Винаги има река, в която ти да си Том Сойер...
Христо ХРИСТОВ
Изложба под наслов " Любов, Сънища, Думи... ", подредена в казанлъшката библиотека " Искра ", напомня, че на 13 април се навършват 65 години от рождението на надарения публицист, публицист и колумнист на вестник ДУМА Веселин Стоянов.
Авторът на седем книги - романи, сборници с разкази и повести и романи, си отиде от този свят на 5 март 2014-а, в разцвета на креативните си сили, като остави няколко незавършени ръкописа, очакващи за тях да се сети някой от многочислените, ухажвали го приживе, издатели.
Възпитаник е на Пловдивския университет, дипломната му работа е отдадена на Чудомир, първата му книга с разкази " Шлагери " се появява през 1999-а, последвана от " Вечеря с ангели " и " Сантиментална като дива котка ", " Любов, Сънища, Думи и други изображения на Смъртта ", есеистичните му " Белите полета на загатна " и " Забравената спогодба с Бога ".
Емблематични и изненадващи
за читателите са романите му " Аутопсия на тялото " и " Моделът и неговия художник ", отдаден на гениалния му съгражданин, художника Иван Милев, и изгарящата обич сред него и красивата Ана Орозова.
Покрай работата си като публицист в разнообразни локални и централни издания Веселин Стоянов основава и три пиеси, а над 100 негови есета прозвучават в ефира на БНР в рубриката " По първи петли " през интервала 1993-2003 година
Преводи на негови творби към момента могат да бъдат открити и прочетени в електронните уеб сайтове на Global Inner Visions E-Zine и New Works Review. Студентското користолюбие към Чудомир го води при основаването на три документални кино лентата за писателя-хуморист и народовед - " Без докачение ", " Последният Чудомир " и " Съдба до орис ".
Плод на документалните му увлечения са " Седем пиеси към един реквием " (2011) - биография на пианиста Васил Генов, който умира едвам 39-годишен, и " Оставете балкона отворен " (2012) -портрет на Петко Влаев, един от най-близките другари на Чудомир, до който той изпраща наследството си от държавната болница.
Веселин Стоянов и Тильо Тилев през 2012 година, Снимка ФЕЙСБУК
През 2015-а, малко откакто си потегли от този свят, се появи сборникът определени негови произведения " Силуети пред огледалото ". Тогава издателят Иван Гранитски написа за писателя, почнал житейската си биография като механик и дърводелец, думите: " За Веселин Стоянов любовта е по едно и също време и действителна, и имагинерна, тя е сънят на думите, както думите са сънищата на любовта. Най-сетне в думата, в словото се откриват всички превъплъщения на любовта, съня и човешкия живот. Но той знае, че животът е другото лице на гибелта. И по тази причина във всички страници, където се разхожда нощната стража на любовта, където в неизбродните пространства на сънищата препускат легионите на думите, създателят желае да открие изображенията на гибелта. За него тя е пеещото дете на Вечността или другото име на Живота. "
А редакторът на томчето, невероятният журналист Тодор Коруев, при представянето му сподели: " Веселин Стоянов притежаваше магическата мощ на добротворното и светозарното лъчение, не си позволяваше да ненавижда, а се опитваше да схваща даже тези, които правиха подлости и изменничества против него.
Битието му не беше елементарно
несгодите обаче не съкрушаваха духа му. Но перото му не спря... За него писането беше като приключенско пътешестване в незнайното, скок в бездната на неразбираемите и непредвидими провокации. " Пак тогава той напомни, че Веселин Стоянов, или Бай Вес, както го назоваха приятелите му, е създателят на прословутото ласкаво определение за Казанлък като " Градеца К. ".
Кадър от изложбата, Снимка в. " ИСКРА "
А на мен ми се желае да напомня последните редове от есето му " Сюжет по Гершуин ", отдадено на сина му Тихомир: "...Винаги има река, в която ти да си Том Сойер, нали и твоите начални буквички са същите. Винаги ще има и госпожица, която може и да не се споделя Беки Татчър, само че при всички случаи ще бъде с панделка в косата и безусловно ще е най-красивата. Обикновено всички те са такива - най-красивите.
Само че един съвет сред мъже - не го разправяй наляво и надясно това, дето е най-красивата. Четири милиарда очи незабавно ще погледнат към нея, а аз по никакъв начин не съм сигурен дали това е потребно, тъй като и най-красивото нещо, в случай че го зазяпат с екстаз отвред, нещо се трансформира. "
* * *
Наскоро прелестният стихотворец Тильо Тилев напомни, че Веселин стана Доктор хонорис идея на вестник " Пловдивски университет " през към този момент далечната 2011-а. А в литературния алманах " 10-а публика ", публикуван в още по-далечната 1981-ва, е поместена и единствената му лирична творба " Плач за Федерико Гарсия Лорка ":
През нощта на 18 против 19 август 1936 година Лорка е разстрелян от фалангистите близо до Гренада.
В небето черно над Гренада
през тая нощ не светят в никакъв случай звезди
и вятърът в тръстиките замира.
Маслинени горички вехнат в тая нощ,
а реката жива стопира да тече.
Земята става ялова и черна.
През тая нощ и цигански огнища гаснат.
Триъгълни и черни,
единствено шапките раздвижват въздуха през тая нощ.
Триъгълни и черни,
със щикове до тях стоманени.
И понечат ли в Гренада, Толедо,
Кадис или в Севиля да си отпочинат,
на всички места ги среща утрото
с един балкон отворен.
А някой към този момент пее същинското канте хондо!
Изложба под наслов " Любов, Сънища, Думи... ", подредена в казанлъшката библиотека " Искра ", напомня, че на 13 април се навършват 65 години от рождението на надарения публицист, публицист и колумнист на вестник ДУМА Веселин Стоянов.
Авторът на седем книги - романи, сборници с разкази и повести и романи, си отиде от този свят на 5 март 2014-а, в разцвета на креативните си сили, като остави няколко незавършени ръкописа, очакващи за тях да се сети някой от многочислените, ухажвали го приживе, издатели.
Възпитаник е на Пловдивския университет, дипломната му работа е отдадена на Чудомир, първата му книга с разкази " Шлагери " се появява през 1999-а, последвана от " Вечеря с ангели " и " Сантиментална като дива котка ", " Любов, Сънища, Думи и други изображения на Смъртта ", есеистичните му " Белите полета на загатна " и " Забравената спогодба с Бога ".
Емблематични и изненадващи
за читателите са романите му " Аутопсия на тялото " и " Моделът и неговия художник ", отдаден на гениалния му съгражданин, художника Иван Милев, и изгарящата обич сред него и красивата Ана Орозова.
Покрай работата си като публицист в разнообразни локални и централни издания Веселин Стоянов основава и три пиеси, а над 100 негови есета прозвучават в ефира на БНР в рубриката " По първи петли " през интервала 1993-2003 година
Преводи на негови творби към момента могат да бъдат открити и прочетени в електронните уеб сайтове на Global Inner Visions E-Zine и New Works Review. Студентското користолюбие към Чудомир го води при основаването на три документални кино лентата за писателя-хуморист и народовед - " Без докачение ", " Последният Чудомир " и " Съдба до орис ".
Плод на документалните му увлечения са " Седем пиеси към един реквием " (2011) - биография на пианиста Васил Генов, който умира едвам 39-годишен, и " Оставете балкона отворен " (2012) -портрет на Петко Влаев, един от най-близките другари на Чудомир, до който той изпраща наследството си от държавната болница.
Веселин Стоянов и Тильо Тилев през 2012 година, Снимка ФЕЙСБУК
През 2015-а, малко откакто си потегли от този свят, се появи сборникът определени негови произведения " Силуети пред огледалото ". Тогава издателят Иван Гранитски написа за писателя, почнал житейската си биография като механик и дърводелец, думите: " За Веселин Стоянов любовта е по едно и също време и действителна, и имагинерна, тя е сънят на думите, както думите са сънищата на любовта. Най-сетне в думата, в словото се откриват всички превъплъщения на любовта, съня и човешкия живот. Но той знае, че животът е другото лице на гибелта. И по тази причина във всички страници, където се разхожда нощната стража на любовта, където в неизбродните пространства на сънищата препускат легионите на думите, създателят желае да открие изображенията на гибелта. За него тя е пеещото дете на Вечността или другото име на Живота. "
А редакторът на томчето, невероятният журналист Тодор Коруев, при представянето му сподели: " Веселин Стоянов притежаваше магическата мощ на добротворното и светозарното лъчение, не си позволяваше да ненавижда, а се опитваше да схваща даже тези, които правиха подлости и изменничества против него.
Битието му не беше елементарно
несгодите обаче не съкрушаваха духа му. Но перото му не спря... За него писането беше като приключенско пътешестване в незнайното, скок в бездната на неразбираемите и непредвидими провокации. " Пак тогава той напомни, че Веселин Стоянов, или Бай Вес, както го назоваха приятелите му, е създателят на прословутото ласкаво определение за Казанлък като " Градеца К. ".
Кадър от изложбата, Снимка в. " ИСКРА "
А на мен ми се желае да напомня последните редове от есето му " Сюжет по Гершуин ", отдадено на сина му Тихомир: "...Винаги има река, в която ти да си Том Сойер, нали и твоите начални буквички са същите. Винаги ще има и госпожица, която може и да не се споделя Беки Татчър, само че при всички случаи ще бъде с панделка в косата и безусловно ще е най-красивата. Обикновено всички те са такива - най-красивите.
Само че един съвет сред мъже - не го разправяй наляво и надясно това, дето е най-красивата. Четири милиарда очи незабавно ще погледнат към нея, а аз по никакъв начин не съм сигурен дали това е потребно, тъй като и най-красивото нещо, в случай че го зазяпат с екстаз отвред, нещо се трансформира. "
* * *
Наскоро прелестният стихотворец Тильо Тилев напомни, че Веселин стана Доктор хонорис идея на вестник " Пловдивски университет " през към този момент далечната 2011-а. А в литературния алманах " 10-а публика ", публикуван в още по-далечната 1981-ва, е поместена и единствената му лирична творба " Плач за Федерико Гарсия Лорка ":
През нощта на 18 против 19 август 1936 година Лорка е разстрелян от фалангистите близо до Гренада.
В небето черно над Гренада
през тая нощ не светят в никакъв случай звезди
и вятърът в тръстиките замира.
Маслинени горички вехнат в тая нощ,
а реката жива стопира да тече.
Земята става ялова и черна.
През тая нощ и цигански огнища гаснат.
Триъгълни и черни,
единствено шапките раздвижват въздуха през тая нощ.
Триъгълни и черни,
със щикове до тях стоманени.
И понечат ли в Гренада, Толедо,
Кадис или в Севиля да си отпочинат,
на всички места ги среща утрото
с един балкон отворен.
А някой към този момент пее същинското канте хондо!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ