Умно село - тримата глупаци се анимираха и станаха няколко милиона
Христо Слави Рачев
Българите контактуваха с вестниците, най-вече със задните си елементи. Сега не контактуват. Ако имаш табиет да се сприятеляваш с комунизирани селяни, не търси врагове, нито тълкуватели на войната в Украйна.
По Коледа колят агнета и гърмят свине с нескрита възбуденост и злокобен искра в очите. Кръвта се стича по пътя, размазана от колите, в които също се друса заклано прасе. Останалото пространство е запълнено със зелки. Главата на водача се отличава от зелките на свежо зеления декор, единствено тъй като е захлупена с каскет. Свинският мъртвец гарниран с пресни зелки, в действителност свинско със зеле се носят триумфално по пътя, в близост се навъртат бездомните кучета и мисъл,
по този начин ли би трябвало да изтича един живот
Забелязал съм, че прасето усеща по кое време се задава смъртна заплаха, нашенецът - не. Чуе ли гърмежите и квиченето на свинското съсловие, тогава свинята стартира да се мята, блъска и грухти. Проумяла е ориста си. Миризмата на пърлено прасе прониква в мозъка, децата ще запомнят тази балканска миризма и Харвард да завършат, ще разграничават пърлено прасе от всичко останало. Селската обител има политически нюх и ориентировка на равнището на 8 годишно дете. Купешката дума е, инфантилност /инфанта - дете/. Ако някой се блещи от екрана /ТВ Алфа, Българска свободна телевизия /БСП/ или от зловредно шоу, откъдето се леят нелепости, неистини и неприятен усет, селската маса освен има вяра безусловно, само че и прихваща втълпените внушения, като свои прозрения. После върви им обяснявай каква е същинската ни история. Парите зашиват в дюшеци или консервират в земята, както туршията. Вместо от булеварден простак и барабан, през днешния ден черпят информация от дребни идиотски телевизорчета с нетърпим брум и изпадаща по вертикала черно-бяла картина. Бият с напукани длани тв приемниците и необичайно, те се оправят. По-скоро ще вкарат кочината в къщите си, в сравнение с тоалетната. Зима и лете носят едни и същи облекла с цвят на кюнец. Налъмите са отлетели в предишното, в този момент носят удивително неуместни галоши, със същия погребален цвят. Животните щъкат из двора, на всички места лайна в разнообразни етапи на изветряване. В този кръговрат, каквото и да мушнеш в земята, то потегля да фотосинтезира. Кучетата са вързани, хвърлят им рядко – единствено самун или кокал лъснал като ръкохватка на тесла. Животните вият обездвижени, само че кучето “требе” да е вързано, “щото гази доматите и “пупера “. Нищо не може да сплоти селската маса. Нито концепция, нито читалище. Книгите там отлежават номерирани и непокътнати. Забравена книга на скамейка може да стои със седмици.
Комунизираният селяндур книги не краде,
търси приятност и нови хоризонти в опиването с ракия. В този отместен свят получават нови функции. Тогава лицата им лъсват изпотени, даже изкъпани, отново наподобяват мръсни. Предпочитат стоманени зъбни коронки, тогава жестокостта им придобива театрално злокобен тип. Крупните им проекти са гротескни, като че ли злоумишлен камерман е подбирал единствено изроди за да злепостави някой западен мегаполис. Цифрите и числата се подуват с всяка ракия и всички цъкат обзети от балкански скепсис.
Тротоарното пространство е тяхно. Там се въргалят дърва, бъчви, ръждиви обръчи, прорасли с плевели, може да откриете и спринцовки, само че това е занятие на младата промяна. Момичетата пушат и се бият повече от момчетата, само че дружно считат селскостопанския труд за позорен. Бащите им обожават предизборните кебапчета и изпадат в странна – езическа възбуденост от цвърченето, миризмата и пушилката. Разтапят се от вниманието на властта и гласоподават наново за крадливите си кметове и партийни величия. Говорят с цялостна уста, фъфлят и мучат неясно, желаят да изядат колкото се може повече, без да ги виждат. Това е мощно проявено у градските селяндури. Щом видят човек от столицата, стартират да се оплакват, като че ли чакат лепта. Синовете им крадат от вилите на пришълците, каквото докопат. Всички до един са
инфектирани от малоумно-архаичен социализъм
Селянията в България е в известна степен сенилна, боледува от витилиго, всички са лекьосани с червени петна, истински туземци пред ритуални танци. Европеецът се чуди каква е тази болест. Егалитарните и етатистки мисли /равенство и повече държава/ ги терзаят, когато усетят, че някой се е замогнал, способността им да завиждат е удивителна. Страдат трудно, когато научат, че някой комшия получава няколко лв. повече. Мразят забогателите, до момента в който се умилкват към тях. Това постоянно съкратява живота. Селските огради са разкривени, като мислите им и не подлежат на изправяне. Древните египтяни са опъвали връв, нашият човек кара на примижало око. Дори и в бебешка възраст се чудиш от кое място приижда тази грозотия.
Бебета с лица на водачи
Докато приказват крещят. Когато вършат секс, са безмълвни, тъй като е срамотия. Няма секс без „ опиване “, тогава стават смели и протягат ръка. Нито един човек не е заченат без обхванат алкохол. Българският селяндур е роден да се мъчи и пъшка, отхвърля да съществува без зложелател, научил се е да остарява неприятно. Прочутото българско дългоденствие е избледняващ спомен, останал издраскан в кинопрегледите на мрачното минало. Жените остаряват незабавно след първата брачна нощ. След година-две замязват на баби. Сутрин, до момента в който се прозяват, си търкат очите с опъкото на ръката. Суха баня.
Моментната фотография на българското село е черно-бяла, изпъстрена с лекета. От това “Умно село” извираме ние, българските опортюнисти, политици, русофили, родна полиция, министри и бригадни генерали. Веднъж един от локалните кметове беше подкарал няколко селски тъпоглавци, а техните дами ситнеха с патешко клатене зад тях, с цел да им покаже къщите и дворовете на софиянци и неколцината англичани. „ Гледайте, надничайте, всичко им е подредено, чисто, окосено. Кучетата живеят с тях, в къщата, не ги връзват. Не ви ли е позор! “ Няма позор българският селяндур. Тази битова и умствена нерадост е - нормата. Останалите са странници, малцинство.
Нормата защипва бюлетината с артритни пръсти и гласоподава в България.
Тя не проумява заплахата в Украйна, хитрее. Гогол, в случай че желае, да слиза до народа, вместо противоположното. Партия “Възраждане”, разпадналото се “отровно трио”, шоумените, комунизираните леви и техните пиари не се интересуват от интелигенцията. Те облъчват гласоподавателната норма. Изливат чалга политика, комизъм и музика върху всяка глава и чифт разперени уши от популацията. Затова на интелигенцията тези внушения звучат налудничаво. Тримата простаци на Доньо Донев се анимираха и станаха няколко милиона. Селянията взема решение ориста на интелигенцията. Можем единствено да записваме явлението. Да емигрираме в себе си или отвън страната. По-далече от “Умното село” на чудесният създател Доньо Донев.
Българите контактуваха с вестниците, най-вече със задните си елементи. Сега не контактуват. Ако имаш табиет да се сприятеляваш с комунизирани селяни, не търси врагове, нито тълкуватели на войната в Украйна.
По Коледа колят агнета и гърмят свине с нескрита възбуденост и злокобен искра в очите. Кръвта се стича по пътя, размазана от колите, в които също се друса заклано прасе. Останалото пространство е запълнено със зелки. Главата на водача се отличава от зелките на свежо зеления декор, единствено тъй като е захлупена с каскет. Свинският мъртвец гарниран с пресни зелки, в действителност свинско със зеле се носят триумфално по пътя, в близост се навъртат бездомните кучета и мисъл,
по този начин ли би трябвало да изтича един живот
Забелязал съм, че прасето усеща по кое време се задава смъртна заплаха, нашенецът - не. Чуе ли гърмежите и квиченето на свинското съсловие, тогава свинята стартира да се мята, блъска и грухти. Проумяла е ориста си. Миризмата на пърлено прасе прониква в мозъка, децата ще запомнят тази балканска миризма и Харвард да завършат, ще разграничават пърлено прасе от всичко останало. Селската обител има политически нюх и ориентировка на равнището на 8 годишно дете. Купешката дума е, инфантилност /инфанта - дете/. Ако някой се блещи от екрана /ТВ Алфа, Българска свободна телевизия /БСП/ или от зловредно шоу, откъдето се леят нелепости, неистини и неприятен усет, селската маса освен има вяра безусловно, само че и прихваща втълпените внушения, като свои прозрения. После върви им обяснявай каква е същинската ни история. Парите зашиват в дюшеци или консервират в земята, както туршията. Вместо от булеварден простак и барабан, през днешния ден черпят информация от дребни идиотски телевизорчета с нетърпим брум и изпадаща по вертикала черно-бяла картина. Бият с напукани длани тв приемниците и необичайно, те се оправят. По-скоро ще вкарат кочината в къщите си, в сравнение с тоалетната. Зима и лете носят едни и същи облекла с цвят на кюнец. Налъмите са отлетели в предишното, в този момент носят удивително неуместни галоши, със същия погребален цвят. Животните щъкат из двора, на всички места лайна в разнообразни етапи на изветряване. В този кръговрат, каквото и да мушнеш в земята, то потегля да фотосинтезира. Кучетата са вързани, хвърлят им рядко – единствено самун или кокал лъснал като ръкохватка на тесла. Животните вият обездвижени, само че кучето “требе” да е вързано, “щото гази доматите и “пупера “. Нищо не може да сплоти селската маса. Нито концепция, нито читалище. Книгите там отлежават номерирани и непокътнати. Забравена книга на скамейка може да стои със седмици.
Комунизираният селяндур книги не краде,
търси приятност и нови хоризонти в опиването с ракия. В този отместен свят получават нови функции. Тогава лицата им лъсват изпотени, даже изкъпани, отново наподобяват мръсни. Предпочитат стоманени зъбни коронки, тогава жестокостта им придобива театрално злокобен тип. Крупните им проекти са гротескни, като че ли злоумишлен камерман е подбирал единствено изроди за да злепостави някой западен мегаполис. Цифрите и числата се подуват с всяка ракия и всички цъкат обзети от балкански скепсис.
Тротоарното пространство е тяхно. Там се въргалят дърва, бъчви, ръждиви обръчи, прорасли с плевели, може да откриете и спринцовки, само че това е занятие на младата промяна. Момичетата пушат и се бият повече от момчетата, само че дружно считат селскостопанския труд за позорен. Бащите им обожават предизборните кебапчета и изпадат в странна – езическа възбуденост от цвърченето, миризмата и пушилката. Разтапят се от вниманието на властта и гласоподават наново за крадливите си кметове и партийни величия. Говорят с цялостна уста, фъфлят и мучат неясно, желаят да изядат колкото се може повече, без да ги виждат. Това е мощно проявено у градските селяндури. Щом видят човек от столицата, стартират да се оплакват, като че ли чакат лепта. Синовете им крадат от вилите на пришълците, каквото докопат. Всички до един са
инфектирани от малоумно-архаичен социализъм
Селянията в България е в известна степен сенилна, боледува от витилиго, всички са лекьосани с червени петна, истински туземци пред ритуални танци. Европеецът се чуди каква е тази болест. Егалитарните и етатистки мисли /равенство и повече държава/ ги терзаят, когато усетят, че някой се е замогнал, способността им да завиждат е удивителна. Страдат трудно, когато научат, че някой комшия получава няколко лв. повече. Мразят забогателите, до момента в който се умилкват към тях. Това постоянно съкратява живота. Селските огради са разкривени, като мислите им и не подлежат на изправяне. Древните египтяни са опъвали връв, нашият човек кара на примижало око. Дори и в бебешка възраст се чудиш от кое място приижда тази грозотия.
Бебета с лица на водачи
Докато приказват крещят. Когато вършат секс, са безмълвни, тъй като е срамотия. Няма секс без „ опиване “, тогава стават смели и протягат ръка. Нито един човек не е заченат без обхванат алкохол. Българският селяндур е роден да се мъчи и пъшка, отхвърля да съществува без зложелател, научил се е да остарява неприятно. Прочутото българско дългоденствие е избледняващ спомен, останал издраскан в кинопрегледите на мрачното минало. Жените остаряват незабавно след първата брачна нощ. След година-две замязват на баби. Сутрин, до момента в който се прозяват, си търкат очите с опъкото на ръката. Суха баня.
Моментната фотография на българското село е черно-бяла, изпъстрена с лекета. От това “Умно село” извираме ние, българските опортюнисти, политици, русофили, родна полиция, министри и бригадни генерали. Веднъж един от локалните кметове беше подкарал няколко селски тъпоглавци, а техните дами ситнеха с патешко клатене зад тях, с цел да им покаже къщите и дворовете на софиянци и неколцината англичани. „ Гледайте, надничайте, всичко им е подредено, чисто, окосено. Кучетата живеят с тях, в къщата, не ги връзват. Не ви ли е позор! “ Няма позор българският селяндур. Тази битова и умствена нерадост е - нормата. Останалите са странници, малцинство.
Нормата защипва бюлетината с артритни пръсти и гласоподава в България.
Тя не проумява заплахата в Украйна, хитрее. Гогол, в случай че желае, да слиза до народа, вместо противоположното. Партия “Възраждане”, разпадналото се “отровно трио”, шоумените, комунизираните леви и техните пиари не се интересуват от интелигенцията. Те облъчват гласоподавателната норма. Изливат чалга политика, комизъм и музика върху всяка глава и чифт разперени уши от популацията. Затова на интелигенцията тези внушения звучат налудничаво. Тримата простаци на Доньо Донев се анимираха и станаха няколко милиона. Селянията взема решение ориста на интелигенцията. Можем единствено да записваме явлението. Да емигрираме в себе си или отвън страната. По-далече от “Умното село” на чудесният създател Доньо Донев.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ