И пак за Войната на буквите: Една разходка по улиците на Симеоновата престолнина
Идеята за мощна империя на българските владетели от ІХ-Х в. е обвързвана с огромното строителство на представителни здания. А то е невероятно без развиването на изкуството на скулптурата, резбата върху камък, вътрешната и външната украса. Точно те дават по този начин мечтаните помпозност и великолепие, нужни да изпъкне пред света величието на младата страна. Първоначално в безбройните войни от VІІІ-ІХ в. езическите ханове грабят византийските територии и носят в своята столица Плиска превъзходни творби на каменната пластика, които слагат по нейните площади и в постройките. Появяват и истински скулптурни произведения като монументалният релеф на Мадарския конник, лъвските фигури от Плиска, зала край с. Хан Крум и други От изоставените в руини римски и византийски градове пък се придвижват разнообразни декоративни елементи – корнизи, капители, цели колони. Често българските строители не познават тяхното тъкмо място в комплицирания архитектурен ред и ги слагат безсистемно.
Преместването на столицата във Велики Преслав през 893 година трансформира радикално обстановката. При подготовката на града за център на могъщата империя към момента са в действие старите обичаи. Каменната украса е монументална, само че груба, изпълнена напълно от варовик. Отделните елементи примитивно имитират основания още в Античността архитектурен ордер. Българските майстори обаче бързо се учат и по времето на царете Симеон и Петър към този момент стартират да извършват фини резби върху камък. От далечните лимити на страната и от чужбина са внасяни редки пъстри и красиви мрамори.
Репертоарът на каменоделците е необикновено разнороден. Пред нас като че ли се появява картинна приказка, съчетала езическата митология с нововъзприетата християнска изразност. Зад на пръв взор елементарни изображения се крие бездънен смисъл. Като цяло изобилстват растителните и геометрични орнаменти. Символите на християнството, кръстовете, са вместени измежду безбройни палмети, розети, лозови и бръшлянови вейки. Често се появяват релефни скотски фигури. Любими персонажи на преславските майстори са зайците и птиците. Първите постоянно се изобразяват измежду ластарите на лози, похапващи добродушно от тежките гроздове. Освен хубостта, в птиците съзнателно е търсена символиката на високите християнски хрумвания.
Същото се отнася до изображенията на фантастични същества и битки сред животни. Такъв е грифонът, съчетал в себе си силата на лъва и стремежа на орела. Върху една облицовъчна плоча пък същински орел отнася към небето безпомощна сърна. Коренно друго е предназначението на главите на лъвове и лъвици, открити при разкопките на комплекса в местността „ Аврадака ”. Някои от тях са били употребявани като улуци за оттичане на дъждовната вода от покривите на постройките. Водата е излизала през озъбените муцуни на скулптираните хищни животни. В други случаи главите са били инсталирани по фасадите на постройките. В Дворцовата черква пък бяха открити фрагменти от плочи с човешки изображения, които също са красели външните й стени.
Вече съм споменавал за единственото изложение на столицата Велики Преслав, оставено от българския публицист от ІХ-Х в. Йоан Екзарх. Макар и сбито, той споделя за красивите дворци и църкви, украсени с мрамор и дърво, злато, сребро и бронз. За страдание през днешния ден голямата част от благосъстоянията на превъзходния град е унищожена окончателно. Единствено археологията може да помогне ненапълно в нашите показа тази хубост да бъде възобновена. Нека да използваме нейните благоприятни условия и въображаемо надникнем в една от обилните преславски църкви, намиращи се в Големия замък на българските царе.
Минавайки по покрития с солидни каменни плочи площад се озоваваме пред високата врата на величествената сграда. Тя е построена от големи варовикови блокове, а на места по фасадите са вместени каменни релефи на хора и животни. Мраморната рамка на вратата е цяло произведение на изкуството и съставлява комплицирана плетеница от растителни, геометрични и фигурални претекстове. Влизаме вътре и стъпваме върху килим от разцъфнали цветя. Всъщност това не е килим, а обширното пано на мозайката в жанр „ опус сектиле ”, в която разнообразни по форма и цвят мраморни плочки основават невероятни комбинации. Цялото вътрешно пространство е разграничено от две редици бели мраморни колони, поддържащи двускатния покрив. Те са изпълнени съгласно всички условия на античното изкуство – издигнати са върху солидни бази със заоблени торуси и са увенчани с еднотипни капители със комплицирана каменна резба. По вътрешната повърхнина на стените няма да забележим живопис, а мраморни облицовъчни плочи със също толкоз комплицирана украса. В най-горните елементи минава мощен каменен корниз, декориран с безконечен орнамент от „ дентикули ” и „ вълчи зъби ”. Най-накрая на изток доближаваме до мраморната олтарна бариера, състояща се от богато украсени плочи и многостенни колонки, инкрустирани с разноцветни мрамори, преславска рисувана керамика и стъклена смалта.
Каменната украса на Велики Преслав по превъзходен метод е завършвала монументалните градежи на българските владетели от ІХ-Х в. Опитвайки се да доближат славата на Константинопол, те са съумели да основат град, какъвто през този интервал не са имали другите огромни монарси в средновековна Европа.
Доказано е, че създаваната във Велики Преслав монументална каменна пластика заема междинно място сред Византия и Западна Европа. От една страна тя стои покрай предроманското изкуство и сходно на него губи реалистичното звучене на Античността, като се избира стилизацията на растителни и геометрични орнаменти. Същевременно обаче посредством Византия българската статуя резервира контакта си с античното изкуство и през цялото си дълго развиване продължава да черпи хрумвания от нейното богато завещание.
Историкът Теофан за български „ титли ”, отнети от Византия през 813 година „ Злодеецът (хан Крум – б.а.) изпратил един отряд за обир в „ Св. Мамант ”, изгорил тамошния дворец и като натоварил на коли медния лъв от Хиподрома дружно с мечката и змея на водохранилището и определени мраморни скулптури, завърнал се и взел с блокада Адрианопол ”.
Проф. Николай Овчаров,
Преместването на столицата във Велики Преслав през 893 година трансформира радикално обстановката. При подготовката на града за център на могъщата империя към момента са в действие старите обичаи. Каменната украса е монументална, само че груба, изпълнена напълно от варовик. Отделните елементи примитивно имитират основания още в Античността архитектурен ордер. Българските майстори обаче бързо се учат и по времето на царете Симеон и Петър към този момент стартират да извършват фини резби върху камък. От далечните лимити на страната и от чужбина са внасяни редки пъстри и красиви мрамори.
Репертоарът на каменоделците е необикновено разнороден. Пред нас като че ли се появява картинна приказка, съчетала езическата митология с нововъзприетата християнска изразност. Зад на пръв взор елементарни изображения се крие бездънен смисъл. Като цяло изобилстват растителните и геометрични орнаменти. Символите на християнството, кръстовете, са вместени измежду безбройни палмети, розети, лозови и бръшлянови вейки. Често се появяват релефни скотски фигури. Любими персонажи на преславските майстори са зайците и птиците. Първите постоянно се изобразяват измежду ластарите на лози, похапващи добродушно от тежките гроздове. Освен хубостта, в птиците съзнателно е търсена символиката на високите християнски хрумвания.
Същото се отнася до изображенията на фантастични същества и битки сред животни. Такъв е грифонът, съчетал в себе си силата на лъва и стремежа на орела. Върху една облицовъчна плоча пък същински орел отнася към небето безпомощна сърна. Коренно друго е предназначението на главите на лъвове и лъвици, открити при разкопките на комплекса в местността „ Аврадака ”. Някои от тях са били употребявани като улуци за оттичане на дъждовната вода от покривите на постройките. Водата е излизала през озъбените муцуни на скулптираните хищни животни. В други случаи главите са били инсталирани по фасадите на постройките. В Дворцовата черква пък бяха открити фрагменти от плочи с човешки изображения, които също са красели външните й стени.
Вече съм споменавал за единственото изложение на столицата Велики Преслав, оставено от българския публицист от ІХ-Х в. Йоан Екзарх. Макар и сбито, той споделя за красивите дворци и църкви, украсени с мрамор и дърво, злато, сребро и бронз. За страдание през днешния ден голямата част от благосъстоянията на превъзходния град е унищожена окончателно. Единствено археологията може да помогне ненапълно в нашите показа тази хубост да бъде възобновена. Нека да използваме нейните благоприятни условия и въображаемо надникнем в една от обилните преславски църкви, намиращи се в Големия замък на българските царе.
Минавайки по покрития с солидни каменни плочи площад се озоваваме пред високата врата на величествената сграда. Тя е построена от големи варовикови блокове, а на места по фасадите са вместени каменни релефи на хора и животни. Мраморната рамка на вратата е цяло произведение на изкуството и съставлява комплицирана плетеница от растителни, геометрични и фигурални претекстове. Влизаме вътре и стъпваме върху килим от разцъфнали цветя. Всъщност това не е килим, а обширното пано на мозайката в жанр „ опус сектиле ”, в която разнообразни по форма и цвят мраморни плочки основават невероятни комбинации. Цялото вътрешно пространство е разграничено от две редици бели мраморни колони, поддържащи двускатния покрив. Те са изпълнени съгласно всички условия на античното изкуство – издигнати са върху солидни бази със заоблени торуси и са увенчани с еднотипни капители със комплицирана каменна резба. По вътрешната повърхнина на стените няма да забележим живопис, а мраморни облицовъчни плочи със също толкоз комплицирана украса. В най-горните елементи минава мощен каменен корниз, декориран с безконечен орнамент от „ дентикули ” и „ вълчи зъби ”. Най-накрая на изток доближаваме до мраморната олтарна бариера, състояща се от богато украсени плочи и многостенни колонки, инкрустирани с разноцветни мрамори, преславска рисувана керамика и стъклена смалта.
Каменната украса на Велики Преслав по превъзходен метод е завършвала монументалните градежи на българските владетели от ІХ-Х в. Опитвайки се да доближат славата на Константинопол, те са съумели да основат град, какъвто през този интервал не са имали другите огромни монарси в средновековна Европа.
Доказано е, че създаваната във Велики Преслав монументална каменна пластика заема междинно място сред Византия и Западна Европа. От една страна тя стои покрай предроманското изкуство и сходно на него губи реалистичното звучене на Античността, като се избира стилизацията на растителни и геометрични орнаменти. Същевременно обаче посредством Византия българската статуя резервира контакта си с античното изкуство и през цялото си дълго развиване продължава да черпи хрумвания от нейното богато завещание.
Историкът Теофан за български „ титли ”, отнети от Византия през 813 година „ Злодеецът (хан Крум – б.а.) изпратил един отряд за обир в „ Св. Мамант ”, изгорил тамошния дворец и като натоварил на коли медния лъв от Хиподрома дружно с мечката и змея на водохранилището и определени мраморни скулптури, завърнал се и взел с блокада Адрианопол ”.
Проф. Николай Овчаров,
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ