БГНЕС: Новини от България и Света
Средиземноморските пещери, в миналото леговище за застрашени типове, в този момент крият възходяща рецесия. Оказва се, че пещерите надалеч не са девствени и са залети от невидима опасност – замърсяване с пластмаса, оповестява Indian Defence Review. Това, което в миналото е било леговище за морски животни, в този момент се е трансформирало в бунище. Отбелязва се, че въпреки замърсяването с пластмаса в моретата да не е нищо ново, откривателите са разкрили тревожна нова глава в тази продължаваща екологична рецесия.
Какво разкри изследването?
По-конкретно, новото изследване разкри шокиращо струпване на пластмаса и други парчета в изолирани морски пещери в Кипър. Отломки имаше във всяка изследвана пещера, като някои доближават изумително високи концентрации до 97 предмета на квадратен метър, доста надвишаващи равнищата, типични за плажовете или морското дъно. Проучването е първият повсеместен обзор на морските парчета в крайбрежните морски пещери в Средиземно море и повдига съществени опасения по отношение на възходящата опасност за морския живот. Констатациите демонстрират, че морските пещери работят като „ естествени клопки “ за боклуци, които се носят по течението. Тези арестувани боклуци, изключително пластмасовите, съставляват сериозна опасност както за локалната екосистема, по този начин и за застрашените типове, които употребяват тези пещери за заслон. Изследователите обясниха, че морските пещери са затворени пространства, тъй че отломките се натрупват там, без да могат да избягат. Резултатите разкриха, че пещерите с по-големи вътрешни плажни площи и умерено вълново деяние натрупват повече парчета, създавайки прикрит контейнер от пластмаса. В 23 пещери са открити над 24 000 парчета с тегло 176 кг, което ясно показва, че тези естествено лимитирани пространства стават все по-замърсени.
Най-забележимият боклук е огромна маса от полистирол и пластмасови фрагменти. Откриването на този пластмасов боклук е обезпокоително освен поради количеството му, само че и поради неговата резистентност – пластмасата се разпада на по-малки части, трансформирайки се в микропластмаси, които са сложни за разчистване и още по-трудни за премахване от околната среда. Може би най-тревожното изобретение на проучването е съществуването на нова форма на замърсяване, известна като „ пластитар “.
Това лепкаво черно вещество се образува, когато плаващи останки от смола се смесят с микропластмаси и макропластмаси, образувайки катранена кора, която покрива стените и подовете на пещерите. Този „ пластитар “ е рисков нов замърсител, който едвам неотдавна стартира да се появява в морската среда, а наличието му в морските пещери в допълнение изостря екологичните опасности.
„ Защо „ пластитар “ е рисков? “
Тези смолисто-пластични корички основават токсична среда за животни, които употребяват пещерите за размножаване. Например, средиземноморските тюлени монаси, едни от най-застрашените морски бозайници в света, употребяват тези пещери за отмора и снасяне на дребните, а натрупването на пластитар може да има опустошителни последствия. Проучването откри, че най-безопасните зони на пещерите, където дребните тюлени намират леговище от заплаха, в този момент се трансформират в места за предпазване на пластмаса. „ В дългите, сходни на коридори пещери, боклукът се натрупва в задната част, тъкмо там, където са дребните. Това съставлява притеснителна подигравка – най-безопасната част на пещерата за тюлените е и мястото, където се намират най-високите концентрации на боклуци. Въпреки че не са регистрирани директни смъртни случаи от огромни боклуци, съществуването на микропластмаси в храносмилателния тракт на тюлените към този момент демонстрира възходяща опасност за тяхното здраве. | БГНЕС
