И днес този черно-бял кадър кара хората да настръхват: голо

И през днешния ден този черно-бял кадър кара хората да настръхват: голо плачещо момиченце бяга от напалмовата офанзива във Виетнам през юни 1972. Как тази снимка промени живота на Ким Фук? Дъждовни води беседва с " момичето от фотографията ".

На 8 юни 1972 година тази фотография обиколи целия свят: едно чисто голо момиченце бяга от напалмовата офанзива, осъществена във виетнамското село Чанг Банг. Детето е 9-годишната Ким Фук.

Фотографът Ник Ут, създател на световноизвестната фотография, откарва ранените деца в една болница в Сайгон. Ким Фук има тежки изгаряния и е на косъм от гибелта. Момичето обаче оцелява. Няколко години по-късно комунистическият режим във Виетнам се пробва да я употребява за своите пропагандни цели. През 1992 година Ким Фук съумява да избяга дружно със брачна половинка си: по време на полет от Куба до Русия двамата слизат от самолета при междинно кацане в Канада, където получават политическо леговище. През 1997 година тя получава канадско поданство и основава фондацията " Ким Фук ", която оказва помощ на травматизирани от войни деца. През 2019 година 55-годишната Ким Фук бе удостоена с Дрезденската премия за мир. В диалог с Дойче Веле тя споделя, че името ѝ значи " златно благополучие ". Ето и цялото изявление:

Дъждовни води: Помните ли още момента, в който видяхте фотографията за първи път?

Ким Фук: Да, помня го доста добре. Видях я, когато ме изписаха от болничното заведение и се прибрах вкъщи. Много се засрамих. Защо бях гола, а братята ми и моят братовчед бяха облечени? Лицето ми беше толкоз грозно, толкоз обезверено, плачех... Като дете смятах, че фотографията е ужасяваща.

Дъждовни води: Кога се промени това?

Ким Фук: С времето. Десет години по-късно осъзнах какво огромно въздействие оказва тази фотография върху хората. Вече не се срамих. Още по-важно значение за мен тази фотография закупи, когато станах майка. Носейки сина ми на ръце и гледайки черно-бялата снимка, си споделях, че никое дете по света не заслужава такива страдания. От този миг нататък фотографията ми даваше сили. Тя ме накара да се застъпвам за мира.

Дъждовни води: Какво си спомняте за момента, в който бе направена фотографията?

Ким Фук: Тъкмо бях навършила 9 години. И лятото таман беше почнало. Родителите ми схванаха, че войната ще доближи селото ни и взехме решение да потърсим леговище в храма. Укривахме се там в продължение на три дни. На третия ден, по време на обяда, един боец влетя вътре и ни сподели, че неотложно би трябвало да бягаме. След това всичко се разви доста бързо. Видях да падат четири бомби. Спомням си и пламъците, които избухваха на всички места. Те изгориха облеклата по тялото ми. Видях, че и лявата ми ръка изгаря. Спомням си по какъв начин в този миг си помислих, че ще стана доста грозна. След това се уплаших и започнах да търча. Когато излязох от пламъците, видях моите братя, моя братовчед и няколко бойци. Продължих да търча, а най-после се строполих на земята от безсилие. Един боец ми даде вода, даже ме заля ме с вода, само че аз припаднах. И този миг, на първо място поради фотографията, промени живота ми вечно.

Дъждовни води: Как тъкмо се промени животът Ви?

Ким Фук: Изпитвах страшни болки. Като дете доста плаках. Знаех, че моята кожа в никакъв случай няма да бъде същата както преди. Изкарах 14 месеца в болница, където бях оперирана общо 16 пъти. По-късно ме оперираха още един път - към този момент в Германия, за възобновяване на еластичността на кожата. Изгубих някак детството си, пропуснах цяла образователна година. Вярно, след това я наваксах, само че бях травматизирана и постоянно сънувах кошмари. При нападението ние загубихме всичко. Добре, че оцеляхме.

Дъждовни води: Чувствахте ли се като жертва?

Ким Фук: Като дете не съм се замисляла върху това. Но по-късно - да. Всеки ден гледах раните си, белезите. Трябваше да преодолея болките. Но аз не съм жертва единствено на войната. Когато виетнамското държавно управление ме откри, стартира да ме употребява за своята агитация. Не можех да отивам на учебно заведение. Бях под непрекъснат надзор. Така за повторно станах жертва на една власт. Но тъкмо заради тази причина оценявам това, което имам през днешния ден. Знам какво значи войната и по тази причина оценявам мира извънредно доста.
Ким Фук през днешния ден



Дъждовни води: Сега Вашата фондация оказва помощ на деца, претърпели войни. Защо за Вас това е значимо?

Ким Фук: Аз бях едно от милионите деца, станали жертва на война. И съм признателна, че оцелях и ми бе обещано бъдеще. Благодаря на Бога, че към момента съм жива. Не пребивавам обаче с тъга, горчилка или ненавист, а с обич към всички хора към мен. Те ме въодушевяват и в този момент имам опция да им върна нещо назад. И не го правя по обвързване, а от сърце. Мога да кажа на тези деца: Аз бях там, където си ти в този момент, и желая да ти оказа помощ. Когато ми приказваш за болките си, аз те разбирам. Това, от което имаш потребност, е мир и наслада.

Дъждовни води: Загрижена ли сте за бъдещето?

Ким Фук: Радостна съм, че фактически доста хора по света вършат доста, само че има още доста работа. Ние постоянно се надяваме, че ще създадем света по-добър. Моето обръщение гласи: Нека всеки се научи да живее с обич, вяра и амнистия и тогава няма да има потребност от войни. А щом дребното момиче от фотографията е съумяло да живее по този начин, значи всеки би могъл.