„Добрата ДС“ : Проектът „Нева“ – авантюрата на НТР, приключила с празни сметки на ДЗУ
Христо Христов4
Сайтът продължава поредицата „ Добрата Държавна сигурност “ (по Васил Терзиев). Част 5.4 е отдадена на секретния план „ Нева “ и източването на завода за дискови запаметяващи устройства (ДЗУ) в Стара Загора посредством неявните компании на научно-техническото разузнаване на Държавна сигурност. Повод за поредицата е позиция за репресивния уред на Българска комунистическа партия на претендента за кмет на София на „ Продължаваме промяната “, „ Демократична България “ и „ Спаси София “ Васил Терзиев, изречена обществено наскоро:
„ Това, което се видя е в действителност какъв брой доста има да приказваме по тази тематика [за Държавна сигурност], с цел да имат хората по-добро схващане какви са тези служби, кой какво е правил, че не всички са били идентични, не всяка една конструкция е била мракобесна и не се е занимавала с доносничество, с мръсни поръчки, експорт на каптагон и всевъзможни други неща, които слагаме под един знаменател. И че доста от тези хора, които са работили в тези структури, като моите родители… Всъщност всяка една естествена страна от Бангладеш до Бурунди и най-развитите имат такива структури и те се грижат за ползите на страната по друг метод. “
С тази оценка наследникът на комунистическо-десарския жанр ясно сподели, че оценката му за Държавна сигурност е същата като тази, която през целия преход разнообразни представители на Държавна сигурност се пробват да възстановяват.
Чрез поредицата читателите могат да се срещнат с документалните обстоятелства и сами да преценяват дали България тогава е била като естествените страни „ от Бангладеш до Бурунди и най-развитите “, както е уверен Васил Терзиев и дали тогавашните „ специфични служби “ са се грижили „ за интереса на страната “, както той твърди.
Поредицата е адресирана и до водачите на „ Продължаваме промяната “, „ Демократична България “ и „ Спаси София “, които премълчаха признанието на Васил Терзиев, явно съгласявайки се с него. Те към този момент демонстрираха, че издигайки неговата кандидатура погазват всички демократични полезности, за които българското общество се бори след рухването на тоталитарния комунистически режим и работят за възпроизвеждането във властта на наследници на репресивната машина на Българска комунистическа партия.
Проектът „ Нева ” – заводът за дискове в Съюз на съветските социалистически републики
Още когато през 1988 година генералният шеф на дискови запаметяващи устройства Атанас Атанасов излага пред Живков проекта за основаването на мрежа от неявни компании, е ясно, че плановете „ Монблан “ и „ Нева “ са тясно финансово обвързани. С валутата от плана „ Нева “ се финансира основаването на мрежата от неявни компании по плана „ Монблан “.
Проектът „ Нева “ започва през 1987 година и съставлява построяването до ключ от българска страна на цех за произвеждане на дискове в гр. Кострома, Съюз на съветските социалистически републики. Градът е ситуиран на 330 км североизточно от Москва на двата бряга на река Волга. Той е административен център на Костромска област с изход на магистрални стоманени пътища, огромно речно пристанище и летище. Желанието на Съюз на съветските социалистически републики да се снабди със цех за дискове датира отпреди това.
Още през 1981 година Съветският съюз се обръща към Народна република България с искане за даване на технология за произвеждане на дискови устройства с потенциал 100 и 200 мегабайта. През 1983 година потенциалът на устройствата се трансформира на над 200 мегабайта. Българската страна си слага за цел да внедри новото потомство „ Уинчестър “ с потенциал 317 и 625 мегабайта.
През 1985 година Министерството на радиопромишлеността на Съюз на съветските социалистически републики желае внедряването на мощности за тяхното произвеждане. Българската страна обаче не бърза. Тя знае, че е монополист в Съвет за икономическа взаимопомощ и притежаването на същата технология въпреки това, и изключително от Съюз на съветските социалистически републики, ще промени комерсиалните вероятности в сектора в социалистическия лагер. Проектът е задвижен през 1987 година, когато ръководството на Живков още веднъж е навлязло в икономическа рецесия и се стреми да запълни острия валутен недостиг с привличането на спомагателни средства.
В удостоверение на това е фактът, че Съюз на съветските социалистически републики приема да заплати завода за дискове в твърда валута – американски долари, а не в преводни рубли, каквато е комерсиалната процедура за разплащане с България. Асен Койнов, един от оперативните участници в плана, показва:
„ Идеята за самия план „ Нева “ се роди от едно посещаване на Михаил Горбачов в старозагорското дружество дискови запаметяващи устройства. По това време в него имаше роботизирани към 120 машини. Горбачов видя това и сподели, че не може такова стратегическо произвеждане да се прави наоколо до страна като Турция, която беше в „ другия лагер “. И по този начин се сътвори планът „ Нева “, който трябваше да даде сходен цех и технология в град Косторма. Проектът беше засекретен и защитаван в загадка най-много поради Андрей Луканов, който разбра за него едвам когато стана министър-председател. Причината за това беше, че той бе труженик за други връзки със Съюз на съветските социалистически републики, и в случай че беше схванал, щеше да се опита да го направи в рубли. А на нас ни трябваха долари, тъй като машините на Запад се купуват с долари. Това беше и повода този план да се знае единствено от трима членове на Политбюро – Огнян Дойнов, Стоян Марков и Тодор Живков. “
Реализацията на плана
За реализацията на плана през 1987 година от дискови запаметяващи устройства е основано външнотърговското сдружение „ Инсист “. Основните чиновници в него са кадрови офицери или нещатни сътрудници на Управление Научно техническо разузнаване “ (УНТР) в Първо основно ръководство на Държавна сигурност, трансферирани от друга комерсиална компания на разузнаването – Индустриално коопериране (подразделение към УНТР). „ Инсист “ е управляван от Огнян Бозаров, племенник на Тодор Живков, който също работи преди този момент в Индустриално коопериране (подразделение към УНТР), а негов заместител е Асен Койнов.
На 14 април 1987 година в Москва е подписан контракт сред руското дружество „ Технопромимпорт “ и записаната в Лихтенщайн компания Setron („ Сетрон “), представлявана от Дьорди Харгитай Реймунд, немец с маджарски генезис. „ Технопромимпорт “ съставлява Минрадиопром – руското Министерство на радиопромишлеността. Според контракта „ Сетрон “ продава на „ Технопромимпорт “ един цех за произвеждане на ДРАЙВ (водещо устройство) за корав диск „ Уинчестър “ 5¼ инча, ноу-хау и инженерингови работи; дизайн за „ Диск Драйв “; техническа помощ и битов дизайн. Общата стойност на контракта е 42 629 767 $, 133 292 501 немски марки и 13 176 552 088 японски йени.
В книгата „ Спомени “ на Огнян Дойнов се показва, че бюджетът на „ Нева “ е 200 млн. $. Според зам.-директора на „ Инсист “ Асен Койнов той е 250 млн. $. Важно конкретизиране е, че тази сума съставлява българските вложения в плана. От руска страна се твърди, че направените вложения са 350 млн. $. Общата стойност на плана възлиза на към 600 млн. $.
Споразумението сред „ Сетрон “, „ Инсист “ и дискови запаметяващи устройства
На идващия ден – 15 април 1987 година, е подписано съглашение сред „ Сетрон “, „ Инсист “ и дискови запаметяващи устройства. Първите две компании са главните контрактори, а дискови запаметяващи устройства е основен снабдител. Трите страни са основните реализатори на плана „ Нева “. По силата на тристранното съглашение „ Инсист “ би трябвало да обезпечи осъществяването на контракта посредством дискови запаметяващи устройства и да подсигурява финансирането, належащо за осъществяването на съглашението. Неговите клаузи разпределят облагата по плана по 50 % сред „ Сетрон “ и „ Инсист “.
дискови запаметяващи устройства няма право на част от облагата, защото е снабдител на оборудването и калкулира облагата си в цената на изделията, които доставя. Споразумението е утвърдено от Министерството на външноикономическите връзки (МВИВ).
Целта на схемата, приложена в съглашението е да се избегнат рестриктивните мерки на Координационен комитет за многостранен контрол на. „ От близо 600 машини единствено 36 влизаха в листата “, прецизира Асен Койнов. дискови запаметяващи устройства създава софтуерните артикули, по-голяма част от които са доставени извън, като сменя маркировката със своя, с цел да се заобиколят рестриктивните мерки.
„ Инсист “ беше техническият реализатор на външнотърговската интервенция – да достави оборудването на дискови запаметяващи устройства, дискови запаметяващи устройства да го събере, да го тества модул по модул, линия по линия, да го изпрати и конфигурира в Съюз на съветските социалистически републики “, изяснява Койнов. Ембарговото съоръжение е направено в България, като детайлите са купени извън.
Койнов добавя: „ Разработвахме ги взаимно с инженерен екип от Израел, защото Израел не беше член на Координационен комитет за многостранен контрол на. Това беше единственият метод да не нарушим условията на Координационен комитет за многостранен контрол на – посредством взаимна работа със задгранични сдружения. Израелската компания създаде машините, които по-късно бяха създадени тук. Компанията беше ръководена от Хаим Клайн, който ръководи и холдинга Ем Ди Ай. За да имаме надзор върху активността ѝ, дискови запаметяващи устройства купи 50 % от израелската компания. Впоследствие този дял беше продаден назад на нейните предходни притежатели. “
По всяка възможност става въпрос за израелската компания Ди Пи Ей. Тя е част от холдинга Ем Ди Ай, регистриран в Панама и Холандия и управителен от Клайн, за който се твърди, че е обвързван с израелските специфични служби. В него също по този начин влизат „ Сетрон “ и още куп компании – лихтенщайнските „ Сетрик “ и „ Интертехнолоджи “, американските „ Нихон медиа “ и „ Кейлок “, английските „ Дукейс “ и Ей Ти Ел, панамската „ Нихон медиа “, израелската „ Медизин “ и австрийската „ Инсист хендел “.
Холдингът е пресечената точка сред секретните планове „ Нева “ и „ Монблан “. В него с изключение на финансови потоци за десетки милиони се преплитат и сдружения, купени като неявни компании и трансформирани след това. Британската Ей Ти Ел в действителност не е нищо друго с изключение на продължението на фирмената верига – „ Дейта магнетикс “ – „ Икуалбизи “ от стартовия пакет на „ Монблан “.
През 1990 година Ей Ти Ел е продадена на тайванска компания за към 5 млн. $. Сумата е тъкмо толкоз, колкото дискови запаметяващи устройства влага в „ Дейта магнетикс “ през 1988 година Купувачът обаче в това време изпада във банкрут и България не получава нищо.
Заводът за дискове в Кострома е трябвало да бъде приключен през 1989 година Сроковете по контракта обаче не са спазени, макар че руската страна извършва финансовите условия. Вместо това рухва комунизмът и в България Българска комунистическа партия губи политическия си монопол. След измененията множеството от участниците от Научно-техническо разузнаване в плана настояват, че той е неуспех за руснаците.
Руски представители на плана обаче декларират, че българската страна непрекъснато е представяла нови условия и това е повода построяването на завода да се забави.Когато през 1994 година заводът въпреки всичко е приключен, той е безнадеждно стар и замисленото произвеждане не стартира. „ Още преди стартирането на завода тази технология към този момент беше пазарно остаряла. На процедура ние продадохме на руснаците нещо, което на западния пазар към този момент беше изгубило своето значение “, споделя Асен Койнов.
Андрей Луканов и преразпределението на тайните милиони
Битките за систематизиране на милионите долари по секретния план обаче занапред стартират. С отдръпването си Живков губи политическия надзор. Преди това – през 1988 година, той отстранява Огнян Дойнов. На политическата сцена през 1990 година излиза Андрей Луканов, за който самият Дойнов приживе показва недвусмислено обвързаността му със руските специфични служби. По време на двете държавни управления на Луканов през 1990 година стават и първите прехвърляния на средства по разнообразни компании от плана „ Нева “.
Когато площадите на България са цялостни с протестиращи българи против преименуваната в Българска социалистическа партия Българска комунистическа партия, зад тила на обществото е решавано разпределянето на милионите от тайните интервенции на разузнаването. Тези средства след това ще обезпечат една част от началния капитал на лицата, свързани с Държавна сигурност и комунистическия хайлайф.
През идващите години на прехода те ще заемат основни позиции в разнообразни браншове на българската стопанска система. Ето каква секретна преписка се разменя сред ръководителите на плана „ Нева “ Атанас Атанасов, шеф на дискови запаметяващи устройства и Огнян Бозаров, началник на „ Инсист “ с Луканов през лятото на 1990 година:
„ Във връзка с осъществяването на дилемите, сложени пред задграничните компании през януари 1988 година и дилемите на разпореждане 120 на Министерския съвет, пристъпихме към продажбата на задграничните ни активи.
Предстоят диалози, които дефинитивно ще дефинират изискванията на продажба, само че към този момент те се обрисуват в следния тип:
5 млн. щатски $ – ноември 1990 година
1 млн. британски лири – януари 1991г.
50 % от остатъка – септември 1992 година
останалата сума – октомври 1993 година
На идните диалози ще се уточнят допустими за нас форми на обезпечено заплащане за последните две вноски. След приемане на средствата от тях 1 млн. британски лири ще бъдат върнати на колегата ни по плана, който даде тази сума за присъединяване в вложенията.
Общата сума на продажбата покрива всички направени разноски и обезпечава минимална облага. Кредитът за присъединяване в горните вложения от 12 250 000 щатски $, в това число лихвите, е възобновен от плана в края на 1989 година “
Указанията от Луканов са следните:
„ Във връзка с настъпилите промени във вътрешното стопанско законодателство и в интернационалните условия Ви оповестяваме, че няма ограничавания поставеният от вас въпрос да бъде решен от Търговско предприятие „ Инсист “ и управлението на плана „ Нева “ в сходство с ползите на предприятието. “
Трансформациите след „ Нева “ и замитането на източените милиони
Така се слага началото на преразпределянето на секрети средства след политическите промени в България. Започва развой на промяна и узаконяване на българското присъединяване в неявните компании при комунистическия режим.
С прехвърлянето на средства планът „ Нева “ намира продължение в различен план – „ Кейлок “. С него е обвързвано втората вълна от източване на държавни средства от плана „ Нева “, почнал през 1994 година Тогава България се ръководи от държавното управление на Любен Беров с мандата на Движение за права и свободи, а в края на същата година е сменено от социалистическия кабинет на Жан Виденов.
В дискови запаметяващи устройства е върнат шефът от времето на Живков Атанас Атанасов. При първата вълна на всеобщата приватизация ръка върху дискови запаметяващи устройства поставя групировката на Илия Павлов „ Мултигруп “, която получава 31,1 % от акциите посредством „ Ем Джи Елит холдинг “.
Регистрираното в Съединени американски щати сдружение „ Кейлок “ е една от основните компании в холдинга Ем Ди Ай (съакционер на дискови запаметяващи устройства в сдружението е японската компания ТАЕК). Само във компаниите „ Кейлок “ и Ди Пи Ей потъват 26 млн. $ по плана „ Нева “.
„ Кейлок “ обаче не се оказва крайната спирка на забележителна част от милионите по „ Нева “. След като бързо е доведен до банкрут, сдружението е трансформирано в „ дискови запаметяващи устройства корпорейшън “, записано също в Съединени американски щати.
„ Кейлок “ банкрутира и по тази причина, тъй като в мениджмънта на плана толкоз време е взело участие едно водещо лице – Клайн, който е правил големи разноски единствено със личния си автограф или с подписа на още едно лице – Огнян Бозаров. В цялата тази боза от съмнителни дейности настъпи миг, в който някой трябваше да заплаща “, разяснява по-късно източването на задграничните филиали на дискови запаметяващи устройства някогашният зам.-промишлен министър Рачо Петров.
„ дискови запаметяващи устройства корпорейшън “ наследява собствеността на страната върху патентите и софтуерните произведения, само че за малко, тъй като няколко месеца по-късно сдружението е пререгистрирано в „ Понт периферълс “. С аргумента, че е нужен оборотен капитал за производството на нови произведения в дискови запаметяващи устройства, тогавашният изпълнителен шеф Рафаел Саркисян задвижва скица за кредитиране на дискови запаметяващи устройства с 12 млн. $, против което да се ипотекират някои предприятия на комбината.
Министерството на индустрията блокира договорката и в последна сметка е подписан контракт за кредитиране на дискови запаметяващи устройства с 4,7 млн. $ с банката, която е обслужвала плана „ Нева “ – виенската Централ вексел банк. В нея главните средства са съветски и маджарски капитали.
След измененията Централ вексел кредитбанк става известна в България с взаимоотношенията си с „ Плама “ – Плевен, през 90-те години. Тя финансира плана „ Гига сторидж “ на близкия до Дойнов Бисер Димитров за построяването на цех за дискове в Белфор, Франция, през 1994 година, когато той е задържан и разследван. Същата банка взе участие като кандидат-купувач в консорциум с унгарската цигарена фабрика „ Витабак “ при опита за приватизация на „ Булгартабак “ през 2002 година
Инвестираните в „ Понт периферълс “ близо 5 млн. $ потъват без да е стартирано произвеждане. Накрая компанията също се оказва без капитал, без активи и само със благосъстоятелност върху остаряла технология.
Ето по какъв метод финансовото продължение на плана „ Нева “ е разказано години по-късно от някогашния зам.-министър на индустрията Рачо Петров:
„ Проектът „ Нева “ е донесъл на България към 120 млн. щатски $. От тях половината са били ориентирани за възобновяване на взетите от дискови запаметяващи устройства заеми, а останалата част от средствата за развиване на нов план, прочут под името „ Кейлок “. Неговата цел е посредством поделения на комбината в Израел и Калифорния да му се обезпечат благоприятни условия за високотехнологични производства. Първоначално той беше основан на територията на Израел, в Тел Авив. Беше основана и функционираше с български капитали. Разработеният от нейните експерти корав диск даде съображение през 1993 година да стартира реорганизация в дискови запаметяващи устройства за внедряване на новото произведение в производството на комбината.
Междувременно обаче заради изкуствено основани условия за банкрут на „ Кейлок “ през 1994 година тя беше преобразувана и преименувана на „ Понт периферълс “ и с наше единодушие записана в Съединени американски щати. В края на същата година тя беше в положение взаимно със старозагорския цех да създава някъде към 6000 от новите 540-мегабайтови дискове, като през 1995 година комбинатът можеше да усили двойно това произвеждане. За страдание хората, които тогава поеха ръководството на промишленото министерство и на дискови запаметяващи устройства, провалиха осъществяването на тази стратегия.
Фактически от страна на тогавашните шефове на дискови запаметяващи устройства беше разигран един фарс. Според тях основаните в „ Понт периферълс “ софтуерни разработки представлявали опит за приватизация и те трябвало да бъдат получени от страната. От този миг до ден-днешен никой не разбра какво се случи с документите на „ Понт периферълс. “
Един от митовете, които обаче не престават да се поддържат, е, че планът „ Нева “ е сполучлив и е донесъл на страната милиони долари облага. Бившият зам.-министър на индустрията Рачо Петров твърди, че става въпрос за към 120 млн. $. Ако се огледа по-внимателно неговото изявление, ще се види, че с половината от тази сума са върнати заеми, с които е стартирал планът, т.е. чистата облага не може да е 120 млн. $, а двойно по-малко.
В книгата „ Спомени “ на Огнян Дойнов е посочено, че планът носи на България над 65 млн. $ облага. И двете изказвания не са подкрепени с документални обстоятелства. Доколко печеливш е в действителност планът „ Нева “ и има ли сигурен източник, който да е документирал действителните доходи от него?
Ревизията на Българската външнотърговска банкаи истината за финансовата облага от „ Нева “
Отговорът на въпроса има ли сигурен източник, който да документира действителните доходи по плана „ Нева “ е „ да “. Това са банковите сметки, по които са се движили средствата на плана. Проверка по тях е направена от единствената проверка на Българската външнотърговска банка (БВТБ), осъществена от „ Банков контрол “ на Българска народна банка през 1993 година Нейното умозаключение не е огласено обществено и наличието на ревизионния акт е прочут на доста стеснен кръг хора.
Ето каква значима светлина хвърля проверката на БВТБ върху финансовата страна на плана „ Нева “. Случаят е прегледан в специфичен раздел на проверката, озаглавен „ Проект „ Нева “ и други интервенции на Следствен отдел към окръжна прокуратура дискови запаметяващи устройства “.
Ревизията е разполагала с контракта за построяването на завода за дискове и със съглашението към него и още първоначално е отбелязала нещо доста значимо, а точно финансовите параметри на плана и авансово заложената облага на двете страни в него. От документите се схваща, че облагата не е нито 65 млн. $, нито 60 млн., както настояват обособени лица, а двойно по-малка.
„ По посочената план-сметка се планува реализацията на съглашението – доходи във валута към 230 млн. щатски $ и разноски 200 млн. Приблизителният чист валутен резултат се чака да е към 30 млн. $ “, е маркирано в ревизионния документ, цитиращ съглашението към контракта.
Посочено е, че резултатът за дискови запаметяващи устройства се чака да е към 15 млн. $. Другата половина е в интерес на задграничния сътрудник. В кардиналното позволение за плана, обещано от Министерство на външноикономическите връзки, се споделя, че докладът по него ще бъде осъществен от „ Инсист “ и задграничния сътрудник и ще се показа за сведение в БВТБ до 31 декември 1991 година Банката би трябвало да отнесе образувания валутен резултат по сметката на Следствен отдел към окръжна прокуратура дискови запаметяващи устройства.
За реализирането на плана „ Инсист “ е изискал заем от БВТБ, като за поръчителство е дал банкова гаранция от руската банка Внешторгбанк в размер на 43 млн. $, 133 млн. немски марки и 13 милиарда японски йени. Гаранцията в началото е показана на „ Сетрон “, след което е цедирана на „ Инсист “. По създание договорката е реекспортна интервенция – от чужбина е купувано съоръжение, което е продавано на Съюз на съветските социалистически републики. Част от доставките са и от доработки и произвеждане на Следствен отдел към окръжна прокуратура дискови запаметяващи устройства.
С протокол от 26 октомври 1987 година управителният съвет (УС) на БВТБ е решил да даде на „ Инсист “ валутен заем в размер на 97 млн. $. Крайният период за използването му е 31 декември 1988 година, а срокът за погасяване е до 24 месеца от датата на използването му. Установено е, че е подписан контракт за валутен заем сред БВТБ и „ Инсист “ за 27,6 млн. $ от 25 август 1987 година Срокът за използването му е до 31 март 1988 г, а за погасяване – до 31 декември 1988 година Това е единственият контракт, който е показан на проверката.
По договорката „ Инсист “ е употребил общо 86,5 млн. $. За 58 млн. $ няма подписан контракт за заем. Ползването от „ Инсист “ на неоформената с анекс част от заема е било осъществявано по кореспондентски път. Кредитът е погасен напълно. Платени са и лихви в размер на 1,6 млн. $. Установени са отклонения в периодите за прилагане и погасяване, планувани в решението на УС на БВТБ, вследствие на нарушение на графиците за строителство на обекта в Съюз на съветските социалистически републики и промени в ценовата обстановка.
„ Инсист “ неведнъж е упорствал пред БВТБ да му бъдат открити сметки по трите валути (щатска, немска и японска), с цел да регистрира достигнатата облага при реализирането на плана. Съгласно кардиналното позволение на Министерство на външноикономическите връзки доклад за договорката е трябвало да се направи при приключването и през декември 1989 година „ Инсист “ показва на БВТБ промеждутъчен доклад, доказващ облага от към 25 млн. $. Този доклад е признат от БВТБ и тя открива сметки в трите валути, по които да се регистрира облагата.
От откриването до закриването им (щатската е закрита на 5 септември 1990 година, а немската и японската – на 12 февруари 1992 г.) по сметките общо са постъпили 22 599 871 $. От тези сметки обаче през май и август 1990 година са осъществявани погашения по заема на „ Инсист “ общо за 11,4 млн. $. Така регистрираният от тях резултат спада съвсем двойно.
Тъй като със суми, постъпили от договорката по краткотрайни сметки, са погасени 12,5 млн. $ от заем на Следствен отдел към окръжна прокуратура дискови запаметяващи устройства, може да се одобри, че общият чист валутен резултат се е оформил на 23,7 млн. $. По план-сметката на съглашението по плана „ Нева “ обаче е предстоящ чист валутен резултат за 30 млн. $, който не е доближат.
С писмо от 26 юни 1990 година „ Инсист “ е изискал БВТБ да преведе облага на колегата „ Сетрон “ в размер на 7,5 млн. $. Как са били регистрирани отговорностите към задграничния сътрудник – компанията „ Сетрон “, проверката не е открила. По изказвания на БВТБ експлицитен превод в интерес на задграничния сътрудник за отчитане на валутния резултат не е юридически. Как са уредени взаимоотношенията сред „ Инсист “ и „ Сетрон “ е въпрос, на който би трябвало да се отговори от дискови запаметяващи устройства и „ Инсист “.
Според БВТБ окончателният доклад на договорката, изискван от Министерство на външноикономическите връзки, не е юридически, тъй като обслужването на договорката е минало напълно в друга банка.
Ревизията е подчертала, че упоменатите 11,2 млн. $ облага би трябвало да се прегледат по отношение на другите отговорности на дискови запаметяващи устройства. Съображенията за това са следните: според съглашението от 1987 година общоприет снабдител по договорката е дискови запаметяващи устройства. Износът, заплащан от руска страна, е осъществяван и с произведения и доокомплектовка от дискови запаметяващи устройства. По тези аргументи би трябвало да се прегледат всички валутни заеми, употребени от дискови запаметяващи устройства, и да се проучва положението им.
Ревизорите откриват, че отвън плана „ Нева “ дискови запаметяващи устройства има заем от 1985 за 32,9 млн. $ и от 1988 година – за 10,7 млн. $, или общо заеми за 43,6 $, които не са изплатени.
Все отново са засечени други банкови сметки, от които излиза наяве, че „ Инсист “ е превел известни суми на „ Сетрон “. Ревизията е отбелязала, че на 1 декември 1989 година „ Инсист “ е изпратил на БВТБ писмо, с което я уведомява за различен контракт със руския „ Технопромимпорт “. Той също е от името на „ Сетрон “.
На 14 декември 1989 година, деня, в който голямо болшинство протестиращи българи е наобиколило комунистическия парламент и упорства за анулация на член 1 от Живковата конституция за управителната роля на Българска комунистическа партия, а ръководителят на Държавния съвет Петър Младенов произнася фразата „ По-добре танковете да дойдат “, се приготвя интервенцията по превода на няколко милиона $, като „ Инсист “ уведомява БВТБ за това.
На идващия ден на „ Сетрон “ са преведени 300 000 $, на 28 декември – 600 000 $, и на 13 февруари 1990 година – 1 млн. $. Преводите са от суми, отнесени по краткотрайна сметка, а по-късно са регистрирани като дебитен оборот на откритата през февруари 1990 година сметка на „ Сетрон “ в БВТБ. На 26 декември 1989 година от руския контрагент в банката са постъпили доходи от 1,8 млн. Долара. От тази сметка има осъществено заплащане на 198 571 $. От същата сметка „ Инсист “ е дал на депозит в БВТБ 1,6 млн. $.
На 6 март 1990 година комерсиалното дружество е поискало да бъдат преведени в израелска банка 560 000 $, което е осъществено на 22 март. При освобождение от депозит на 1,6-те млн. $ на 17 април 1990 година по една от краткотрайните сметки са отнесени 1 057 342 $. Преди това, на 6 април, „ Инсист “ е изискал да бъдат преведени 1 040 000 $ в австрийската Bank Winter & CO AG. Този превод не е осъществен. Остатъкът е преведен по сметката на „ Сетрон “. Ревизията не е преглеждала придвижването по сметката на задграничния сътрудник и по други сметки на „ Инсист “.
Краят на дискови запаметяващи устройства
Когато през 1991 година активите на дискови запаметяващи устройства още не са източени изцяло посредством задграничните му компании, някои от главните стопански индикатори за интервала 1971-1990 година оформят следната картина, разказана от генералния шеф на дискови запаметяващи устройства Рафаел Саркисян и приложена към дело №4/1990 година на Главна прокуратура за икономическата злополука:
Произведена продукция – 11,1 милиарда лева;
Съвкупна облага – 5,5 милиарда лева;
Данъчни отчисления – 4,1 милиарда лева;
Приходи в неконвертируема валута – 6,9 милиарда преводни рубли;
Приходи в конвертируема валута – 64,9 млн. долара;
Разходи в конвертируема валута за машини – 214,2 млн. долара;
Разходи за материали и окомплектовка – 176,8 млн. $.
Кредитната задлъжнялост към 1991 е:
Кредити за оборотни средства – 150 млн. лева;
Кредити за капитални инвестиции – 136 млн. лева;
Кредити за капитални инвестиции във валута – 50 млн. $.
През 1999 година главният заемодател на предприятието – виенската Централ вексел кредитбанк, към този момент е предложил няколко пъти схеми за погасяване на дълга против благосъстоятелност в дискови запаметяващи устройства. В последна сметка през 1999 година 48% от комбината са купени от унгарската компания „ Видеотон “ за 100 000 немски марки. Унгарците желаят и опрощаване на отговорностите по ЗУНК, които са 15 млн. $, както и съкращаване на дълга към Булбанк (наследила БВТБ) в размер на 50 млн. до 10-15 млн.
Залезът на тогавашната социалистическа горделивост настава дефинитивно, когато през 1999 година лицензът за производството на дискове е лишен след задържане на пиратска продукция от завода. От 2002 година компанията стартира произвеждане на два типа сешоари. Години след края на „ Нева “ Бисер Димитров, който остава непосредствен с Дойнов – един от архитектите на плана, ще заключи:
„ Нева “ беше като Гарабед шпионина на петия етаж – всички знаеха за плана, а в това време беше огромна загадка. „ Нева “ като комерсиална интервенция е изключителна, като софтуерна – нулева. Там технология нямаше, просто на руснаците се продаваха усмивки от старите ленти. Взеха се доста пари и в случай че не се беше срутила руската система, някой трябваше да бъде виновен. “
За няколко милиона $ повече
Краят на другия български реализатор по плана „ Нева “ – „ Инсист “, настава още по-бързо, в сравнение с дискови запаметяващи устройства. Неговото изтриване от правосъдните регистри е вследствие на друга борба за няколко милиона $.
„ Най-трудният миг за плана беше, когато Луканов разгласи мораториум върху външния дълг на България, както и върху всички валутни заплащания. Тогава планът беше на една трета от реализацията си. Наложи се да прехвърлим цялото финансиране на плана в австрийската Централ вексел кредитбанк. Получихме и заем от тях въз основата на преведените от Съюз на съветските социалистически републики пари “, разкрива някогашният зам.-директор на „ Инсист “ Асен Койнов.
През есента на 1990 година настъпват нови разбърквания на главните играчи в плана. Лихтенщайнската „ Сетрон “, която е главен контрактор по контракта и съглашението за „ Нева “, на 5 октомври 1990 година трансферира правата си на немската Waltham Electronic („ Валтам електроник “).
Както и „ Сетрон “, по този начин и „ Валтам електроник “ е благосъстоятелност на германеца с маджарски генезис Харгитай Реймонд. Оказва се, че той е и един от главните акционери в банката, която обслужва плана „ Нева “ – австрийската Централ вексел кредитбанк. През май 1992 година планът е съвсем завършил и се изготвя баланс за систематизиране на облагата сред страните. На 10 март 1993 година е подписан протокол за привършване на взаимоотношенията.
Само няколко месеца по-късно, на 18 август 1993 година, „ Валтам “ предявява искания към „ Инсист “ за 7 млн. $. По това време „ Инсист “ към този момент не се управлява от племенника на Живков Огнян Бозаров. На негово място е назначен Владимир Милев – изпълнителен шеф, а ръководител на съвета на шефовете става Драгомир Бучев.
Имената на Владимир Милев и Драгомир Бучев по-късно са свързани със абсурда за финансови злоупотреби в държавната компания „ Консолид комерс ”, който е оголен през август 2006 година Става дума за непозволен превод на 5 млн. евро от страна на ликвидатора ѝ Владимир Милев на финансовата компания „ Форекско “, в чиято администрация е работил през 2004 година Назначен е за ликвидатор през 2005 година
По същото дело е разгласен за търсене и екстрадиран от Лихтенщайн Драгомир Бучев, който е шеф на финансовата къща „ Форекско “. Преди това той също е бил в управителните органи на „ Консолид комерс “ от 1994 година до 1997 година Държавната компания „ Консолид комерс “ е формирана с предписание №117 на Министерския съвет от 17 ноември 1993 година и задачата ѝ е да управлява държавната благосъстоятелност в най-апетитните външнотърговски обединявания като „ Електроимпекс “, „ Химимпорт “, „ Булгарлизинг “, „ Машиноекспорт “, които имат обилни вложения в задграничните си сдружения. През март 2001 година със заповед на тогавашния министър на стопанската система Петър Жотев „ Консолид комерс “ е оповестена за разпродажба.
Закриването на „ Инсист “
През 1993 година обаче се води яростна борба за милионите по сметките на „ Инсист “. Фирмата „ Валтам “ сезира Министерството на търговията, ръководено от тогавашния министър Румен Биков, дискови запаметяващи устройства и „ Инсист “ за непринудено погашение на милионите, за които има рекламация. „ Инсист “ отхвърля да ги заплати и през януари 1994 година съдът постанова запор на сметките му в България и в чужбина.
След обжалване запорът в страната е анулиран, само че не и на сметките в Централ вексел кредитбанк, против която „ Инсист “ завежда дело във виенския съд за сумата от 2,2 млн. $. От друга страна, „ Валтам “ завежда дело в българския Арбитражен съд за 1 847 000 $. Според „ Инсист “ дискови запаметяващи устройства и „ Валтам електроникс “ са надвзели 1,3 млн. $ и 1 073 000 японски йени, както и 100 000 немски марки. „ Инсист “ оспорва желае на „ Валтам “, тъй като няма съглашение с тази компания, а със „ Сетрон “. Според съглашението по плана „ Нева “ облагата се разпределя по 50 % сред „ Инсист “ и „ Сетрон “ и по тази причина дискови запаметяващи устройства не може да бъде привлечено като страна по делото.
Въпреки това „ Валтам “ и дискови запаметяващи устройства сплотяват ползите си против „ Инсист “. Съдът обаче обаче взема решение, че немската компания, получила права от „ Сетрон “, не е законна да води такова дело против „ Инсист “.
Независимо от това натискът против „ Инсист “ продължава. Дружеството е трансферирано с решение на държавното управление от Министерството на търговията, ръководено от Валентин Карабашев, към Министерството на индустрията с министър Румен Биков. По силата на тогавашния Търговски закон министърът има пълномощия над подведомствените му държавни търговски сдружения като едноличен притежател на капитала им.
На 12 май той кани в кабинета си ръководещите на „ Инсист “. На срещата участват изпълнителният шеф на дискови запаметяващи устройства Рафаел Саркисян и Евтим Пандев, шеф на задграничното сдружение на старозагорския комбинат в Съединени американски щати „ Понт периферълс “. На срещата министър Биков упорства да се подпише съглашение сред „ Валтам “, дискови запаметяващи устройства и „ Инсист “. По силата на него „ Инсист “ би трябвало да отдръпна желае си против Централ вексел кредитбанк и да заплати 50 000 $ разходи по делото. Дружеството би трябвало да се съгласи за в бъдеще сумите по сметките в тази банка да се задължават с подписите на „ Валтам “ и дискови запаметяващи устройства. Ръководството на „ Инсист “ не се съгласява.
По-късно към него са отправени обвинявания, че е подготвяло прехвърлянето на над 2 млн. $ в офшорна компания. Натискът върху „ Инсист “ продължава с телефонни позвънявания. На 17 май следва нова среща при министъра с присъединяване на Бучев и Пандев. Обяснено е, че в случай че „ Инсист “ не подпише предлагането, дискови запаметяващи устройства няма да получи от Съединени американски щати значим софтуерен артикул, за който не излиза наяве какъв е и има ли отношение към плана „ Нева “. От „ Инсист “ още веднъж не се съгласяват и подават сигнал в Главна прокуратура. Тя изисква информация от Министерството на индустрията, само че то не дава отговор.
След следващия отвод на „ Инсист “ да съобщи ръководството на сметките в Централ вексел кредитбанк, в които има над 2 млн. $, в борбата за тях се подхващат и крайни административни ограничения. Със заповед на министъра на индустрията Румен Биков от 27 май 1994 година „ Инсист “ ЕАД е преобразувано и се влива в дискови запаметяващи устройства. Сградата на сдружението е запечатана, а в нея влиза полиция, извикана от дискови запаметяващи устройства.
През 1995 година сред „ Понт периферъл “ и „ Валтам “ се подписва контракт, съгласно който всички активи на „ Понт “ се правят оценка на 15 млн. $ и се разпределят поравно сред двете компании. Преди това по искане на Централ вексел кредитбанк одиторската къща „ Купърс и Либранд “ прави оценка на „ Понт периферъл “ на стойност 36 млн. $ активи. В последна сметка и тези милиони потъват в американската случка на дискови запаметяващи устройства, минала през три стадия – „ Кейлок “, „ дискови запаметяващи устройства корпорейшън “ и „ Понт периферълс “. Авантюра, която завършва с празни сметки за страната след добре проведеното източване на дискови запаметяващи устройства.
СЛЕДВА: Държавната контрабанда при Българска комунистическа партия и коя конструкция на Държавна сигурност е натоварена за осъществяването ѝ.
Сайтът продължава поредицата „ Добрата Държавна сигурност “ (по Васил Терзиев). Част 5.4 е отдадена на секретния план „ Нева “ и източването на завода за дискови запаметяващи устройства (ДЗУ) в Стара Загора посредством неявните компании на научно-техническото разузнаване на Държавна сигурност. Повод за поредицата е позиция за репресивния уред на Българска комунистическа партия на претендента за кмет на София на „ Продължаваме промяната “, „ Демократична България “ и „ Спаси София “ Васил Терзиев, изречена обществено наскоро:
„ Това, което се видя е в действителност какъв брой доста има да приказваме по тази тематика [за Държавна сигурност], с цел да имат хората по-добро схващане какви са тези служби, кой какво е правил, че не всички са били идентични, не всяка една конструкция е била мракобесна и не се е занимавала с доносничество, с мръсни поръчки, експорт на каптагон и всевъзможни други неща, които слагаме под един знаменател. И че доста от тези хора, които са работили в тези структури, като моите родители… Всъщност всяка една естествена страна от Бангладеш до Бурунди и най-развитите имат такива структури и те се грижат за ползите на страната по друг метод. “
С тази оценка наследникът на комунистическо-десарския жанр ясно сподели, че оценката му за Държавна сигурност е същата като тази, която през целия преход разнообразни представители на Държавна сигурност се пробват да възстановяват.
Чрез поредицата читателите могат да се срещнат с документалните обстоятелства и сами да преценяват дали България тогава е била като естествените страни „ от Бангладеш до Бурунди и най-развитите “, както е уверен Васил Терзиев и дали тогавашните „ специфични служби “ са се грижили „ за интереса на страната “, както той твърди.
Поредицата е адресирана и до водачите на „ Продължаваме промяната “, „ Демократична България “ и „ Спаси София “, които премълчаха признанието на Васил Терзиев, явно съгласявайки се с него. Те към този момент демонстрираха, че издигайки неговата кандидатура погазват всички демократични полезности, за които българското общество се бори след рухването на тоталитарния комунистически режим и работят за възпроизвеждането във властта на наследници на репресивната машина на Българска комунистическа партия.
Проектът „ Нева ” – заводът за дискове в Съюз на съветските социалистически републики
Още когато през 1988 година генералният шеф на дискови запаметяващи устройства Атанас Атанасов излага пред Живков проекта за основаването на мрежа от неявни компании, е ясно, че плановете „ Монблан “ и „ Нева “ са тясно финансово обвързани. С валутата от плана „ Нева “ се финансира основаването на мрежата от неявни компании по плана „ Монблан “.
Проектът „ Нева “ започва през 1987 година и съставлява построяването до ключ от българска страна на цех за произвеждане на дискове в гр. Кострома, Съюз на съветските социалистически републики. Градът е ситуиран на 330 км североизточно от Москва на двата бряга на река Волга. Той е административен център на Костромска област с изход на магистрални стоманени пътища, огромно речно пристанище и летище. Желанието на Съюз на съветските социалистически републики да се снабди със цех за дискове датира отпреди това.
Още през 1981 година Съветският съюз се обръща към Народна република България с искане за даване на технология за произвеждане на дискови устройства с потенциал 100 и 200 мегабайта. През 1983 година потенциалът на устройствата се трансформира на над 200 мегабайта. Българската страна си слага за цел да внедри новото потомство „ Уинчестър “ с потенциал 317 и 625 мегабайта.
През 1985 година Министерството на радиопромишлеността на Съюз на съветските социалистически републики желае внедряването на мощности за тяхното произвеждане. Българската страна обаче не бърза. Тя знае, че е монополист в Съвет за икономическа взаимопомощ и притежаването на същата технология въпреки това, и изключително от Съюз на съветските социалистически републики, ще промени комерсиалните вероятности в сектора в социалистическия лагер. Проектът е задвижен през 1987 година, когато ръководството на Живков още веднъж е навлязло в икономическа рецесия и се стреми да запълни острия валутен недостиг с привличането на спомагателни средства.
В удостоверение на това е фактът, че Съюз на съветските социалистически републики приема да заплати завода за дискове в твърда валута – американски долари, а не в преводни рубли, каквато е комерсиалната процедура за разплащане с България. Асен Койнов, един от оперативните участници в плана, показва:
„ Идеята за самия план „ Нева “ се роди от едно посещаване на Михаил Горбачов в старозагорското дружество дискови запаметяващи устройства. По това време в него имаше роботизирани към 120 машини. Горбачов видя това и сподели, че не може такова стратегическо произвеждане да се прави наоколо до страна като Турция, която беше в „ другия лагер “. И по този начин се сътвори планът „ Нева “, който трябваше да даде сходен цех и технология в град Косторма. Проектът беше засекретен и защитаван в загадка най-много поради Андрей Луканов, който разбра за него едвам когато стана министър-председател. Причината за това беше, че той бе труженик за други връзки със Съюз на съветските социалистически републики, и в случай че беше схванал, щеше да се опита да го направи в рубли. А на нас ни трябваха долари, тъй като машините на Запад се купуват с долари. Това беше и повода този план да се знае единствено от трима членове на Политбюро – Огнян Дойнов, Стоян Марков и Тодор Живков. “
Реализацията на плана
За реализацията на плана през 1987 година от дискови запаметяващи устройства е основано външнотърговското сдружение „ Инсист “. Основните чиновници в него са кадрови офицери или нещатни сътрудници на Управление Научно техническо разузнаване “ (УНТР) в Първо основно ръководство на Държавна сигурност, трансферирани от друга комерсиална компания на разузнаването – Индустриално коопериране (подразделение към УНТР). „ Инсист “ е управляван от Огнян Бозаров, племенник на Тодор Живков, който също работи преди този момент в Индустриално коопериране (подразделение към УНТР), а негов заместител е Асен Койнов.
На 14 април 1987 година в Москва е подписан контракт сред руското дружество „ Технопромимпорт “ и записаната в Лихтенщайн компания Setron („ Сетрон “), представлявана от Дьорди Харгитай Реймунд, немец с маджарски генезис. „ Технопромимпорт “ съставлява Минрадиопром – руското Министерство на радиопромишлеността. Според контракта „ Сетрон “ продава на „ Технопромимпорт “ един цех за произвеждане на ДРАЙВ (водещо устройство) за корав диск „ Уинчестър “ 5¼ инча, ноу-хау и инженерингови работи; дизайн за „ Диск Драйв “; техническа помощ и битов дизайн. Общата стойност на контракта е 42 629 767 $, 133 292 501 немски марки и 13 176 552 088 японски йени.
В книгата „ Спомени “ на Огнян Дойнов се показва, че бюджетът на „ Нева “ е 200 млн. $. Според зам.-директора на „ Инсист “ Асен Койнов той е 250 млн. $. Важно конкретизиране е, че тази сума съставлява българските вложения в плана. От руска страна се твърди, че направените вложения са 350 млн. $. Общата стойност на плана възлиза на към 600 млн. $.
Споразумението сред „ Сетрон “, „ Инсист “ и дискови запаметяващи устройства
На идващия ден – 15 април 1987 година, е подписано съглашение сред „ Сетрон “, „ Инсист “ и дискови запаметяващи устройства. Първите две компании са главните контрактори, а дискови запаметяващи устройства е основен снабдител. Трите страни са основните реализатори на плана „ Нева “. По силата на тристранното съглашение „ Инсист “ би трябвало да обезпечи осъществяването на контракта посредством дискови запаметяващи устройства и да подсигурява финансирането, належащо за осъществяването на съглашението. Неговите клаузи разпределят облагата по плана по 50 % сред „ Сетрон “ и „ Инсист “.
дискови запаметяващи устройства няма право на част от облагата, защото е снабдител на оборудването и калкулира облагата си в цената на изделията, които доставя. Споразумението е утвърдено от Министерството на външноикономическите връзки (МВИВ).
Целта на схемата, приложена в съглашението е да се избегнат рестриктивните мерки на Координационен комитет за многостранен контрол на. „ От близо 600 машини единствено 36 влизаха в листата “, прецизира Асен Койнов. дискови запаметяващи устройства създава софтуерните артикули, по-голяма част от които са доставени извън, като сменя маркировката със своя, с цел да се заобиколят рестриктивните мерки.
„ Инсист “ беше техническият реализатор на външнотърговската интервенция – да достави оборудването на дискови запаметяващи устройства, дискови запаметяващи устройства да го събере, да го тества модул по модул, линия по линия, да го изпрати и конфигурира в Съюз на съветските социалистически републики “, изяснява Койнов. Ембарговото съоръжение е направено в България, като детайлите са купени извън.
Койнов добавя: „ Разработвахме ги взаимно с инженерен екип от Израел, защото Израел не беше член на Координационен комитет за многостранен контрол на. Това беше единственият метод да не нарушим условията на Координационен комитет за многостранен контрол на – посредством взаимна работа със задгранични сдружения. Израелската компания създаде машините, които по-късно бяха създадени тук. Компанията беше ръководена от Хаим Клайн, който ръководи и холдинга Ем Ди Ай. За да имаме надзор върху активността ѝ, дискови запаметяващи устройства купи 50 % от израелската компания. Впоследствие този дял беше продаден назад на нейните предходни притежатели. “
По всяка възможност става въпрос за израелската компания Ди Пи Ей. Тя е част от холдинга Ем Ди Ай, регистриран в Панама и Холандия и управителен от Клайн, за който се твърди, че е обвързван с израелските специфични служби. В него също по този начин влизат „ Сетрон “ и още куп компании – лихтенщайнските „ Сетрик “ и „ Интертехнолоджи “, американските „ Нихон медиа “ и „ Кейлок “, английските „ Дукейс “ и Ей Ти Ел, панамската „ Нихон медиа “, израелската „ Медизин “ и австрийската „ Инсист хендел “.
Холдингът е пресечената точка сред секретните планове „ Нева “ и „ Монблан “. В него с изключение на финансови потоци за десетки милиони се преплитат и сдружения, купени като неявни компании и трансформирани след това. Британската Ей Ти Ел в действителност не е нищо друго с изключение на продължението на фирмената верига – „ Дейта магнетикс “ – „ Икуалбизи “ от стартовия пакет на „ Монблан “.
През 1990 година Ей Ти Ел е продадена на тайванска компания за към 5 млн. $. Сумата е тъкмо толкоз, колкото дискови запаметяващи устройства влага в „ Дейта магнетикс “ през 1988 година Купувачът обаче в това време изпада във банкрут и България не получава нищо.
Заводът за дискове в Кострома е трябвало да бъде приключен през 1989 година Сроковете по контракта обаче не са спазени, макар че руската страна извършва финансовите условия. Вместо това рухва комунизмът и в България Българска комунистическа партия губи политическия си монопол. След измененията множеството от участниците от Научно-техническо разузнаване в плана настояват, че той е неуспех за руснаците.
Руски представители на плана обаче декларират, че българската страна непрекъснато е представяла нови условия и това е повода построяването на завода да се забави.Когато през 1994 година заводът въпреки всичко е приключен, той е безнадеждно стар и замисленото произвеждане не стартира. „ Още преди стартирането на завода тази технология към този момент беше пазарно остаряла. На процедура ние продадохме на руснаците нещо, което на западния пазар към този момент беше изгубило своето значение “, споделя Асен Койнов.
Андрей Луканов и преразпределението на тайните милиони
Битките за систематизиране на милионите долари по секретния план обаче занапред стартират. С отдръпването си Живков губи политическия надзор. Преди това – през 1988 година, той отстранява Огнян Дойнов. На политическата сцена през 1990 година излиза Андрей Луканов, за който самият Дойнов приживе показва недвусмислено обвързаността му със руските специфични служби. По време на двете държавни управления на Луканов през 1990 година стават и първите прехвърляния на средства по разнообразни компании от плана „ Нева “.
Когато площадите на България са цялостни с протестиращи българи против преименуваната в Българска социалистическа партия Българска комунистическа партия, зад тила на обществото е решавано разпределянето на милионите от тайните интервенции на разузнаването. Тези средства след това ще обезпечат една част от началния капитал на лицата, свързани с Държавна сигурност и комунистическия хайлайф.
През идващите години на прехода те ще заемат основни позиции в разнообразни браншове на българската стопанска система. Ето каква секретна преписка се разменя сред ръководителите на плана „ Нева “ Атанас Атанасов, шеф на дискови запаметяващи устройства и Огнян Бозаров, началник на „ Инсист “ с Луканов през лятото на 1990 година:
„ Във връзка с осъществяването на дилемите, сложени пред задграничните компании през януари 1988 година и дилемите на разпореждане 120 на Министерския съвет, пристъпихме към продажбата на задграничните ни активи.
Предстоят диалози, които дефинитивно ще дефинират изискванията на продажба, само че към този момент те се обрисуват в следния тип:
5 млн. щатски $ – ноември 1990 година
1 млн. британски лири – януари 1991г.
50 % от остатъка – септември 1992 година
останалата сума – октомври 1993 година
На идните диалози ще се уточнят допустими за нас форми на обезпечено заплащане за последните две вноски. След приемане на средствата от тях 1 млн. британски лири ще бъдат върнати на колегата ни по плана, който даде тази сума за присъединяване в вложенията.
Общата сума на продажбата покрива всички направени разноски и обезпечава минимална облага. Кредитът за присъединяване в горните вложения от 12 250 000 щатски $, в това число лихвите, е възобновен от плана в края на 1989 година “
Указанията от Луканов са следните:
„ Във връзка с настъпилите промени във вътрешното стопанско законодателство и в интернационалните условия Ви оповестяваме, че няма ограничавания поставеният от вас въпрос да бъде решен от Търговско предприятие „ Инсист “ и управлението на плана „ Нева “ в сходство с ползите на предприятието. “
Трансформациите след „ Нева “ и замитането на източените милиони
Така се слага началото на преразпределянето на секрети средства след политическите промени в България. Започва развой на промяна и узаконяване на българското присъединяване в неявните компании при комунистическия режим.
С прехвърлянето на средства планът „ Нева “ намира продължение в различен план – „ Кейлок “. С него е обвързвано втората вълна от източване на държавни средства от плана „ Нева “, почнал през 1994 година Тогава България се ръководи от държавното управление на Любен Беров с мандата на Движение за права и свободи, а в края на същата година е сменено от социалистическия кабинет на Жан Виденов.
В дискови запаметяващи устройства е върнат шефът от времето на Живков Атанас Атанасов. При първата вълна на всеобщата приватизация ръка върху дискови запаметяващи устройства поставя групировката на Илия Павлов „ Мултигруп “, която получава 31,1 % от акциите посредством „ Ем Джи Елит холдинг “.
Регистрираното в Съединени американски щати сдружение „ Кейлок “ е една от основните компании в холдинга Ем Ди Ай (съакционер на дискови запаметяващи устройства в сдружението е японската компания ТАЕК). Само във компаниите „ Кейлок “ и Ди Пи Ей потъват 26 млн. $ по плана „ Нева “.
„ Кейлок “ обаче не се оказва крайната спирка на забележителна част от милионите по „ Нева “. След като бързо е доведен до банкрут, сдружението е трансформирано в „ дискови запаметяващи устройства корпорейшън “, записано също в Съединени американски щати.
„ Кейлок “ банкрутира и по тази причина, тъй като в мениджмънта на плана толкоз време е взело участие едно водещо лице – Клайн, който е правил големи разноски единствено със личния си автограф или с подписа на още едно лице – Огнян Бозаров. В цялата тази боза от съмнителни дейности настъпи миг, в който някой трябваше да заплаща “, разяснява по-късно източването на задграничните филиали на дискови запаметяващи устройства някогашният зам.-промишлен министър Рачо Петров.
„ дискови запаметяващи устройства корпорейшън “ наследява собствеността на страната върху патентите и софтуерните произведения, само че за малко, тъй като няколко месеца по-късно сдружението е пререгистрирано в „ Понт периферълс “. С аргумента, че е нужен оборотен капитал за производството на нови произведения в дискови запаметяващи устройства, тогавашният изпълнителен шеф Рафаел Саркисян задвижва скица за кредитиране на дискови запаметяващи устройства с 12 млн. $, против което да се ипотекират някои предприятия на комбината.
Министерството на индустрията блокира договорката и в последна сметка е подписан контракт за кредитиране на дискови запаметяващи устройства с 4,7 млн. $ с банката, която е обслужвала плана „ Нева “ – виенската Централ вексел банк. В нея главните средства са съветски и маджарски капитали.
След измененията Централ вексел кредитбанк става известна в България с взаимоотношенията си с „ Плама “ – Плевен, през 90-те години. Тя финансира плана „ Гига сторидж “ на близкия до Дойнов Бисер Димитров за построяването на цех за дискове в Белфор, Франция, през 1994 година, когато той е задържан и разследван. Същата банка взе участие като кандидат-купувач в консорциум с унгарската цигарена фабрика „ Витабак “ при опита за приватизация на „ Булгартабак “ през 2002 година
Инвестираните в „ Понт периферълс “ близо 5 млн. $ потъват без да е стартирано произвеждане. Накрая компанията също се оказва без капитал, без активи и само със благосъстоятелност върху остаряла технология.
Ето по какъв метод финансовото продължение на плана „ Нева “ е разказано години по-късно от някогашния зам.-министър на индустрията Рачо Петров:
„ Проектът „ Нева “ е донесъл на България към 120 млн. щатски $. От тях половината са били ориентирани за възобновяване на взетите от дискови запаметяващи устройства заеми, а останалата част от средствата за развиване на нов план, прочут под името „ Кейлок “. Неговата цел е посредством поделения на комбината в Израел и Калифорния да му се обезпечат благоприятни условия за високотехнологични производства. Първоначално той беше основан на територията на Израел, в Тел Авив. Беше основана и функционираше с български капитали. Разработеният от нейните експерти корав диск даде съображение през 1993 година да стартира реорганизация в дискови запаметяващи устройства за внедряване на новото произведение в производството на комбината.
Междувременно обаче заради изкуствено основани условия за банкрут на „ Кейлок “ през 1994 година тя беше преобразувана и преименувана на „ Понт периферълс “ и с наше единодушие записана в Съединени американски щати. В края на същата година тя беше в положение взаимно със старозагорския цех да създава някъде към 6000 от новите 540-мегабайтови дискове, като през 1995 година комбинатът можеше да усили двойно това произвеждане. За страдание хората, които тогава поеха ръководството на промишленото министерство и на дискови запаметяващи устройства, провалиха осъществяването на тази стратегия.
Фактически от страна на тогавашните шефове на дискови запаметяващи устройства беше разигран един фарс. Според тях основаните в „ Понт периферълс “ софтуерни разработки представлявали опит за приватизация и те трябвало да бъдат получени от страната. От този миг до ден-днешен никой не разбра какво се случи с документите на „ Понт периферълс. “
Един от митовете, които обаче не престават да се поддържат, е, че планът „ Нева “ е сполучлив и е донесъл на страната милиони долари облага. Бившият зам.-министър на индустрията Рачо Петров твърди, че става въпрос за към 120 млн. $. Ако се огледа по-внимателно неговото изявление, ще се види, че с половината от тази сума са върнати заеми, с които е стартирал планът, т.е. чистата облага не може да е 120 млн. $, а двойно по-малко.
В книгата „ Спомени “ на Огнян Дойнов е посочено, че планът носи на България над 65 млн. $ облага. И двете изказвания не са подкрепени с документални обстоятелства. Доколко печеливш е в действителност планът „ Нева “ и има ли сигурен източник, който да е документирал действителните доходи от него?
Ревизията на Българската външнотърговска банкаи истината за финансовата облага от „ Нева “
Отговорът на въпроса има ли сигурен източник, който да документира действителните доходи по плана „ Нева “ е „ да “. Това са банковите сметки, по които са се движили средствата на плана. Проверка по тях е направена от единствената проверка на Българската външнотърговска банка (БВТБ), осъществена от „ Банков контрол “ на Българска народна банка през 1993 година Нейното умозаключение не е огласено обществено и наличието на ревизионния акт е прочут на доста стеснен кръг хора.
Ето каква значима светлина хвърля проверката на БВТБ върху финансовата страна на плана „ Нева “. Случаят е прегледан в специфичен раздел на проверката, озаглавен „ Проект „ Нева “ и други интервенции на Следствен отдел към окръжна прокуратура дискови запаметяващи устройства “.
Ревизията е разполагала с контракта за построяването на завода за дискове и със съглашението към него и още първоначално е отбелязала нещо доста значимо, а точно финансовите параметри на плана и авансово заложената облага на двете страни в него. От документите се схваща, че облагата не е нито 65 млн. $, нито 60 млн., както настояват обособени лица, а двойно по-малка.
„ По посочената план-сметка се планува реализацията на съглашението – доходи във валута към 230 млн. щатски $ и разноски 200 млн. Приблизителният чист валутен резултат се чака да е към 30 млн. $ “, е маркирано в ревизионния документ, цитиращ съглашението към контракта.
Посочено е, че резултатът за дискови запаметяващи устройства се чака да е към 15 млн. $. Другата половина е в интерес на задграничния сътрудник. В кардиналното позволение за плана, обещано от Министерство на външноикономическите връзки, се споделя, че докладът по него ще бъде осъществен от „ Инсист “ и задграничния сътрудник и ще се показа за сведение в БВТБ до 31 декември 1991 година Банката би трябвало да отнесе образувания валутен резултат по сметката на Следствен отдел към окръжна прокуратура дискови запаметяващи устройства.
За реализирането на плана „ Инсист “ е изискал заем от БВТБ, като за поръчителство е дал банкова гаранция от руската банка Внешторгбанк в размер на 43 млн. $, 133 млн. немски марки и 13 милиарда японски йени. Гаранцията в началото е показана на „ Сетрон “, след което е цедирана на „ Инсист “. По създание договорката е реекспортна интервенция – от чужбина е купувано съоръжение, което е продавано на Съюз на съветските социалистически републики. Част от доставките са и от доработки и произвеждане на Следствен отдел към окръжна прокуратура дискови запаметяващи устройства.
С протокол от 26 октомври 1987 година управителният съвет (УС) на БВТБ е решил да даде на „ Инсист “ валутен заем в размер на 97 млн. $. Крайният период за използването му е 31 декември 1988 година, а срокът за погасяване е до 24 месеца от датата на използването му. Установено е, че е подписан контракт за валутен заем сред БВТБ и „ Инсист “ за 27,6 млн. $ от 25 август 1987 година Срокът за използването му е до 31 март 1988 г, а за погасяване – до 31 декември 1988 година Това е единственият контракт, който е показан на проверката.
По договорката „ Инсист “ е употребил общо 86,5 млн. $. За 58 млн. $ няма подписан контракт за заем. Ползването от „ Инсист “ на неоформената с анекс част от заема е било осъществявано по кореспондентски път. Кредитът е погасен напълно. Платени са и лихви в размер на 1,6 млн. $. Установени са отклонения в периодите за прилагане и погасяване, планувани в решението на УС на БВТБ, вследствие на нарушение на графиците за строителство на обекта в Съюз на съветските социалистически републики и промени в ценовата обстановка.
„ Инсист “ неведнъж е упорствал пред БВТБ да му бъдат открити сметки по трите валути (щатска, немска и японска), с цел да регистрира достигнатата облага при реализирането на плана. Съгласно кардиналното позволение на Министерство на външноикономическите връзки доклад за договорката е трябвало да се направи при приключването и през декември 1989 година „ Инсист “ показва на БВТБ промеждутъчен доклад, доказващ облага от към 25 млн. $. Този доклад е признат от БВТБ и тя открива сметки в трите валути, по които да се регистрира облагата.
От откриването до закриването им (щатската е закрита на 5 септември 1990 година, а немската и японската – на 12 февруари 1992 г.) по сметките общо са постъпили 22 599 871 $. От тези сметки обаче през май и август 1990 година са осъществявани погашения по заема на „ Инсист “ общо за 11,4 млн. $. Така регистрираният от тях резултат спада съвсем двойно.
Тъй като със суми, постъпили от договорката по краткотрайни сметки, са погасени 12,5 млн. $ от заем на Следствен отдел към окръжна прокуратура дискови запаметяващи устройства, може да се одобри, че общият чист валутен резултат се е оформил на 23,7 млн. $. По план-сметката на съглашението по плана „ Нева “ обаче е предстоящ чист валутен резултат за 30 млн. $, който не е доближат.
С писмо от 26 юни 1990 година „ Инсист “ е изискал БВТБ да преведе облага на колегата „ Сетрон “ в размер на 7,5 млн. $. Как са били регистрирани отговорностите към задграничния сътрудник – компанията „ Сетрон “, проверката не е открила. По изказвания на БВТБ експлицитен превод в интерес на задграничния сътрудник за отчитане на валутния резултат не е юридически. Как са уредени взаимоотношенията сред „ Инсист “ и „ Сетрон “ е въпрос, на който би трябвало да се отговори от дискови запаметяващи устройства и „ Инсист “.
Според БВТБ окончателният доклад на договорката, изискван от Министерство на външноикономическите връзки, не е юридически, тъй като обслужването на договорката е минало напълно в друга банка.
Ревизията е подчертала, че упоменатите 11,2 млн. $ облага би трябвало да се прегледат по отношение на другите отговорности на дискови запаметяващи устройства. Съображенията за това са следните: според съглашението от 1987 година общоприет снабдител по договорката е дискови запаметяващи устройства. Износът, заплащан от руска страна, е осъществяван и с произведения и доокомплектовка от дискови запаметяващи устройства. По тези аргументи би трябвало да се прегледат всички валутни заеми, употребени от дискови запаметяващи устройства, и да се проучва положението им.
Ревизорите откриват, че отвън плана „ Нева “ дискови запаметяващи устройства има заем от 1985 за 32,9 млн. $ и от 1988 година – за 10,7 млн. $, или общо заеми за 43,6 $, които не са изплатени.
Все отново са засечени други банкови сметки, от които излиза наяве, че „ Инсист “ е превел известни суми на „ Сетрон “. Ревизията е отбелязала, че на 1 декември 1989 година „ Инсист “ е изпратил на БВТБ писмо, с което я уведомява за различен контракт със руския „ Технопромимпорт “. Той също е от името на „ Сетрон “.
На 14 декември 1989 година, деня, в който голямо болшинство протестиращи българи е наобиколило комунистическия парламент и упорства за анулация на член 1 от Живковата конституция за управителната роля на Българска комунистическа партия, а ръководителят на Държавния съвет Петър Младенов произнася фразата „ По-добре танковете да дойдат “, се приготвя интервенцията по превода на няколко милиона $, като „ Инсист “ уведомява БВТБ за това.
На идващия ден на „ Сетрон “ са преведени 300 000 $, на 28 декември – 600 000 $, и на 13 февруари 1990 година – 1 млн. $. Преводите са от суми, отнесени по краткотрайна сметка, а по-късно са регистрирани като дебитен оборот на откритата през февруари 1990 година сметка на „ Сетрон “ в БВТБ. На 26 декември 1989 година от руския контрагент в банката са постъпили доходи от 1,8 млн. Долара. От тази сметка има осъществено заплащане на 198 571 $. От същата сметка „ Инсист “ е дал на депозит в БВТБ 1,6 млн. $.
На 6 март 1990 година комерсиалното дружество е поискало да бъдат преведени в израелска банка 560 000 $, което е осъществено на 22 март. При освобождение от депозит на 1,6-те млн. $ на 17 април 1990 година по една от краткотрайните сметки са отнесени 1 057 342 $. Преди това, на 6 април, „ Инсист “ е изискал да бъдат преведени 1 040 000 $ в австрийската Bank Winter & CO AG. Този превод не е осъществен. Остатъкът е преведен по сметката на „ Сетрон “. Ревизията не е преглеждала придвижването по сметката на задграничния сътрудник и по други сметки на „ Инсист “.
Краят на дискови запаметяващи устройства
Когато през 1991 година активите на дискови запаметяващи устройства още не са източени изцяло посредством задграничните му компании, някои от главните стопански индикатори за интервала 1971-1990 година оформят следната картина, разказана от генералния шеф на дискови запаметяващи устройства Рафаел Саркисян и приложена към дело №4/1990 година на Главна прокуратура за икономическата злополука:
Произведена продукция – 11,1 милиарда лева;
Съвкупна облага – 5,5 милиарда лева;
Данъчни отчисления – 4,1 милиарда лева;
Приходи в неконвертируема валута – 6,9 милиарда преводни рубли;
Приходи в конвертируема валута – 64,9 млн. долара;
Разходи в конвертируема валута за машини – 214,2 млн. долара;
Разходи за материали и окомплектовка – 176,8 млн. $.
Кредитната задлъжнялост към 1991 е:
Кредити за оборотни средства – 150 млн. лева;
Кредити за капитални инвестиции – 136 млн. лева;
Кредити за капитални инвестиции във валута – 50 млн. $.
През 1999 година главният заемодател на предприятието – виенската Централ вексел кредитбанк, към този момент е предложил няколко пъти схеми за погасяване на дълга против благосъстоятелност в дискови запаметяващи устройства. В последна сметка през 1999 година 48% от комбината са купени от унгарската компания „ Видеотон “ за 100 000 немски марки. Унгарците желаят и опрощаване на отговорностите по ЗУНК, които са 15 млн. $, както и съкращаване на дълга към Булбанк (наследила БВТБ) в размер на 50 млн. до 10-15 млн.
Залезът на тогавашната социалистическа горделивост настава дефинитивно, когато през 1999 година лицензът за производството на дискове е лишен след задържане на пиратска продукция от завода. От 2002 година компанията стартира произвеждане на два типа сешоари. Години след края на „ Нева “ Бисер Димитров, който остава непосредствен с Дойнов – един от архитектите на плана, ще заключи:
„ Нева “ беше като Гарабед шпионина на петия етаж – всички знаеха за плана, а в това време беше огромна загадка. „ Нева “ като комерсиална интервенция е изключителна, като софтуерна – нулева. Там технология нямаше, просто на руснаците се продаваха усмивки от старите ленти. Взеха се доста пари и в случай че не се беше срутила руската система, някой трябваше да бъде виновен. “
За няколко милиона $ повече
Краят на другия български реализатор по плана „ Нева “ – „ Инсист “, настава още по-бързо, в сравнение с дискови запаметяващи устройства. Неговото изтриване от правосъдните регистри е вследствие на друга борба за няколко милиона $.
„ Най-трудният миг за плана беше, когато Луканов разгласи мораториум върху външния дълг на България, както и върху всички валутни заплащания. Тогава планът беше на една трета от реализацията си. Наложи се да прехвърлим цялото финансиране на плана в австрийската Централ вексел кредитбанк. Получихме и заем от тях въз основата на преведените от Съюз на съветските социалистически републики пари “, разкрива някогашният зам.-директор на „ Инсист “ Асен Койнов.
През есента на 1990 година настъпват нови разбърквания на главните играчи в плана. Лихтенщайнската „ Сетрон “, която е главен контрактор по контракта и съглашението за „ Нева “, на 5 октомври 1990 година трансферира правата си на немската Waltham Electronic („ Валтам електроник “).
Както и „ Сетрон “, по този начин и „ Валтам електроник “ е благосъстоятелност на германеца с маджарски генезис Харгитай Реймонд. Оказва се, че той е и един от главните акционери в банката, която обслужва плана „ Нева “ – австрийската Централ вексел кредитбанк. През май 1992 година планът е съвсем завършил и се изготвя баланс за систематизиране на облагата сред страните. На 10 март 1993 година е подписан протокол за привършване на взаимоотношенията.
Само няколко месеца по-късно, на 18 август 1993 година, „ Валтам “ предявява искания към „ Инсист “ за 7 млн. $. По това време „ Инсист “ към този момент не се управлява от племенника на Живков Огнян Бозаров. На негово място е назначен Владимир Милев – изпълнителен шеф, а ръководител на съвета на шефовете става Драгомир Бучев.
Имената на Владимир Милев и Драгомир Бучев по-късно са свързани със абсурда за финансови злоупотреби в държавната компания „ Консолид комерс ”, който е оголен през август 2006 година Става дума за непозволен превод на 5 млн. евро от страна на ликвидатора ѝ Владимир Милев на финансовата компания „ Форекско “, в чиято администрация е работил през 2004 година Назначен е за ликвидатор през 2005 година
По същото дело е разгласен за търсене и екстрадиран от Лихтенщайн Драгомир Бучев, който е шеф на финансовата къща „ Форекско “. Преди това той също е бил в управителните органи на „ Консолид комерс “ от 1994 година до 1997 година Държавната компания „ Консолид комерс “ е формирана с предписание №117 на Министерския съвет от 17 ноември 1993 година и задачата ѝ е да управлява държавната благосъстоятелност в най-апетитните външнотърговски обединявания като „ Електроимпекс “, „ Химимпорт “, „ Булгарлизинг “, „ Машиноекспорт “, които имат обилни вложения в задграничните си сдружения. През март 2001 година със заповед на тогавашния министър на стопанската система Петър Жотев „ Консолид комерс “ е оповестена за разпродажба.
Закриването на „ Инсист “
През 1993 година обаче се води яростна борба за милионите по сметките на „ Инсист “. Фирмата „ Валтам “ сезира Министерството на търговията, ръководено от тогавашния министър Румен Биков, дискови запаметяващи устройства и „ Инсист “ за непринудено погашение на милионите, за които има рекламация. „ Инсист “ отхвърля да ги заплати и през януари 1994 година съдът постанова запор на сметките му в България и в чужбина.
След обжалване запорът в страната е анулиран, само че не и на сметките в Централ вексел кредитбанк, против която „ Инсист “ завежда дело във виенския съд за сумата от 2,2 млн. $. От друга страна, „ Валтам “ завежда дело в българския Арбитражен съд за 1 847 000 $. Според „ Инсист “ дискови запаметяващи устройства и „ Валтам електроникс “ са надвзели 1,3 млн. $ и 1 073 000 японски йени, както и 100 000 немски марки. „ Инсист “ оспорва желае на „ Валтам “, тъй като няма съглашение с тази компания, а със „ Сетрон “. Според съглашението по плана „ Нева “ облагата се разпределя по 50 % сред „ Инсист “ и „ Сетрон “ и по тази причина дискови запаметяващи устройства не може да бъде привлечено като страна по делото.
Въпреки това „ Валтам “ и дискови запаметяващи устройства сплотяват ползите си против „ Инсист “. Съдът обаче обаче взема решение, че немската компания, получила права от „ Сетрон “, не е законна да води такова дело против „ Инсист “.
Независимо от това натискът против „ Инсист “ продължава. Дружеството е трансферирано с решение на държавното управление от Министерството на търговията, ръководено от Валентин Карабашев, към Министерството на индустрията с министър Румен Биков. По силата на тогавашния Търговски закон министърът има пълномощия над подведомствените му държавни търговски сдружения като едноличен притежател на капитала им.
На 12 май той кани в кабинета си ръководещите на „ Инсист “. На срещата участват изпълнителният шеф на дискови запаметяващи устройства Рафаел Саркисян и Евтим Пандев, шеф на задграничното сдружение на старозагорския комбинат в Съединени американски щати „ Понт периферълс “. На срещата министър Биков упорства да се подпише съглашение сред „ Валтам “, дискови запаметяващи устройства и „ Инсист “. По силата на него „ Инсист “ би трябвало да отдръпна желае си против Централ вексел кредитбанк и да заплати 50 000 $ разходи по делото. Дружеството би трябвало да се съгласи за в бъдеще сумите по сметките в тази банка да се задължават с подписите на „ Валтам “ и дискови запаметяващи устройства. Ръководството на „ Инсист “ не се съгласява.
По-късно към него са отправени обвинявания, че е подготвяло прехвърлянето на над 2 млн. $ в офшорна компания. Натискът върху „ Инсист “ продължава с телефонни позвънявания. На 17 май следва нова среща при министъра с присъединяване на Бучев и Пандев. Обяснено е, че в случай че „ Инсист “ не подпише предлагането, дискови запаметяващи устройства няма да получи от Съединени американски щати значим софтуерен артикул, за който не излиза наяве какъв е и има ли отношение към плана „ Нева “. От „ Инсист “ още веднъж не се съгласяват и подават сигнал в Главна прокуратура. Тя изисква информация от Министерството на индустрията, само че то не дава отговор.
След следващия отвод на „ Инсист “ да съобщи ръководството на сметките в Централ вексел кредитбанк, в които има над 2 млн. $, в борбата за тях се подхващат и крайни административни ограничения. Със заповед на министъра на индустрията Румен Биков от 27 май 1994 година „ Инсист “ ЕАД е преобразувано и се влива в дискови запаметяващи устройства. Сградата на сдружението е запечатана, а в нея влиза полиция, извикана от дискови запаметяващи устройства.
През 1995 година сред „ Понт периферъл “ и „ Валтам “ се подписва контракт, съгласно който всички активи на „ Понт “ се правят оценка на 15 млн. $ и се разпределят поравно сред двете компании. Преди това по искане на Централ вексел кредитбанк одиторската къща „ Купърс и Либранд “ прави оценка на „ Понт периферъл “ на стойност 36 млн. $ активи. В последна сметка и тези милиони потъват в американската случка на дискови запаметяващи устройства, минала през три стадия – „ Кейлок “, „ дискови запаметяващи устройства корпорейшън “ и „ Понт периферълс “. Авантюра, която завършва с празни сметки за страната след добре проведеното източване на дискови запаметяващи устройства.
СЛЕДВА: Държавната контрабанда при Българска комунистическа партия и коя конструкция на Държавна сигурност е натоварена за осъществяването ѝ.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ