Име, запечатано в историята - кой е генерал Кутузов?
И през празничния уикенд се завръщаме с поредицата ни за имената на улиците. Тази седмица ще обърнем внимание на един герой от съветската Отечествена война против Наполеонова Франция.
Михаил Иларионович Голенишчев-Кутузов (1745 или 1747 – 1813) е съветски военачалник, генерал-фелдмаршал и княз, най-известен като главнокомандващ в Отечествената война от 1812 година против Наполеон. Единствен наследник на сенатора и генерал-поручик Иларион Голенишчев-Кутузов, той получава домашно обучение и постъпва в Дворянската артилерийска и инженерна школа, където рано демонстрира качества по математика и военни науки. Кариерата му потегля стремглаво: служи при генералите Румянцев и Суворов, командва роти и корпуси, а в боевете на руско-турските войни натрупа опит и известност. Два пъти е тежко ранен в глава и лице – при Алуща (1774) и при обсадата на Оджак (1788) – и остава с повредено око, само че се завръща на фронта и се отличава при завладяването на Измаил през 1790 година
Кутузов съчетава бойното командване с дипломатическа работа. Като ексклузивен делегат в Константинопол усъвършенства връзките с Османската империя, а в Русия управлява кадетския корпус и губернаторства във Вилно, Киев и Санкт Петербург. Преминал през снизхождение и недружелюбност при разнообразни монарси, той е създаден военачалник от инфантерия, само че след Аустерлиц (1805), където се опълчва на преждевременното нахлуване на съдружниците и е заставен да отстъпва против числено предимство, връзките му с Александър I охладняват, въпреки заслугите му да са приети.
В разгара на новата руско-турска война Александър I го връща отпред на Молдовската войска. През 1811 година Кутузов печели решителни победи при Русчук и Слобозия, принуждава съперника към мир и подписва Букурещкия контракт (1812), който обезпечава стратегически гръб преди конфликта с Наполеон. С експлоадирането на Отечествената война е извикан за главнокомандващ на всички армии и опълчения. След системно оттегляне към Москва и тежката Бородинска борба на 7 септември (26 август ст. ст.) 1812 година, той взема съдбоносното решение да изостави столицата, с цел да резервира армията. Маньовърът към Тарутино и отводът от фронтални сражения изтощават Великия армейски корпус; при Малоярославец Кутузов загражда южния път към доставяне и принуждава Наполеон да се върне по разрушения Смоленски път. Преследването, съчетано с удари на постоянни елементи и партизани, довежда до фактическото заличаване на нашествениците при релативно умерени съветски загуби.
За разгрома на съперника Кутузов е въздигнат в княз и генерал-фелдмаршал, става първият цялостен джентълмен на ордена „ Свети Георги “ и е почетен с най-високите съветски и европейски оценки. В началото на 1813 година той повежда армията отвън границите на Русия в поход към Одра и Елба, само че се разболява тежко и умира в Бунцлау (дн. Болеславец, Полша) на 28 април 1813 г.; заровен е в Казанския събор в Санкт Петербург.
В персоналния си живот Кутузов е женен за Екатерина Илинична Бибикова; двамата имат пет дъщери. Потомственото име Голенишчев-Кутузов минава у внука му по женска линия. Като пълководец той остава в историята с самообладание, тактическа еластичност и подготвеност да пожертва влиятелни победи в името на стратегическата цел: предпазване на армията и безсилие на съперника. Неговото командване през 1812 година е повратният миг, който трансформира курса на Наполеоновите войни и го утвърждава като знак на съветската военна традиция.
В негова чест са наречени улици в София и Пловдив.
Михаил Иларионович Голенишчев-Кутузов (1745 или 1747 – 1813) е съветски военачалник, генерал-фелдмаршал и княз, най-известен като главнокомандващ в Отечествената война от 1812 година против Наполеон. Единствен наследник на сенатора и генерал-поручик Иларион Голенишчев-Кутузов, той получава домашно обучение и постъпва в Дворянската артилерийска и инженерна школа, където рано демонстрира качества по математика и военни науки. Кариерата му потегля стремглаво: служи при генералите Румянцев и Суворов, командва роти и корпуси, а в боевете на руско-турските войни натрупа опит и известност. Два пъти е тежко ранен в глава и лице – при Алуща (1774) и при обсадата на Оджак (1788) – и остава с повредено око, само че се завръща на фронта и се отличава при завладяването на Измаил през 1790 година
Кутузов съчетава бойното командване с дипломатическа работа. Като ексклузивен делегат в Константинопол усъвършенства връзките с Османската империя, а в Русия управлява кадетския корпус и губернаторства във Вилно, Киев и Санкт Петербург. Преминал през снизхождение и недружелюбност при разнообразни монарси, той е създаден военачалник от инфантерия, само че след Аустерлиц (1805), където се опълчва на преждевременното нахлуване на съдружниците и е заставен да отстъпва против числено предимство, връзките му с Александър I охладняват, въпреки заслугите му да са приети.
В разгара на новата руско-турска война Александър I го връща отпред на Молдовската войска. През 1811 година Кутузов печели решителни победи при Русчук и Слобозия, принуждава съперника към мир и подписва Букурещкия контракт (1812), който обезпечава стратегически гръб преди конфликта с Наполеон. С експлоадирането на Отечествената война е извикан за главнокомандващ на всички армии и опълчения. След системно оттегляне към Москва и тежката Бородинска борба на 7 септември (26 август ст. ст.) 1812 година, той взема съдбоносното решение да изостави столицата, с цел да резервира армията. Маньовърът към Тарутино и отводът от фронтални сражения изтощават Великия армейски корпус; при Малоярославец Кутузов загражда южния път към доставяне и принуждава Наполеон да се върне по разрушения Смоленски път. Преследването, съчетано с удари на постоянни елементи и партизани, довежда до фактическото заличаване на нашествениците при релативно умерени съветски загуби.
За разгрома на съперника Кутузов е въздигнат в княз и генерал-фелдмаршал, става първият цялостен джентълмен на ордена „ Свети Георги “ и е почетен с най-високите съветски и европейски оценки. В началото на 1813 година той повежда армията отвън границите на Русия в поход към Одра и Елба, само че се разболява тежко и умира в Бунцлау (дн. Болеславец, Полша) на 28 април 1813 г.; заровен е в Казанския събор в Санкт Петербург.
В персоналния си живот Кутузов е женен за Екатерина Илинична Бибикова; двамата имат пет дъщери. Потомственото име Голенишчев-Кутузов минава у внука му по женска линия. Като пълководец той остава в историята с самообладание, тактическа еластичност и подготвеност да пожертва влиятелни победи в името на стратегическата цел: предпазване на армията и безсилие на съперника. Неговото командване през 1812 година е повратният миг, който трансформира курса на Наполеоновите войни и го утвърждава като знак на съветската военна традиция.
В негова чест са наречени улици в София и Пловдив.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ