С една реч - оправиха Европа, като разкъсаха народите ♥ Иван ВАЗОВ
„ И се посипаха въз главата на героична и нещастна България богатствата на правдата и справедливостта. Македония, българската, архибългарската страна, се отдаде на Сърбия, отдаде й се и скъпата за нас линия от Западна България… “
(1850 ~ 1921)
Два ареопага
(тогава и сега)
На днешния лист на календара „ Житейска мъдрост “, окачен в кабинета ми, инцидентно прочитам тая къса записка: „ На днешния ден (9 юни 1815 г.) се откри Виенския конгрес. “
Тая суха и безобидна записка възбуди у мене цялостен рой мисли, мемоари, учудвания, учудвания тежки и горчиви.
Преди 105 години Наполеон беше сломен при Ватерло от европейската коалиция и незабавно тържествующите му неприятели се сбраха във Виена на конгрес; сбраха се, с цел да оправят Европа след многогодишните Наполеоновски войни. И захванаха да възвръщат потъпкани права, да издигат съборените тронове, да повръщат на страните откъснатите от корсиканеца провинции. И приключиха „ дело на правдивост “, както тогава се показваше Метерних. Орязаха Франция и я туриха в прежните й граници, повърнаха на Прусия и Русия полските провинции (без да питат поляците), дадоха на Австрия Ломбардия и венецианската област (без да питат италианците), подариха на Англия седемте гръцки острова с Корфу (без да питат гърците), узакониха за Англия сграбчения Гибралтар (без да питат испанците), Белгия сляха с Холандия (без да питат белгйците) и други сходни хуманни и обективни каузи знаменуваха активността на виенския ареопаг. С една тирада – оправиха Европа, като раздраха народите.
Разкъсаха народите, отдавайки ги, като една стока на другари и съдружници. И мислеха, че това е дело на правдивост, и трайно, и постоянно. И народите, които разкъсваха, мълчаха; не смееха народите да повдигнат глас на митинг срещу това благородно грабителство. Съвестите още не бяха пробудени, със орисите на света се разпореждаха мощните. Мечът на спечелилите беше подготвен да блъсне по главата всеки народ, който би подал и най-малкия знак на отвращение.
И уредиха Европа!
И по-късно трябваше във въстания и войни да се пролеят цели реки кръв, с цел да може донейде си да се поправи неправдата, осъществена от Метерниха, от Велингтона, от Александър I и техните приятели.
Това беше Виенский конгрес!
Оттогава изминаха 105 години. И настаха нови времена, времена на великите правила, на великите думи, на великите и благородни устреми, на пробудената съвест на индивидите, на народите, които желаят да живеят свободни, времена на гадност и ненавист срещу тирани и безобразието...
*
И ето, присъствувахме през вчерашния ден на парижкия ареопаг последван от опашката си в Сан Ремо.
И в тия нови ареопаги отново за делото на справедливостта говореха и работеха. Трябваше най-сетне да се уважат правата на народите да ги оставят да се самоопределят и да си изберат сами бъдещата орис. Уйлсон прогласи своите популярни 14 точки и те бяха признати с подготвеност от съдружниците му. И се посипаха въз главата на героична и нещастна България богатствата на правдата и справедливостта. Македония, българската, архибългарската страна, се отдаде на Сърбия, отдаде й се и скъпата за нас линия от Западна България; даде се на Венизелосова Гърция друга част от българска Македония; само че това не стигаше, с цел да се увенчае делото на правдата и справедливостта; даде й се и нашата Беломорска Тракия; даде й се Източна Тракия, лишиха на България Южна Добруджа, златната наша Добруджа, архибългарската Добруджа, и я харизаха на Румъния! Какво от това, че македонските поля и планини са облети и българска кръв. че в Тракия при Лозенград, при Люлебургас, при Булаир, при Одрин българският народ, посредством сяйни победи, каквито малко знае историята, и в Добруджа при Тутракан, даде всичката тъга на своята дивна, млада мощност в битката за отбрана националното си завещание, че...
Но каква изгода да изброявам всичко това?
Париж и Сан Ремо направиха със спокойна съвест делото си, делото на правдата и справедливостта.
Въдвориха на Балканите мирът.
Каква. подигравка! Каква насмешка с велики правила, какво безчеловечно и безочливо злоупотребление със силата! Какво светотатско посягане върху разсъдъка, съвестта и възприятията!
И това към този момент – в 1920 година!
И умълча се Уйлсон!
И изкикотиха се мощните над неговите 14 точки.
И умълча се човешката съвест пред делото на победоносното принуждение, на въпиющата несправедливост.
И въдвориха спечелилите на Балкана мир.
Сиреч хвърлиха семената на бъдещи раздори и кръвопролития.
Защото насилието остая все принуждение. И неправдата остая все несправедливост! И тя ще вика до небето, и тя ще подхранва в душите на цялостен народ пламъка на негодуванието и неугасимата жадност за възтържествуванието на положителното въз злото.
*
Завчера видях по улиците един дълъг, безконечен поток от възпитаници, носещи черни флагове.
Те стачкуваха за ограбването на България.
В тия деца аз виждах бъдещето.
Деца, растете, носейки в душите си нашата тъга. Вие в този момент може би не чувствувате в почтените си души всичката величина на нашата тъга, не ви гори отровата на нашата злъчка; непознато е на нежните ви души нашето отчаяние, нашето отчаяние от самите нас, което ни нрави да бъдем слепи пред това, което ние важим, което е хубаво и скъпо у нашия народ. Растете, вие ще научите след това какви жертви са дали, какви старания са направили вашите по-стари батювци и татковци за велики и свети цели. Ще затреперят сърцата ви от горделивост при имената Лозенград, Одрин, Люлебургас, Тутракан; ще разберете, че в случай че България е имала неприятни и непредвидливи управници, нейните синове са били почтени и велики по своите добродетели и не са заслужили участта, която ги сполетя. И вие ще се вдъхновите от техния образец на самопожертвувате и на героизъм, с цел да поправите злото. Не, аз имам вяра, че преди да порастете, доста по-рано, то ще бъде поправено – по какъв начин, от кого – това е божия загадка... Защото има едно божество, което бди над нашия юначен, почтен и добър народ.
Има, има, деца!
9 юни 1920 год.
Из: „ Спомени “, Иван Вазов
Източник:
Снимка: Иван Вазов (1850-1921), ДА „ Архиви “, bg.wikipedia.org
