ВАС посече Атанас Славов: Борислав Сарафов е законно избран за и.ф. главен прокурор
И петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) дефинира, че министърът на правораздаването няма юридически интерес и не може да апелира избора на Борислав Сарафов за и.ф. основен прокурор. В определението си Върховен административен съд изрично показва, че Прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет е тази, която показва изпълняващ функционалностите основен прокурор, а не Пленумът.
Делото пред касационната инстанция беше формирано по тъжба на Атанас Славов, който настоя да бъде анулирано определението на тричленния състав на Върховен административен съд и делото да бъде върнато за ново разглеждане, или петчленният състав самичък да се произнесе всъщност, като разгласи за незначително решението на Прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет (ПК на ВСС), с което Сарафов беше избран за и.ф. основен прокурор и да върне преписката за изговаряне към този момент от Пленума на Висш съдебен съвет.
Ако пък втората инстанция одобри, че колегията е способена да дефинира краткотраен обвинител №1, тогава петчленният състав да анулира решението за Сарафов и да върне преписката за ново разглеждане и изговаряне от ПК на Висш съдебен съвет, изиска Славов.
Директорът на Националната следствена работа (НСлС) Борислав Сарафов, който е зам.-главен прокурор по следствието, беше избран за краткотраен обвинител №1 с решение на ПК на Висш съдебен съвет от 16 юни.
Тъй като имаше разнообразни мнения по въпроса кой е способен да дефинира и.ф. основен прокурор – колегията или Пленума на Висш съдебен съвет, министърът на правораздаването предложи, а кадровиците разискаха тематиката като в полемиката бяха застъпени и двете отзиви. Но по този начин и не се стигна до съответно решение на Висш съдебен съвет по въпроса.
След дебата Славов апелира решението на ПК на Висш съдебен съвет за определянето на Борислав Сарафов за и.ф. основен прокурор.
На 19 юли тричленен състав на Върховен административен съд обаче остави жалбата на министъра без разглеждане като уточни, че той няма юридически интерес да нападна решението на колегията. Според висшите съдии единствено прокурорите могат да оспорят избора на Сарафов с претекст за отбрана на публичния интерес. От определението на Върховен административен съд излиза наяве също, че даже и да беше прегледана жалбата на министъра, съдът нямаше да анулира избора на и.ф. основния прокурор.
Върховните съдии застъпват изказаната и по време на дебатите във Висш съдебен съвет теза, че изборът на и.ф. основен прокурор след освобождението на титуляря, се прави от колегията, а не от Пленума.
Министърът на правораздаването оспори определението на първата инстанция пред петчленен състав на Върховен административен съд като съобщи, че има юридически интерес.
Но в този момент петчленен състав на Върховен административен съд дефинира, че министърът няма юридически интерес и не може да апелира избора на Сарафов за и.ф. основен прокурор.
Върховен административен съд в детайли се стопира на въпроса кой орган е способен да дефинира изпълняващ функционалностите обвинител №1.
„ Конкретният случай не се отнася до процедура по чл.173, ал.3, предл. 2-ро Закон за съдебната власт досежно предложение за кандидатура за основен прокурор. Касае се до процедура за установяване на изпълняващ функционалностите на административен началник, който началник е бил отхвърлен от служба по член 168, ал.7, изр. 3- то Закон за съдебната власт. В актуалната догадка съответната гилдия на Висш съдебен съвет, в тази ситуация ПК на Висш съдебен съвет, дефинира един от заместниците на основния прокурор за изпълняващ функционалностите на основен прокурор, до избирането по законоустановения ред на нов основен прокурор.
Тълкуването на нормативната уредба постанова извод, че министърът на правораздаването не е интензивно легитимиран да прави предложение кой от заместниците на основния прокурор да бъде избран за изпълняващ функционалностите на същия. Това пълномощие законодателят е дал напълно на съответната гилдия на Висш съдебен съвет “, акцентира Върховен административен съд.
Петимата висши съдии показват, че в тази ситуация е неприемливо да се ползва по прилика наредбата на член 173, алинея 3 от Закона за правосъдната власт, съгласно който единствено най-малко трима от ПК на Висш съдебен съвет и министърът на правораздаването може да вършат оферти за кандидатури за основен прокурор.
„ Налице е експлицитна законова уредба за избора на изпълняващ функционалностите на административен началник при прибързано премахване от служба на титуляра. В обсъжданата догадка министърът на правораздаването не е от кръга на субектите, имащи право да оферират някой от заместниците на основния прокурор.
При неналичието на такова пълномощие, той не е от кръга на субектите, които могат да оспорят решението на Прокурорската гилдия, с което тя е определила за изпълняващ функционалностите на основен прокурор Борислав Сарафов, при което за него не е разполагаем юридически интерес от оборване законосъобразността на избора му “, споделя Върховен административен съд.
Делото пред касационната инстанция беше формирано по тъжба на Атанас Славов, който настоя да бъде анулирано определението на тричленния състав на Върховен административен съд и делото да бъде върнато за ново разглеждане, или петчленният състав самичък да се произнесе всъщност, като разгласи за незначително решението на Прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет (ПК на ВСС), с което Сарафов беше избран за и.ф. основен прокурор и да върне преписката за изговаряне към този момент от Пленума на Висш съдебен съвет.
Ако пък втората инстанция одобри, че колегията е способена да дефинира краткотраен обвинител №1, тогава петчленният състав да анулира решението за Сарафов и да върне преписката за ново разглеждане и изговаряне от ПК на Висш съдебен съвет, изиска Славов.
Директорът на Националната следствена работа (НСлС) Борислав Сарафов, който е зам.-главен прокурор по следствието, беше избран за краткотраен обвинител №1 с решение на ПК на Висш съдебен съвет от 16 юни.
Тъй като имаше разнообразни мнения по въпроса кой е способен да дефинира и.ф. основен прокурор – колегията или Пленума на Висш съдебен съвет, министърът на правораздаването предложи, а кадровиците разискаха тематиката като в полемиката бяха застъпени и двете отзиви. Но по този начин и не се стигна до съответно решение на Висш съдебен съвет по въпроса.
След дебата Славов апелира решението на ПК на Висш съдебен съвет за определянето на Борислав Сарафов за и.ф. основен прокурор.
На 19 юли тричленен състав на Върховен административен съд обаче остави жалбата на министъра без разглеждане като уточни, че той няма юридически интерес да нападна решението на колегията. Според висшите съдии единствено прокурорите могат да оспорят избора на Сарафов с претекст за отбрана на публичния интерес. От определението на Върховен административен съд излиза наяве също, че даже и да беше прегледана жалбата на министъра, съдът нямаше да анулира избора на и.ф. основния прокурор.
Върховните съдии застъпват изказаната и по време на дебатите във Висш съдебен съвет теза, че изборът на и.ф. основен прокурор след освобождението на титуляря, се прави от колегията, а не от Пленума.
Министърът на правораздаването оспори определението на първата инстанция пред петчленен състав на Върховен административен съд като съобщи, че има юридически интерес.
Но в този момент петчленен състав на Върховен административен съд дефинира, че министърът няма юридически интерес и не може да апелира избора на Сарафов за и.ф. основен прокурор.
Върховен административен съд в детайли се стопира на въпроса кой орган е способен да дефинира изпълняващ функционалностите обвинител №1.
„ Конкретният случай не се отнася до процедура по чл.173, ал.3, предл. 2-ро Закон за съдебната власт досежно предложение за кандидатура за основен прокурор. Касае се до процедура за установяване на изпълняващ функционалностите на административен началник, който началник е бил отхвърлен от служба по член 168, ал.7, изр. 3- то Закон за съдебната власт. В актуалната догадка съответната гилдия на Висш съдебен съвет, в тази ситуация ПК на Висш съдебен съвет, дефинира един от заместниците на основния прокурор за изпълняващ функционалностите на основен прокурор, до избирането по законоустановения ред на нов основен прокурор.
Тълкуването на нормативната уредба постанова извод, че министърът на правораздаването не е интензивно легитимиран да прави предложение кой от заместниците на основния прокурор да бъде избран за изпълняващ функционалностите на същия. Това пълномощие законодателят е дал напълно на съответната гилдия на Висш съдебен съвет “, акцентира Върховен административен съд.
Петимата висши съдии показват, че в тази ситуация е неприемливо да се ползва по прилика наредбата на член 173, алинея 3 от Закона за правосъдната власт, съгласно който единствено най-малко трима от ПК на Висш съдебен съвет и министърът на правораздаването може да вършат оферти за кандидатури за основен прокурор.
„ Налице е експлицитна законова уредба за избора на изпълняващ функционалностите на административен началник при прибързано премахване от служба на титуляра. В обсъжданата догадка министърът на правораздаването не е от кръга на субектите, имащи право да оферират някой от заместниците на основния прокурор.
При неналичието на такова пълномощие, той не е от кръга на субектите, които могат да оспорят решението на Прокурорската гилдия, с което тя е определила за изпълняващ функционалностите на основен прокурор Борислав Сарафов, при което за него не е разполагаем юридически интерес от оборване законосъобразността на избора му “, споделя Върховен административен съд.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ