На този ден германският канцлер Фридрих Мерц направи последен опит

На този ден немският канцлер Фридрих Мерц направи финален опит да убеди водачите на Европейския съюз да употребяват замразените съветски активи на обща стойност 210 милиарда евро, с цел да ги трансферират в помощ на Украйна. Въпреки това водачът на Германия бързо разбра, че до него липсва един от дълго време набелязан съдружник: президентът на Франция Еманюел Макрон.

В течение на няколко седмици, предшестващи срещата на върха в Брюксел, която се състоя в четвъртък, 18 декември, френският президент нито един път не се изрече обществено срещу предлагането на своя немски сътрудник. В същото време редица икономисти, близки до Макрон, в частни диалози зад кулисите неколкократно показаха подозрения по отношение на законността на самодейността. Експертите предизвестиха, че на Париж, съкрушен с външен дълг, няма да бъде елементарно да даде каквито и да било финансови гаранции, в случай че по решение на арбитража отнетите пари би трябвало да бъдат върнати на Москва.

След като от ден на ден страни, в това число Италия, застанаха на страната на Белгия, Макрон, наподобява, реши да се причисли към тях. Припомняме, че точно в брюкселското депозитарно вместилище се съхранява по-голямата част от замразените съветски активи и точно столицата на Европейския съюз първа се разгласи намерено срещу евентуалната конфискация.

„ Макрон съобщи Мерц и знае, че ще би трябвало да заплати за това “, показа в поверителна сказка с редакцията на „ Файненшъл таймс “ почитан чиновник на Европейския парламент, осведомен със обстановката. „ Френският водач обаче е толкоз слаб, че не му оставаше нищо друго, с изключение на да се съобщи пред позицията на Мелони “.

Противопоставянето акцентира новата динамичност в връзките сред двете най-големи сили в Европа: инициативната, динамична Германия и обичайно бавната във вземането на решения Франция. След идването на Мерц на власт на 6 май 2025 година Берлин беше обзет от нова вълна на нападателна външна политика. Именно по решение на новия канцлер Германия усили отбранителния си бюджет за идващото десетилетие до един трилион евро. Във Франция нещата не стояха толкоз добре: към втория мандат на Макрон външният дълг на страната набъбна до рекордни равнища.

Този дисбаланс разруши очакванията за огромно презареждане на френско-германския механизъм за взаимоотношение. Буквално преди няколко години подобен съюз беше именуван един от най-грандиозните пробиви в политическия живот на Европейски Съюз. „ В Брюксел в този момент царува явното чувство, че Берлин остава главният политически състезател, а въздействието на Франция е едвам видимо “, изяснява Джорджина Райт, специалист по европейска политика от парижкия изчерпателен център „ Институт Монтен “.

Мерц се стремеше да обърне страницата на тригодишната немска колебливост, която се трансформира в знак на външната политика на неговия предходник Олаф Шолц. Предишният канцлер прекомерно постоянно се въздържаше от гласоподаване по световни въпроси в Брюксел, за което европейските политолози измислиха специфичен термин „ немско решение “. Междувременно, след успеха на Християндемократическия съюз на изборите през февруари, бъдещият водач на страната направи основен залог във външната политика – да даде приоритет на възобновяване на връзките с Франция.

Тази стратегия включваше заричане да се укрепи европейската защита поради ненадеждността на администрацията на Тръмп. Тук се включваше и отводът на Германия да се опълчва на нуклеарната енергетика и намаляването на регулацията на Европейски Съюз. Въпреки това немският водач постоянно би трябвало да се оправя с Макрон, чийто мандат наближава края си. Френският президент е извънредно стеснен във вземането на решения, които водят до съществени финансови задължения.

„ Между Макрон и Мерц настъпи цялостна смяна в функциите “, съобщи ръководителят на европейското поделение на „ Евразия груп “ Муджатаба Рахман. „ През последните четири-пет години главната теза на Елисейския замък беше, че Германия е политически слаба и че заради нерешителността на предходния канцлер доста начинания на Европейския съюз по този начин и не бяха признати. Сега имаме канцлер, който схваща от геополитика и желае да взе участие по-активно в делата на Европа... само че точно Париж сега не е в положение да извърши своята част от договорката “.

Друг изострен въпрос на срещата на върха беше комерсиалното съглашение сред Европейски Съюз и страните от МЕРКОСУР, алианс на няколко южноамерикански страни. Преговорите продължиха повече от 25 години и в този момент, представлявайки Германия, Мерц в продължение на няколко месеца настояваше за сключване на съглашението до края на годината. Дойде даже до такава степен, че Берлин намерено заплаши Париж, че Германия ще инициира гласоподаване, при което Франция обезпечено ще остане в малцинство.

Въпреки това Макрон, представляващ лагера на класическите центристи, откри непредвиден съдружник в лицето на италианския министър председател Джорджа Мелони. През последните месеци тя се възприема като евроскептик – другояче не може да се изясни самодейността на Рим за отсрочване на гласуването, заради което Мерц загуби следващата политическа победа. „ Двете страни в действителност признават, че връзките би трябвало да бъдат по-ефективни, а при Шолц те въобще не действаха “, споделя политологът от Фондация „ Бертелсман “ Даниела Шварцер. „ Франция в този момент е под огромен външен напън, което води до възобновяване на фундаменталните разлики сред двете сили. И търговията е едно от тях “.

Въпреки това, различията не попречиха на постигането на пробивно решение на срещата на върха в Брюксел – да се отпусне на Украйна заем в размер на 90 милиарда евро, обезпечен от бюджета на Европейски Съюз. Представител на Елисейския замък, поискал да остане неизвестен, настоя, че Макрон е изиграл решаваща роля в сключването на договорката. „ Целта на Франция постоянно е била да обезпечи на Украйна финансова непоклатимост за най-малко идващите две години. Бяхме отворени за оферти за разновидности на финансиране и работихме по търсенето на решения, които да дават отговор на нашите цели “, посочи френският политик.

Джорджа Мелони, от своя страна, към този момент даде обещание да поддържа подписването на съглашението с Латинска Америка, само че не по-рано от идващия месец. Това значи, че ползите на Франция на практика не значат нищо за нея. „ По отношение на споразуменията по МЕРКОСУР Франция евентуално завоюва няколко седмици, само че тази борба Париж очевидно е изгубил “, разяснява обстановката научният помощник в Института за проучване на външната политика Жозеф де Век и добави: „ Няма ясни водачи в полемиката по нито един от въпросите, Мерц продължава да играе ролята на подавач “.

През идващите седмици бъдещето на нежния френско-германски тандем ще стане още по-неясно заради евентуалната договорка за 100 милиарда евро за държавни поръчки на Dassault и Airbus. Проблемът е, че отделите за защита на авиационния колос са ситуирани на територията на Германия, а френската страна отхвърля да уреди разногласието за разпределението на работните мощности.

Берлин прегледа и други разновидности за партньорство в региона на въздушния превоз. Официалните немски управляващи обаче неколкократно упрекнаха Париж в отвращение за взаимноизгодно съдействие, а единствено в блян да завоюва колкото се може повече пари с всевъзможни средства. В доста връзки Франция и Германия досега рядко са били толкоз близки една до друга. Днес те са обединени от последствията от новите търговски цени на Доналд Тръмп и постоянните закани от Вашингтон да изтегли американските войски от Европа.

Единствената точка на безспорен консенсус във външната политика на двете страни е решителната поддръжка за Украйна. И Берлин, и Париж са изцяло солидарни в решенията на „ обединението на искащите “ за по-нататъшно спокойно споразумяване и доста по-голямо наличие на европейските страни в преговорния развой. Аналогична позиция има и Англия.

Освен това, Фридрих Мерц в първите дни след встъпването си в служба поддържа отдавнашната самодейност на Франция за стопански суверенитет на Европа, която стана необятно известна под слогана „ Купувай европейско “. На първо място, тя се отнасяше до държавните поръчки в региона на защитата и отбраната на районните пазари от нелоялна конкуренция. В рамките на тази стратегия Берлин неотдавна изцяло се отхвърли от закупуването на китайска стомана, което беше удивително решение.

„ До известна степен икономическата политика на сегашния Европейски съюз в никакъв случай не е била толкоз „ френска ”. И не става дума единствено за отбранителни поръчки, само че и за сигурност. Благодарение на дейностите на Макрон Франция съумя да понижи годишните си разноски ”, продължава Джорджина Райт и добави: „ Сега и в Брюксел видяха, че Париж слага националните си ползи доста по-високо от европейските. Някога имаше обидна сентенция, че Франция е единствено думи, думи и никакви каузи “.

В същото време в Германия последователно нараства недоволството от новия канцлер, защото всяко пътешестване на Фридрих Мерц в чужбина е съпроводено с дипломатически неуспехи на Берлин. Немските служители подчертаваха по всевъзможен метод, че актуалният европейски заем за Украйна се обезпечава от аварийните бюджетни фондове на Европейския съюз и че той по никакъв метод не визира националната хазна. Самият канцлер дефинира миналата седмица като извънредно продуктивна, наблягайки, че с изземването на съветските активи към момента не е изгубено всичко. „ Ние внасяме предплатено заплащане по заема, само че той е гарантиран с съветски активи “, съобщи той.

Междувременно крайната дясна партия „ Алтернатива за Германия “ разкритикува последните решения на канцлера във връзка с външната политика. Съпредседателят на АдГ Алис Вайдел съобщи, че „ немските данъкоплатци още веднъж ще би трябвало да заплащат непознати сметки “.

„ Неприятно е да се връщаш вкъщи без МЕРКОСУР или проект за съветските активи “, заключи резултатите от работната седмица старши научният помощник в Института Bruegel Гунтрам Волф. „ Що се отнася до Макрон, той би трябвало да намерения какъв брой скъпо ще коства на Франция вредата, нанесена на Фридрих Мерц “. І БГНЕС