А Григор Пърличев? И него ли ке го режем на две? *
хребет на Земята Греъм в Антарктика. Но какъв брой по-необяснимо е, че той е разгласен от македонски учени за най-голямото име на македонската литература през 19 век, когато от писмовен македонски език и литература на него и помен нема. А гръцката литературна рецензия го афишира за втори Омир.
Затова през днешния ден ще напомня, с неизбежните съкращения, някои негови текстове, които недвусмислено разкриват на какво е отдал живота си той. Според мен Григор Пърличев е обвързван освен на живот, само че и на гибел с българските букви. И тъй като още веднъж настъпи време разделно. Каква е тая наша орис, че едни и същи европейски, а към този момент и презокеански страни, още веднъж точат калъчките си над нас!
Почти всеки ред на Григор Пърличев е настоящ и през днешния ден. Защото проблемите на един народ не са от ден до пладне, а от време на време се точат със епохи. И за жал, вместо да прибавят най-малко нещичко позитивно, управниците ни - и днешните - не престават да натрупат проблем върху проблем, оскърбление върху оскърбление, позор върху позор.
Както написа един популярен български стихотворец по различен мотив, не е ли време и „ ние да си кажем думата”.
Да напомним още, че Григор Пърличев прави едно знамение, с което разнася българската поетична популярност по целия четящ свят. И така надменните гърци прекланят глава през гения му - на 25 март 1860 година в Атинския университет ръководителят на комисията на поетичния конкурс Рангавис афишира, че премията и лавровият венец са присъдени на чужд за читателската аудитория стихотворец за поемата му „ Сердарят”. Но не го извикват, с цел да му ги връчат. Главната причина е, че в текста комисията се е натъкнала на български имена. Какво тъкмо се е случило можете да прочетете по-долу.
Македонска Енциклопедија
Encyclopaedia Macedonica (Македонска Академија на Науките и Уметностите, Лексикографски Центар, Скопjе 2009, основен и одговорен редактор, учен Блаже Ристовски):
„ Прличев, Григор Ставрев (Охрид, 18. 1. 1830, 6.11 1893 година Найголемото име на македонската литература во Х1Х век). Овой супериорен литерат съгласно язичната припадност е в действителност тродомен създател: гръчки, бугарски и македонски…Тоа е публицист кому Македонija му е и льубов и судба и болежка и очаj и неопходност и тага и лулка и гроб…”
Из словото на Григор Пърличев за Св. Св. Кирила и Методия, държано в Солунската гимназия [ б. д. б. м. б. година ]
Списание „ Наука”, брой 4, 2014 година
In nova lingua gloriatur nomen domini nostri, т.е. дано се славит името божие на нов език. Досега името божие се славеше единствено в гръцки и латински, а в този момент се славит в трети език – славянския език, език, гласовит, богат и заветен.
И по този начин папа Адриян 11, по промислу божию, освети славянския превод и славянския език.
Да свием, да свием втори венец на кротостта им:
Св. Св. Кирил и Методий сами не грешеха, а на неверните опрощаваха: съгласно образеца на Исуса Христа…
Со такава благост направиха великото дело: покръстиха милиони души…
…От височината на небесата со благостно око на Вас гледат Св. Св. Кирил и Методий; Ви гледат и Ви благославят. Особено с помощта на Правителственото застъпничество, Солунската българска гимназия има да създаде още доста Кириловци и Методиевци, които ке бъдат светила на учебните заведения ни, ке бъдат благолепие на църквите ни, ке бъдат стълпци на вярата, и ке популяризират Македонското име. Амин!...”
Из Автобиографията на Григор Пърличев
„ Григор Пърличев, определени произведения”, изд. Български публицист, 1980 година
Търгнах и през августа 1859 дойдох и се записах второгодишен студент на медицината, само че, разумева се, пишех и стихове. Тога бех почнал поемата си “Ὁ Ἁρματωλός “ Знаех, че требаше да се съобщи поемата на изпитателната комисия най-късно на 13-й февруари, само че не знаех, че подписът на съчинителя треба да се намира в затворен плик, над който да попада един от най-хубавите стихове на съчинението му; и така я подадох (поемата), подписана просто: Γ:Σ:Π. На 25 марта 1860 ръководителя на комисията, господин Рангавис, пред многочислена аудитория, с цел да прави оценка показаните поеми, като почна от най-слабите. Начело на публиката попадаха господин Орфинидис, признан и венчан стихотворец, и Вернардакис, професор на филологията, обата светло-весело и твърдо уверени, че ще получат венецът, или най-малко паричната премия. За мене, както и за безбройни други фенове, стол, разумева се, немаше. Но когато Рангавис сподели: “Най-после имаме една поема, доста по-малка от другите и надписана “Ἁρματωλός “, тогава усетих в себе едно неописано неспокойствие, каквото в никакъв случай не съм усещал; тогава никой не би ме познал: бех вън от себе си – очевидно, че мой беше венецът.
Подробно разказвам тези условия, с цел да знаят юношите, че чрезмерната наслада е по-убийствена от скръбта. Нека знаят и това, че не пиша от лична своя горделивост, само че за нагорнище на националната. Дотолкова ние, българе[те], сме били ругани и презрени от всите народности, чтото време е към този момент да се опомним. Като чете човек националните ни песни, дето всека красавица се назовава гъркиня, несъзнателно ще заключим, че клетото самопрезрение е знак на българщината. Време е да се покажем хора сред хората. Българското усърдие редко се намира в другите народи; то ни е облагородило; то е било, е, и ще бъде наше избавление. Ако е истина, че безделието е майка на всите зла, то така също истинно е, че трудът е татко на всите добрини. Какво предимство могат да имат пред нас другите народности? Като слушал съм всеобщите над българщината ругания, целий живот съм прекарал с мисълта, че не коствам ничто. Тази съща мисъл ме отстранявала от най-високите кръгове на обществото, без които никой не трябва популярен жител, нито списател. Верно е, че горделивий в никакъв случай не прокопсува, само че правилно е такожде, че и който презира себе си, е самоубийца. Първия грех, несъмнено, е по-опасен; само че ние, българе[те], треба да се пазим повече от втория: треба да уповаваме на силите си, на трудовете си.
После Рангавис указа на некои недостатки на “Ἁρματωλός “ – друго волнение, обратно на първото. После загърмеха в устата му звучни похвали, каквито в никакъв случай не беха били чувани през предишните 10 години на поетический героизъм – трете, най-силно и убийствено волнение.
Дълго, дори и непристойно би било да пиша все, что се споделило за “Ἁρματωλός “ в тържеството и след това във вестници: цел том не стига. Любопитний може да прочете тогава издаваемото периодическо списание Πανδώρα или Νέα Πανδώρα (не добре помня), че в нея Рангавис вмести целото ревю на изпитателната комисия. Най-после Рангавис сподели:
– Изпит[ателната] комисия явява, че тази година тази последня поема я смята за първа и дава венеца на “Ἁρματωλός “.
Он не сподели и “паричната премия “. Зачто? Венецът стоеше на превъзходно украшена маса пред Рангавис, само че он не ме повика да ми го даде пред публиката, както ставаше другите години. Зачто? Главната причина е, че не му миришеха на гърцкий звучащите в поемата имена: Στάϊκος, Ῥάδος, Νέδα, Γάλεσνικ, Ῥέκα. [Стайко, Раде, Неда, Галечник, Река.]
Не явих никому насладата си и се отдръпнах преди да се разпърсне събранието…
После отидох у Рангавис и му явих, че съм съчинителят на “Ἁρματωλός “. Он ме одобри доста ласкаво и с церемониален глас повика госпожата си и ме предложи.
– Ви посвятихте половината на премията на каквото и да е благочестиво дело.
– Да! Тъй писах и не се отрицам.
– Тая благотворителност доста Ви предлага, а другата половина?
Тоя чудноват въпрос ме учуди.
– За другата половина – прибави он – Ви не писахте ничто.
– Другата половина треба за мен: не съм богат.
Видно беше, че отговорът не му се ареса и он замълча…
– Чухте ли какви похвали аз Ви сплетох?
– Да! Вам нито можно е да говорите срещу съвестта си …
Тутакси он разбра суровостта на отговора.
– От каква сте възраст?
– 30 годишен.
– От каква сте националност?
– Българин.
– Не е можно българин да има черни коси и черни очи.
На това не отговорих, само че приковах очите си в неговите. Он наведе своите.
– Не ли Ви сами от амвона казахте, че от произношението на една единствено дума можете да познаете всекого дали е елин или не, а аз нито думата елин не мога да произнеса, какта Ви я произнасяте.
Рангавис онеме. Разговорът стана неизносен и се отдръпнах. След три дни ме повикаха универ[ситетските] управляващи. Първий въпрос беше:
– От каква сте националност?
– Българин.
Замълчах.
Мoжете ли изусти неколко стиха на “Ἁρματωλός “?
– Всичките, в случай че щете – и почнах да изустявам.
– Стига! – ми споделиха.
– Но с това не можете се увери, че стихотворението е лично мое: аз и непознати стихотворения изустявам. За да се уверите, дайте ми тематика, каквато щете, и върху нея да сложа неколко стихове.
Останаха смаяни. Те беха изцяло уверени, че стихотворението не може да бъде мое.
– Искаш ли да те пратим в Оксфорд или в Берлин да се учиш на общий счет?
… Узнах, че задачата им беше да ме посвятят на гърцка работа, и споделих:
– Нужда велика е да ида вкъщи си.
Встана ректора и ми подаде лаврата, от която висеха свилени кардели с краските на елинското знаме, и ми преброя 500 драхми.
– Другите 500 – сподели он,– според с Вашето писмо, ги подарихме на един прекомерно безпаричен студент на Богословието.
– Добре сте създали, дето не сте разрешили да позная този Богослов; ще се срещаме тука всекий ден с него и ще се срамим различен от друга.
Наградата беше в сребро, когато требаше да бъде в злато. Като изпълних всичките си джебове (кърпа немах) с пари: “Те ме смятат за преносвач “ – споделих си в себе. После ректорът ми подаде и ръкописът и сподели:
– Печатайте го скоро, че публиката с неспокойствие чека…
https://tropcho.wordpress.com
Корицата на „ Сердарят”
Още от 1861 почнахме с Якима Сапунджиев народний героизъм, само че го почнахме глухо. Времето още не беше сгодно; гърцизма в Охрид от епохи се беше вкоренил и до момента все расъл и расъл; българин българина наричаше „ шоп”, българската писменост единствено на трима беше известна и се наричаше „ сърбска”; учени мъже уверяваха, че българите немат писмен язик; обвинителите на Миладиновци, тогава бяха наградени с ордени, беха в най-високата степен на славата си и на въздействието си….
През квас 1868, в случай че добре помня, поканих първенците вкъщи.
-Сакате ли да въведем българский язик в църкви и учебни заведения?
-Сакаме.
-Ке ми позволите впрочем да ида в Цариград да се поуча на славянский.
-Позволено ти е.
В Цариград се учих на славянский у г-на Ивана Найденов (добър му час) даром…
В началото на ноемврия 1868 се върнах от Цариград и неотложно вкарах българский язик в църкви и учебни заведения
Из „
Братия българе! Знаете ли, що страдат братията ви македонците? Дали знаете какъв огън гори на главите им, огън распален от всякакви пропаганди? Истина, във вестниците български ся издава по некой глас из Македония, само че те, чини ми ся, прекомерно са слаби, тъй като съвсем сми удушени от вси страни, та надали ся слушат гласовете ни до вас.
Еднож за всегда, братия, послушайте гласа ни. Македония ся намира в заплаха от пропагандите. Кърстосват я самите катигите (професори) и консули и шефове от Гърция, крастосват я сръбски учителие и учителки, кърстосват Македония и протестанти. Всите тия дават обещание и подаряват учители, учителки, пари и книги, дори и училища…
Вий, братие българе, които сте добиле вера и просвещение из Македония, слушате ли по какъв начин пропагандите оказват помощ на македонците? А какъв брой повече би било подходящо да оказва помощ брат брату си!...
Слово на Григор Пърличев, произнесено пред учители и възпитаници в Априловската гимназия (Габрово, 1879 г.)
Обнародвано от Кирил Пърличев в
Събесѣдницы!!
Дойдохмы при Васъ, не с цел да познаете лицата ни, само че с цел да Ви споминамы постоянно за страданіята на изгубенитѣ Ви братія; дойдохмы да Ви споминамы неописанытѣ имъ тегла и мѫченичества; дойдохмы да Ви споминамы постоянно да управляте мыслитѣ си къмъ страдалцытѣ свои единородцы; дойдохмы да Ви спомнямы окаянството имъ и да Ви трогнемъ сьрдцата.
Колкото за ученическытѣ длъжности, ще Ви гы споминатъ подобро отъ насъ Нихно Мѫдрословесіе другытѣ професори, на които имамы честьта да смы сътрудницы.
Питахъ мнозина, въ кое мѣсто на Българія се намира образователно заведеніе съ многобройны ученицы, с цел да имъ проповѣдвамъ мѫкы и тѫгы Македонскы и Тракійскы, и всичкы ми казахѫ, че такова учебно заведение се намира въ Габрово. Това что и самъ знаехъ, и стоустата мълва всеки път и всекѫдѣ гласила и гласи. И такъ, съ радость дойдохъ да бѫда помощникъ на знамениты-тѣ професоры на тѫзи славнѫ гимназіиѫ, и дружно съ нихь да Ви проповѣдвамъ.
Помните, впрочем, че Майка Бългърія е въ окаянно състояніе; помните, че Майка Българія е раскѫсана на петь елементи. Когато всичкы народносты се съединяватъ, Българія биде разъединена. Никога исторія не забѣлѣжила толикѫ неправдѫ. Майка Българія къто прѣтьрпѣ звѣрскыи яремъ въ разстояніе на петь вѣкове, днесь тя плаче [за]изгубенытѣ си чяда Македонія и Тракія. Тя плаче за плодороднѫтѫ Добруджа; тя плаче за Пиротъ, люлкѫ на искусствата. Не забравяйте в никакъв случай, че Австрия подари Пиротъ на Сьрбы-тѣ, преднамерено с цел да посѣе сред Славяны-тѣ распри, раздоры, борбы, така чтото Австрія да гледа и да се радва. Не забравяйте в никакъв случай, че Майка Българія е расплакана, че има разрѣшены, растрепаны косы-тѣ си отъ тѫгы и жялосты. Не забравяйте в никакъв случай, че имате свещеннѫ дължность, къто се развыете умомъ и тѣломъ, да притечете на помощь Майцѣ си, да отрыете нейны-тѣ сълзы, да утѣшите скърбьта ѝ, да замѣните чьрны-тѣ ѝ дрехы съ бѣлы и веселы, да турите на главж-тѫ й вѣнецъ. Тя си има вѣнецъ, само че да ѝ турите и другый вѣнецъ отъ цвѣтя, които растѫтъ въ Македонія; да турите на рѫкѫ-тѫ й оня драгоцѣнный пьрстенъ, что се намира въ Тракія, чуденъ по красотѫ-тѫ си, свѣтълъ како сълнце, пьрстенъ който завижда всичкый свѣтъ.
Охъ! безбройны учены Българе жьртвовали сѫ животъ и имотъ за Майка България. Слѣдувайте примѣръ-тъ имъ. Да бы далъ Богъ чтото въ малко врѣме, да вы видіѫ развыти умомъ и тѣломъ да бѫдете предводители на народа, въоружены съ нравственно и вещественно оружіе, самы распалены... самы безстрашны, и другы да насьрдчявате; зачтото страхъ-тъ е най-силный врагъ на чловѣческо-то богатство. Страхъ-тъ прави чловѣка низъкъ, когато безстрашіе-то го възвишава.
Страхъ-тъ прави чловѣка смьртенъ... Богъ не ны стори да умремъ какъ скотове, само че слѣдъ смьрть-тѫ да станемъ безсмьртны. Вышній Богъ да углади пѫть-тъ къмъ Тракия и Македония, да Ви сподоби да распьрснете врагове-тѣ си какъ прахъ, да стѫпвате на зміи и скорпіи, да освободите братя-та си, да се вьрнете съ побѣдны вѣнцы на главы-тѣ си, да утѣшите расплаканѫ Майка Българія, да прославите благочестивій Нашь Князь и да станете безсмьртны на земѝ и на небеси. Аминъ.
* Черно на бяло
Гробът на Пърличев в Охрид - преименуваният на „ македонски “ кръст и истинската българска епитафия на плочата под него. Снимки Велиана Христова
Затова през днешния ден ще напомня, с неизбежните съкращения, някои негови текстове, които недвусмислено разкриват на какво е отдал живота си той. Според мен Григор Пърличев е обвързван освен на живот, само че и на гибел с българските букви. И тъй като още веднъж настъпи време разделно. Каква е тая наша орис, че едни и същи европейски, а към този момент и презокеански страни, още веднъж точат калъчките си над нас!
Почти всеки ред на Григор Пърличев е настоящ и през днешния ден. Защото проблемите на един народ не са от ден до пладне, а от време на време се точат със епохи. И за жал, вместо да прибавят най-малко нещичко позитивно, управниците ни - и днешните - не престават да натрупат проблем върху проблем, оскърбление върху оскърбление, позор върху позор.
Както написа един популярен български стихотворец по различен мотив, не е ли време и „ ние да си кажем думата”.
Да напомним още, че Григор Пърличев прави едно знамение, с което разнася българската поетична популярност по целия четящ свят. И така надменните гърци прекланят глава през гения му - на 25 март 1860 година в Атинския университет ръководителят на комисията на поетичния конкурс Рангавис афишира, че премията и лавровият венец са присъдени на чужд за читателската аудитория стихотворец за поемата му „ Сердарят”. Но не го извикват, с цел да му ги връчат. Главната причина е, че в текста комисията се е натъкнала на български имена. Какво тъкмо се е случило можете да прочетете по-долу.
Македонска Енциклопедија
Encyclopaedia Macedonica (Македонска Академија на Науките и Уметностите, Лексикографски Центар, Скопjе 2009, основен и одговорен редактор, учен Блаже Ристовски):
„ Прличев, Григор Ставрев (Охрид, 18. 1. 1830, 6.11 1893 година Найголемото име на македонската литература во Х1Х век). Овой супериорен литерат съгласно язичната припадност е в действителност тродомен създател: гръчки, бугарски и македонски…Тоа е публицист кому Македонija му е и льубов и судба и болежка и очаj и неопходност и тага и лулка и гроб…”
Из словото на Григор Пърличев за Св. Св. Кирила и Методия, държано в Солунската гимназия [ б. д. б. м. б. година ]
Списание „ Наука”, брой 4, 2014 година
In nova lingua gloriatur nomen domini nostri, т.е. дано се славит името божие на нов език. Досега името божие се славеше единствено в гръцки и латински, а в този момент се славит в трети език – славянския език, език, гласовит, богат и заветен.
И по този начин папа Адриян 11, по промислу божию, освети славянския превод и славянския език.
Да свием, да свием втори венец на кротостта им:
Св. Св. Кирил и Методий сами не грешеха, а на неверните опрощаваха: съгласно образеца на Исуса Христа…
Со такава благост направиха великото дело: покръстиха милиони души…
…От височината на небесата со благостно око на Вас гледат Св. Св. Кирил и Методий; Ви гледат и Ви благославят. Особено с помощта на Правителственото застъпничество, Солунската българска гимназия има да създаде още доста Кириловци и Методиевци, които ке бъдат светила на учебните заведения ни, ке бъдат благолепие на църквите ни, ке бъдат стълпци на вярата, и ке популяризират Македонското име. Амин!...”
Из Автобиографията на Григор Пърличев
„ Григор Пърличев, определени произведения”, изд. Български публицист, 1980 година
Търгнах и през августа 1859 дойдох и се записах второгодишен студент на медицината, само че, разумева се, пишех и стихове. Тога бех почнал поемата си “Ὁ Ἁρματωλός “ Знаех, че требаше да се съобщи поемата на изпитателната комисия най-късно на 13-й февруари, само че не знаех, че подписът на съчинителя треба да се намира в затворен плик, над който да попада един от най-хубавите стихове на съчинението му; и така я подадох (поемата), подписана просто: Γ:Σ:Π. На 25 марта 1860 ръководителя на комисията, господин Рангавис, пред многочислена аудитория, с цел да прави оценка показаните поеми, като почна от най-слабите. Начело на публиката попадаха господин Орфинидис, признан и венчан стихотворец, и Вернардакис, професор на филологията, обата светло-весело и твърдо уверени, че ще получат венецът, или най-малко паричната премия. За мене, както и за безбройни други фенове, стол, разумева се, немаше. Но когато Рангавис сподели: “Най-после имаме една поема, доста по-малка от другите и надписана “Ἁρματωλός “, тогава усетих в себе едно неописано неспокойствие, каквото в никакъв случай не съм усещал; тогава никой не би ме познал: бех вън от себе си – очевидно, че мой беше венецът.
Подробно разказвам тези условия, с цел да знаят юношите, че чрезмерната наслада е по-убийствена от скръбта. Нека знаят и това, че не пиша от лична своя горделивост, само че за нагорнище на националната. Дотолкова ние, българе[те], сме били ругани и презрени от всите народности, чтото време е към този момент да се опомним. Като чете човек националните ни песни, дето всека красавица се назовава гъркиня, несъзнателно ще заключим, че клетото самопрезрение е знак на българщината. Време е да се покажем хора сред хората. Българското усърдие редко се намира в другите народи; то ни е облагородило; то е било, е, и ще бъде наше избавление. Ако е истина, че безделието е майка на всите зла, то така също истинно е, че трудът е татко на всите добрини. Какво предимство могат да имат пред нас другите народности? Като слушал съм всеобщите над българщината ругания, целий живот съм прекарал с мисълта, че не коствам ничто. Тази съща мисъл ме отстранявала от най-високите кръгове на обществото, без които никой не трябва популярен жител, нито списател. Верно е, че горделивий в никакъв случай не прокопсува, само че правилно е такожде, че и който презира себе си, е самоубийца. Първия грех, несъмнено, е по-опасен; само че ние, българе[те], треба да се пазим повече от втория: треба да уповаваме на силите си, на трудовете си.
После Рангавис указа на некои недостатки на “Ἁρματωλός “ – друго волнение, обратно на първото. После загърмеха в устата му звучни похвали, каквито в никакъв случай не беха били чувани през предишните 10 години на поетический героизъм – трете, най-силно и убийствено волнение.
Дълго, дори и непристойно би било да пиша все, что се споделило за “Ἁρματωλός “ в тържеството и след това във вестници: цел том не стига. Любопитний може да прочете тогава издаваемото периодическо списание Πανδώρα или Νέα Πανδώρα (не добре помня), че в нея Рангавис вмести целото ревю на изпитателната комисия. Най-после Рангавис сподели:
– Изпит[ателната] комисия явява, че тази година тази последня поема я смята за първа и дава венеца на “Ἁρματωλός “.
Он не сподели и “паричната премия “. Зачто? Венецът стоеше на превъзходно украшена маса пред Рангавис, само че он не ме повика да ми го даде пред публиката, както ставаше другите години. Зачто? Главната причина е, че не му миришеха на гърцкий звучащите в поемата имена: Στάϊκος, Ῥάδος, Νέδα, Γάλεσνικ, Ῥέκα. [Стайко, Раде, Неда, Галечник, Река.]
Не явих никому насладата си и се отдръпнах преди да се разпърсне събранието…
После отидох у Рангавис и му явих, че съм съчинителят на “Ἁρματωλός “. Он ме одобри доста ласкаво и с церемониален глас повика госпожата си и ме предложи.
– Ви посвятихте половината на премията на каквото и да е благочестиво дело.
– Да! Тъй писах и не се отрицам.
– Тая благотворителност доста Ви предлага, а другата половина?
Тоя чудноват въпрос ме учуди.
– За другата половина – прибави он – Ви не писахте ничто.
– Другата половина треба за мен: не съм богат.
Видно беше, че отговорът не му се ареса и он замълча…
– Чухте ли какви похвали аз Ви сплетох?
– Да! Вам нито можно е да говорите срещу съвестта си …
Тутакси он разбра суровостта на отговора.
– От каква сте възраст?
– 30 годишен.
– От каква сте националност?
– Българин.
– Не е можно българин да има черни коси и черни очи.
На това не отговорих, само че приковах очите си в неговите. Он наведе своите.
– Не ли Ви сами от амвона казахте, че от произношението на една единствено дума можете да познаете всекого дали е елин или не, а аз нито думата елин не мога да произнеса, какта Ви я произнасяте.
Рангавис онеме. Разговорът стана неизносен и се отдръпнах. След три дни ме повикаха универ[ситетските] управляващи. Първий въпрос беше:
– От каква сте националност?
– Българин.
Замълчах.
Мoжете ли изусти неколко стиха на “Ἁρματωλός “?
– Всичките, в случай че щете – и почнах да изустявам.
– Стига! – ми споделиха.
– Но с това не можете се увери, че стихотворението е лично мое: аз и непознати стихотворения изустявам. За да се уверите, дайте ми тематика, каквато щете, и върху нея да сложа неколко стихове.
Останаха смаяни. Те беха изцяло уверени, че стихотворението не може да бъде мое.
– Искаш ли да те пратим в Оксфорд или в Берлин да се учиш на общий счет?
… Узнах, че задачата им беше да ме посвятят на гърцка работа, и споделих:
– Нужда велика е да ида вкъщи си.
Встана ректора и ми подаде лаврата, от която висеха свилени кардели с краските на елинското знаме, и ми преброя 500 драхми.
– Другите 500 – сподели он,– според с Вашето писмо, ги подарихме на един прекомерно безпаричен студент на Богословието.
– Добре сте създали, дето не сте разрешили да позная този Богослов; ще се срещаме тука всекий ден с него и ще се срамим различен от друга.
Наградата беше в сребро, когато требаше да бъде в злато. Като изпълних всичките си джебове (кърпа немах) с пари: “Те ме смятат за преносвач “ – споделих си в себе. После ректорът ми подаде и ръкописът и сподели:
– Печатайте го скоро, че публиката с неспокойствие чека…
https://tropcho.wordpress.com
Корицата на „ Сердарят”
Още от 1861 почнахме с Якима Сапунджиев народний героизъм, само че го почнахме глухо. Времето още не беше сгодно; гърцизма в Охрид от епохи се беше вкоренил и до момента все расъл и расъл; българин българина наричаше „ шоп”, българската писменост единствено на трима беше известна и се наричаше „ сърбска”; учени мъже уверяваха, че българите немат писмен язик; обвинителите на Миладиновци, тогава бяха наградени с ордени, беха в най-високата степен на славата си и на въздействието си….
През квас 1868, в случай че добре помня, поканих първенците вкъщи.
-Сакате ли да въведем българский язик в църкви и учебни заведения?
-Сакаме.
-Ке ми позволите впрочем да ида в Цариград да се поуча на славянский.
-Позволено ти е.
В Цариград се учих на славянский у г-на Ивана Найденов (добър му час) даром…
В началото на ноемврия 1868 се върнах от Цариград и неотложно вкарах българский язик в църкви и учебни заведения
Из „
Братия българе! Знаете ли, що страдат братията ви македонците? Дали знаете какъв огън гори на главите им, огън распален от всякакви пропаганди? Истина, във вестниците български ся издава по некой глас из Македония, само че те, чини ми ся, прекомерно са слаби, тъй като съвсем сми удушени от вси страни, та надали ся слушат гласовете ни до вас.
Еднож за всегда, братия, послушайте гласа ни. Македония ся намира в заплаха от пропагандите. Кърстосват я самите катигите (професори) и консули и шефове от Гърция, крастосват я сръбски учителие и учителки, кърстосват Македония и протестанти. Всите тия дават обещание и подаряват учители, учителки, пари и книги, дори и училища…
Вий, братие българе, които сте добиле вера и просвещение из Македония, слушате ли по какъв начин пропагандите оказват помощ на македонците? А какъв брой повече би било подходящо да оказва помощ брат брату си!...
Слово на Григор Пърличев, произнесено пред учители и възпитаници в Априловската гимназия (Габрово, 1879 г.)
Обнародвано от Кирил Пърличев в
Събесѣдницы!!
Дойдохмы при Васъ, не с цел да познаете лицата ни, само че с цел да Ви споминамы постоянно за страданіята на изгубенитѣ Ви братія; дойдохмы да Ви споминамы неописанытѣ имъ тегла и мѫченичества; дойдохмы да Ви споминамы постоянно да управляте мыслитѣ си къмъ страдалцытѣ свои единородцы; дойдохмы да Ви спомнямы окаянството имъ и да Ви трогнемъ сьрдцата.
Колкото за ученическытѣ длъжности, ще Ви гы споминатъ подобро отъ насъ Нихно Мѫдрословесіе другытѣ професори, на които имамы честьта да смы сътрудницы.
Питахъ мнозина, въ кое мѣсто на Българія се намира образователно заведеніе съ многобройны ученицы, с цел да имъ проповѣдвамъ мѫкы и тѫгы Македонскы и Тракійскы, и всичкы ми казахѫ, че такова учебно заведение се намира въ Габрово. Това что и самъ знаехъ, и стоустата мълва всеки път и всекѫдѣ гласила и гласи. И такъ, съ радость дойдохъ да бѫда помощникъ на знамениты-тѣ професоры на тѫзи славнѫ гимназіиѫ, и дружно съ нихь да Ви проповѣдвамъ.
Помните, впрочем, че Майка Бългърія е въ окаянно състояніе; помните, че Майка Българія е раскѫсана на петь елементи. Когато всичкы народносты се съединяватъ, Българія биде разъединена. Никога исторія не забѣлѣжила толикѫ неправдѫ. Майка Българія къто прѣтьрпѣ звѣрскыи яремъ въ разстояніе на петь вѣкове, днесь тя плаче [за]изгубенытѣ си чяда Македонія и Тракія. Тя плаче за плодороднѫтѫ Добруджа; тя плаче за Пиротъ, люлкѫ на искусствата. Не забравяйте в никакъв случай, че Австрия подари Пиротъ на Сьрбы-тѣ, преднамерено с цел да посѣе сред Славяны-тѣ распри, раздоры, борбы, така чтото Австрія да гледа и да се радва. Не забравяйте в никакъв случай, че Майка Българія е расплакана, че има разрѣшены, растрепаны косы-тѣ си отъ тѫгы и жялосты. Не забравяйте в никакъв случай, че имате свещеннѫ дължность, къто се развыете умомъ и тѣломъ, да притечете на помощь Майцѣ си, да отрыете нейны-тѣ сълзы, да утѣшите скърбьта ѝ, да замѣните чьрны-тѣ ѝ дрехы съ бѣлы и веселы, да турите на главж-тѫ й вѣнецъ. Тя си има вѣнецъ, само че да ѝ турите и другый вѣнецъ отъ цвѣтя, които растѫтъ въ Македонія; да турите на рѫкѫ-тѫ й оня драгоцѣнный пьрстенъ, что се намира въ Тракія, чуденъ по красотѫ-тѫ си, свѣтълъ како сълнце, пьрстенъ който завижда всичкый свѣтъ.
Охъ! безбройны учены Българе жьртвовали сѫ животъ и имотъ за Майка България. Слѣдувайте примѣръ-тъ имъ. Да бы далъ Богъ чтото въ малко врѣме, да вы видіѫ развыти умомъ и тѣломъ да бѫдете предводители на народа, въоружены съ нравственно и вещественно оружіе, самы распалены... самы безстрашны, и другы да насьрдчявате; зачтото страхъ-тъ е най-силный врагъ на чловѣческо-то богатство. Страхъ-тъ прави чловѣка низъкъ, когато безстрашіе-то го възвишава.
Страхъ-тъ прави чловѣка смьртенъ... Богъ не ны стори да умремъ какъ скотове, само че слѣдъ смьрть-тѫ да станемъ безсмьртны. Вышній Богъ да углади пѫть-тъ къмъ Тракия и Македония, да Ви сподоби да распьрснете врагове-тѣ си какъ прахъ, да стѫпвате на зміи и скорпіи, да освободите братя-та си, да се вьрнете съ побѣдны вѣнцы на главы-тѣ си, да утѣшите расплаканѫ Майка Българія, да прославите благочестивій Нашь Князь и да станете безсмьртны на земѝ и на небеси. Аминъ.
* Черно на бяло
Гробът на Пърличев в Охрид - преименуваният на „ македонски “ кръст и истинската българска епитафия на плочата под него. Снимки Велиана Христова
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ