Хранително-вкусовата промишленост е поставена пред сериозно изпитание заради войната и

„ Хранително-вкусовата индустрия е сложена пред съществено тестване поради войната и за най-бедните страни по света продоволствената рецесия наподобява сигурна “.
Това предвижда пред БНР специалистът по интернационална търговия на зърнени култури и някогашен президент на Асоциацията за търговия със зърно и фуражи Суитън Стил.

Украйна и Русия създават малко под 30 % от зърнените култури в света, само че войната неизбежно ще се отрази на реколтата и на количествата, които двете страни изнасят. Русия е и измежду водещите международни производители на торове, само че западните наказания съществено лимитират износа им.

По думите му и ма сериозен домино резултат сред всички промишлености .

„ Цените започнаха да се повишават още предходната есен, когато видяхме доста скъпи стойности на природния газ. Ако се прехвърлим към хранително-вкусовия бранш, цената на някои типове зърнени култури се повиши фрапантно, откогато стартира войната. Ефектът от филантропичната злополука, която следим в Украйна, ще се усети в доста огромен мащаб, тъй като украинската пшеница се употребява в доста страни, които страдат от неустановеност на питателните доставки. Световната стратегия по издръжка употребява доста пшеница от Украйна “.

Стил акцентира, че предходната година 70% от пшеницата, употребена от организацията на Организация на обединените нации, е била точно от Украйна .

„ Половината от всички зърнени култури, употребявани от програмата, са или от Украйна, или от Русия. Руските доставки на зърнени култури и слънчоглед не престават. При Украйна износът също не е спрял изцяло. Кораби с култури към момента напущат пристанищата на Рени и Измаил, които се намират надалеч на запад в страната. Правят се сухопътни доставки с камиони и влакове до Полша и Румъния, само че логистиката е извънредно комплицирана “.

Какъв резултат ще усетим в Европа?
Някои вносители в Европейския съюз, каквито са Гърция, Италия и други страни - вносителки на висококачествена пшеница за смилане ще бъдат наранени, само че по традиция Европа внася повече зърнени култури от Украйна. Например, когато приказваме за фуражни култури, Европа внася извънредно доста царевица от Украйна. Доставките са най-много за Испания и Ирландия, само че също по този начин се насочват към Амстердам, Ротердам и се разпределят и към фермерите в Белгия, Нидерландия и ненапълно в Германия. 

Как стои въпросът във връзка с съветските торове? Доколкото знам, те се употребяват необятно от европейските фермери, само че с изключение на повишаването им най-вероятно ще има спиране на доставките поради възбраната на достъп на съветски кораби до европейските пристанища?

Да, не знам дали торовете ще бъдат обект на наказания, само че сигурно проблемите с доставките ще накарат вносителите на съветски торове да потърсят други възможности. Това обаче ще оскъпи торовете. Освен това може да има фермери, които няма да се снабдят с нужните им торове, когато е належащо да ги приложат. Някои контракти най-вероятно няма да бъдат изпълнени поради форсмажор, други - непосредствено прекъснати.

Да чакаме ли банкрути на европейски фермери?

Не мисля, че ще се стигне до банкрути, само че без подозрение те ще пострадат много от високите вносни цени. Донякъде те бяха обезщетени от скъпите зърнени и слънчогледови семена, само че това бе досега, в който вносните цени се повишиха доста по-драстично, в сравнение с тези на семената. От една страна цените са доста високи - не на исторически високо равнище, само че въпреки всичко са доста скъпи. В съпоставяне с вносните цени обаче покачването не е толкоз високо, което значи, че рентабилността за европейските фермери няма да е доста добра.

Нека погледнем и отвън Европа. Още първоначално казахте, че Световната стратегия по издръжка употребява съществено украински и съветски култури. Какво следва за страните, които до момента ги получаваха?

За страдание, обстановката е доста трагична и множеството страни, които имат потребност от филантропична помощ и доставки на хранителни артикули, ще бъдат извънредно наранени от войната в Украйна. Говорим за страни в Африка, където има спорове. Пример за такава страна е Еритрея. Йемен, който е в югозападната част на Арабския полуостров, също ще бъде ударен съществено. Докато Организация на обединените нации не успее да набере спомагателен бюджет от донорите си, с цел да овладее обстановката, тя ще остане доста проблематична.

Можем да станем очевидци на революции. Мисля, че всички сме наясно, че доста постоянно те стартират поради апетит. Дори Великата френска гражданска война в основата си е породена поради банкрути и икономическа рецесия. Арабската пролет бе породена поради липса на хранителни артикули. Тогава имаше доста неприятна годишна продукция в избрани райони. В последна сметка се стигна до демонстрации, цивилен войни и промяна на режимите в някои страни. Не би трябвало бъдем 100 % сигурни, че това ще се случи, само че е изцяло реален сюжет. Ако интернационалната общественост не се намеси с помощ към тези, които в действителност се нуждаят от нея, можем още веднъж да станем очевидци в лавинообразни демонстрации в страните, които имат продоволствени проблеми.

Има ли опция огромните размери от зърнени култури, които не могат да бъдат доставени поради войната в Украйна, да бъдат обезщетени с доставки от други страни по света?
Донякъде отговорът е „ да “, тъй като можем да погледнем към други обичайни експортьори, които да запълнят най-малко отчасти дефицита. Индия е считана за сребърния патрон в тази обстановка. Някои приказват за 25 милиона тона остатък на култури в Индия, което е прекомерно оптимистично, да не кажа пресилено. Освен това хората подценяват един различен фактор, обвързван с индийската пшеница, който даже е отвън комплицираната логистика. Този фактор се назовава „ качество “. Държава като Египет не внася индийска пшеница по санитарно-хигиенни аргументи. Мисля, че и Турция мъчно би се съгласила на импорт на индийска пшеница.

За благополучие Австралия имаше доста добра годишна продукция и се чака идната също да бъде добра, само че тя ще бъде пожъната в края на тази година и началото на идната - приказваме за декември или януари. Аржентина и Канада могат да запълнят ненапълно недостига. Разбира се, Съединените щати, считани за житницата на света, могат да се включат, само че там цените са доста високи. Въпреки това те могат да компенсират ненапълно. Проблемът е, че реколтата там може би няма да бъде толкоз добра, тъй като има проблем с равнищата на мокрота. Някои от основните райони с посеви страдат от суша и в случай че няма доста огромни превалявания в идващите 30 до 60 дни, най-вероятно няма да има добра годишна продукция в Съединените щати. 

Колко време би лишило на Украйна да се върне на пазара напълно, когато войната завърши?

Това е доста сложен въпрос. Не просто никой не знае по кое време ще приключи войната, само че и какъв брой време ще отнеме на страната да стъпи на краката си. Тя би трябвало да възвърне инфраструктурата си, с цел да се оправи и с логистичните проблеми. Струва ми се, че някои хора прекомерно оптимистично имат вяра, че това ще отнеме единствено няколко месеца. Доколкото виждам има големи вреди по основна инфраструктура, както и по самата земя. Също по този начин не трябва да забравяме, че с цел да има годишна продукция, е нужна и работна ръка за обработката й, за доставките и всички други свързани действия. Какъв ще е резултатът на войната върху всичко това следва да забележим. За страдание, коства ми се, че казусът е с дълготраен небосвод.

Мисля, че тази година ще се оправим с казуса макар сериозните компликации, тъй като на други места по света има добра годишна продукция. Следващата година обаче може да се сблъскаме с по-големи компликации, тъй като точно напролет има доста работа на полето, а тя няма да бъде свършена. Не е ясно през лятото какво ще стане, само че сигурно Украйна ще страда от липса на пестициди и торове. Ще преминем през тази година, само че познатите количества зърнени култури няма да бъдат налични на пазара доста дълго време.
Интервюто със Суитън Стил можете да чуете в звуковия файл.