Подлата цензура – това гасило на духа
https://duma.bg/iz-potaynostite-na-zakona-za-zashtita-na-osobata-n120346
И по този начин десетилетия наред и цар Борис е защитаван старателно от правосъдната ни власт поради „ благословии ” по негов адрес в селските кръчми. https://duma.bg/iz-potaynostite-na-zakona-za-zashtita-na-osobata-n120346
Но всичко се трансформира, към по-лошо несъмнено, след 19 май 1934 година Днешната ни траги-комична обява е отдадена на тази тематика. Да се ядосваш ли, да се смееш ли на историите, които ни споделя основният цензор при започване на 40-те години, шефът на Дирекцията на националната агитация П.К. Чинков, един от най известните хора в царството тогава, тъй като е освен прочут преводач от няколко езика, само че и първият коментатор на радио София.
Макар да става дума за нещо извънредно трагично, провокира смях методът, по който в. „ Мир ” оповестява за разстрела на военачалник Владимир Заимов и тона по какъв начин заобикаля решението на властта и цензурата за отразяването му. И горделивост, че в ония тежки времена е имало публицисти, които не са мълчали, с цел да не се опозорят, по думите на Йосиф Хербст.
В скоро време ще публикуваме и изстраданото проучване „ Политическата цензура в постсоциалистическа България ”на проф. Искра Баева, от което читателите могат да схванат какъв брой огромни са разликите сред цензурата по фашистко преди 1944 година от тия в днешните дни.
„ Сега ще чуете нашия коментатор ”, мемоари, П.К. Чинков, съставители Ива Бурилкова и Цочо Билярски, изд. „ Синева ” 2001 година
Из глава VI
Цензурата - това гасило на духа
Цензура е имало от край време, само че постоянно при консервативни, реакционни, мракобеснически режими – политически, военни или църковни. Прогресивни режими в никакъв случай не си служат с цензура. И не е имало потребност да си служат, и не би имало потребност си служат, тъй като такива режими няма какво да укриват от народа. А това е точно задачата на цензурата – да се укрият от народа, от света въобще неща, които не трябва да се знаят, тъй като в случай че се узнаят, би могло да се слагат в заплаха висши държавни ползи. В този смисъл цензурата, и то единствено писмовната цензура – би могла да има известно опрощение във време на война, с цел да се отнеме опцията по пътя на частната преписка да се предават на същински или евентуални сътрудници на врага обстоятелства, които би трябвало да останат държавна загадка. Всяка друга форма на цензурата е неуместна, а в днешни дни, при съществуващите многостранни и безкрайни благоприятни условия за предаване на информация по етера, даже цензурата на кореспонденцията е неуместна.[…]
Още по неуместна е обаче цензурата върху печата. И при най-строга цензура публичното мнение постоянно е намирало пътища да проникне до съзнанието на хората. Резултатът от работата на цензурата върху печата е бил постоянно единствено един и единствено злосторен: като знаят хората, че съществува цензура върху печата, която пречи да се оповестяват на обществото някои обстоятелства, които са неприятни за властта, народът е податлив да приема за обстоятелства всички злонамерени измислици, които освен враговете на властта, само че и враговете на народа пущат в хода по пътя на слуховете. И въпреки всичко, макар явната си глупост, цензура съществува и през днешния ден още в доста страни в света. Ще приключа тези общи предварителни бележки за цензурата като напомня, че – колкото необичайно да е това – през днешния ден съществува в доста страни в света, които живеят при мирновременна конюнктура, до момента в който има други, интензивно воюващи страни, в които цензурата на печата и на писмовната преписка е непозната.
*
Режимът който се сътвори с преврата от 19 май 1934 год., сътвори още в първия ден една цензура, която по късно при наследниците и продължителите на делото на деветнайсетомайци се оформи като специфична работа при Министерския съвет и продължи да съществува до 9 септември 1944 год. И като че ли за насмешка тази работа носеше название ”временен надзор по печата ”. Пръв началник на цензурата, директно след 19 май 1934 год. беше Георги Кулишев, сегашният подпредседател на Президиума на националното заседание, човек доста културен, правист, самичък той публицист по специалност. Неговите помощници бяха също културни хора и първоначално работата вървеше относително добре по простата причина, че вестниците, които биха правили най-активна съпротива на новия режим, не съществуваха: политическите партии бяха разтурени, а техните печатни органи – спрени. На връх 19 май министрите от сваленото държавно управление бяха прибрани в четвърти полицейски сектор в София, на ул. „ Аксаков ”, с цел да бъдат осведомени върху основаното състояние, да им бъде прочетено едно конско евангелие и да им бъде внушено да мируват. И бяха „ великодушно ” пуснати на независимост. Мушанов сподели с звук на известно зложелателство на събралите се пред сектора публицисти: „ Сега печатът има да види! ”
И печатът „ видя ”, доста видя и доста пъти. И работите се развиваха все по-зле и по-зле, тъй като колкото по-осезателно усещаше режимът съпротивата на обществото, въпреки и да беше тази опозиция пасивна, толкоз повече се затягаше режимът на цензурата. Наред с това пристигна и събитието, че в цензурата нахлуха, като цензори, хора невежествени и озлобени, които не знаеха какво желаят и не можеха да схванат какви пакости правят. А най-лошото беше това, че полека-лека цензурата изпадна в плен на всевъзможни огромни и дребни писалищен величия, които диктуваха по телефона или със служебни писма какво да не допуща в печата, като по-този метод прикриваха личните си грехове. И се застраховаха против всякаква обществена рецензия. Така се сътвори същинска безредица, междуцарствие и не се знаеше кой пие и кой заплаща в цензурата. Най-обикновено нещо беше откакто някой учебен контрольор уволни някоя учителка, да даде разпореждане до цензурата да не се написа нищо за уволнението на въпросната учителка. […]
Но както рибата се вмирисва откъм главата, по този начин и в цензурата вмирисването пристигна откъм главата. Може за известни интервали от историята на някои нации просветения максимализъм да е най-малко в прочут смисъл оневинен, само че по никакъв метод не може да бъде оневинен невежествения максимализъм, който бе въведен в цензурата посредством назначението за неин шеф на Каран Алтимиров, един малокултурен и слабограмотен човек, който преди този момент беше елементарен кореспондент във в. „ Търговско-промишлен глас ”. Как попадна той в цензурата, кой го настани на това място, не зная, само че коства ми се, че той дължеше своята кариера на първо място на своето угодничество, а ненапълно просто заради невъзможността да се намерят по-добри хора, тъй като положителните хора мъчително се скланяха да сътрудничат на ръководството. Със своето ласкателство, невежественост и свирепост Каран Алтимиров направи доста пакости, до момента в който беше шеф на цензурата. Може би аз осъждам прекомерно грубо невежествения максимализъм на нашата цензура. Спомням си думите на Георги Димитров към ръководителя на Лайпцигския съд: „ Но кажете ми, господин председателю, в коя страна фашистите не са варвари? ” – и по прилика бих желал да попитам има ли въобще в света цензура, която да не упражнява невежествен максимализъм? […]
След уволнението на Каран Алтимиров за шеф на цензурата бе назначен доктор Владимир Данчев, мирови арбитър, който бе единствено командирован на работа във „ Временен надзор по печата ”, с цел да си резервира съдийското място и старшинство. Тогава цензурата още не беше трансферирана към Дирекцията на националната агитация, по тази причина никой не ме и попита за назначението на доктор Данчев. Този човек направи не по-малко пакости, в сравнение с Каран Алтимиров, толкоз повече, че беше и малоумен (другият беше най-малко хитър). Най-лошото беше, че той беше човек на германците и евентуално по тази линия беше пратен в цензурата. Веднъж даже, когато аз към този момент бях негов началник, той има нелепостта да ми каже, че всеки ден ходел в немската легация, „ с цел да си сверява часовника ”! Но тъй като „ прекален светец и богу не е мил ”, доктор Данчев стана най-сетне недраг на нашите политически богове, тъй като газеше напряко през лука, а държавното управление да известна степен просто се боеше от нашите вестникарски магнати и не можеше да не държи сметка за техните ползи.
Заместникът на доктор Данчев Венцислав Студенов, беше пък напълно неспособен за тази работа – от становище на държавното управление негоден[…]
Дотук свършва моят директен допир с началниците на цензурата у нас. А с техните подчинени, елементарните цензори, аз имах в продължение на години минимум един път в седмицата безконечни разправии. Но колкото неприятни и да бяха тези разправии, колкото пакости и да правеха на вестника, аз въпреки всичко в доста случаи успявах да ги надхитря – и това ми доставяше наслаждение. Цензорите на всички места по света, общо взето, са глупави хора, тяхната нелепост е просто класическа.
Когато на 2 юни1937 год. след прекъсването на в. „ Час ”, издадох един еднократен Ботев лист под заглавие „ Той не умира ” и под портрета на поета сложих с едри букви неговите думи: „ Да се мълчи ли? Но мълчанието би било закононарушение за всеки един човек, който обича себе си, народа и отечеството си ”, нашите цензори доста късно схванаха, че тези думи са против тях ориентирани и подвигнаха олелия до бога[…]
А една година преди този момент, през 1936 год., те позволиха в моя превод на книгата „ Казанова ” от Стефан Цвайг думите на Казанова „ подлата цензура – това гасило на духа ”; те не бяха и допускали, че Казанова, този блудник, може да приказва върху цензурата, против; цензурата, и бяха чели книгата през просото, търсейки единствено несъществуваща порнография. Аз си доставих удоволствието да поднеса един образец от книгата на началника на цензурата с надпис: „ На уважавания шеф на „ подлата цензура ” – това гасило на духа ”.
В един брой на „ Литературен час ” поместих огромна фотография на руската палата на Лайпцигския панаир и едвам когато вестникът излезе от щемпел, цензорите видяха с смут, че на фотографията проличава в огромни размери руската емблема – сърп и чук. Цензорите бяха позволили, че клишето още не е било готово, по тази причина умерено бяха поставили върху празното поле своя щемпел. […]
Разправям всичко това, освен, с цел да се види нелепостта на цензорите, само че и с цел да покажа, че при предпочитание и умеене редакторът в някои случаи въпреки всичко може да каже каквото желае. Читателят доста добре вижда такива надхитряния на цензурата и те влияят доста по мощно, в сравнение с умерено и гладко казаното при режими на свободен щемпел. Това не значи, естествено, че не би трябвало да се борим против цензурата. Но таман там е работата, че нашите публицисти по това време не желаеха премахването на цензурата. Те се бяха добре приспособили към това мързеливо и без опасности журналистическо живуркане. Доволни бяха, че като изхвърлеха зачертания с аления молив на цензора материал, с това се застраховаха против вероятно конфискуване на вестника или правосъдно гонене. При унищожаване на цензурата едно конфискуване беше фактически действителна заплаха. Но до него можеше да се пристигна единствено заради немарливост на редакцията, заради несъобразяване със закона за печата. Смешно би било да се допуска, че властта би конфискувала безсистемно, брой след брой някой вестник, с цел да му предизвиква материални вреди и по този метод да го принуди да спре да излиза, тъй като в края на краищата думата щеше да има прокурорът..
Във всеки случай държавното управление в никакъв случай не би се решило да постъпи по този начин с огромните вестници, а таман те, особено персонално шефовете на „ Зора ” и „ Утро ” Данаил Крапчев, респективно Атанас Дамянов, бяха срещу премахването на цензурата. Те избраха цензурата да им редактира вестниците, вместо те самите да вършат това, като се оправят деликатно и непрекъснато с един акуратен закон за печата, който нямаше потребност да бъде безусловно непоколебим.
Всъщност строгостта на закона, както си го представяше Габровски, щеше да се състои в това, че от издателите на вестниците щеше да се изисква съществуването на едно позитивно качество – благосклонност за съдействие с ръководството, до момента в който до тогава се изискваше да се потвърди отсъствието на едно негативно качество – противодържавни тежнения и прочие В реалност това щеше да бъде едно доста строго условие, тъй като то щеше да значи целият щемпел да има държавна ориентация. То щеше да значи още да не се допусне дори и най-лоялна съпротива в печата, тъй като не може да се желае от един опозиционер, колкото и предан да е, да потвърди благосклонност за съдействие с ръководството. […]
Между това министър Габровски беше имал доста неприятности и с в. „ Мир ”. Това бяха в действителност по-големи неприятности, тъй като в. „ Заря ” се четеше от уверени левичари, които нямаше потребност занапред от вестника да се нагълтват с леви убеждения, до момента в който в. „ Мир ” се четеше от буржоазна аудитория, която елементарно можеше да се подаде на опозиционни настроения. По мотив на един подлистник във в. „ Мир ”, в който се правеха някакви републикански загатвания, Габровски беше отправил една вечер към основния редактор на „ Мир ” Петър Тасев следната опасност:
„ Какъв е този подлистник във вчерашния брой? Ще те пратя на остров Тасос, да знаеш! ”
Понеже Габровски не можа да се разбере нито с редактора на „ Мир ”, нито с редактора (издателя) той реши да приложи частично замислената промяна на печата като трансформира тези два вестника в дирижирани вестници. И тъй като не можеше да чака от редакторите им да играят по неговата свирка, беше решил да назначи настойници на тези двама редактори. […]
А ето и самият (проекто) отчет, който ми бе даден за мнение.
„ Министерство на вътрешните работи
и националното здраве
Централно ръководство №
Сл. дубликат
До господина Министър-председателя на Министерския съвет
Тук
Относно: Поставянето под умишлен краткотраен контрол вестниците „ Мир ” и „ Заря ”.
Основание: Член 32, т. „ а ” от закона за гражданската готовност
Не предстои на обявяване в „ Държавен вестник.
Институт по зоология ДОКЛАДА
от министъра на вътрешните работи и националното здраве, като началник на Дирекцията за националната агитация
Господин Министър-председателю,
Действащото право за надзора върху печата дефинира една система на авансово следен, само че не и дирижиран щемпел. Затова опцията да се прокарват в даден вестник, по-явно или по скрито, несъвместими държавната външна и вътрешна политика трендове, стои по начало открита, знае се, че във вестникарското изкуство има голям брой способи да се прокарва една или друга наклонност, без да се влезе във официално несъгласие с разпоредбите, които дефинират обсега на предварителния контрол върху печата: - да се премълчи една вест, да се пропусне един коментар, да се сложи новината не там, където би трябвало във вестника, да се подчертае тя преднамерено повече в сравнение с е належащо, да се даде коментар на по-незначително събитие за да се отвлече вниманието от значимото и така нататък и тъй наречените – са точно другите способи посредством които се демонстрира физиономията на вестника, неговата политика, неговата скрита или очевидна линия […]
Такива са точно понастоящем софийските вестници „ Мир ” и „ Заря ”. Налага се по отношение на тях да се вкара един по-особен режим, който без да се доближава до тяхното етатизиране ( схващане, че страната би трябвало да управлява или , или и двете – б. Хр. Г. ) ще обезпечи опцията на страната да направи от тях потребни за държавния интерес органи. Изключителните времена, които Царството претърпява освен оправдават, само че и абсолютно постановат една такава мярка […]
Ето за какво апелирам Господин Министър Председателю въпросът издигнат в този ми отчет, да бъде импортиран за разглеждане в Министерския съвет, който, в случай че утвърди, да
ПОСТАНОВИ
На съображение член 32 т. ”а ” от закона за гражданската готовност, утвърждава следното:
1.Софийските вестници „ Мир ” и „ Заря ” се слагат под обособен умишлен краткотраен контрол.
2.На всеки от поставените под краткотраен контрол вестници се назначава по един началник […]
Министър на вътрешните работи и националното здраве: ( п )
Петър Габровски
Къде би трябвало да се търси началото или мотивът за тази проектонаредба? Като приписвам изключително внимание на пасажа, в който е казано, че на поставения под умишлен надзорен режим вестник може да се заповяда даже кой материал на кое място да бъде поместен, коства ми се, че мотивът може да е бил следният случай.
След изтезанието на ген. Владимир Заимов бе издадено особено известие с разпореждане то да бъде поместено на първа страница във вестниците. Това известие бе предадено на редакциите на вестниците както от шефа на печата Йордан Мечкаров, по този начин и от началника на цензурата Каран Алтимиров. Съпротива бе срещнало то единствено в редакцията на в. „ Мир ”. Главният редактор на вестника се беше противопоставил настойчиво да извърши нареждането, мотивирайки се с това, че откогато съществува в. „ Мир ” в никакъв случай не е помествал вести на първа страница. След продължителни пререкания той бе получил най-после и една ругатня по телефона от Каран Алтимиров дружно със заканата, че вестникът ще бъде спрян за един ден, в случай че известието за изтезанието на ген. Владимир Заимов не бъде поместено на първа страница. Тасев още веднъж беше отказал, само че в последния ден се размислил и беше поместил известието на първа страница, обаче директно под него беше напечатил стихотворението на Христо Ботев „ Жив е той, жив е! ” цялото, от начало до край, дружно със звездите и месеца и самодивите в бяла премяна… Резултатът? Вестник „ Мир ” бе спрян, обаче не към този момент за един ден, а за цели три дни. Вероятно тогава се замисля, или тогава се вмъква в замисления от по-рано план за слагане на някои вестници под необикновен режим задължението обособените материали във вестника да бъдат помествани на това място, което ще бъде посочено от „ настойника ” на редакцията.
* Черно на бяло
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
И по този начин десетилетия наред и цар Борис е защитаван старателно от правосъдната ни власт поради „ благословии ” по негов адрес в селските кръчми. https://duma.bg/iz-potaynostite-na-zakona-za-zashtita-na-osobata-n120346
Но всичко се трансформира, към по-лошо несъмнено, след 19 май 1934 година Днешната ни траги-комична обява е отдадена на тази тематика. Да се ядосваш ли, да се смееш ли на историите, които ни споделя основният цензор при започване на 40-те години, шефът на Дирекцията на националната агитация П.К. Чинков, един от най известните хора в царството тогава, тъй като е освен прочут преводач от няколко езика, само че и първият коментатор на радио София.
Макар да става дума за нещо извънредно трагично, провокира смях методът, по който в. „ Мир ” оповестява за разстрела на военачалник Владимир Заимов и тона по какъв начин заобикаля решението на властта и цензурата за отразяването му. И горделивост, че в ония тежки времена е имало публицисти, които не са мълчали, с цел да не се опозорят, по думите на Йосиф Хербст.
В скоро време ще публикуваме и изстраданото проучване „ Политическата цензура в постсоциалистическа България ”на проф. Искра Баева, от което читателите могат да схванат какъв брой огромни са разликите сред цензурата по фашистко преди 1944 година от тия в днешните дни.
„ Сега ще чуете нашия коментатор ”, мемоари, П.К. Чинков, съставители Ива Бурилкова и Цочо Билярски, изд. „ Синева ” 2001 година
Из глава VI
Цензурата - това гасило на духа
Цензура е имало от край време, само че постоянно при консервативни, реакционни, мракобеснически режими – политически, военни или църковни. Прогресивни режими в никакъв случай не си служат с цензура. И не е имало потребност да си служат, и не би имало потребност си служат, тъй като такива режими няма какво да укриват от народа. А това е точно задачата на цензурата – да се укрият от народа, от света въобще неща, които не трябва да се знаят, тъй като в случай че се узнаят, би могло да се слагат в заплаха висши държавни ползи. В този смисъл цензурата, и то единствено писмовната цензура – би могла да има известно опрощение във време на война, с цел да се отнеме опцията по пътя на частната преписка да се предават на същински или евентуални сътрудници на врага обстоятелства, които би трябвало да останат държавна загадка. Всяка друга форма на цензурата е неуместна, а в днешни дни, при съществуващите многостранни и безкрайни благоприятни условия за предаване на информация по етера, даже цензурата на кореспонденцията е неуместна.[…]
Още по неуместна е обаче цензурата върху печата. И при най-строга цензура публичното мнение постоянно е намирало пътища да проникне до съзнанието на хората. Резултатът от работата на цензурата върху печата е бил постоянно единствено един и единствено злосторен: като знаят хората, че съществува цензура върху печата, която пречи да се оповестяват на обществото някои обстоятелства, които са неприятни за властта, народът е податлив да приема за обстоятелства всички злонамерени измислици, които освен враговете на властта, само че и враговете на народа пущат в хода по пътя на слуховете. И въпреки всичко, макар явната си глупост, цензура съществува и през днешния ден още в доста страни в света. Ще приключа тези общи предварителни бележки за цензурата като напомня, че – колкото необичайно да е това – през днешния ден съществува в доста страни в света, които живеят при мирновременна конюнктура, до момента в който има други, интензивно воюващи страни, в които цензурата на печата и на писмовната преписка е непозната.
*
Режимът който се сътвори с преврата от 19 май 1934 год., сътвори още в първия ден една цензура, която по късно при наследниците и продължителите на делото на деветнайсетомайци се оформи като специфична работа при Министерския съвет и продължи да съществува до 9 септември 1944 год. И като че ли за насмешка тази работа носеше название ”временен надзор по печата ”. Пръв началник на цензурата, директно след 19 май 1934 год. беше Георги Кулишев, сегашният подпредседател на Президиума на националното заседание, човек доста културен, правист, самичък той публицист по специалност. Неговите помощници бяха също културни хора и първоначално работата вървеше относително добре по простата причина, че вестниците, които биха правили най-активна съпротива на новия режим, не съществуваха: политическите партии бяха разтурени, а техните печатни органи – спрени. На връх 19 май министрите от сваленото държавно управление бяха прибрани в четвърти полицейски сектор в София, на ул. „ Аксаков ”, с цел да бъдат осведомени върху основаното състояние, да им бъде прочетено едно конско евангелие и да им бъде внушено да мируват. И бяха „ великодушно ” пуснати на независимост. Мушанов сподели с звук на известно зложелателство на събралите се пред сектора публицисти: „ Сега печатът има да види! ”
И печатът „ видя ”, доста видя и доста пъти. И работите се развиваха все по-зле и по-зле, тъй като колкото по-осезателно усещаше режимът съпротивата на обществото, въпреки и да беше тази опозиция пасивна, толкоз повече се затягаше режимът на цензурата. Наред с това пристигна и събитието, че в цензурата нахлуха, като цензори, хора невежествени и озлобени, които не знаеха какво желаят и не можеха да схванат какви пакости правят. А най-лошото беше това, че полека-лека цензурата изпадна в плен на всевъзможни огромни и дребни писалищен величия, които диктуваха по телефона или със служебни писма какво да не допуща в печата, като по-този метод прикриваха личните си грехове. И се застраховаха против всякаква обществена рецензия. Така се сътвори същинска безредица, междуцарствие и не се знаеше кой пие и кой заплаща в цензурата. Най-обикновено нещо беше откакто някой учебен контрольор уволни някоя учителка, да даде разпореждане до цензурата да не се написа нищо за уволнението на въпросната учителка. […]
Но както рибата се вмирисва откъм главата, по този начин и в цензурата вмирисването пристигна откъм главата. Може за известни интервали от историята на някои нации просветения максимализъм да е най-малко в прочут смисъл оневинен, само че по никакъв метод не може да бъде оневинен невежествения максимализъм, който бе въведен в цензурата посредством назначението за неин шеф на Каран Алтимиров, един малокултурен и слабограмотен човек, който преди този момент беше елементарен кореспондент във в. „ Търговско-промишлен глас ”. Как попадна той в цензурата, кой го настани на това място, не зная, само че коства ми се, че той дължеше своята кариера на първо място на своето угодничество, а ненапълно просто заради невъзможността да се намерят по-добри хора, тъй като положителните хора мъчително се скланяха да сътрудничат на ръководството. Със своето ласкателство, невежественост и свирепост Каран Алтимиров направи доста пакости, до момента в който беше шеф на цензурата. Може би аз осъждам прекомерно грубо невежествения максимализъм на нашата цензура. Спомням си думите на Георги Димитров към ръководителя на Лайпцигския съд: „ Но кажете ми, господин председателю, в коя страна фашистите не са варвари? ” – и по прилика бих желал да попитам има ли въобще в света цензура, която да не упражнява невежествен максимализъм? […]
След уволнението на Каран Алтимиров за шеф на цензурата бе назначен доктор Владимир Данчев, мирови арбитър, който бе единствено командирован на работа във „ Временен надзор по печата ”, с цел да си резервира съдийското място и старшинство. Тогава цензурата още не беше трансферирана към Дирекцията на националната агитация, по тази причина никой не ме и попита за назначението на доктор Данчев. Този човек направи не по-малко пакости, в сравнение с Каран Алтимиров, толкоз повече, че беше и малоумен (другият беше най-малко хитър). Най-лошото беше, че той беше човек на германците и евентуално по тази линия беше пратен в цензурата. Веднъж даже, когато аз към този момент бях негов началник, той има нелепостта да ми каже, че всеки ден ходел в немската легация, „ с цел да си сверява часовника ”! Но тъй като „ прекален светец и богу не е мил ”, доктор Данчев стана най-сетне недраг на нашите политически богове, тъй като газеше напряко през лука, а държавното управление да известна степен просто се боеше от нашите вестникарски магнати и не можеше да не държи сметка за техните ползи.
Заместникът на доктор Данчев Венцислав Студенов, беше пък напълно неспособен за тази работа – от становище на държавното управление негоден[…]
Дотук свършва моят директен допир с началниците на цензурата у нас. А с техните подчинени, елементарните цензори, аз имах в продължение на години минимум един път в седмицата безконечни разправии. Но колкото неприятни и да бяха тези разправии, колкото пакости и да правеха на вестника, аз въпреки всичко в доста случаи успявах да ги надхитря – и това ми доставяше наслаждение. Цензорите на всички места по света, общо взето, са глупави хора, тяхната нелепост е просто класическа.
Когато на 2 юни1937 год. след прекъсването на в. „ Час ”, издадох един еднократен Ботев лист под заглавие „ Той не умира ” и под портрета на поета сложих с едри букви неговите думи: „ Да се мълчи ли? Но мълчанието би било закононарушение за всеки един човек, който обича себе си, народа и отечеството си ”, нашите цензори доста късно схванаха, че тези думи са против тях ориентирани и подвигнаха олелия до бога[…]
А една година преди този момент, през 1936 год., те позволиха в моя превод на книгата „ Казанова ” от Стефан Цвайг думите на Казанова „ подлата цензура – това гасило на духа ”; те не бяха и допускали, че Казанова, този блудник, може да приказва върху цензурата, против; цензурата, и бяха чели книгата през просото, търсейки единствено несъществуваща порнография. Аз си доставих удоволствието да поднеса един образец от книгата на началника на цензурата с надпис: „ На уважавания шеф на „ подлата цензура ” – това гасило на духа ”.
В един брой на „ Литературен час ” поместих огромна фотография на руската палата на Лайпцигския панаир и едвам когато вестникът излезе от щемпел, цензорите видяха с смут, че на фотографията проличава в огромни размери руската емблема – сърп и чук. Цензорите бяха позволили, че клишето още не е било готово, по тази причина умерено бяха поставили върху празното поле своя щемпел. […]
Разправям всичко това, освен, с цел да се види нелепостта на цензорите, само че и с цел да покажа, че при предпочитание и умеене редакторът в някои случаи въпреки всичко може да каже каквото желае. Читателят доста добре вижда такива надхитряния на цензурата и те влияят доста по мощно, в сравнение с умерено и гладко казаното при режими на свободен щемпел. Това не значи, естествено, че не би трябвало да се борим против цензурата. Но таман там е работата, че нашите публицисти по това време не желаеха премахването на цензурата. Те се бяха добре приспособили към това мързеливо и без опасности журналистическо живуркане. Доволни бяха, че като изхвърлеха зачертания с аления молив на цензора материал, с това се застраховаха против вероятно конфискуване на вестника или правосъдно гонене. При унищожаване на цензурата едно конфискуване беше фактически действителна заплаха. Но до него можеше да се пристигна единствено заради немарливост на редакцията, заради несъобразяване със закона за печата. Смешно би било да се допуска, че властта би конфискувала безсистемно, брой след брой някой вестник, с цел да му предизвиква материални вреди и по този метод да го принуди да спре да излиза, тъй като в края на краищата думата щеше да има прокурорът..
Във всеки случай държавното управление в никакъв случай не би се решило да постъпи по този начин с огромните вестници, а таман те, особено персонално шефовете на „ Зора ” и „ Утро ” Данаил Крапчев, респективно Атанас Дамянов, бяха срещу премахването на цензурата. Те избраха цензурата да им редактира вестниците, вместо те самите да вършат това, като се оправят деликатно и непрекъснато с един акуратен закон за печата, който нямаше потребност да бъде безусловно непоколебим.
Всъщност строгостта на закона, както си го представяше Габровски, щеше да се състои в това, че от издателите на вестниците щеше да се изисква съществуването на едно позитивно качество – благосклонност за съдействие с ръководството, до момента в който до тогава се изискваше да се потвърди отсъствието на едно негативно качество – противодържавни тежнения и прочие В реалност това щеше да бъде едно доста строго условие, тъй като то щеше да значи целият щемпел да има държавна ориентация. То щеше да значи още да не се допусне дори и най-лоялна съпротива в печата, тъй като не може да се желае от един опозиционер, колкото и предан да е, да потвърди благосклонност за съдействие с ръководството. […]
Между това министър Габровски беше имал доста неприятности и с в. „ Мир ”. Това бяха в действителност по-големи неприятности, тъй като в. „ Заря ” се четеше от уверени левичари, които нямаше потребност занапред от вестника да се нагълтват с леви убеждения, до момента в който в. „ Мир ” се четеше от буржоазна аудитория, която елементарно можеше да се подаде на опозиционни настроения. По мотив на един подлистник във в. „ Мир ”, в който се правеха някакви републикански загатвания, Габровски беше отправил една вечер към основния редактор на „ Мир ” Петър Тасев следната опасност:
„ Какъв е този подлистник във вчерашния брой? Ще те пратя на остров Тасос, да знаеш! ”
Понеже Габровски не можа да се разбере нито с редактора на „ Мир ”, нито с редактора (издателя) той реши да приложи частично замислената промяна на печата като трансформира тези два вестника в дирижирани вестници. И тъй като не можеше да чака от редакторите им да играят по неговата свирка, беше решил да назначи настойници на тези двама редактори. […]
А ето и самият (проекто) отчет, който ми бе даден за мнение.
„ Министерство на вътрешните работи
и националното здраве
Централно ръководство №
Сл. дубликат
До господина Министър-председателя на Министерския съвет
Тук
Относно: Поставянето под умишлен краткотраен контрол вестниците „ Мир ” и „ Заря ”.
Основание: Член 32, т. „ а ” от закона за гражданската готовност
Не предстои на обявяване в „ Държавен вестник.
Институт по зоология ДОКЛАДА
от министъра на вътрешните работи и националното здраве, като началник на Дирекцията за националната агитация
Господин Министър-председателю,
Действащото право за надзора върху печата дефинира една система на авансово следен, само че не и дирижиран щемпел. Затова опцията да се прокарват в даден вестник, по-явно или по скрито, несъвместими държавната външна и вътрешна политика трендове, стои по начало открита, знае се, че във вестникарското изкуство има голям брой способи да се прокарва една или друга наклонност, без да се влезе във официално несъгласие с разпоредбите, които дефинират обсега на предварителния контрол върху печата: - да се премълчи една вест, да се пропусне един коментар, да се сложи новината не там, където би трябвало във вестника, да се подчертае тя преднамерено повече в сравнение с е належащо, да се даде коментар на по-незначително събитие за да се отвлече вниманието от значимото и така нататък и тъй наречените – са точно другите способи посредством които се демонстрира физиономията на вестника, неговата политика, неговата скрита или очевидна линия […]
Такива са точно понастоящем софийските вестници „ Мир ” и „ Заря ”. Налага се по отношение на тях да се вкара един по-особен режим, който без да се доближава до тяхното етатизиране ( схващане, че страната би трябвало да управлява или , или и двете – б. Хр. Г. ) ще обезпечи опцията на страната да направи от тях потребни за държавния интерес органи. Изключителните времена, които Царството претърпява освен оправдават, само че и абсолютно постановат една такава мярка […]
Ето за какво апелирам Господин Министър Председателю въпросът издигнат в този ми отчет, да бъде импортиран за разглеждане в Министерския съвет, който, в случай че утвърди, да
ПОСТАНОВИ
На съображение член 32 т. ”а ” от закона за гражданската готовност, утвърждава следното:
1.Софийските вестници „ Мир ” и „ Заря ” се слагат под обособен умишлен краткотраен контрол.
2.На всеки от поставените под краткотраен контрол вестници се назначава по един началник […]
Министър на вътрешните работи и националното здраве: ( п )
Петър Габровски
Къде би трябвало да се търси началото или мотивът за тази проектонаредба? Като приписвам изключително внимание на пасажа, в който е казано, че на поставения под умишлен надзорен режим вестник може да се заповяда даже кой материал на кое място да бъде поместен, коства ми се, че мотивът може да е бил следният случай.
След изтезанието на ген. Владимир Заимов бе издадено особено известие с разпореждане то да бъде поместено на първа страница във вестниците. Това известие бе предадено на редакциите на вестниците както от шефа на печата Йордан Мечкаров, по този начин и от началника на цензурата Каран Алтимиров. Съпротива бе срещнало то единствено в редакцията на в. „ Мир ”. Главният редактор на вестника се беше противопоставил настойчиво да извърши нареждането, мотивирайки се с това, че откогато съществува в. „ Мир ” в никакъв случай не е помествал вести на първа страница. След продължителни пререкания той бе получил най-после и една ругатня по телефона от Каран Алтимиров дружно със заканата, че вестникът ще бъде спрян за един ден, в случай че известието за изтезанието на ген. Владимир Заимов не бъде поместено на първа страница. Тасев още веднъж беше отказал, само че в последния ден се размислил и беше поместил известието на първа страница, обаче директно под него беше напечатил стихотворението на Христо Ботев „ Жив е той, жив е! ” цялото, от начало до край, дружно със звездите и месеца и самодивите в бяла премяна… Резултатът? Вестник „ Мир ” бе спрян, обаче не към този момент за един ден, а за цели три дни. Вероятно тогава се замисля, или тогава се вмъква в замисления от по-рано план за слагане на някои вестници под необикновен режим задължението обособените материали във вестника да бъдат помествани на това място, което ще бъде посочено от „ настойника ” на редакцията.
* Черно на бяло
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ