Олимпийски шампион в хоровото изкуство
И Симеон Радев, и всички културолози след него, третиращи тематиката " Строители на България ", необяснимо за какво подценяват ролята на българските музиканти в този многостранен развой! Още повече че видните български музиканти са първите наши сънародници, които - след възобновяване на българската държавност през 1878 година - утвърждават нейното име по света! През тази 2019 година кръгли рождени годишнини имат над 70 видни български музиканти със сериозен принос освен в националния, а и в интернационалния културен живот. Един от тях е основателят на българската хорово-диригентска школа, композиторът, педагогът и държавникът проф. Георги Димитров. Признавам, че съм привързан към неговата персона и дело, тъй като той беше един от моите съществени учители, който трансформира служенето на музикалното изкуство в моя професионална и витална идея.
На 2 май 1904 година в китния Белоградчик, в фамилията на учителите Ангелина и Димитър Петрови, се ражда първороден наследник. Никъде в останалите от това време документи не е маркирано кои са били и какво са споделили орисниците му, само че момчето расло крепко, едро, мъдро, надарено и сензитивно към публичните проблеми и след време с дейностите си в действителност се утвърждава като Победоносец!
Началното благотворно музикално влияние получава от фамилията си - татко му свирел на цигулка, а майка му била отлична певица. По-нататък развиването на музикалния му капацитет се реализира под грижите и управлението на учителите по музика Белчо Белчев и изключително Обретен Евстатиев. Животът на младия Георги е плевел и изпълнен с голям брой премеждия. Това е животът на един просветен и сензитивен младеж, който се опълчва на нередностите в публичните порядки и се бори за по-добър живот на хората. Това не е " митингаджийски протест " или " спонтанна " проява на " ранобудни студенти ", а дейна и осъзната битка. Неуспехът му в нея го принуждава едвам 19-годишен да емигрира и дълги години той " се скита несретник по непознатата чужбина ". Известно време живее в Румъния, след това в Югославия и най-после - към 15 години - в Полша, която става неговата втора Родина. Есента на 1927 година Георги Димитров става студент във Варшавската консерватория. Той е благополучен, тъй като негови преподаватели били видните полски музиканти Станислав Казуро (1882-1961), Казимир Шикорски (1895-1986), Гжегош Фителберг (1879-1953), Станислав Йехович (1893-1954) и други Голямо значение за неговия разцвет има и общуването му с тогавашния " Патриарх " на полската музика Карол Шимановски (1883-1970). Още като студент Георги Димитров подписва брак с художничката Люба Паликарова. Това слага пред него новата алтернатива за прехрана на фамилията и по тази причина паралелно със следването в консерваторията той стартира да работи като гимназиален преподавател по музика. 1934 година заема значимо място в виталния път на младия музикант, тъй като приключва с отличие консерваторията; по рекомендация на Карол Шимановски най-известното полско издателство " Гебетнер и Волф " отпечатва свитък с неговите хорови композиции: Три български национални песни ( " Сеяла е дребна мома ", " Умрел Джерман " и " Поминувам, заминувам " ); става диригент на хора на българското студентско сдружение " Христо Ботев " и основен началник на хоровете при полските интернати за младежи без родители.
Воден от желанието си да получава повече познания, дипломираният български преподавател, диригент и композитор стартира да учи музикознание във Варшавския университет, което му разрешава да обогати своята професионална подготовка и да разшири хоризонта на познанията си за музикалните феномени. Изпълнен е с доста хрумвания и проекти за активност, само че започващата Втора международна война ги осуетява и в 1938 година Георги Димитров се завръща в България. Още повече че в нея го чака първородният му наследник Димитър.
В тези години името на Георги Димитров не е било добре известно в България и заради това той е бил заставен да го утвърждава, започвайки още веднъж от " кота нула ". Качествата на 35-годишния музикант не остават незабелязани и последователно той стартира да се " изкачва " по стръмната музикална и социална " стълбица ". В този развой изключително значима роля изиграват впечатляващите триумфи, реализирани от основания по негова самодейност Мъжки камерен хор - пропагандиращ най-вече творчеството на българските композитори - който постоянно е концертирал " онлайн " в излъчванията на Радио София. А работата му като контрольор по музика в Министерството на националната култура и артистичен секретар на Софийската опера го утвърждават и като перспективен диригент, композитор и държавник с високо държавническо възприятие.
След разформироването на камерния хор Георги Димитров с наслада приема поканата да оглави известния тогава разбъркан хор " Георги Кирков ", на който е диригент 5 години. Богатия си личностен и мениджърски капацитет Георги Димитров разпростира изцяло в годините след края на Втората международна война, когато оглавява новата държавна конструкция " Дирекция за музикално-творческо и изпълнителско изкуство ". Може да се каже, че тя се утвърждава като същинско " Министерство на музиката ", посредством което се осъществяваше държавната културна политика в страната. По негова самодейност се създава огромен перспективен проект, измежду чиито 10 съществени акцента са: основаването на нови държавни симфонични оркестри - а по-късно и опери - в Пловдив, Варна, Русе, Плевен, Бургас, Шумен, Видин, Враца; въвеждането в културата на практиката за " държавни поръчки " като значим тласък за основаването на нови музикални произведения; регламентирането на българската музика като главен индикатор в репертоара на всички музикални институти в страната; активизиране на концертния живот посредством увеличение % на участващите в него най-видни актьори от международна големина като Херман Абендрот, Андре Клюитанс, Кирил Кондрашин, Давид Ойстрах, Емил Гилелс, Казимеж Вилкомирски, Даниил Шафран и др.; основаването на Държавния отбор за национални песни и танци " Филип Кутев " и установяване ролята му на образец за последвалото бурно развиване на фолклорното изкуство в страната и други В тази поредност особено място заема основаната през 1951 година от проф. Георги Димитров хорово-диригентска компетентност в Държавната музикална академия. Това е епохално по своето значение събитие за българската просвета, което докара до извисяване на българското хорово изкуство до най-високо художествено ниво в международен мащаб! Хорово-диригентската школа на проф. Георги Димитров и основаните от него хорово-диригентски фрагменти са значима част от неговия " Златен влог " освен в българската, а и в международната културна съкровищница! При това би трябвало да се подчертае, че той основава не един или двама огромни диригенти, а плеяда от диригенти феномени като проф. Васил Арнаудов, проф. Венета Вичева, Върбан Рангелов, проф. Георги Робев, акад. проф. Емил Янев, проф. Кирил Стефанов, проф. Лилия Гюлева, Любомир Каролеев, проф. Марин Чонев, акад. Христо Недялков, акад. Валентин Бобевски и други, чието изкуство е прието на всички места по света! Може даже да се каже, че това са нашите " олимпийски първенци в хоровото изкуство ", които с артистичните си достижения станаха най-хубавите български " дипломатически представители ", утвърждаващи непроменяемо позитивното име на България! И още нещо - с вътрешна увереност, той завоюва " борбата " за превъзмогване на съществуващата до тогава дискриминация на дамите по отношение на присъединяване им в " мъжката " диригентска специалност.
Държа да подчертая, че за нас - неговите студенти - той беше освен преподавател, само че и грижлив татко, който ни учеше още на морал в междуличностните и артистичните ни връзки и на безрезервност в служенето на музиката. Необяснимо е по какъв начин при неговата необикновено огромна социална ангажираност намираше сили и ентусиазъм за основаването на хорови песни, получили необятна известност. Те се отличават със своята жизнеспособност, национализъм, оптимизъм, досетливост и вълнуващ комизъм ( " Цъфнало е кокиче ", " Личко-лисичко ", " Дюлгерска скороговорка ", " Вечерний здрач ", " Синигерова женитба ", " Пролет моя ", " Рибарска скороговорка ", " Отвънка ухае на люляк " и пр.). Той става създател и на първата българска акапелна кантата " Възпев на Родината " за детски, девически, мъжки и разбъркан хор.
От казаното дотук не бих желал да се остава с усещането, че проф. Георги Димитров беше свръхчовек. Напротив, той беше доста земен, в никакъв случай не забравяше от кое място е тръгнал и за кого е предопределено това, което основава! Колкото повече времето напредва, толкоз повече то утвърждава значимостта на делото на създателя, педагога и държавника проф. Георги Димитров, обективно дефинира мястото му като един от основните " строители " на българската просвета през втората половина на XX век! И както е споделил античният китайски мъдрец Лао Дзъ, " който след гибелта му не е пропуснат, той е вечен "!
На 2 май 1904 година в китния Белоградчик, в фамилията на учителите Ангелина и Димитър Петрови, се ражда първороден наследник. Никъде в останалите от това време документи не е маркирано кои са били и какво са споделили орисниците му, само че момчето расло крепко, едро, мъдро, надарено и сензитивно към публичните проблеми и след време с дейностите си в действителност се утвърждава като Победоносец!
Началното благотворно музикално влияние получава от фамилията си - татко му свирел на цигулка, а майка му била отлична певица. По-нататък развиването на музикалния му капацитет се реализира под грижите и управлението на учителите по музика Белчо Белчев и изключително Обретен Евстатиев. Животът на младия Георги е плевел и изпълнен с голям брой премеждия. Това е животът на един просветен и сензитивен младеж, който се опълчва на нередностите в публичните порядки и се бори за по-добър живот на хората. Това не е " митингаджийски протест " или " спонтанна " проява на " ранобудни студенти ", а дейна и осъзната битка. Неуспехът му в нея го принуждава едвам 19-годишен да емигрира и дълги години той " се скита несретник по непознатата чужбина ". Известно време живее в Румъния, след това в Югославия и най-после - към 15 години - в Полша, която става неговата втора Родина. Есента на 1927 година Георги Димитров става студент във Варшавската консерватория. Той е благополучен, тъй като негови преподаватели били видните полски музиканти Станислав Казуро (1882-1961), Казимир Шикорски (1895-1986), Гжегош Фителберг (1879-1953), Станислав Йехович (1893-1954) и други Голямо значение за неговия разцвет има и общуването му с тогавашния " Патриарх " на полската музика Карол Шимановски (1883-1970). Още като студент Георги Димитров подписва брак с художничката Люба Паликарова. Това слага пред него новата алтернатива за прехрана на фамилията и по тази причина паралелно със следването в консерваторията той стартира да работи като гимназиален преподавател по музика. 1934 година заема значимо място в виталния път на младия музикант, тъй като приключва с отличие консерваторията; по рекомендация на Карол Шимановски най-известното полско издателство " Гебетнер и Волф " отпечатва свитък с неговите хорови композиции: Три български национални песни ( " Сеяла е дребна мома ", " Умрел Джерман " и " Поминувам, заминувам " ); става диригент на хора на българското студентско сдружение " Христо Ботев " и основен началник на хоровете при полските интернати за младежи без родители.
Воден от желанието си да получава повече познания, дипломираният български преподавател, диригент и композитор стартира да учи музикознание във Варшавския университет, което му разрешава да обогати своята професионална подготовка и да разшири хоризонта на познанията си за музикалните феномени. Изпълнен е с доста хрумвания и проекти за активност, само че започващата Втора международна война ги осуетява и в 1938 година Георги Димитров се завръща в България. Още повече че в нея го чака първородният му наследник Димитър.
В тези години името на Георги Димитров не е било добре известно в България и заради това той е бил заставен да го утвърждава, започвайки още веднъж от " кота нула ". Качествата на 35-годишния музикант не остават незабелязани и последователно той стартира да се " изкачва " по стръмната музикална и социална " стълбица ". В този развой изключително значима роля изиграват впечатляващите триумфи, реализирани от основания по негова самодейност Мъжки камерен хор - пропагандиращ най-вече творчеството на българските композитори - който постоянно е концертирал " онлайн " в излъчванията на Радио София. А работата му като контрольор по музика в Министерството на националната култура и артистичен секретар на Софийската опера го утвърждават и като перспективен диригент, композитор и държавник с високо държавническо възприятие.
След разформироването на камерния хор Георги Димитров с наслада приема поканата да оглави известния тогава разбъркан хор " Георги Кирков ", на който е диригент 5 години. Богатия си личностен и мениджърски капацитет Георги Димитров разпростира изцяло в годините след края на Втората международна война, когато оглавява новата държавна конструкция " Дирекция за музикално-творческо и изпълнителско изкуство ". Може да се каже, че тя се утвърждава като същинско " Министерство на музиката ", посредством което се осъществяваше държавната културна политика в страната. По негова самодейност се създава огромен перспективен проект, измежду чиито 10 съществени акцента са: основаването на нови държавни симфонични оркестри - а по-късно и опери - в Пловдив, Варна, Русе, Плевен, Бургас, Шумен, Видин, Враца; въвеждането в културата на практиката за " държавни поръчки " като значим тласък за основаването на нови музикални произведения; регламентирането на българската музика като главен индикатор в репертоара на всички музикални институти в страната; активизиране на концертния живот посредством увеличение % на участващите в него най-видни актьори от международна големина като Херман Абендрот, Андре Клюитанс, Кирил Кондрашин, Давид Ойстрах, Емил Гилелс, Казимеж Вилкомирски, Даниил Шафран и др.; основаването на Държавния отбор за национални песни и танци " Филип Кутев " и установяване ролята му на образец за последвалото бурно развиване на фолклорното изкуство в страната и други В тази поредност особено място заема основаната през 1951 година от проф. Георги Димитров хорово-диригентска компетентност в Държавната музикална академия. Това е епохално по своето значение събитие за българската просвета, което докара до извисяване на българското хорово изкуство до най-високо художествено ниво в международен мащаб! Хорово-диригентската школа на проф. Георги Димитров и основаните от него хорово-диригентски фрагменти са значима част от неговия " Златен влог " освен в българската, а и в международната културна съкровищница! При това би трябвало да се подчертае, че той основава не един или двама огромни диригенти, а плеяда от диригенти феномени като проф. Васил Арнаудов, проф. Венета Вичева, Върбан Рангелов, проф. Георги Робев, акад. проф. Емил Янев, проф. Кирил Стефанов, проф. Лилия Гюлева, Любомир Каролеев, проф. Марин Чонев, акад. Христо Недялков, акад. Валентин Бобевски и други, чието изкуство е прието на всички места по света! Може даже да се каже, че това са нашите " олимпийски първенци в хоровото изкуство ", които с артистичните си достижения станаха най-хубавите български " дипломатически представители ", утвърждаващи непроменяемо позитивното име на България! И още нещо - с вътрешна увереност, той завоюва " борбата " за превъзмогване на съществуващата до тогава дискриминация на дамите по отношение на присъединяване им в " мъжката " диригентска специалност.
Държа да подчертая, че за нас - неговите студенти - той беше освен преподавател, само че и грижлив татко, който ни учеше още на морал в междуличностните и артистичните ни връзки и на безрезервност в служенето на музиката. Необяснимо е по какъв начин при неговата необикновено огромна социална ангажираност намираше сили и ентусиазъм за основаването на хорови песни, получили необятна известност. Те се отличават със своята жизнеспособност, национализъм, оптимизъм, досетливост и вълнуващ комизъм ( " Цъфнало е кокиче ", " Личко-лисичко ", " Дюлгерска скороговорка ", " Вечерний здрач ", " Синигерова женитба ", " Пролет моя ", " Рибарска скороговорка ", " Отвънка ухае на люляк " и пр.). Той става създател и на първата българска акапелна кантата " Възпев на Родината " за детски, девически, мъжки и разбъркан хор.
От казаното дотук не бих желал да се остава с усещането, че проф. Георги Димитров беше свръхчовек. Напротив, той беше доста земен, в никакъв случай не забравяше от кое място е тръгнал и за кого е предопределено това, което основава! Колкото повече времето напредва, толкоз повече то утвърждава значимостта на делото на създателя, педагога и държавника проф. Георги Димитров, обективно дефинира мястото му като един от основните " строители " на българската просвета през втората половина на XX век! И както е споделил античният китайски мъдрец Лао Дзъ, " който след гибелта му не е пропуснат, той е вечен "!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ