Новият живот на бусинската керамика
И сътвори Господ Бог индивида от земната пръст, и вдъхна в лицето му дихание за живот; и индивидът стана жива душа.
Това споделя седмият стих от втора глава на Книга Битие. Според една доста сходна африканска легенда за сътворението божеството-създател седнало на една канара над реката и почнало от глина да извайва индивидите, сетне ги пускало по течението.
В село Бусинци покрай Трън има река и има глина, а керамиката, която се е правела в него, е фамозна с майсторството и шарките си. Днес тя може да бъде забелязана в локалния музей и към момента има хора, които потеглят към Бусинци, с цел да се срещнат с предишното и с глината. Селото обаче е обезлюдено, а природата в близост си възстановява териториите, плъзвайки в дворовете на старите кирпичени къщи, във всяка една от които, споделят локалните, едно време е имало по няколко грънчарски колела.
Бусинската грънчарска школа е добре известна измежду художниците керамици, само че и освен измежду тях. Стефка Бонева, чийто жанр е от Бусинци, дружно със брачна половинка си Александър Дуцов, от две години пробва да възроди моделите грънци, които са се правели в селото, и по този начин да върне към живот освен грънчарския поминък, а и въобще Бусинци.
В тази нелека и амбициозна задача на помощ идва художникът керамик Захари Иванов, който за известно време живее в селото, с цел да учи майсторлъка и моделите на локалните грънчари.
Усилията на Стефка, Александър и Захари към този момент дават своя плод, самата Стефка се учи да точи глина под движимостите упътвания на майстора керамик, а класическите модели на бусинската керамика, към този момент не са единствено музейни експонати, покрити с патината на времето. Да се възроди селото и в него да се завърнат хората е единствено въпрос на време.
Чуйте цялото предаване в звуковия файл.
Снимки – Зорница Гъркова и персонален архив
Това споделя седмият стих от втора глава на Книга Битие. Според една доста сходна африканска легенда за сътворението божеството-създател седнало на една канара над реката и почнало от глина да извайва индивидите, сетне ги пускало по течението.
В село Бусинци покрай Трън има река и има глина, а керамиката, която се е правела в него, е фамозна с майсторството и шарките си. Днес тя може да бъде забелязана в локалния музей и към момента има хора, които потеглят към Бусинци, с цел да се срещнат с предишното и с глината. Селото обаче е обезлюдено, а природата в близост си възстановява териториите, плъзвайки в дворовете на старите кирпичени къщи, във всяка една от които, споделят локалните, едно време е имало по няколко грънчарски колела.
Бусинската грънчарска школа е добре известна измежду художниците керамици, само че и освен измежду тях. Стефка Бонева, чийто жанр е от Бусинци, дружно със брачна половинка си Александър Дуцов, от две години пробва да възроди моделите грънци, които са се правели в селото, и по този начин да върне към живот освен грънчарския поминък, а и въобще Бусинци.
В тази нелека и амбициозна задача на помощ идва художникът керамик Захари Иванов, който за известно време живее в селото, с цел да учи майсторлъка и моделите на локалните грънчари.
Усилията на Стефка, Александър и Захари към този момент дават своя плод, самата Стефка се учи да точи глина под движимостите упътвания на майстора керамик, а класическите модели на бусинската керамика, към този момент не са единствено музейни експонати, покрити с патината на времето. Да се възроди селото и в него да се завърнат хората е единствено въпрос на време.
Чуйте цялото предаване в звуковия файл.
Снимки – Зорница Гъркова и персонален архив
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ