, които семействата и потребителите ще усетят неприятно, а най-после всичко това ще има и политически последствия в бъдеще ", добави Гълъбинов.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ