Какво знаем и какво не знаем за християнството?
Християнството, наред с юдаизма и исляма, е една от трите международни аврамически религии с общ монотеистичен генезис. То сплотява огромно количество от вярвания, като основата на християнското богословие (теология) се състои от съществени доктрини (учения). Тяхното разнообразие от своя страна предопределя възникването на другите тълкувания на най-старата, православната доктрина, и на ересите – отклонения от християнската вяра, като в тях в действителност е закодирано дълголетието на тази теория през развиването й от Античността, през Средновековието, до епохата на модерния свят.
Столетия наред Християнската черква е била неделима от страната и е живяла своя живот паралелно с другите политически и културни обичаи на обособените страни. Християнската вяра поражда през І в. в римската провинция Палестина. Като неин създател се сочи евреинът Йешуа (Иисус), наследник на дърводелеца Йосиф и брачната половинка му Мария. Литературната традиция потвърждава историческото битие на Христос и се базира на римските историци Тацит, Плиний Млади и Светоний. Техните творби, въпреки и извънредно нищожни като информация, хвърлят светлина върху живота на създателя на християнската вяра. Те са допълнени от съчинението на еврейския историк Йосиф Флавий – „ Иудейски древности ”.
Т. нар. „ Флавиево удостоверение ” гласи: „ В това време (принципатът на Тиберий) живял Иисус, умен човек, в случай че изобщо може да бъде наименуван човек. Той направил невероятни неща и бил преподавател на хората, които с наслада възприемали истината. След него тръгнали доста юдеи, както и езичници. Той бил и Христос... От това време и до през днешния ден съществува община от християни, които получили названието си от неговото име. ”
Днес сигурно се знае, че този откъс е по-късна притурка на християнски копист, тъй че историческото удостоверение на християнския историк е подложено на подозрение. Оскъдната информация за Христос довежда до написването в по-късни времена на редица писания, които имат за цел да потвърдят достоверността на делото на Иисус.
Кратката история за Христос гласи следното. Иисус от Назарет бил нравствен преподавател на юдеите, проповядвал мир и правдивост, само че след това бил хванат от еврейската и римската власт като извършител на реда и бил подложен на кръстна екзекуция. Впоследствие възкръснал и се оповестил за Божи наследник. Неговите съратници, наречени апостоли, възвестили Христовото възнесение и се разпръснали да проповядват неговата история.
Християнското Свещено писание – Библията – се състои от две елементи. Първата и по-обширна се назовава Стар завет (или Ветхий завет), в който са прегледани главните моменти от живота и историята на евреите. Във втората част – Новия завет – е застъпена концепцията за тъждество, ред и приемане на житейските закони, спуснати от Бог. Християнската теория се основава на новозаветната литература, която включва Евангелията, Деянията на светите Апостоли, голям брой техни Послания и Откровението на св. Йоан Богослов. Основната концепция в тях е одобряването на вярата в Месията и Божия наследник.През 1952 година в пещерите край селището Кумран, покрай Мъртво море, са открити текстове, които приказват за просветител – Месия; те са допълнени от книгите на еврейската фракция есеи, показващи съществуването на подобен оракул. Наскоро откритото неканонично евангелие на Иуда добавя концепцията за божествеността на Иисус; тази линия се съблюдава и от жизнеописанията му, дадени от четиримата канонични евангелисти – Матей, Марко, Лука и Йоан.
Първоначално религиозната община на християните намира съидейници най-много измежду ниските и небогати публични пластове, само че последователно обществената база на християнството се уголемява, увличайки и богатата каста в римското общество.
Първите християни имат вяра, че скоро след чудодейното Възнесение на Иисус ще настъпи Второто пришествие и чакат деня на Страшния съд. Те реализират ритуали, в които „ вкусват ” от тялото и кръвта на Христос, претворени съгласно вярванията им в осветени на литургията самун и вино.
Християнските агапии – вечери на любовта, са възприемани с съмнение от езичниците; събранията на християните са обхванати със тайнственост и срещат съпротивата на властта. По-късно концепцията за неотдавнашен завършек на света се отсрочва в никому незнайно бъдеще.
В началната си история християнството се изявява като качествено нова религиозна система на организация, живот и стройност в проповядването на култа. Простата уредба на църквата от дякони, презвитери и епископи се разраства и усложнява. Начело на християнското общество застават епископите на градовете Рим, Александрия, Антиохия, а след това още на Йерусалим и Константинопол.Християните отхвърлят да постъпват на работа в армията, по тази причина римската власт скоро се опълчва на новия набожен фетиш. През първите епохи на новата епоха гоненията против християните прерастват в открита война на римската власт против тях. Християните организират своите тайнствени ритуали в конспиративност. Най-големите антихристиянски гонения са проведени от императорите Траян, Деций Траян и по-късно от Диоклециан.
През ІІІ и началото на ІV в. християнството се постанова като първостепенна вяра в Римската империя. Поврат в неговата история е признаването му като пълноправна вяра от император Константин І Велики през 313 година посредством Медиоланския едикт. Така новата вяра получава нов подем и развиване. Църквата придобива парцели и привилегии, тя сакрализира императорската власт, като връзката сред нея и страната се открива трайно. Християнската черква поема всички функционалности на духовния живот и просвета на римските жители.
Иконата на св. Теодор Стратилат е скъп монумент на българската история и просвета и един от най-съкровените мостри на православното изкуство
Появата на ересите става основен съперник на единството на Църквата. Те оспорват главната догматика на християнската вяра. Затова централната власт на църквата и страната провежда Вселенските събори, на които се разискват и кристализират главните постулати на православието. Осъдени са ересите на донатизма, арианството, монофизитизма, несторианството и други
Но вследствие на духовния разгар и религиозните разногласия стартира опълчването сред двата международни християнски центъра – Рим и Константинопол. На запад се развива папският институт, а на изток църквата е подчинена на императора (т. нар. „ цезаропапизъм ”).
Столетия наред Християнската черква е била неделима от страната и е живяла своя живот паралелно с другите политически и културни обичаи на обособените страни. Християнската вяра поражда през І в. в римската провинция Палестина. Като неин създател се сочи евреинът Йешуа (Иисус), наследник на дърводелеца Йосиф и брачната половинка му Мария. Литературната традиция потвърждава историческото битие на Христос и се базира на римските историци Тацит, Плиний Млади и Светоний. Техните творби, въпреки и извънредно нищожни като информация, хвърлят светлина върху живота на създателя на християнската вяра. Те са допълнени от съчинението на еврейския историк Йосиф Флавий – „ Иудейски древности ”.
Т. нар. „ Флавиево удостоверение ” гласи: „ В това време (принципатът на Тиберий) живял Иисус, умен човек, в случай че изобщо може да бъде наименуван човек. Той направил невероятни неща и бил преподавател на хората, които с наслада възприемали истината. След него тръгнали доста юдеи, както и езичници. Той бил и Христос... От това време и до през днешния ден съществува община от християни, които получили названието си от неговото име. ”
Днес сигурно се знае, че този откъс е по-късна притурка на християнски копист, тъй че историческото удостоверение на християнския историк е подложено на подозрение. Оскъдната информация за Христос довежда до написването в по-късни времена на редица писания, които имат за цел да потвърдят достоверността на делото на Иисус.
Кратката история за Христос гласи следното. Иисус от Назарет бил нравствен преподавател на юдеите, проповядвал мир и правдивост, само че след това бил хванат от еврейската и римската власт като извършител на реда и бил подложен на кръстна екзекуция. Впоследствие възкръснал и се оповестил за Божи наследник. Неговите съратници, наречени апостоли, възвестили Христовото възнесение и се разпръснали да проповядват неговата история.
Християнското Свещено писание – Библията – се състои от две елементи. Първата и по-обширна се назовава Стар завет (или Ветхий завет), в който са прегледани главните моменти от живота и историята на евреите. Във втората част – Новия завет – е застъпена концепцията за тъждество, ред и приемане на житейските закони, спуснати от Бог. Християнската теория се основава на новозаветната литература, която включва Евангелията, Деянията на светите Апостоли, голям брой техни Послания и Откровението на св. Йоан Богослов. Основната концепция в тях е одобряването на вярата в Месията и Божия наследник.През 1952 година в пещерите край селището Кумран, покрай Мъртво море, са открити текстове, които приказват за просветител – Месия; те са допълнени от книгите на еврейската фракция есеи, показващи съществуването на подобен оракул. Наскоро откритото неканонично евангелие на Иуда добавя концепцията за божествеността на Иисус; тази линия се съблюдава и от жизнеописанията му, дадени от четиримата канонични евангелисти – Матей, Марко, Лука и Йоан.
Първоначално религиозната община на християните намира съидейници най-много измежду ниските и небогати публични пластове, само че последователно обществената база на християнството се уголемява, увличайки и богатата каста в римското общество.
Първите християни имат вяра, че скоро след чудодейното Възнесение на Иисус ще настъпи Второто пришествие и чакат деня на Страшния съд. Те реализират ритуали, в които „ вкусват ” от тялото и кръвта на Христос, претворени съгласно вярванията им в осветени на литургията самун и вино.
Християнските агапии – вечери на любовта, са възприемани с съмнение от езичниците; събранията на християните са обхванати със тайнственост и срещат съпротивата на властта. По-късно концепцията за неотдавнашен завършек на света се отсрочва в никому незнайно бъдеще.
В началната си история християнството се изявява като качествено нова религиозна система на организация, живот и стройност в проповядването на култа. Простата уредба на църквата от дякони, презвитери и епископи се разраства и усложнява. Начело на християнското общество застават епископите на градовете Рим, Александрия, Антиохия, а след това още на Йерусалим и Константинопол.Християните отхвърлят да постъпват на работа в армията, по тази причина римската власт скоро се опълчва на новия набожен фетиш. През първите епохи на новата епоха гоненията против християните прерастват в открита война на римската власт против тях. Християните организират своите тайнствени ритуали в конспиративност. Най-големите антихристиянски гонения са проведени от императорите Траян, Деций Траян и по-късно от Диоклециан.
През ІІІ и началото на ІV в. християнството се постанова като първостепенна вяра в Римската империя. Поврат в неговата история е признаването му като пълноправна вяра от император Константин І Велики през 313 година посредством Медиоланския едикт. Така новата вяра получава нов подем и развиване. Църквата придобива парцели и привилегии, тя сакрализира императорската власт, като връзката сред нея и страната се открива трайно. Християнската черква поема всички функционалности на духовния живот и просвета на римските жители.
Иконата на св. Теодор Стратилат е скъп монумент на българската история и просвета и един от най-съкровените мостри на православното изкуство
Появата на ересите става основен съперник на единството на Църквата. Те оспорват главната догматика на християнската вяра. Затова централната власт на църквата и страната провежда Вселенските събори, на които се разискват и кристализират главните постулати на православието. Осъдени са ересите на донатизма, арианството, монофизитизма, несторианството и други
Но вследствие на духовния разгар и религиозните разногласия стартира опълчването сред двата международни християнски центъра – Рим и Константинопол. На запад се развива папският институт, а на изток църквата е подчинена на императора (т. нар. „ цезаропапизъм ”).
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ