Смисъл на живота не съществува
И по този начин. Смисълът е на първо място дума и тя значи съгласно някои речници следното: причина, осведомително наличие, цел, рационална причина, аргумент, задоволително съображение.
Каква е рационалната причина за живота – никой няма разбиране. Замисъл? Случайност? Грешка?
Целта на живота е гибелта. В интерес на истината и задачата. Крайната.
Информационното наличие на живота към този момент е по-близко като разбиране. По-точно просто наличие. Може би това наличие е самият живот, дружно с неговия смисъл.
Всъщност думите и дейностите имат смисъл. Произнасям думи за нещо, аз също върша нещо за нещо. Това е всичко.
А смисълът на биологичния живот, протичащ в мен (по-точно аз съм биологичен живот) ми е чужд. Не аз съм замислял моето раждане. Не съм замислял с какви първични данни ще попадна в ръцете на акушера. До избрана възраст не култивирах зърното на обществото от себе си – това, което е пораснало (отгледано, родило), е пораснало. Само че в този момент е неефикасно да си го представям. И в действителност няма на кого. Тези хора ги няма. Те също пораснаха и станаха разнообразни.
Това значи, че в случай че смисълът на вселенският живот е неосъществим, тогава няма смисъл от жалки опити да го разберем.
Би имало значение да разберем своя смисъл. И тук всичко е повече или по-малко ясно))) Смисълът на живота ми е в моите дейности. А смисълът на моите дейности се свежда до обикновени неща. Да отговори на потребностите ми. Защото има потребност, има желание, има деяние.
Няма смисъл да се върви при гадателка с цел да се разбере – желая да хапвам всеки ден, желая да ми е топло и комфортно, желая пари по сметката си, желая мама и баща да ме поддържат и обичат, желая приятелите ми да не не помнят за мен, моят обичан човек да ме обича и да се грижи, за мен, желая да бъда почитан и скъп като експерт и да ми се възхищават, желая да съм здрав, желая да обичам другите хора и да се грижа за тях.
Така наподобяват нещата. Със лист на моето „ желая “. Но на всички места аз се въртя към инстинктите си.
Но въпросът е, че другите хора желаят същото. Те желаят обич, поддръжка, внимание, грижа. А единствено да искаш не е задоволително. От това, че просто желая да хапвам, не се нахапвам. Това, че желая сигурност, няма да ме направи по-сигурен, тъй като желая обич, няма да се усещам обичан.
Същността на цялата тази „ семантична каша “ е в дейностите. Ако желаете да ядете, отивате до магазина, до хладилника, до кафенето. Ако желаете сигурност, отивай да работиш. Ако искаш обич и внимание, бит близък си и слушай близък си. Всичко, което вършим за другите, вършим за себе си.
Бъдете щастливи и не преследвайте смисъла.
