ХРИСТО САРАФОВ е роден на 9 май 1955 г. в

ХРИСТО САРАФОВ е роден на 9 май 1955 година в Силистра. Завършва " Класическо пеене " в НМА " Панчо Владигеров " в класа на доцент Констанца Вачкова. Специализира в Москва при националния актьор на Руската федерация Евгений Кибкало. След завръщането си от Москва взе участие в спектакъла " Севилският бръснар " от Росини в ролята на Доктор Бартоло с режисьор проф. Павел Герджиков. Тази роля се трансформира в емблематична за него и от този момент я е играл над 80 пъти на подиуми по целия свят. Дълги години пее в разнообразни театри в чужбина, от които над 12 години гастролира в Съединени американски щати. От 1983 година до момента е солист в Музикалния спектакъл, където е изиграл десетки водещи функции в оперети, мюзикъли и концерт-спектакли. 

- Господин Сарафов, идвате от подготовка...
- Да, бях на подготовка на " Цигулар на покрива " - едно от най-хубавите заглавия в Националния музикален спектакъл. Ще го играем на 28 юни в парка на Военната академия като част от програмата на Фестивала на музикалния спектакъл. Всяко лято от 15 години нашият спектакъл " се изнася " там от 15 юни до 15 юли, където представяме хубави спектакли за дребни и огромни. Обстановката е доста приятна, хората са щастливи, ние - също, тъй като сме доста покрай публиката. 
- Честването за Вашата 65-годишнина мина онлайн заради изключителното състояние с КОВИД-пандемията, само че в този момент, за 70-годишнината си, успяхте да се насладите на същинско празненство, а Вие бяхте в ролята на барон Мирко Зета във " Веселата вдовица " на Лехар. Как мина празникът?
- Мина прелестно. И аз доста приказвах, споделих, че в случай че някой не знае какво е щастието, за мен този ден е щастието - да си измежду феновете, да разговаряш с тях, да е цялостен салонът, сътрудниците да са с теб, да ти демонстрират, че те обичат, моите близки бяха на първия ред... Получих най-високата премия на Съюза на българските музикални и танцови дейци. Още съм под въздействието на този паметен празник.
- Колегите Ви написаха във връзка юбилея: "...Сарафа има юношески сексапил, забележителен певчески гений, неоспорим артистизъм и харизма, пред която няма фен, който да устои. " Подобна оценка от сътрудници несъмнено доста топли?
- По принцип сътрудниците рядко се изричат за различен сътрудник, както в този момент за мен, за което доста им благодаря. Тенорът Пеньо Пирозов беше писал за " Цигулар на покрива ", когато го играхме предходната година: " След две представления на " Цигулар на покрива " мъчно се заспива, дори сцената плачеше от играта на Тевие, който беше огромният Христо Сарафов. " И аз му благодарих, тъй като това е огромно самопризнание. 
- Важен " персонаж ", без който Вашето изкуство не би имало същия смисъл, е публиката. Какви са връзките Ви с нея? 
- Някои от по-известните актьори не обичат да беседват с хората, в случай че ги спрат да ги поздравят. Аз пък най-обичам след зрелище, когато излизам през основния вход дружно с публиката, хората да се стопират, да ми споделят усещания за моята игра. Веднъж една дама ми сподели: " Господине, можем да Ви слушаме с часове. " Това е спонтанна и откровена оценка. Нали ние пеем за хората, а публиката е най-обективният и автентичен аршин, и аз доста им се веселя. 
Аз съм почтен към публиката, постоянно играя на максимума, на който съм кадърен, в никакъв случай не съм се щадил. За мен актьор е този, който е дал всичко на хората, отделили от средствата си и пристигнали да се насладят на нещо, което другаде няма да видят, с цел да излязат от театъра актуализирани. Имам другари лекари, които ми споделят: " За три часа забравихме за тъгата на хората, с която се срещаме ежедневно в работата си, и успяхме да се пречистим с хубавите страсти от представлението. "
- Започвате кариерата си на оперната сцена, на която сте събирали аплодисменти у нас и по света. Но по-късно се отдавате на оперетата. Какво Ви притегли и задържа в този род, който на пръв взор е лек и радостен, само че в действителност изисква сложни качества?
- След като приключих Музикалната академия в София през 1982 година, отидох за една година на специализация в Москва, в консерваторията " Чайковски ", при националния актьор на Руската федерация Евгений Кибкало. Там научих партията на Доктор Бартоло от " Севилският бръснар ". Върнах се и я пях в Софийската опера под режисурата на проф. Павел Герджиков. С тази роля изиграх над 80 представления на подиуми у нас и в доста страни. Пял съм Лепорело в " Дон Жуан, Шчекалов в " Борис Годунов ", в " Турандот ", в " Тоска ", в " Кармен ", " Парижки живот " съм пял във Франция... 
Бях другар с националната артистка Росица Баталова и постоянно ходех да виждам представления в Музикалния спектакъл. В антрактите се виждах с артистите и си мислех: какъв брой е хубаво, публиката по какъв начин се радва, театърът се цялостни. Един ден оповестиха конкурс в Музикалния спектакъл и аз се явих, пях песен, мюзикъл, приказвах - минах през всички съставни елементи, които включва играта на оперетния актьор. След като ме одобриха, огромната артистка Петрана Ламбринова ми описа по какъв начин някой от комисията предложил да обсъдят моята кандидатура, а тя декларирала: " Няма потребност да го обсъждате, гледайте да не избяга, незабавно го вземете. "  
Приеха ме и стартира моята работа в Музикалния спектакъл, през далечната 1983 година Още същия месец ме разпределиха в ролята на Тихол Чушкаров в " Двубой " на Иван Вазов, който сложи Леон Даниел. Играх я дълго време, последваха и други функции... Имахме привилегията да гледаме по какъв начин играят огромните артисти, да им партнираме, да работим с видни режисьори и от всички " купувахме " по нещо.
- Кои функции са Ви донесли най-голяма известност и екстаз от страна на феновете?
- Всички функции са изстрадани. Преди години пеех Бони в " Царицата на чардаша ", а към този момент 15 години пея Фери Бачи, което за мен е огромна роля. Както и Тевия в " Цигулар на покрива " - доста от нещата, които му се случват, съм претърпял и аз. Когато дойдох от чужбина, играехме " Цигански барон " - ролята на барон Жупан ми пасна доста добре. Бартоло от " Севилският бръснар " и Лепорело от " Дон Жуан " също съм изпълнявал с доста наслада на разнообразни подиуми. Бях първият реализатор на " Аз, Клавдий " от проф. Парашкев Хаджиев, доста надарен композитор, написал това хубаво произведение. Изпял съм и съм изиграл съвсем всичко, което е в съзнанието на драгия фен - оперети, мюзикъли: " Фантомът на операта ", доста хубава роля имам в " Сънсет бул. ", които работих с акад. Пламен Карталов, " Кабаре " - с Никола Петков. Бяха споделили за " Фантома ": " Много хубаво пеят всички, само че този - напредналият във възрастта, пее най-хубаво. " Радвам се, че още имам глас и играя дружно с младите.
- Как се резервира пресен и млад гласът при тази интензивна работа - въпрос на генетика ли е, на метод на живот или нещо друго? 
- Има разнообразни визии по повод спазването на избрани ограничавания, с цел да се запази гласът. Например на въпроса: Пречи ли пушенето на пеенето, Шаляпин отговарял: Пречи на тези, които нямат глас. Според мен не е по този начин. Човек би трябвало да има отговорност към това, което прави, изключително когато е по-известен. Много е елементарен пътят към рухването от високо. Има значение хигиената, пазенето на гласа, подготовката преди излизане на сцена - също. Когато пеех в Америка, се пазех, което доста напряга. След представления се събирахме сътрудници от разнообразни страни, които пеехме там, американските артисти си пиеха кока-кола с лед, тъй като съгласно тях студеното държи гласните връзки изпънати. Но аз се тормозя да го върша. Има и друго: доста хора са потърпевши, тъй като са изпълнявали функции, които още не са били подобаващи за стадия на развиване на техния глас. Изобщо би трябвало да се подхожда рационално и отговорно. 
- Освен в най-красивите произведения от класическия оперетен репертоар, играете в български оперети - " Българи от остаряло време ", " Криворазбраната цивилизация ", " Службогонци "... които и публиката, и артистите доста обичат.

- Играл съм дядо Либен в " Българи от остаряло време ", играх кмета във " Фалшификатори ", където имах опция да си партнирам с Видин Даскалов - в ролята на попа. В тези произведения ние виждаме своите предшественици. Аз обичам българските творби, песни, танци. Играл съм в отбор " Добруджа " в Силистра още от малко момче и до момента в който напусна града, с цел да отида да последвам. Някои подценяват българските творби, само че те са доста хубави и мъчно се играят, не е елементарно да възпроизведеш добре една далечна ера.
- А с какво е друг и забавен за изпълнителите жанрът мюзикъл?
- Не по-малко мъчно е да играеш мюзикъл. Моите възпитаници постоянно ме питат би трябвало ли да пеят по друг метод в оперета, в мюзикъл, на концерт. Каквото и да се пее, вокалната режисура е една. Мюзикълът е характерен род, прекрасен е, има провокации, доста придвижване, съчетано с пеене, и всичко това би трябвало да се овладее. 
- Какво беше възприятието като млад артист да си партнирате с именити актьори като Видин Даскалов, Лиляна Кисьова, Лиляна Кошлукова, Минко Босев, Донка Шишманова, Теодора Георгиева, Арон Аронов... 
- Имаше огромно поклонение пред тези велики актьори, в този момент не е по този начин. Ние не смеехме да се доближим до тях. Но в случай че видеха, че младият актьор има капацитет, незабавно му обръщаха внимание и бяха подготвени да му оказват помощ. За мен е било чест да играя с тях. 
- Сега пък с Вас играят доста млади и начинаещи актьори. Какво е Вашето отношение към тях?
- Артистът би трябвало да има самочувствие, само че не толкоз високо, че да му пречи. Аз съм земен човек и те го виждат, оказвам помощ на всички, които имат предпочитание. Особено на младите, които постоянно ме питат по какъв начин да запазят гласа си като мен, след 45 години на сцената и толкоз изиграни спектакли. Споделям им неща от моя живот, творчество и опит. Например в телевизионния формат " Като две капки вода " вземат участие доста младежи, на които съм помагал - Маги Джанаварова, Михаела Маринова, Фики Стораро, работил съм с Нора Караиванова, Нети Добрева, с някои продължаваме да работим. Педагогическата специалност не е лесна, първо би трябвало да си човек и да ти повярват. За наслада, аз имах доста положителни учители - и в Музикалната академия, и на специализацията в Москва, хора човечни. Сега е мой ред да предам това на учениците си.
- Преди години се чуваха изявления от рода: " оперетата е за старата аудитория ", " играят пиеси, извадени от нафталина " и сходни. Но през днешния ден представленията на Музикалния спектакъл се посещават от млади фенове, както и от доста деца, защото има специфични постановки и стратегии за тях. 
- И аз съм чувал да споделят, че оперетата е второстепенно изкуство. Много хора са идвали с готовност да станат оперетни актьори, само че са се отказвали, тъй като са разбрали, че не е елементарно. В нашето изкуство би трябвало да си добър актьор, да пееш, да танцуваш, да приказваш добре, тогава ставаш любим на публиката. 
Сега нашите представления посещават доста млади фенове, което ни радва. Известно е, че верният репертоар образува публиката. А и когато новите постановки са съобразени със актуалния живот, проблеми, ползи на хората, това доста им подхожда. Например постановката на Николай Гундеров " Криворазбраната цивилизация " е такава, че публиката се залива от смях. Има един млад актьор - Георги-Маноел Димитров, който е приключил НАТФИЗ, и доста хубаво играе. Младите хора са доста старателни и имат огромно предпочитание да се учат. А и публиката ги приема с огромен екстаз.