След седемдесет години
Христо В. Христов-Референта
На 5 ноември 1956 година постъпих на работа в Горското стопанство - гр. Етрополе. Назначиха ме на работа със заплата от 585 лева Заплатата на шефа беше 720 лева, кметът на града получаваше 800 лева Минималната заплата беше 350 лева
Най-скъпата луканка тогава струваше 26 лева, най-скъпият шпеков колбас - 22 лева Другите хранителни артикули бяха по-евтини, строителните материали - също. Създадена беше подобаваща организация и народът стартира въодушевено да се труди. Имаше доброволни бригади, самооблагане и други публични организации и последователно започнахме да се отърваваме от следвоенната бедност. Цените от време на време се намаляваха. Имаше няколко парични промени и левът се стабилизира. Болшинството хора си построиха нови домове. По-късно започнахме, след изчакване, да си купуваме съветски коли. Те не бяха първокласни като западните, само че бяха здрави. Образованието и опазването на здравето бяха безвъзмездни. Имаше държавни и ведомствени почивни станции, които всеобщо се посещаваха на алегорични цени. На ниски цени беше и столовото хранене. Държавата поемаше режийните разходи.
Бензинът и нафтата костваха на първо време 6 стотинки, след това 8 и най-после 15 стотинки. Електроенергията и наемите на държавните жилища също бяха евтини. Транспортът, изключително градският, беше на извънредно ниски цени. Имаше сигурност и убеденост на хората в бъдещето. Създадени бяха хиляди предприятия и безработицата беше ликвидирана, даже не доближаваше работна ръка. Имахме мощна войска, която ни струваше скъпо, само че сигурността ни беше обезпечена. Благата се разпределяха релативно вярно, милионери нямаше. Така за 45 години беше построена една мощна България, чиято стопанска система беше на тридесето място в света.
Върховни изменничества промениха интернационалната конюнктура. В този въртоп, естествено, попадна и България. В името на някаква химерна народна власт и благодарение на западния капитал всякакви ренегати и нереализирали се видове унищожиха българската стопанска система. Чрез престъпна и мутренска приватизация ограбиха националното благосъстояние и натрупаха милиони. Това стана за 30 години народна власт, през което време не беше издигнат нито един български цех. Така след 70 години се върнахме в изходно състояние. Заплатите са същите. Най-ниската заплата е 560 лева, междинната - към 800. Най-ниската пенсия е към 200 лева Такива са заплатите на трудещите се, а на паразитните служители са десетократно по-високи. Цените в този момент са доста по-високи от тези, в това време. Най-скъпата луканка в този момент коства 40 лева, най-скъпият колбас - над 30 лева, зеленчуците са в пъти по-скъпи от този момент. Цените на всички артикули са по-високи. Бензинът към този момент коства 2,50 лева Няма гратис обучение и гратис опазване на здравето, макар че това е заложено в Конституцията. Напротив - даже обикновеното лекуване на обикновените заболявания е непостижимо за джоба, да не приказваме, не дай Боже, за по-сложни интервенции, костват хилядарки. Конституцията просто не се съблюдава, както не се съблюдават и законите. Пък и доста от новите закони са признати в интерес и в сгода на всякакви лобита. Социалните придобивки на трудещите се са сведени до нулата. Така прословутата " народна власт " ни върна 70 години обратно.
Ако не съм прав, дано някой ме разубеди!
На 5 ноември 1956 година постъпих на работа в Горското стопанство - гр. Етрополе. Назначиха ме на работа със заплата от 585 лева Заплатата на шефа беше 720 лева, кметът на града получаваше 800 лева Минималната заплата беше 350 лева
Най-скъпата луканка тогава струваше 26 лева, най-скъпият шпеков колбас - 22 лева Другите хранителни артикули бяха по-евтини, строителните материали - също. Създадена беше подобаваща организация и народът стартира въодушевено да се труди. Имаше доброволни бригади, самооблагане и други публични организации и последователно започнахме да се отърваваме от следвоенната бедност. Цените от време на време се намаляваха. Имаше няколко парични промени и левът се стабилизира. Болшинството хора си построиха нови домове. По-късно започнахме, след изчакване, да си купуваме съветски коли. Те не бяха първокласни като западните, само че бяха здрави. Образованието и опазването на здравето бяха безвъзмездни. Имаше държавни и ведомствени почивни станции, които всеобщо се посещаваха на алегорични цени. На ниски цени беше и столовото хранене. Държавата поемаше режийните разходи.
Бензинът и нафтата костваха на първо време 6 стотинки, след това 8 и най-после 15 стотинки. Електроенергията и наемите на държавните жилища също бяха евтини. Транспортът, изключително градският, беше на извънредно ниски цени. Имаше сигурност и убеденост на хората в бъдещето. Създадени бяха хиляди предприятия и безработицата беше ликвидирана, даже не доближаваше работна ръка. Имахме мощна войска, която ни струваше скъпо, само че сигурността ни беше обезпечена. Благата се разпределяха релативно вярно, милионери нямаше. Така за 45 години беше построена една мощна България, чиято стопанска система беше на тридесето място в света.
Върховни изменничества промениха интернационалната конюнктура. В този въртоп, естествено, попадна и България. В името на някаква химерна народна власт и благодарение на западния капитал всякакви ренегати и нереализирали се видове унищожиха българската стопанска система. Чрез престъпна и мутренска приватизация ограбиха националното благосъстояние и натрупаха милиони. Това стана за 30 години народна власт, през което време не беше издигнат нито един български цех. Така след 70 години се върнахме в изходно състояние. Заплатите са същите. Най-ниската заплата е 560 лева, междинната - към 800. Най-ниската пенсия е към 200 лева Такива са заплатите на трудещите се, а на паразитните служители са десетократно по-високи. Цените в този момент са доста по-високи от тези, в това време. Най-скъпата луканка в този момент коства 40 лева, най-скъпият колбас - над 30 лева, зеленчуците са в пъти по-скъпи от този момент. Цените на всички артикули са по-високи. Бензинът към този момент коства 2,50 лева Няма гратис обучение и гратис опазване на здравето, макар че това е заложено в Конституцията. Напротив - даже обикновеното лекуване на обикновените заболявания е непостижимо за джоба, да не приказваме, не дай Боже, за по-сложни интервенции, костват хилядарки. Конституцията просто не се съблюдава, както не се съблюдават и законите. Пък и доста от новите закони са признати в интерес и в сгода на всякакви лобита. Социалните придобивки на трудещите се са сведени до нулата. Така прословутата " народна власт " ни върна 70 години обратно.
Ако не съм прав, дано някой ме разубеди!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ