БНБ е една от най-старите и авторитетни български институции. Тя

БНБ е една от най-старите и авторитетни български институции. Тя е основана още по времена на Временното съветско ръководство с декрет на княз Александър Дондуков-Корсаков през 1879 година Българска народна банка е 13-ата по реда на основаването се централна банка в света.

Първоначално банката се е помещавала в постройка чартърен на ул. „ Славянска “, а по-късно се реалокира в лична постройка на ул. „ Александър І “, издигната по план на швейцарския проектант Якоб Хайнрих Майер. Постепенно активността на банката се разраства, което постанова тя да бъде преустроена и както е съвременно през днешния ден да се споделя надградена с още два етажа. Но даже и това уголемение не дава отговор на нейната повишена роля в стопанския живот на Царство България.

По тази причина през 1933 година УС на Българска народна банка приема предлагането на шефа Никола Момчилов за възлагане на арх. Иван Васильов за осъществяване на авансово изследване, правене на абстрактен план на новата постройка, както и управлението на строителните действия. Арх. Васильов подхваща пътешестване до други европейски страни, с цел да се запознае по какъв начин наподобяват там централните банки.

Първата копка е направена публично на 20 октомври 1935 година от тогавашния министър на финансите и някогашен шеф на Българска народна банка Марко Рясков, който е един от най-големите финансисти в историята на Третата българска страна. На церемонията по началото на строителството участва целият тогавашен хайлайф на страната отпред с министър-председателя Андрей Тошев, шефа на Българска народна банка Добри Божилов, министри. Софийският митрополит и предстоящ екзарх Стефан освещава начинанието.

Сградата на Българска народна банка във типа, който я познаваме през днешния ден, е приключена през 1939 година, а от 1 юли 1940 година всички действия на банката са преместени там.

Българска народна банка е пример на модерната архитектура през 30-те години на предишния век. Сградата по извънреден метод е вплела в себе си остарялата Буюк джамия, в която се обитава Археологическият музей.

Фасадата е облицована с плочи от варовик, добивани във Враца, и е украсена с фигури и композиции, символизиращи нейното предопределение.

Четирите парадни порти на централния вход на постройката са направени от затрупан с тъмнозелена патина бронз. Те са декорирани с претекстове от печати и монети на българските монарси от ХІІІ век цар Иван-Асен ІІ и Константин-Асен.

Вътрешността на банката е не по-малко красива от нейния външен тип. Стъклописът в Заседателната зала на Управителния съвет е с претекстове от стопанския живот на страната. Той е дело на огромния български художник Дечко Узунов. Вътрешното обзавеждане на залата, както и кабинета на шефа е непокътнато в истинския си тип.

Стъклописът на централното стълбище е опустошен по време на бомбардировките през Втората международна война. През 2006 година на негово място е инсталиран витраж отдаден на владетелите от Първото българско царство.

Има изложба с портретите на шефовете на Българска народна банка. Първият от тях е Людвиг Карбоньор. Той е отпред на банката от 1 април 1879 година до 1 юли 1879 година Той е назначен от княз Дондуков. Сред шефовете на Българска народна банка има двама министър-председатели. Това са Иван Гешов и Добри Божилов. Единствената жена шеф на Българска народна банка е Вела Луканова (1955-1959), вуйна на Андрей Луканов.

Българска народна банка не е не запомнила и своите герои, паднали във войните за национално обединяване. На Мемориална стена са изписани техните имена, лъв охранява тяхната памет.

Българска народна банка е една от забележителностите на София, постройката е монумент на културата с национално значение. (БГНЕС)