За и против безплатното висше образование у нас
Идеята за отпадане на таксите на студентите държавна поръчка беше оповестена на брифинг в Министерски съвет в края на януари и провокира необятна социална полемика. Наред с предстоящата поддръжка, разнообразни организации показаха позиции, че отпадането на таксите няма да реализира задачите си, а точно – да направи висшето обучение по-достъпно, по-качествено и да задържи студентите в България. Идеята не е била разисквана нито с работодателите и синдикатите, нито с академичната общественост, не е била заложена и в тактиката за развиване на висшето обучение. Така че на какво се дължи неочакваната й поява, може единствено да се гадае. Остават незнайните и към това какви ще бъдат последствията, в случай че предлагането се одобри. Дали фактически ще отпаднат таксите следва да разберем. Предложението е включено в план за промени в Закона за висшето обучение и е качено за публично разискване на платформата Strategy.bg, което продължава до 28 февруари.
" Висшето обучение би трябвало да е гратис единствено за тези студенти, които се осъществят в България. И в този момент има подобен механизъм: при подписване на контракт с дружество, където студентът ще работи откакто приключи и в случай че учи в предпочитаните професионални посоки с дефицит на пазара на труда. Тази опция може да се генерализира за всички студенти ", счита ръководителят на АИКБ Васил Велев.
" Всички, които имат намерение да останат и да работят в страната за някакъв период, не цялостен живот, и сключат такива контракти – за тях да е гратис, без оглед на специалността и професионалното направление. Но, откакто той с съответно дружество има контракт явно би следвало да има потребност от подобен експерт и да не се получава обстановката, в която се намираме сега – над 40% от приключилите, като завършат работят на позиции, които въобще не изискват висше обучение “, счита Велев.
Има три претекста за отпадането на таксите, само че съгласно Васил Велев и трите могат да бъдат оборени. Единият е, че висшето обучение ще стане по-достъпно за студентите от по-бедни фамилиите.
„ Таксата, която е от порядъка на 1000 лв. годишно е дребна част от издръжката на този студент. По този метод ти не му помагаш да стане по-достъпно, в случай че има материални усложнения фамилията. Т.е. за дефицитни специалности, изключително търсени на пазара на труда, би трябвало да има освен вдишване на таксата от бюджета, само че и в допълнение стипендии, а не поддръжка за всички, в това число и за тези, които нямат потребност от нея “, сподели Велев. И заключи: „ Безплатно за всички е най-неефективният метод да се организира обществена политика “.
Другият мотив - че с отпадането на таксите ще задържим студентите да учат в България също е неплатежоспособен, счита той.
Според него и няма по какъв начин да се реализира по-добро качество на образованието при изискване, че се резервира правилото парите следват студента. Той назова този принцип „ неплатежоспособен “ и „ циничен “ и уточни, че в случай че университетите изключат студент заради невисок триумф, ще се лишат от финансови приходи.
Нещо повече, качеството му ще се утежни, в случай че предлагането за отпадане на таксите не се модифицира, по този начин, че да подхожда на потребностите на стопанската система, безапелационен е Васил Велев. Срещу отпадането на таксите са разгласи и Академичния съвет на СУ.
Според ректора му проф. Георги Вълчев то няма да докара до стремежи резултат, има доста други ограничения, които биха могли да подкрепят достъпа до висше обучение и да доведат до повишение на качеството му.
„ Вземете единствено това, че стипендиите, които взимат студентите за отличен триумф, макар че бяха индексирани през последните години, са безпределно ниски, т.е. ограничения, които не диференцират студентите, които би трябвало да бъдат подпомагани, не са удачни за нас “, сподели проф. Вълчев.
По думите му сега има дисбаланс във финансирането на другите професионални посоки, при някои коефициентът е безпричинно висок за сметка на други, при които има непрекъснат дефицит.
„ Такъв вид ограничения демонстрират, че средства за смяна на финансовия модел има. Тези 150 млн., които бяха изтъкнати като дотация, която ще получим, вместо таксите на студентите са непланирани в сегашния бюджет, т.е. очевидно има буфери, от които могат да се намерят запаси, които да оправят цялата система на финансиране “, сподели още ректорът на СУ. Той добави и, че са били изоставени политиките, които подтикнаха университетите с потвърдено високо качество и са по-напред в рейтинговата система.
„ Т.е. с изключение на да се финансират обикновено другите направелния, да се подтикват и тези университети, които са потвърдили през тази самостоятелна система на оценяване и високото качество, което са постигнали посредством своето образование във всички специалности “, разяснява проф. Вълчев. Той посочи, че като ректор, дружно с цялата гилдия на СУ, пледират за „ изясненост, прорачност и доброжелателен разговор “.
Според ректора на УНСС проф. Димитър Димитров, зам.-председател на Съвета на ректорите, концепцията за отпадане на таксите би трябвало да се преглежда в подтекста на едно по-общо решение за финансиране на висшето обучение.
„ Това, че студентите ще заплащат таксите или бюджета ще заплаща таксите, сякаш няма изключително значение за финансовото положение на университета, само че в дълготраен проект това слага доста други въпроси и за мотивацията на студентите. Не ми се навлиза дори в тематиката за различната приложимост на тия 150 млн. лева “, сподели проф. Димитров. И акцентира, че и позицията на Съвета на ректорите е да се търси общо решение за финансовото обезпечаване на висшето обучение.
Необходимо е поправяне на така наречен коефициенти по отношение на базовата дотация, която получават университетите, сподели още проф. Димитров. Той подсети, че в този момент има университети с по-големи и такива с много по-малки коефициенти. „ Идеята е да се затвори ножицата сред тези разлики и да се види по какъв начин тези университети, които в този момент не са дофинансирани, да си получават финансирането по естествен метод на брой студенти посредством тази дотация, която те получават – това е едното. Второто е планов принцип при финансовите инвестиции, планов принцип при възможни сливане на напъните на университетите във значими за страната проблеми. И последното е, може би, в действителност повишение на заплатите с някакъв резистентен, предвидим ритъм за всички категории, работещи във висшето обучение “, сподели проф. Димитров.
Той не вижда връзка сред предлагането за отпадане на таксите и концепцията за обединение на университети, само че в случай че те не получат задоволително финансиране отвън тези такси, както е в последните няколко години, ще се заприказва и за това. Но съгласно проф. Димитров концепцията за обединение не е, с цел да се спестят финансови запаси и би било груба неточност, в случай че се мисли единствено в тази посока. Ако има сливания, те би трябвало да бъдат на непринуден принцип.
„ Трябва да се търси общ, по-голям резултат от сливания, не чисто административни, а на планова основа, в посока, в която университетите сплотяват напъните си “, добави той. И добави, че сега липсва разговор поради политическата рецесия и непрекъснати промени.
Синдикат ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА – КНСБ не покрепя препоръчаните промени, с аргумента, че те не трябва да се вкарват без разбор и вземане предвид с настоящата законова рамка и еднолично, без извършен разговор с държавните висши учебни заведения, бизнеса и представителите на законодателната власт в България. На противоположната позиция е Даниел Парушев, някогашен ръководител на НПСС в мандата 2020 – 2024.
„ Да се даде достъп на доста младежи, на доста кандидат-студенти да запишат компетентност, за която преди този момент ги е серпантина финансова неспособност “, сподели Парушев. Той изясни, че тази опция „ не е неприятна “, а той самият е на правилото, че новото е стряскащо, само че би трябвало да се види дали ще сработи.
Новото управление на НПСС също поддържа отпадането на таксите, съобщи новият ръководител на организация Ангел Стойков. Тяхно анкетно изследване измежду 11 хиляди студенти демонстрира, разумно, че огромната част от тях – 92% утвърждават концепцията за отпадането на таксите, 6 на 100 са срещу, а два % не могат да преценяват.
Дали фактически ще отпаднат таксите следва да разберем.
" Висшето обучение би трябвало да е гратис единствено за тези студенти, които се осъществят в България. И в този момент има подобен механизъм: при подписване на контракт с дружество, където студентът ще работи откакто приключи и в случай че учи в предпочитаните професионални посоки с дефицит на пазара на труда. Тази опция може да се генерализира за всички студенти ", счита ръководителят на АИКБ Васил Велев.
" Всички, които имат намерение да останат и да работят в страната за някакъв период, не цялостен живот, и сключат такива контракти – за тях да е гратис, без оглед на специалността и професионалното направление. Но, откакто той с съответно дружество има контракт явно би следвало да има потребност от подобен експерт и да не се получава обстановката, в която се намираме сега – над 40% от приключилите, като завършат работят на позиции, които въобще не изискват висше обучение “, счита Велев.
Има три претекста за отпадането на таксите, само че съгласно Васил Велев и трите могат да бъдат оборени. Единият е, че висшето обучение ще стане по-достъпно за студентите от по-бедни фамилиите.
„ Таксата, която е от порядъка на 1000 лв. годишно е дребна част от издръжката на този студент. По този метод ти не му помагаш да стане по-достъпно, в случай че има материални усложнения фамилията. Т.е. за дефицитни специалности, изключително търсени на пазара на труда, би трябвало да има освен вдишване на таксата от бюджета, само че и в допълнение стипендии, а не поддръжка за всички, в това число и за тези, които нямат потребност от нея “, сподели Велев. И заключи: „ Безплатно за всички е най-неефективният метод да се организира обществена политика “.
Другият мотив - че с отпадането на таксите ще задържим студентите да учат в България също е неплатежоспособен, счита той.
Според него и няма по какъв начин да се реализира по-добро качество на образованието при изискване, че се резервира правилото парите следват студента. Той назова този принцип „ неплатежоспособен “ и „ циничен “ и уточни, че в случай че университетите изключат студент заради невисок триумф, ще се лишат от финансови приходи.
Нещо повече, качеството му ще се утежни, в случай че предлагането за отпадане на таксите не се модифицира, по този начин, че да подхожда на потребностите на стопанската система, безапелационен е Васил Велев. Срещу отпадането на таксите са разгласи и Академичния съвет на СУ.
Според ректора му проф. Георги Вълчев то няма да докара до стремежи резултат, има доста други ограничения, които биха могли да подкрепят достъпа до висше обучение и да доведат до повишение на качеството му.
„ Вземете единствено това, че стипендиите, които взимат студентите за отличен триумф, макар че бяха индексирани през последните години, са безпределно ниски, т.е. ограничения, които не диференцират студентите, които би трябвало да бъдат подпомагани, не са удачни за нас “, сподели проф. Вълчев.
По думите му сега има дисбаланс във финансирането на другите професионални посоки, при някои коефициентът е безпричинно висок за сметка на други, при които има непрекъснат дефицит.
„ Такъв вид ограничения демонстрират, че средства за смяна на финансовия модел има. Тези 150 млн., които бяха изтъкнати като дотация, която ще получим, вместо таксите на студентите са непланирани в сегашния бюджет, т.е. очевидно има буфери, от които могат да се намерят запаси, които да оправят цялата система на финансиране “, сподели още ректорът на СУ. Той добави и, че са били изоставени политиките, които подтикнаха университетите с потвърдено високо качество и са по-напред в рейтинговата система.
„ Т.е. с изключение на да се финансират обикновено другите направелния, да се подтикват и тези университети, които са потвърдили през тази самостоятелна система на оценяване и високото качество, което са постигнали посредством своето образование във всички специалности “, разяснява проф. Вълчев. Той посочи, че като ректор, дружно с цялата гилдия на СУ, пледират за „ изясненост, прорачност и доброжелателен разговор “.
Според ректора на УНСС проф. Димитър Димитров, зам.-председател на Съвета на ректорите, концепцията за отпадане на таксите би трябвало да се преглежда в подтекста на едно по-общо решение за финансиране на висшето обучение.
„ Това, че студентите ще заплащат таксите или бюджета ще заплаща таксите, сякаш няма изключително значение за финансовото положение на университета, само че в дълготраен проект това слага доста други въпроси и за мотивацията на студентите. Не ми се навлиза дори в тематиката за различната приложимост на тия 150 млн. лева “, сподели проф. Димитров. И акцентира, че и позицията на Съвета на ректорите е да се търси общо решение за финансовото обезпечаване на висшето обучение.
Необходимо е поправяне на така наречен коефициенти по отношение на базовата дотация, която получават университетите, сподели още проф. Димитров. Той подсети, че в този момент има университети с по-големи и такива с много по-малки коефициенти. „ Идеята е да се затвори ножицата сред тези разлики и да се види по какъв начин тези университети, които в този момент не са дофинансирани, да си получават финансирането по естествен метод на брой студенти посредством тази дотация, която те получават – това е едното. Второто е планов принцип при финансовите инвестиции, планов принцип при възможни сливане на напъните на университетите във значими за страната проблеми. И последното е, може би, в действителност повишение на заплатите с някакъв резистентен, предвидим ритъм за всички категории, работещи във висшето обучение “, сподели проф. Димитров.
Той не вижда връзка сред предлагането за отпадане на таксите и концепцията за обединение на университети, само че в случай че те не получат задоволително финансиране отвън тези такси, както е в последните няколко години, ще се заприказва и за това. Но съгласно проф. Димитров концепцията за обединение не е, с цел да се спестят финансови запаси и би било груба неточност, в случай че се мисли единствено в тази посока. Ако има сливания, те би трябвало да бъдат на непринуден принцип.
„ Трябва да се търси общ, по-голям резултат от сливания, не чисто административни, а на планова основа, в посока, в която университетите сплотяват напъните си “, добави той. И добави, че сега липсва разговор поради политическата рецесия и непрекъснати промени.
Синдикат ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА – КНСБ не покрепя препоръчаните промени, с аргумента, че те не трябва да се вкарват без разбор и вземане предвид с настоящата законова рамка и еднолично, без извършен разговор с държавните висши учебни заведения, бизнеса и представителите на законодателната власт в България. На противоположната позиция е Даниел Парушев, някогашен ръководител на НПСС в мандата 2020 – 2024.
„ Да се даде достъп на доста младежи, на доста кандидат-студенти да запишат компетентност, за която преди този момент ги е серпантина финансова неспособност “, сподели Парушев. Той изясни, че тази опция „ не е неприятна “, а той самият е на правилото, че новото е стряскащо, само че би трябвало да се види дали ще сработи.
Новото управление на НПСС също поддържа отпадането на таксите, съобщи новият ръководител на организация Ангел Стойков. Тяхно анкетно изследване измежду 11 хиляди студенти демонстрира, разумно, че огромната част от тях – 92% утвърждават концепцията за отпадането на таксите, 6 на 100 са срещу, а два % не могат да преценяват.
Дали фактически ще отпаднат таксите следва да разберем.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ