6 истории на Христо Бонев
Христо Бонев - един от най-великите футболисти в историята ни, е роден на 3 февруари 1947 година в Пловдив. През кариерата си играе единствено за три тима - пловдивския " Локомотив " (407 мача, 180 гола), ЦСКА (6 мача, 5 гола) и гръцкия АЕК (10 мача). За националния отбор има 96 мача и 48 гола. Обявен е за футболист №1 на България през 1969, 1972 и 1973 година Като треньор е водил " Локомотив " (Пд), " Локомотив " (Сф), гръцките " Панатинайкос ", " Лариса " и " Йоникос ", кипърския АПОЕЛ, немския " Заксен " и националния тим на България. Популярен е с прякора си Зума. През 2007 година е награден с медал " Стара планина " - първа степен, " за изключителен принос за развиването на физическото образование и спорта " и по отношение на неговата 60-годишнина. Бонев споделя историите си за предаването " Код спорт " по ТВ+.
1. Моят бенефис
" Това беше при започване на сезона през 1984 година. Влизайки да играя против " Черно море ", разбрах, че желанието ми за футбол е доста по-голямо от опциите. Реших да се откажа от футбола. Денят бе събота и в понеделник управлението на " Локомотив " ме назначи за старши треньор на тима. От този ден започнаха освен партийните ръководители, а и целият град да приказват, че е належащо да създадат един бенефисен мач в моя чест. Изключително огромна подготовка организираха нашите ръководители и най-много един публицист - Гено Бахчевански, винаги ще му бъда признателен. Веднага започнаха да провеждат билети, да влизат в договаряния. Спомняте си, че тогава треньори на международния тим, който обаче беше най-вече с футболисти от Европа, бяха Стефан Ковач и Райко Митич. Звездите бяха Франц Бекенбауер, Боби Мур, Волфганг Оверат. Най-колоритната персона беше почетният ни посетител Лев Яшин. Той ми подари една кристална ваза, подписана от него. Този подарък ми остана най-ценен, тъй като след няколко дни на него му отрязаха крайници, а след няколко месеца умря. Той бе вратар – ера. На стадиона имаше 55 000 души. Градският съвет на партията ме прогласи за почетен жител на Пловдив. Няколко дни това беше един извънредно огромен освен състезателен празник, само че и вдъхновение за целия град. Идваха хора от цяла България, с цел да видят от близко тези огромни звезди.
2. Бутилките за Оверат
Специален спомен от въпросния бенефис вардя за Волфганг Оверат. Той беше отишъл на сходен мач на ветерани в Япония. Забави се полетът му. Точно преди да стартира мачът, съблича се, облича екипа и влиза. Те му споделят, че ще влезе през второто полувреме. А той дава отговор: " Не, аз съм пристигнал да играя за Христо ". Ние имаме доста положителни връзки с него, защото на мен първият мач за националния тим беше през 1967 година в Хановер против Федерална Република Германия. Не знам по какъв мотив съм му подарил някакъв коняк и българска мастика. Когато бях в Кьолн в треньорската школа, той живееше на 30 км от града. Долу в килера му ми сподели двете бутилки с надпис, че са му подарък от Христо Бонев. Тези неща доста мъчно биха се не запомнили. И до момента поддържаме другарски връзки и с него, и с Франц Бекенбауер.
3. " Вляво или вдясно да ти я вкарам? "
Това се случи по време на мача с " Ботев " (Пловдив) на стадион " Девети септември ". Имаше един вратар, който беше и при нас – доста положително момче, обаче нервак. Направих едно двойно подаване с Тодор Иванов и излизам самичък против въпросния вратар. Резултатът беше подобен, че имаше място за смешки. Зададох му този въпрос - " Вляво или вдясно да ти я вкарам? ", той се обърна и я вкарах по този начин. Не искаше да ми отговори. Тогава футболът беше напълно различен. Играехме, с цел да изпитаме задоволство от футбола, а хората ни се радваха на играта.
4. Съпреживях загубата на " Барса " във финала за КЕШ
През 1994 година Христо Стоичков дойде да играе с " Барселона " край за КЕШ в Атина, а аз тогава бях треньор на " Йоникос ". Решихме с дребния наследник Радостин да отидем да го забележим. Бях на тренировката и отидох да се забележим с Йохан Кройф. Гледам Ромарио – международна класа, а нашият се държеше все едно, че в този момент му дава ръка да влезе в тима. Питам го Ицо: " Какво става? Утре по какъв начин ще вървят нещата? " Той ми дава отговор: " А, не се притеснявай. Два-три гола им вкарваме с този " и показва Ромарио. Синът ми, който тогава беше студент в Атина, го гледа и ми вика: " Тати, този какво приказва? " Казвам му: " Еми, той по този начин си приказва. Ако не приказва по този начин, няма да е Стоичков ". На другия ден изгубиха с 0:4 от " Милан ". Стоичков беше ни споделил, че би трябвало да се забележим след мача. Бяха там, а също майка му, татко му, брат му, сестра му. Щяхме да имаме български прием. Докараха му от Испания специфични кашони с вино с неговото име. Но... цялостна тишина в един петзвезден първокласен хотел. Президентът на " Барселона " Хосеп Луис Нунес беше седнал в един фотьойл и не се вижда индивидът... Кройф навъсен, аз единствено му кимнах. Няма го нашия Стоичков. Къде е? Останал на допинг проба. В един миг влиза, все едно че той е вкарал четирите гола. Отиде при Нунес, удари го по рамото и му вика: " Няма нищо, другия път ще я вземем ". Ето това е Стоичков.
5. Как станах треньор на националния тим
През 1996 година с АПОЕЛ (Никозия) спечелихме Купата на Кипър и шампионската купа без изгубен мач. Носеха ме на ръце. При връщането си в България обаче ме чака изненада. Иван Славков откриваше рали " Хеброс " и пристигна един другар, и споделя: " Иван те чака в хотел " Ленинград ". Отивам и ме чакат двамата с Иван Вуцов. Казват ми да поема националния тим. Викам: " Иване, Пенев е треньор. Играли сме един до друг. Раните сме си близали. Не мога ". Отвърнаха ми, че към този момент са взели решение да го освободят.
Оттогава започнаха едни страдания с тези момчета... Четвърти в света през 94-та година, всички с такова самочувствие... Още първата вечер отиваме да спим в Бояна. Издействах го от тогавашния президент Петър Стоянов. Излизаме с Божил Колев след вечеря - няма нито една кола в двора. На другата заран им крещя на подготовка: " Абе, момчета, ние сме на режим ". А те: " Ние по този начин сме привикнали ". И като започнаха едни мъки… Но когато краят е добър, всичко е наред.
6. Проблемът със Стоичков
Скандал не е имало в никакъв случай. Имаше подмятания сред мен и него (б.ред. - през април 1997 година Стоичков назовава Бонев " Господин Никой " в интервю). Отиваме да играем с Кипър и тогава взех решение за това негово действие да не го извикам в националния тим. Той от аерогарата в Лондон в пет часа ми се обажда по телефона. С доста тъга в сърцето не му отговорих. След това пристигна у дома, жена ми му отваря вратата. Помислих, че е някой от синовете ми, а чувам неговия глас. Излязох и се заключих на терасата. Жена ми идва и споделя: " Ела, Ицо е тук ". Казах му, че за това негово деяние не мога да го върна, макар че имах предпочитание да го кача на тил и да го повеждам на лагера. Казах му да пристигна в Бургас, ще събера момчетата и те ще решат. След това разпитах по какъв начин е предходна срещата. В началото доста са били срещу. Краси Балъков обаче е обърнал цялата конюнктура, дружно със Златко Янков. Краси им е споделил: " Момчета, дайте да бием Русия, да се класираме, пък по-късно всеки по пътя си ". Това докара до връщането на Стоичков. По пътя към Бургас му споделям, че Трифон Иванов е определен за капитан на тима. Ицо ми споделя: " Не ми би трябвало капитанска лента! "
1. Моят бенефис
" Това беше при започване на сезона през 1984 година. Влизайки да играя против " Черно море ", разбрах, че желанието ми за футбол е доста по-голямо от опциите. Реших да се откажа от футбола. Денят бе събота и в понеделник управлението на " Локомотив " ме назначи за старши треньор на тима. От този ден започнаха освен партийните ръководители, а и целият град да приказват, че е належащо да създадат един бенефисен мач в моя чест. Изключително огромна подготовка организираха нашите ръководители и най-много един публицист - Гено Бахчевански, винаги ще му бъда признателен. Веднага започнаха да провеждат билети, да влизат в договаряния. Спомняте си, че тогава треньори на международния тим, който обаче беше най-вече с футболисти от Европа, бяха Стефан Ковач и Райко Митич. Звездите бяха Франц Бекенбауер, Боби Мур, Волфганг Оверат. Най-колоритната персона беше почетният ни посетител Лев Яшин. Той ми подари една кристална ваза, подписана от него. Този подарък ми остана най-ценен, тъй като след няколко дни на него му отрязаха крайници, а след няколко месеца умря. Той бе вратар – ера. На стадиона имаше 55 000 души. Градският съвет на партията ме прогласи за почетен жител на Пловдив. Няколко дни това беше един извънредно огромен освен състезателен празник, само че и вдъхновение за целия град. Идваха хора от цяла България, с цел да видят от близко тези огромни звезди.
2. Бутилките за Оверат
Специален спомен от въпросния бенефис вардя за Волфганг Оверат. Той беше отишъл на сходен мач на ветерани в Япония. Забави се полетът му. Точно преди да стартира мачът, съблича се, облича екипа и влиза. Те му споделят, че ще влезе през второто полувреме. А той дава отговор: " Не, аз съм пристигнал да играя за Христо ". Ние имаме доста положителни връзки с него, защото на мен първият мач за националния тим беше през 1967 година в Хановер против Федерална Република Германия. Не знам по какъв мотив съм му подарил някакъв коняк и българска мастика. Когато бях в Кьолн в треньорската школа, той живееше на 30 км от града. Долу в килера му ми сподели двете бутилки с надпис, че са му подарък от Христо Бонев. Тези неща доста мъчно биха се не запомнили. И до момента поддържаме другарски връзки и с него, и с Франц Бекенбауер.
3. " Вляво или вдясно да ти я вкарам? "
Това се случи по време на мача с " Ботев " (Пловдив) на стадион " Девети септември ". Имаше един вратар, който беше и при нас – доста положително момче, обаче нервак. Направих едно двойно подаване с Тодор Иванов и излизам самичък против въпросния вратар. Резултатът беше подобен, че имаше място за смешки. Зададох му този въпрос - " Вляво или вдясно да ти я вкарам? ", той се обърна и я вкарах по този начин. Не искаше да ми отговори. Тогава футболът беше напълно различен. Играехме, с цел да изпитаме задоволство от футбола, а хората ни се радваха на играта.
4. Съпреживях загубата на " Барса " във финала за КЕШ
През 1994 година Христо Стоичков дойде да играе с " Барселона " край за КЕШ в Атина, а аз тогава бях треньор на " Йоникос ". Решихме с дребния наследник Радостин да отидем да го забележим. Бях на тренировката и отидох да се забележим с Йохан Кройф. Гледам Ромарио – международна класа, а нашият се държеше все едно, че в този момент му дава ръка да влезе в тима. Питам го Ицо: " Какво става? Утре по какъв начин ще вървят нещата? " Той ми дава отговор: " А, не се притеснявай. Два-три гола им вкарваме с този " и показва Ромарио. Синът ми, който тогава беше студент в Атина, го гледа и ми вика: " Тати, този какво приказва? " Казвам му: " Еми, той по този начин си приказва. Ако не приказва по този начин, няма да е Стоичков ". На другия ден изгубиха с 0:4 от " Милан ". Стоичков беше ни споделил, че би трябвало да се забележим след мача. Бяха там, а също майка му, татко му, брат му, сестра му. Щяхме да имаме български прием. Докараха му от Испания специфични кашони с вино с неговото име. Но... цялостна тишина в един петзвезден първокласен хотел. Президентът на " Барселона " Хосеп Луис Нунес беше седнал в един фотьойл и не се вижда индивидът... Кройф навъсен, аз единствено му кимнах. Няма го нашия Стоичков. Къде е? Останал на допинг проба. В един миг влиза, все едно че той е вкарал четирите гола. Отиде при Нунес, удари го по рамото и му вика: " Няма нищо, другия път ще я вземем ". Ето това е Стоичков.
5. Как станах треньор на националния тим
През 1996 година с АПОЕЛ (Никозия) спечелихме Купата на Кипър и шампионската купа без изгубен мач. Носеха ме на ръце. При връщането си в България обаче ме чака изненада. Иван Славков откриваше рали " Хеброс " и пристигна един другар, и споделя: " Иван те чака в хотел " Ленинград ". Отивам и ме чакат двамата с Иван Вуцов. Казват ми да поема националния тим. Викам: " Иване, Пенев е треньор. Играли сме един до друг. Раните сме си близали. Не мога ". Отвърнаха ми, че към този момент са взели решение да го освободят.
Оттогава започнаха едни страдания с тези момчета... Четвърти в света през 94-та година, всички с такова самочувствие... Още първата вечер отиваме да спим в Бояна. Издействах го от тогавашния президент Петър Стоянов. Излизаме с Божил Колев след вечеря - няма нито една кола в двора. На другата заран им крещя на подготовка: " Абе, момчета, ние сме на режим ". А те: " Ние по този начин сме привикнали ". И като започнаха едни мъки… Но когато краят е добър, всичко е наред.
6. Проблемът със Стоичков
Скандал не е имало в никакъв случай. Имаше подмятания сред мен и него (б.ред. - през април 1997 година Стоичков назовава Бонев " Господин Никой " в интервю). Отиваме да играем с Кипър и тогава взех решение за това негово действие да не го извикам в националния тим. Той от аерогарата в Лондон в пет часа ми се обажда по телефона. С доста тъга в сърцето не му отговорих. След това пристигна у дома, жена ми му отваря вратата. Помислих, че е някой от синовете ми, а чувам неговия глас. Излязох и се заключих на терасата. Жена ми идва и споделя: " Ела, Ицо е тук ". Казах му, че за това негово деяние не мога да го върна, макар че имах предпочитание да го кача на тил и да го повеждам на лагера. Казах му да пристигна в Бургас, ще събера момчетата и те ще решат. След това разпитах по какъв начин е предходна срещата. В началото доста са били срещу. Краси Балъков обаче е обърнал цялата конюнктура, дружно със Златко Янков. Краси им е споделил: " Момчета, дайте да бием Русия, да се класираме, пък по-късно всеки по пътя си ". Това докара до връщането на Стоичков. По пътя към Бургас му споделям, че Трифон Иванов е определен за капитан на тима. Ицо ми споделя: " Не ми би трябвало капитанска лента! "
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ