България е отделила 7.9% от БВП за здраве през 2025

България е отделила 7.9% от Брутният вътрешен продукт за здраве през 2025 г: обществените разноски са 4.9% от брутния вътрешен артикул или 10.7 милиарда лв., а останалите 3% или 4.5 милиарда лв. са разноски от джоба на пациентите през 2025 година. Страната ни е отличник в Европа с 35% доплащане от джоба на пациента, като в последните години този дял даже е намалял с два пункта откакто редица кардиологични медикаменти започнаха да се покриват 100% от НЗОК преди две години.

“Има две съществени линии на доплащане. Първата е с дребни суми, само че постоянно от пациентите в аптеките. С доста по-силна персонална болежка обаче са пациентите, които би трябвало да извадят огромна сума пари за малко време и това е втората линия - доплащането за консумативи, които не са включени в цената на клиничната пътека при лекуване в болница “, изясни доктор Антон Тонев по време на конференция " Здравеопазването: възобновяване на доверието и нов публичен контракт ", проведена от " Продължаваме промяната ", в която вземат участие представители на съсловни организации, лекари, специалисти, представители на фармацевтичната промишленост и други

Още по тематиката
6 октомври 2025 14:34
Тонев даде образец, че по редица клинични пътеки НЗОК не заплаща консумативите. “Което значи, че са ни продали кола, то тя е без волан и би трябвало да си доплатим да си сложим волан, тъй като другояче не може да я закараме у дома “.

Лидерът на Политическа партия Асен Василев заключи, че главните аргументи за доплащането са при медикаментите и в лечебните заведения. При медикаментите той открои ниската приложимост на генерични медикаменти и съществуващите тласъци за лекари да изписват избрана марка медикаменти . Докато в лечебните заведения доплащането е поради консумативите, които не са включени в цената на клиничната пътека и таксата за избор на екип, която по думите на Василев е “официализиране на подкупите в лечебните заведения “.

Д-р Васислав Петров, шеф на многопрофилната болница в Сливен и ръководител на Сдружението на регионалните лечебни заведения сподели, че доплащането за консумативи в лечебните заведения би могло да се понижи, в случай че те стартират да се купуват с централизиран търг от Здравната каса, вместо всяка болница да организира социална поръчка за тях. “Здравната каса може да реализира по-добри цени и условия от нас, тъй като всяка болница поръчва дребна численост консумативи “, уточни Петров.

Диана Георгиева от Българската асоциация на експертите по здравни грижи (БАПЗГ) за следващ път повдигна въпроса, че практиките на сестрите и акушерките би трябвало да получат финансиране от НЗОК за предлаганите от тях здравни грижи, с цел да могат пациентите да не доплащат за услуги в домашни условия и други услуги в извънболничната помощ.  

Още по тематиката
13 април 2024 07:50
Доц. Боряна Аврамова, шеф на клиниката по детска онкохематология в ИСУЛ, съобщи, че лекарите и лечебните заведения са подложени на голям корупционен напън при зареждането със скъпоструващи онколекарства, които се доставят по специфичен ред и заобикалят общите регулации. Те се заплащат с обществени средства от НЗОК, само че техните цени са от време на време в пъти по-скъпи от други страни, до момента в който при общоприетата регулация България записва най-ниската цена от 10 европейски страни.

От Фармацевтичната промишленост обясниха, че този проблем ще се задълбочава, защото сегашната система за даване на отстъпки от страна на фармацевтичните компании ги натоварва прекалено и ги подтиква да търсят заобиколни пътища. Изпълнителният шеф на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) Деян Денев уточни, че през предходната година има компании, които са възстановили 170% от приходите си за съответни артикули , което няма по какъв начин де е стабилно и ще ги накара да заобикалят България.

“България прави опазване на здравето с по малко от 1000 евро на човек от популацията, до момента в който в Чехия са два пъти повече, а в западноевропейските страни са три пъти повече. Конкретно, когато приказваме за медикаменти, обществените заплащания за медикаменти са някъде към 170 евро на човек от популацията при 300-400 в Чехия и западноевропейските страни “, посочи той. Денев уточни, че това е въпрос на стопанска система, само че и на това какъв % от Брутният вътрешен продукт се отделя за здраве и по тази причина е значимо да се знае дали страната ще влага повече в опазване на здравето или не. По думите му би трябвало да се влага, само че мъдро и системата да е насочена към постигането на резултат, а не просто към отчитането на активност.

Председателят на Фармацевтичния съюм Димитър Маринов даде образци, че от време на време генеричните компании имат по-скъпи медикаменти от истинските. Наблюдавало се и предпочитано изписване от лекарите на медикаменти, за които пациентите доплащат повече, вместо да се изписват продуктите, за които пациентът ще заплати минимум от джоба си или въобще няма да доплати.

Мария Брестничка от Националната мрежа за децата цитира изследване, съгласно което през 2024 година българските родители са дали от джоба си 1 милиарда лв. за медикаменти за децата си, като повече от една трета от тях са затруднени да си го разрешат, а 15% са извънредно затруднени. Тя обаче съобщи, че казусът не се изчерпва с медикаментите и уточни, че незадоволителният брой на експертите и тяхното незадоволително и неравномерното районно систематизиране попречват родителите да заведат децата си за обзор навреме. “Аз пребивавам в София и моите две деца са записани при персонални лекари педиатри с връзки. И все пак аз доплащам в допълнение, с цел да мога да ги заведа, когато имат потребност на доктор, тъй като нормално тези персонални лекари имат часове за след три седмици “, съобщи тя.