Отвъд границите: Хубен Черкелов: Исках да бъда на световна сцена“
Хубен Черкелов е български художник, който живее и работи в Съединени американски щати. Роден e в Кърджали, стартира да рисува от дете, приключва Художествената гимназия в Казанлък и Националната художествената академия в София.За себе си споделя: „ Целият ми живот е минал в изобразяване. Май никой за нищо друго не може да ме наеме… “. Когато го попитах какво дете е бил, отговори: „ лъчезарно, доста лъчезарно, уповавам се и в този момент да е по този начин. “
Срещнах Хубен Черкелов по време на изложбата му в София „ Имане “, която се състои от платна, върху които са изобразени образни облици, взети от финансови документи като банкноти, монети, чекове, облигации. Защо пари?
„ Защото когато отидох да пребивавам в Щатите разбрах какъв брой са значими за тях парите. Как всичко се върти като средство за връзка към парите. И че хората нямат нищо срещу, в случай че парите са поднесени и като изкуство, което могат да си закачат на стената “
С Хубен Черкелов имахме напълно малко време за този диалог, само че пък усмивката се появи в него съвсем незабавно. Защото той е в действителност топъл и сияен човек.
Разочарованието и изборът
Кога решихте да напуснете България?
Загубих илюзиите си още деветдесетте години, когато бях в България. Ние имахме изложба за изкуство „ ХХL “, само че когато стана ясно, че няма по какъв начин да се развиваме, освен аз, само че и моите сътрудници напуснахме страната ни вечно. Защото аз доста пъти съм ходил отвън България за изложения и изобщо съм пътувал, само че все имах вяра, че тук нещата ще се оправят. Говоря за изкуството, не за политиката. От политика не се интересувам. И когато стана ясно, че няма място за такова изкуството, каквото ние предлагаме, и че аз няма да мога да се устоявам като художник, тогава отпътувах за Съединени американски щати.
Защо избрахте Съединени американски щати?
Тогава ние не бяхме в европейската общественост и нямаше търсене на българско изкуство. Все отново Европа е много по-националистически настроена и създателите, както за изобразително изкуство, по този начин и за кино, и за литература, са все с близки политически убеждения. А аз не желаех да влизам в конюнктурата, желаех да бъда на международна сцена. А в Съединени американски щати има място за всеки, стига да имаш добър артикул.Двете кули и първите години в Съединени американски щати
Какъв беше пътят първоначално, когато се установихте в Съединени американски щати?
Трудно беше. Само един образец ще Ви дам. През 2001-а година беше терористичната офанзива в Ню Йорк, годината, в която вечно изчезнаха „ Кулите близнаци “. Последва срив в стопанската система. Тъкмо към 2005-а потръгнаха нещата и 2008-а отново се сринаха.
Какво си спомняте от 11 септември и терористичните офанзиви?
Града и хората. Градът изключително в долната част на Манхатън беше затворен напълно поради пепелта и азбеста, който се беше разхвърлял. Много хора и пожарникари по-късно починаха от рак поради уврежданията, получени от частиците по това време. В рамките на няколко месеца хората бяха доста травмирани от случилото се. Място на двете кули, които бяха знак на американската стопанска система, беше доста някак… тъжно, опустошено. Но американците са доста положителни и в границите на няколко години градът се възвърне. Основата на едната кула е превърната в прелестен мемориал с вода, който е доста хубав, в действителност. Усещането е фантастично.„ Междузвездни войни “ и поп културата
Какво си спомняте от пътуването Ви към Съединени американски щати, когато решихте да емигрирате там?
Аз към този момент бях ходил в Щатите. Бях правил галерия там през 1996-а. Знаех какво е… И въпреки всичко си беше огромно предизвикателство.
Какво взехте със себе си?
Нямах пари, само че взех със себе си мои картини, които се надявах да продам там. И то стана. (усмихва се)
Какви бяха картините?
Сюжети от " Междузвездни войни " …
До този миг в диалога ни Хубен Черкелов беше сериозен, едвам когато заговорихме за картините със сюжети от „ Междузвездни войни “, той се засмя. И усмивката беше като че ли си спомня нещо благо, нещо съвсем детско. В нея имаше и палавост, и задявка, и странствуване в мислите.
Наистина ли? „ Междузвездни войни “?
(с огромна усмивка) Да!
Помните ли на кого или по какъв начин продадохте картините?
Ами, как… пристигнаха хора в ателието ми и ги купиха… (смее се)
Как изглеждаше ателието Ви тогава?
Така се случи, че имахме опцията с мои другари да вземем едно голямо хале в Южен Бронкс. Това беше краят на 2000 година, началото на 2001 година Та халето беше голямо – към 700 квадрата и се чудехме по какъв начин да го отоплим… те по тази причина ни го дадоха и по-евтино. И това от една страна беше доста сантиментално и хубаво, тъй като в такава повърхност, в този голям склад, можеш да работиш огромни картини, само че пък въпреки това огромни картини не се купуват… И въпреки всичко, там съумях да направя изложения, натрупах картини, може би 40, от които хората да избират, пристигнаха и куратори от музея в Бронкс, които да оценят картините ми и станах законен. Поп културата
Откъде идва вдъхновението за картините Ви през днешния ден?
Аз обичам поп културата. Филми като „ Батман “ или „ Супермен “ ме въодушевяват доста и аз имам картини с техни сюжети.
Купува ли се поп просвета по света?
Да. Това е интернационална просвета, разпростряла се сред Съединените щати и Япония. Имам всевъзможни клиенти – японци, китайци… всевъзможни и като че ли езикът на поп културата работи на всички места по света, тъй като тези филми се гледат на всички места.
Как рисувате тези герои?
Гледам по този начин да ги съчетая, че като че ли сте в киносалон – с доста елементи, с доста цветове. Но от време на време да вземем за пример с един портрет на Дарт Вейдър постъпих иначе. Сложих го на сив декор, с цел да се види, че наподобява на портретите на политиците, да вземем за пример. (започва да се смее) Така че методите са доста – от цветни, фини елементи до съществени портрети като този на Вейдър.
Вие казахте, че не се интересувате от политика, само че не щеш ли въпреки всичко има препратки към нея. Какво от действителния живот има във фантастичните герои, които рисувате?
Фантазии. Защото действителният живот е много монотонен за множеството хората, а поп културата, киното, оферират един тип бягство от всекидневието и действителността. Изкуството на рисуването също е бягство от действителността, тъй като всяка картина в някой музей е рисувана доста преди вие да отидете и да я видите там, от време на време епохи ни разделят от това…
Защо съгласно вас хората желаят да бягат?
Ежедневието не е цветно и хората имат фантазии, които желаят да следват.
А самото изобразяване бягство ли е? Вие до момента в който рисувате картините си също ли бягате?
Да! Но в това време е и успокояващо и лечебно да работя.
Пътят на рисуването
Как протича един работен ден?
Различно е, само че да вземем за пример до момента в който пътувам в метрото, нормално си върша някакъв проект за деня, който най-често се проваля, защото някой се обажда. Тръгвам с една картина в една посока, по-късно тя се реалокира в друга посока… и по този начин, само че въпреки всичко се старя да подкрепям темп, който да не се прекъсва.
Как наподобява сега ателието Ви?
Намира се в центъра на Манхатън на „ Таймс Скуеър “. Пълно е с всевъзможни неща, тъй като аз работя в безпорядък, не мога да работя в подредена зала. Хаосът ме въодушевява.
Имате ли темп на изобразяване?
То няма, само че аз виждам да основа, тъй като това е въпреки всичко някаква рамка.
Когато гледаме филми за художници, нормално моментът на търсенето на ентусиазъм и започването на рисуването на една картина са трагично пресъздадени. При вас има ли драматизъм, когато започнете да рисувате нова картина?
Не, към този момент нямам капка съмнение. Платното ми постоянно е квалифицирано от асистента, в никакъв случай не е бяло. Винаги е в някакъв цвят – алено или зелено, или друго. После аз върша върху него някаква схема на това къде ще са ситуирани обектите ми по него. После работя фона и най-после самия имидж.
Колко време лишава това?
Различно е. Зависи от размера и мотивацията. Има планове, които стават за две седмици, други за месец.
Има ли картини, които чакат да бъдат нарисувани?
За страдание има, да. И това е едно от нещата, които доста ме нервират. То е като една кола, която непрекъснато се разваля… ти искаш да я фиксираш тая кола, хвърляш пари в нея, не можеш да я оставиш, опитваш се да я спасиш, да я пуснеш в придвижване, само че тя просто не става…
Има ли тъмни интервали, когато не желаете да пипнете четка?
То има, само че в този момент не престават не повече от един ден, тъй като това не оказва помощ на рисуването.
Пътуването преди и след Съединени американски щати
Кое е първото Ви пътешестване отвън България?
Ооо, Румъния. Ходих там за една галерия с трен през Русе… беше кошмар… (смее се с глас). Спомням си по какъв начин на границата румънските митничари ми желаеха цигари и дъвки, беше доста изключително – хем смешно, хем извънредно.
Обичате ли да пътувате?
О, не, по никакъв начин не обичам да пътувам, тъй като ме вади от темп, носи ми дискомфорт, само че непрекъснато пътувам. Налага ми се, тъй като мои картини се продават в галерии и в Азия, и в Европа, и под дърво и камък. И е хубаво да отидеш при откриването на изложбата в страната, в която тя се открива, да се срещнеш с хората, с колекционерите персонално. Ето да вземем за пример работя с галерии в Сеул, Тайпе и Хонконг и в идващите месеци ми предстоят пътувания до такава степен.
Има ли нещо, което постоянно слагате в куфара си?
Не! Аз не съм религиозен човек и нямам такива неща, които наложително да са ми нужни. Понякога нося доста облекла, от време на време сувенири, дарове, каталози, от време на време картини… Но постоянно пътувам с доста багаж.
Къде сядате – до прозореца или до пътеката?
Винаги до пътеката. По-свободен се усещам.
Какво е независимост?
Да можеш да кажеш каквото пожелаеш, да правиш каквото си искаш. Може би това, което го е имало седемдесетте години на предишния век. Сега е доста мъчно и съвсем невероятно.
Има ли нещо, от което Ви е боязън?
За себе си – не! Само за околните си се опасявам, само че това е обикновено.
В какво вярвате?
В изкуството. Вярвам, че изкуството може да направи живота по-красив, по-добър, по-поносим.
Срещнах Хубен Черкелов по време на изложбата му в София „ Имане “, която се състои от платна, върху които са изобразени образни облици, взети от финансови документи като банкноти, монети, чекове, облигации. Защо пари?
„ Защото когато отидох да пребивавам в Щатите разбрах какъв брой са значими за тях парите. Как всичко се върти като средство за връзка към парите. И че хората нямат нищо срещу, в случай че парите са поднесени и като изкуство, което могат да си закачат на стената “
С Хубен Черкелов имахме напълно малко време за този диалог, само че пък усмивката се появи в него съвсем незабавно. Защото той е в действителност топъл и сияен човек.
Разочарованието и изборът
Кога решихте да напуснете България?
Загубих илюзиите си още деветдесетте години, когато бях в България. Ние имахме изложба за изкуство „ ХХL “, само че когато стана ясно, че няма по какъв начин да се развиваме, освен аз, само че и моите сътрудници напуснахме страната ни вечно. Защото аз доста пъти съм ходил отвън България за изложения и изобщо съм пътувал, само че все имах вяра, че тук нещата ще се оправят. Говоря за изкуството, не за политиката. От политика не се интересувам. И когато стана ясно, че няма място за такова изкуството, каквото ние предлагаме, и че аз няма да мога да се устоявам като художник, тогава отпътувах за Съединени американски щати.
Защо избрахте Съединени американски щати?
Тогава ние не бяхме в европейската общественост и нямаше търсене на българско изкуство. Все отново Европа е много по-националистически настроена и създателите, както за изобразително изкуство, по този начин и за кино, и за литература, са все с близки политически убеждения. А аз не желаех да влизам в конюнктурата, желаех да бъда на международна сцена. А в Съединени американски щати има място за всеки, стига да имаш добър артикул.Двете кули и първите години в Съединени американски щати
Какъв беше пътят първоначално, когато се установихте в Съединени американски щати?
Трудно беше. Само един образец ще Ви дам. През 2001-а година беше терористичната офанзива в Ню Йорк, годината, в която вечно изчезнаха „ Кулите близнаци “. Последва срив в стопанската система. Тъкмо към 2005-а потръгнаха нещата и 2008-а отново се сринаха.
Какво си спомняте от 11 септември и терористичните офанзиви?
Града и хората. Градът изключително в долната част на Манхатън беше затворен напълно поради пепелта и азбеста, който се беше разхвърлял. Много хора и пожарникари по-късно починаха от рак поради уврежданията, получени от частиците по това време. В рамките на няколко месеца хората бяха доста травмирани от случилото се. Място на двете кули, които бяха знак на американската стопанска система, беше доста някак… тъжно, опустошено. Но американците са доста положителни и в границите на няколко години градът се възвърне. Основата на едната кула е превърната в прелестен мемориал с вода, който е доста хубав, в действителност. Усещането е фантастично.„ Междузвездни войни “ и поп културата
Какво си спомняте от пътуването Ви към Съединени американски щати, когато решихте да емигрирате там?
Аз към този момент бях ходил в Щатите. Бях правил галерия там през 1996-а. Знаех какво е… И въпреки всичко си беше огромно предизвикателство.
Какво взехте със себе си?
Нямах пари, само че взех със себе си мои картини, които се надявах да продам там. И то стана. (усмихва се)
Какви бяха картините?
Сюжети от " Междузвездни войни " …
До този миг в диалога ни Хубен Черкелов беше сериозен, едвам когато заговорихме за картините със сюжети от „ Междузвездни войни “, той се засмя. И усмивката беше като че ли си спомня нещо благо, нещо съвсем детско. В нея имаше и палавост, и задявка, и странствуване в мислите.
Наистина ли? „ Междузвездни войни “?
(с огромна усмивка) Да!
Помните ли на кого или по какъв начин продадохте картините?
Ами, как… пристигнаха хора в ателието ми и ги купиха… (смее се)
Как изглеждаше ателието Ви тогава?
Така се случи, че имахме опцията с мои другари да вземем едно голямо хале в Южен Бронкс. Това беше краят на 2000 година, началото на 2001 година Та халето беше голямо – към 700 квадрата и се чудехме по какъв начин да го отоплим… те по тази причина ни го дадоха и по-евтино. И това от една страна беше доста сантиментално и хубаво, тъй като в такава повърхност, в този голям склад, можеш да работиш огромни картини, само че пък въпреки това огромни картини не се купуват… И въпреки всичко, там съумях да направя изложения, натрупах картини, може би 40, от които хората да избират, пристигнаха и куратори от музея в Бронкс, които да оценят картините ми и станах законен. Поп културата
Откъде идва вдъхновението за картините Ви през днешния ден?
Аз обичам поп културата. Филми като „ Батман “ или „ Супермен “ ме въодушевяват доста и аз имам картини с техни сюжети.
Купува ли се поп просвета по света?
Да. Това е интернационална просвета, разпростряла се сред Съединените щати и Япония. Имам всевъзможни клиенти – японци, китайци… всевъзможни и като че ли езикът на поп културата работи на всички места по света, тъй като тези филми се гледат на всички места.
Как рисувате тези герои?
Гледам по този начин да ги съчетая, че като че ли сте в киносалон – с доста елементи, с доста цветове. Но от време на време да вземем за пример с един портрет на Дарт Вейдър постъпих иначе. Сложих го на сив декор, с цел да се види, че наподобява на портретите на политиците, да вземем за пример. (започва да се смее) Така че методите са доста – от цветни, фини елементи до съществени портрети като този на Вейдър.
Вие казахте, че не се интересувате от политика, само че не щеш ли въпреки всичко има препратки към нея. Какво от действителния живот има във фантастичните герои, които рисувате?
Фантазии. Защото действителният живот е много монотонен за множеството хората, а поп културата, киното, оферират един тип бягство от всекидневието и действителността. Изкуството на рисуването също е бягство от действителността, тъй като всяка картина в някой музей е рисувана доста преди вие да отидете и да я видите там, от време на време епохи ни разделят от това…
Защо съгласно вас хората желаят да бягат?
Ежедневието не е цветно и хората имат фантазии, които желаят да следват.
А самото изобразяване бягство ли е? Вие до момента в който рисувате картините си също ли бягате?
Да! Но в това време е и успокояващо и лечебно да работя.
Пътят на рисуването
Как протича един работен ден?
Различно е, само че да вземем за пример до момента в който пътувам в метрото, нормално си върша някакъв проект за деня, който най-често се проваля, защото някой се обажда. Тръгвам с една картина в една посока, по-късно тя се реалокира в друга посока… и по този начин, само че въпреки всичко се старя да подкрепям темп, който да не се прекъсва.
Как наподобява сега ателието Ви?
Намира се в центъра на Манхатън на „ Таймс Скуеър “. Пълно е с всевъзможни неща, тъй като аз работя в безпорядък, не мога да работя в подредена зала. Хаосът ме въодушевява.
Имате ли темп на изобразяване?
То няма, само че аз виждам да основа, тъй като това е въпреки всичко някаква рамка.
Когато гледаме филми за художници, нормално моментът на търсенето на ентусиазъм и започването на рисуването на една картина са трагично пресъздадени. При вас има ли драматизъм, когато започнете да рисувате нова картина?
Не, към този момент нямам капка съмнение. Платното ми постоянно е квалифицирано от асистента, в никакъв случай не е бяло. Винаги е в някакъв цвят – алено или зелено, или друго. После аз върша върху него някаква схема на това къде ще са ситуирани обектите ми по него. После работя фона и най-после самия имидж.
Колко време лишава това?
Различно е. Зависи от размера и мотивацията. Има планове, които стават за две седмици, други за месец.
Има ли картини, които чакат да бъдат нарисувани?
За страдание има, да. И това е едно от нещата, които доста ме нервират. То е като една кола, която непрекъснато се разваля… ти искаш да я фиксираш тая кола, хвърляш пари в нея, не можеш да я оставиш, опитваш се да я спасиш, да я пуснеш в придвижване, само че тя просто не става…
Има ли тъмни интервали, когато не желаете да пипнете четка?
То има, само че в този момент не престават не повече от един ден, тъй като това не оказва помощ на рисуването.
Пътуването преди и след Съединени американски щати
Кое е първото Ви пътешестване отвън България?
Ооо, Румъния. Ходих там за една галерия с трен през Русе… беше кошмар… (смее се с глас). Спомням си по какъв начин на границата румънските митничари ми желаеха цигари и дъвки, беше доста изключително – хем смешно, хем извънредно.
Обичате ли да пътувате?
О, не, по никакъв начин не обичам да пътувам, тъй като ме вади от темп, носи ми дискомфорт, само че непрекъснато пътувам. Налага ми се, тъй като мои картини се продават в галерии и в Азия, и в Европа, и под дърво и камък. И е хубаво да отидеш при откриването на изложбата в страната, в която тя се открива, да се срещнеш с хората, с колекционерите персонално. Ето да вземем за пример работя с галерии в Сеул, Тайпе и Хонконг и в идващите месеци ми предстоят пътувания до такава степен.
Има ли нещо, което постоянно слагате в куфара си?
Не! Аз не съм религиозен човек и нямам такива неща, които наложително да са ми нужни. Понякога нося доста облекла, от време на време сувенири, дарове, каталози, от време на време картини… Но постоянно пътувам с доста багаж.
Къде сядате – до прозореца или до пътеката?
Винаги до пътеката. По-свободен се усещам.
Какво е независимост?
Да можеш да кажеш каквото пожелаеш, да правиш каквото си искаш. Може би това, което го е имало седемдесетте години на предишния век. Сега е доста мъчно и съвсем невероятно.
Има ли нещо, от което Ви е боязън?
За себе си – не! Само за околните си се опасявам, само че това е обикновено.
В какво вярвате?
В изкуството. Вярвам, че изкуството може да направи живота по-красив, по-добър, по-поносим.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ