Не е необходимо постоянно да се доказваш
ХРИСТИНА БЕЛЕВА е родена на 11 май 1983 година в Айтос. Завършва НУФИ " Филип Кутев " в Котел в класа по гъдулка на Величка Тодорова и АМТИИ " Проф. Асен Диамандиев " в Пловдив в класа на проф. Тодор Киров. Първите й учители по гъдулка са Димитър Златев и нейният брат Иван Белев. Христина е солист на Оркестъра за национална музика на БНР, учител по гъдулка в НМА " Проф. Панчо Владигеров " и част от група " Булгара ". Музикалният й път минава и през професионалните ансамбли " Тракия " и " Филип Кутев ". Участничка е в разнообразни български и интернационалните планове. Омъжена е, има трима сина, огромният е на 10 години, близнаците - на 3.
- Госпожо Белева, тази пролет с Оркестъра за национална музика на БНР направихте турне в шест града в Северна България. Откога не бяхте пътували с концерти отвън София?
- По формата си на основаване Оркестърът за национална музика на БНР не е пътуващ оркестър, той е основан в Първо студио на Радиото и е основан да записва и да пази музикалната фолклорна памет на България с присъединяване на най-различни солисти - артисти и инструменталисти.
В оркестъра съм от 2016 година и доста рядко сме гостували по покана на някои огромни планове, с изключение на концертите в Първо студио и в зала " България ", които изнасяме. За миналите към 9 години всички концерти са били изцяло разпродадени, имат огромна гледаемост и в Бинар, и в Ютюб, където се качват по-късно. Поводът за турнето е 90-годишнината на Българското национално радио и се осъществя с поддръжката на Министерството на културата и активността на огромен екип, в основата на който е диригентът на оркестъра доцент доктор Димитър Христов. Срещата с музиката онлайн е доста по-силна и въздействието е неописуемо спрямо това да се гледа по интернет и да се слуша по радиото.
- Как Ви посрещна публиката?
- Концертните зали бяха цялостни, видяхме доста възторжена аудитория. Във всеки град имахме посетител солист от локалните музиканти, с които оркестърът е правил записи, някои от тях - още възпитаници, други - изявени реализатори. За всички нас това беше прекарване с необятна палитра от страсти. Програмата на концертите бе формирана по този начин, че всички музиканти от оркестъра се изявявахме и като солисти.
- Малко откакто се върнахте в София, представихте вълнуващ концерт от поредицата " Ритъмът на Балканите " - с присъединяване на посетители от Сърбия, Гърция, Румъния и гайдаря Петьо Костадинов.
- Идеята и концепцията на плана " Ритъмът на Балканите " е да се канят виртуозни музиканти, които са извънредно известни в своите страни - в този момент това бяха Бранко Бако Йованович, занаятчия на тамбурицата от Сърбия, румънският цимбалист Анатоли Казаной и изпълнителката на критска лира Кели Тома от Гърция. Невероятни музиканти! Лично аз доста се веселя за срещата си с Кели Тома, защото за първи път се срещаме на сцена. За мен тя е извънредно вдъхновяваща персона!
- Защо едно момиче избира гъдулката? Обикновено девойките желаят да свирят на пиано или на цигулка...
- Моят батко Иван свиреше на гъдулка, той първо стартира с пиано, само че по-късно нашата баба Събка, която е майка на майка ми, на един събор му купила гъдулка и той стартира да свири на нея. Имаме 4 години разлика, родителите ни видели, че съм музикална, че пея и ми купиха дребен акордеон, от първи клас. Но бях слабичка, а в един миг трябваше да мина на по-голям акордеон - с 40 баса, който е по-тежък, след време - да го сменя с още по-голям... А като ходехме на уроци, батко си носеше леката гъдулката в един кожен калъф. Тогава взех решение, че желая и аз като него да се занимавам с " по-лек " инструмент. Баба, която е от с. Боряна, от Варненския край, познаваше занаятчия от Девня, който беше изработил първата гъдулка на батко, от него взеха една и за мен. Беше правена за един мечкадар, по-мъничка и с доста шарки по дървото, от което беше измайсторена. С нея започнах, по-късно открихме Ильо Димитров от гр. Камено, с чиито гъдулки свирихме, изсвирвам и до през днешния ден, светла му памет!
Така, около фамилните занимания, започнах да изсвирвам на гъдулка. В нашия дом националната музика постоянно е била на респект и всички пееха по фамилните събирания. Дядо Христо, на който съм кръстена, обичал доста да пее. Майка ми пееше в национален хор, баща ми пееше в Коледарска група, баба ми Събка правеше национални носии, беше певицата на селото, беше в " Задругата на занаятите ", всякога ни пускаше на грамофона плочи на Добра Савова, Верка Сидерова. Много бойна жена, със мощен дух, тя постоянно ми е била насочна точка в живота, че човек може да се оправи с всичко, което му се случи.
- След толкоз опит, умения, познания, по какъв начин бихте обобщили преимуществата на гъдулката пред други принадлежности?
- Преимуществата всеки инструменталист стартира да ги търси, с цел да му е забавно и да обогатява това, което го има - като музикална литература, като нови творби, като звуково търсене, когато се отдаде на инструмента си. Смятам, че най-голямото преимущество е тембърът на гъдулката. Като национален инструмент тя еволюира прекомерно неотдавна, защото, поставяйки я в подтекста на националния оркестър - тя заема функционалността на щрайх. А традициите и развиването в класическата музика и типичен принадлежности е с вековна история. Исторически тези два организма няма по какъв начин да стъпят равнопоставени на една повърхност, само че дружно в един организъм считам, че съчетанието на този тон е огромна мощност - богатия тембър на гъдулката и на националните принадлежности гайдата, кавала, тамбурата, тъпана, гласа на националната певица и безупречността и детайла при класическите принадлежности.
Имала съм опцията да взимам уроци от неповторимия занаятчия на гъдулката Атанас Вълчев. Година и половина вървях в неговия дом в Курило. Самият той споделяше, че няма таван в свиренето на гъдулка. А той е създател на доста нововъведения в свиренето на гъдулка, майсторски неща, които не всеки може да изсвири. Мисля, че когато си предан на нещо, би трябвало да го правиш с цялото си сърце, с доста труд и неизменност, без да очакваш нещо в подмяна. Самият път от точка А до точка В ти носи обогатяване, по-късно до точка С... и по този начин натрупваш свои самостоятелни качества и опит.
- Имате ли занаятчия лютиер, който се грижи за Вашите гъдулки?
- Свиря с инструментите на майстора на гъдулки Ильо Димитров. Неговите принадлежности са с доста мекост в тембъра, дълбочина на звука и добра реверберация. Тази, с която изсвирвам сега, той направи за мен през 2008 година Двамата с татко ми вървяха да търсят особено дърво, по-късно три години го " отглеждахме " в къщи, в разнообразни брашна, при специфични грижи и наблюдаване - проветряване, напичане и така нататък
В момента за инструментите ми се грижи лютиерът Христо Георгиев, той е занаятчия на старинни принадлежности. През 2006 година ми направи лъка - по копие на лъка на Атанас Вълчев, хибрид сред гъдулков и бароков лък. Свиря и до през днешния ден с него и това се оказа една нова линия при лъковете за гъдулка. Тъй като еластичността на лъка дава опция за повече нюанси в звука. А самият той е предизвикан от своята щерка Елка Вълчева, която е виртуоз на цигулката. Споделял ми е: " Слушам дъщерята свири спикато, хвърчи тоя лък по цигулката. " И несъмнено, скоро идва резултатът - спикато на гъдулка за първи път в историята с неговите " Шопски мелодии " през 1985 година Вълчев развива концепцията, че би трябвало да промени лъка, с цел да има улеснение в изсвирването на по-технични пасажи. Самият той се научава да си ремонтира гъдулките и от 1995 година стартира да свири с " новия " лък, само че никой от сътрудниците му не се заинтересувал тогава.
- Преди известно време хора от гилдията настояха за основаването на цялостна тактика за запазване, развиване и подкрепяне на специалността " Фолклорен музикант " в България. Тяхно изследване предвижда, че до 10 години редица фолклорни принадлежности може да изчезнат, тъй като няма да има кой да свири на тях.
- Да, има нещо тревожно, тъй като това в действителност е допустимо да се случи, в случай че не се вземат съответни ограничения. През 50-те години основаването на всички сформира за национални песни и танци е било част от огромен напредък в културата, в читалищата. Било е агитация, само че в положителния смисъл, културата е живеела във всяко селце. Днес това е оставено на положителната воля на локални хора. Имаме свеж образец с смяната в заплащането на учителите, техният престиж се увеличи и специалността още веднъж заема почтено място в обществото. Докато при музикантите има едно неглижирано отношение, по тази причина, че трудът ни не се мери количествено или с нещо очевидно черно на бяло. Зад този тип интелектуален труд би трябвало да стои напълно различен тип обгрижване. А не да се мери и регистрира единствено с продадените билети. В един миг това, което си си мислил като дете за изкуството и какъв брой то е значимо, битът по този начин внезапно го принизява, че в случай че нямаш поддръжката на фамилията си да издържиш този интервал, хващаш таксито, пиците или някаква друга активност и изкуството ти запада. За да устои изкуството на компликациите, може би би трябвало да има съответна поддръжка. Да се регистрира фактът, че този труд е друг, няма с какво материално да го съпоставим и да кажем: да, струва си. А си заслужава, тъй като духовността е спасявала човечеството през вековете и ще продължи да бъде по този начин - с историите, с преданията, с песните, с неща, които дават смисъл, ентусиазъм, мощ да създаваш - всеки в своята област, и да сме положителни хора.
- Преподавате гъдулка в Музикалната академия. Това, че всички принадлежности и вокални специалности са обхванати в академиите в София и Пловдив, е знак, че се поставят изцяло грижи за развиването на музикалната просвета у нас.
- Завършила съм АМТИИ в Пловдив, от 2018 година бе открит профилът за национални принадлежности в НМА " Проф. Панчо Владигеров ". Като приключен цикъл на образование равнищата минават през музикално учебно заведение, бакалавърска, магистърска степен, идващите научни степени, което е значимо, с цел да не остане фолклорът на едно архаично равнище, с цел да има продан сред жанровете и стиловете. Всъщност фолклорът е база в толкоз творби на класическите композитори. Фолклорът е това, което сме в този момент, той се трансформира във времето. Според мен е значимо да има единство сред другите музиканти, има доста допирни неща, а водеща е нашата еднаквост, нашето ДНК, без значение дали сме оперни артисти, джазмени, гъдулари, ние сме българи. И нашата настройка да е в това, което дружно способстваме. Голям културен напредък е било основаното от Людмила Живкова. Може би имаме нужда от нов подобен напредък, методика и неизменност, с цел да забележим и резултатите. Нека да имаме непрекъснат достъп до българския фолклор, да растем с мисълта, че той е част от нас. И е тази принадлежност на една нация, която се предава.
- Голяма известност и развиване закупи така наречен етно музика или уърлд музика, в която известни музиканти включват детайли от фолклора в актуалните си творби.
- Това е прелестно. Прави го още Рави Шанкар в първите концерти с " Бийтълс ", това е огромната гражданска война на международната сцена и този микс толкоз години не остарява. Точно този фюжън дава живот и провокация на музиканта, като чуе този темп, тембър и груув, да стартира да свири нещо друго на своя инструмент. Което не значи, че се обезличаваш, а че откриваш нов свят, който няма по какъв начин да създадеш, в случай че не се пуснеш в незнайното. Ако се появи един ситар, едно кеменче или арменски кавал, един бендир или уд, звукът става тотално друг и надлежно музиката. Така че приказваме за нещо, което съществува, само че в съчетанието дружно - става друго и ново. Въпросът е човек да подхожда с хармония - не безсрамно, а с почитание, не нападателно, а с готовност да способства.
- При Вашата интензивна креативна и преподавателска активност, по какъв начин успявате да съчетавате работата с прелестното Ви огромно семейство?
- Покрай всички отговорности, които ми се разшириха, започнах да отмятам старите неща, които ми тежаха, тъй като нямаше по какъв начин да помръдна с толкоз товар. Едно от тях бе да се потвърждавам като музикант - жена измежду мъжете. В един миг разбрах, че няма потребност, че е задоволително да се чувстваш добре в това, което правиш, оттова насетне музиката сама приказва за теб. И не е нужно всеки да те тупа по рамото. Но това са естествени стадии в развиването на индивида - недостатъци, уязвимости, незрялости, които една по една отработваш, става ти по-леко и си себе си.
Неволята е необикновен мой сателит и преподавател. Преди време със брачна половинка ми се чудехме по какъв начин се оправят хората, които имат три деца. Изглеждаше ни доста комплицирано. В един миг и ние се оказахме такива щастливци в същото състояние! Усещането ми от време на време е, че сме голям лагер, с хиляди неща за извършване, и сложното е единствено да стартираш отнякъде. Започваш по-регулярно да пренареждаш целите си, кое да намалиш, кое да увеличиш, какви схеми да направиш, с цел да плава корабът - по кое време аз ще повеждам децата, по кое време ще ги вземе татко им или моят татко...
Обичам импровизацията в музиката, само че в живота е по-различно - всяко дете си желае своето. И започваш да се учиш на самообладание, на комбинативност, по какъв начин да включиш децата в твоя работен проект на подготовки, записи, пътешествия. Съпругът ми също е гъдулар, приключили сме дружно музикалното учебно заведение в Котел, само че той от години се занимава с различен бизнес. Имам поддръжката и разбирането му, само че всеки си има своите отговорности. Динамично е и забавно.
- Къде ще можем да Ви забележим и чуем онлайн в близко време?
- Заповядайте на концерта на нашето акустично дуо с Петър Миланов (китара) на 29 май от 20 ч. в столичния " In The Mood Jazz Club " на ул. " Позитано " 52.
- Госпожо Белева, тази пролет с Оркестъра за национална музика на БНР направихте турне в шест града в Северна България. Откога не бяхте пътували с концерти отвън София?
- По формата си на основаване Оркестърът за национална музика на БНР не е пътуващ оркестър, той е основан в Първо студио на Радиото и е основан да записва и да пази музикалната фолклорна памет на България с присъединяване на най-различни солисти - артисти и инструменталисти.
В оркестъра съм от 2016 година и доста рядко сме гостували по покана на някои огромни планове, с изключение на концертите в Първо студио и в зала " България ", които изнасяме. За миналите към 9 години всички концерти са били изцяло разпродадени, имат огромна гледаемост и в Бинар, и в Ютюб, където се качват по-късно. Поводът за турнето е 90-годишнината на Българското национално радио и се осъществя с поддръжката на Министерството на културата и активността на огромен екип, в основата на който е диригентът на оркестъра доцент доктор Димитър Христов. Срещата с музиката онлайн е доста по-силна и въздействието е неописуемо спрямо това да се гледа по интернет и да се слуша по радиото.
- Как Ви посрещна публиката?
- Концертните зали бяха цялостни, видяхме доста възторжена аудитория. Във всеки град имахме посетител солист от локалните музиканти, с които оркестърът е правил записи, някои от тях - още възпитаници, други - изявени реализатори. За всички нас това беше прекарване с необятна палитра от страсти. Програмата на концертите бе формирана по този начин, че всички музиканти от оркестъра се изявявахме и като солисти.
- Малко откакто се върнахте в София, представихте вълнуващ концерт от поредицата " Ритъмът на Балканите " - с присъединяване на посетители от Сърбия, Гърция, Румъния и гайдаря Петьо Костадинов.
- Идеята и концепцията на плана " Ритъмът на Балканите " е да се канят виртуозни музиканти, които са извънредно известни в своите страни - в този момент това бяха Бранко Бако Йованович, занаятчия на тамбурицата от Сърбия, румънският цимбалист Анатоли Казаной и изпълнителката на критска лира Кели Тома от Гърция. Невероятни музиканти! Лично аз доста се веселя за срещата си с Кели Тома, защото за първи път се срещаме на сцена. За мен тя е извънредно вдъхновяваща персона!
- Защо едно момиче избира гъдулката? Обикновено девойките желаят да свирят на пиано или на цигулка...
- Моят батко Иван свиреше на гъдулка, той първо стартира с пиано, само че по-късно нашата баба Събка, която е майка на майка ми, на един събор му купила гъдулка и той стартира да свири на нея. Имаме 4 години разлика, родителите ни видели, че съм музикална, че пея и ми купиха дребен акордеон, от първи клас. Но бях слабичка, а в един миг трябваше да мина на по-голям акордеон - с 40 баса, който е по-тежък, след време - да го сменя с още по-голям... А като ходехме на уроци, батко си носеше леката гъдулката в един кожен калъф. Тогава взех решение, че желая и аз като него да се занимавам с " по-лек " инструмент. Баба, която е от с. Боряна, от Варненския край, познаваше занаятчия от Девня, който беше изработил първата гъдулка на батко, от него взеха една и за мен. Беше правена за един мечкадар, по-мъничка и с доста шарки по дървото, от което беше измайсторена. С нея започнах, по-късно открихме Ильо Димитров от гр. Камено, с чиито гъдулки свирихме, изсвирвам и до през днешния ден, светла му памет!
Така, около фамилните занимания, започнах да изсвирвам на гъдулка. В нашия дом националната музика постоянно е била на респект и всички пееха по фамилните събирания. Дядо Христо, на който съм кръстена, обичал доста да пее. Майка ми пееше в национален хор, баща ми пееше в Коледарска група, баба ми Събка правеше национални носии, беше певицата на селото, беше в " Задругата на занаятите ", всякога ни пускаше на грамофона плочи на Добра Савова, Верка Сидерова. Много бойна жена, със мощен дух, тя постоянно ми е била насочна точка в живота, че човек може да се оправи с всичко, което му се случи.
- След толкоз опит, умения, познания, по какъв начин бихте обобщили преимуществата на гъдулката пред други принадлежности?
- Преимуществата всеки инструменталист стартира да ги търси, с цел да му е забавно и да обогатява това, което го има - като музикална литература, като нови творби, като звуково търсене, когато се отдаде на инструмента си. Смятам, че най-голямото преимущество е тембърът на гъдулката. Като национален инструмент тя еволюира прекомерно неотдавна, защото, поставяйки я в подтекста на националния оркестър - тя заема функционалността на щрайх. А традициите и развиването в класическата музика и типичен принадлежности е с вековна история. Исторически тези два организма няма по какъв начин да стъпят равнопоставени на една повърхност, само че дружно в един организъм считам, че съчетанието на този тон е огромна мощност - богатия тембър на гъдулката и на националните принадлежности гайдата, кавала, тамбурата, тъпана, гласа на националната певица и безупречността и детайла при класическите принадлежности.
Имала съм опцията да взимам уроци от неповторимия занаятчия на гъдулката Атанас Вълчев. Година и половина вървях в неговия дом в Курило. Самият той споделяше, че няма таван в свиренето на гъдулка. А той е създател на доста нововъведения в свиренето на гъдулка, майсторски неща, които не всеки може да изсвири. Мисля, че когато си предан на нещо, би трябвало да го правиш с цялото си сърце, с доста труд и неизменност, без да очакваш нещо в подмяна. Самият път от точка А до точка В ти носи обогатяване, по-късно до точка С... и по този начин натрупваш свои самостоятелни качества и опит.
- Имате ли занаятчия лютиер, който се грижи за Вашите гъдулки?
- Свиря с инструментите на майстора на гъдулки Ильо Димитров. Неговите принадлежности са с доста мекост в тембъра, дълбочина на звука и добра реверберация. Тази, с която изсвирвам сега, той направи за мен през 2008 година Двамата с татко ми вървяха да търсят особено дърво, по-късно три години го " отглеждахме " в къщи, в разнообразни брашна, при специфични грижи и наблюдаване - проветряване, напичане и така нататък
В момента за инструментите ми се грижи лютиерът Христо Георгиев, той е занаятчия на старинни принадлежности. През 2006 година ми направи лъка - по копие на лъка на Атанас Вълчев, хибрид сред гъдулков и бароков лък. Свиря и до през днешния ден с него и това се оказа една нова линия при лъковете за гъдулка. Тъй като еластичността на лъка дава опция за повече нюанси в звука. А самият той е предизвикан от своята щерка Елка Вълчева, която е виртуоз на цигулката. Споделял ми е: " Слушам дъщерята свири спикато, хвърчи тоя лък по цигулката. " И несъмнено, скоро идва резултатът - спикато на гъдулка за първи път в историята с неговите " Шопски мелодии " през 1985 година Вълчев развива концепцията, че би трябвало да промени лъка, с цел да има улеснение в изсвирването на по-технични пасажи. Самият той се научава да си ремонтира гъдулките и от 1995 година стартира да свири с " новия " лък, само че никой от сътрудниците му не се заинтересувал тогава.
- Преди известно време хора от гилдията настояха за основаването на цялостна тактика за запазване, развиване и подкрепяне на специалността " Фолклорен музикант " в България. Тяхно изследване предвижда, че до 10 години редица фолклорни принадлежности може да изчезнат, тъй като няма да има кой да свири на тях.
- Да, има нещо тревожно, тъй като това в действителност е допустимо да се случи, в случай че не се вземат съответни ограничения. През 50-те години основаването на всички сформира за национални песни и танци е било част от огромен напредък в културата, в читалищата. Било е агитация, само че в положителния смисъл, културата е живеела във всяко селце. Днес това е оставено на положителната воля на локални хора. Имаме свеж образец с смяната в заплащането на учителите, техният престиж се увеличи и специалността още веднъж заема почтено място в обществото. Докато при музикантите има едно неглижирано отношение, по тази причина, че трудът ни не се мери количествено или с нещо очевидно черно на бяло. Зад този тип интелектуален труд би трябвало да стои напълно различен тип обгрижване. А не да се мери и регистрира единствено с продадените билети. В един миг това, което си си мислил като дете за изкуството и какъв брой то е значимо, битът по този начин внезапно го принизява, че в случай че нямаш поддръжката на фамилията си да издържиш този интервал, хващаш таксито, пиците или някаква друга активност и изкуството ти запада. За да устои изкуството на компликациите, може би би трябвало да има съответна поддръжка. Да се регистрира фактът, че този труд е друг, няма с какво материално да го съпоставим и да кажем: да, струва си. А си заслужава, тъй като духовността е спасявала човечеството през вековете и ще продължи да бъде по този начин - с историите, с преданията, с песните, с неща, които дават смисъл, ентусиазъм, мощ да създаваш - всеки в своята област, и да сме положителни хора.
- Преподавате гъдулка в Музикалната академия. Това, че всички принадлежности и вокални специалности са обхванати в академиите в София и Пловдив, е знак, че се поставят изцяло грижи за развиването на музикалната просвета у нас.
- Завършила съм АМТИИ в Пловдив, от 2018 година бе открит профилът за национални принадлежности в НМА " Проф. Панчо Владигеров ". Като приключен цикъл на образование равнищата минават през музикално учебно заведение, бакалавърска, магистърска степен, идващите научни степени, което е значимо, с цел да не остане фолклорът на едно архаично равнище, с цел да има продан сред жанровете и стиловете. Всъщност фолклорът е база в толкоз творби на класическите композитори. Фолклорът е това, което сме в този момент, той се трансформира във времето. Според мен е значимо да има единство сред другите музиканти, има доста допирни неща, а водеща е нашата еднаквост, нашето ДНК, без значение дали сме оперни артисти, джазмени, гъдулари, ние сме българи. И нашата настройка да е в това, което дружно способстваме. Голям културен напредък е било основаното от Людмила Живкова. Може би имаме нужда от нов подобен напредък, методика и неизменност, с цел да забележим и резултатите. Нека да имаме непрекъснат достъп до българския фолклор, да растем с мисълта, че той е част от нас. И е тази принадлежност на една нация, която се предава.
- Голяма известност и развиване закупи така наречен етно музика или уърлд музика, в която известни музиканти включват детайли от фолклора в актуалните си творби.
- Това е прелестно. Прави го още Рави Шанкар в първите концерти с " Бийтълс ", това е огромната гражданска война на международната сцена и този микс толкоз години не остарява. Точно този фюжън дава живот и провокация на музиканта, като чуе този темп, тембър и груув, да стартира да свири нещо друго на своя инструмент. Което не значи, че се обезличаваш, а че откриваш нов свят, който няма по какъв начин да създадеш, в случай че не се пуснеш в незнайното. Ако се появи един ситар, едно кеменче или арменски кавал, един бендир или уд, звукът става тотално друг и надлежно музиката. Така че приказваме за нещо, което съществува, само че в съчетанието дружно - става друго и ново. Въпросът е човек да подхожда с хармония - не безсрамно, а с почитание, не нападателно, а с готовност да способства.
- При Вашата интензивна креативна и преподавателска активност, по какъв начин успявате да съчетавате работата с прелестното Ви огромно семейство?
- Покрай всички отговорности, които ми се разшириха, започнах да отмятам старите неща, които ми тежаха, тъй като нямаше по какъв начин да помръдна с толкоз товар. Едно от тях бе да се потвърждавам като музикант - жена измежду мъжете. В един миг разбрах, че няма потребност, че е задоволително да се чувстваш добре в това, което правиш, оттова насетне музиката сама приказва за теб. И не е нужно всеки да те тупа по рамото. Но това са естествени стадии в развиването на индивида - недостатъци, уязвимости, незрялости, които една по една отработваш, става ти по-леко и си себе си.
Неволята е необикновен мой сателит и преподавател. Преди време със брачна половинка ми се чудехме по какъв начин се оправят хората, които имат три деца. Изглеждаше ни доста комплицирано. В един миг и ние се оказахме такива щастливци в същото състояние! Усещането ми от време на време е, че сме голям лагер, с хиляди неща за извършване, и сложното е единствено да стартираш отнякъде. Започваш по-регулярно да пренареждаш целите си, кое да намалиш, кое да увеличиш, какви схеми да направиш, с цел да плава корабът - по кое време аз ще повеждам децата, по кое време ще ги вземе татко им или моят татко...
Обичам импровизацията в музиката, само че в живота е по-различно - всяко дете си желае своето. И започваш да се учиш на самообладание, на комбинативност, по какъв начин да включиш децата в твоя работен проект на подготовки, записи, пътешествия. Съпругът ми също е гъдулар, приключили сме дружно музикалното учебно заведение в Котел, само че той от години се занимава с различен бизнес. Имам поддръжката и разбирането му, само че всеки си има своите отговорности. Динамично е и забавно.
- Къде ще можем да Ви забележим и чуем онлайн в близко време?
- Заповядайте на концерта на нашето акустично дуо с Петър Миланов (китара) на 29 май от 20 ч. в столичния " In The Mood Jazz Club " на ул. " Позитано " 52.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ