Сарафов: Законопроектът за съдебната власт съдържа сериозни недостатъци и се нуждае от редакция
И.ф. основен прокурор Борислав Сарафов изпрати до министъра на правораздаването Мария Павлова мнение от името на Прокуратурата на Република България по плана на Закон за правосъдната власт (ЗСВ), оповестен през март т.г. за публично разискване.
Предложеният план на Закон за съдебната власт съдържа съществени дефекти и спорни правила, които постановат в допълнение разискване и неизбежна редакция на забележителна част от текстовете. В него са заложени противоконституционни правила и законодателни решения, които не могат да бъдат обяснени по различен метод с изключение на като резултат от умишлен и политически стимулиран блян за неравно отнасяне на съдиите и на прокурорите и следователите, показва основният прокурор.
В мнението е изработен обширен обзор на предложенията за промени като са изложени причини за това, че някои от тях не подхождат на Конституцията и са в несъгласие с правилата на правовата страна. Други са неразбираеми, непрецизни, вътрешнопротиворечиви, извънредно неудачни. Част от конституционните правила са пренесени безусловно в плана за Закон за съдебната власт без да са доразвити детайлно.
Ето и някои от главните възражения, свързани с предложенията за промени:
В плана за Закон за съдебната власт се планува преструктуриране на прокуратурата по метод, който не подхожда на структурата на съдилищата, открита в Конституцията. Закриването на Върховната касационна прокуратура и на Върховната административна прокуратура и основаването на една Върховна прокуратура (ВП) съставлява доста преструктуриране на прокуратурата, неотговарящо по тип на висшите структури на съда. Това е преструктуриране, което може да бъде осъществено само от Велико национално заседание. Създават се и предпоставки за „ стесняване “ на правозащитната функционалност на прокуратурата единствено до един от способите - наказателния. Указва се какви посоки следва да се основат в двата отдела на ВП без да се регистрира спецификата на нейната активност.
По този метод законодателната власт изземва вътрешноорганизационни функционалности на прокуратурата и по този начин накърнява независимостта на правосъдната власт, обезпечена от Конституцията. В демократичната правова страна е неоправдана несъразмерната интервенция на една власт в друга власт, се акцентира в мнението.
Обръща се внимание, че в плана за Закон за съдебната власт се планува членовете на Висшия правосъден съвет (ВСС) и на Висшия прокурорски съвет (ВПС), които са магистрати, да са по едно и също време и съдии, прокурори или следователи. Подобно решение на процедура обаче отхвърля статута на Висш съдебен съвет и ВПС като непрекъснато настоящи органи.
В плана се планува всеки арбитър, прокурор и следовател, членовете на Висш съдебен съвет и ВПС, основният контрольор и инспекторите да заявяват в едномесечен период от постъпването си всички свои действия и участия в организации, в това число секрети и/или неофициални организации и общества, цивилен сдружения и обединявания. Липсва обаче определение какво значи „ секрети и/или неофициални организации и общества “ и не излиза наяве кои условия подлежат на обявление.
Предвиденият ред за осъществяване на състезания в системата и за оповестяване на резултатите от тях поражда подозрения за това, че ще бъдат спазени правилата на неприкритост, бистрота, гласност и аргументираност.
В законопроекта остава опцията да се постанова дисциплинарно освобождение от служба за дейности, които накърняват престижа на правосъдната власт. Но не е посочено кои тъкмо дейности накърняват престижа на правосъдната власт, а това би довело до извънреден субективизъм без авансово ясни критерии за държанието на магистратите, с което директно се визира тяхната самостоятелност при вземането на решения според закона и вътрешното им разбиране.
По отношение на командироването препоръчаните разпореждания в законопроекта ще основат неравнопоставеност сред съдии и прокурори. Предлага се опция съдиите да бъдат командировани за 1 година, а прокурорите за два пъти по-кратък период - до 6 месеца в границите на година. Такъв период няма да докара до нужното възстановяване на работата. Може да се стигне даже до закъснение на наказателни производства, защото с приключването на командироването на единия прокурор ще се наложи различен да се среща с материалите по делото и да подхваща законово планувани дейности.
В мнението се аргументира потребността от допълнение на проектозакона във връзка с нуждата от администрация към основния прокурор, която да прави забележителен размер от действия като процесуално посланичество по каузи, възлагане на публични поръчки, институционални и интернационалните връзки и други
На 15.04.2024 година Прокуратурата на Република България внесе в Конституционния съд мнение по конституционно дело №1 от 2024 година и присъединеното към него конституционно дело № 2 от 2024 година, формирани по претенции на президента и на 49 народни представители, за определяне на противоконституционност на Закона за изменение и допълнение на Конституцията, признат в края на 2023 година Част от причините в него са развити и в мнението по плана на Закон за правосъдната власт (ЗСВ), изпратено до министъра на правораздаването в служебното държавно управление.
