Хранене и психично здраве. Неведнъж съм казвала, че храната не

...
Хранене и психично здраве. Неведнъж съм казвала, че храната не
Коментари Харесай

Хранене и психично здраве

Хранене и психологично здраве . Неведнъж съм казвала, че храната не е просто източник на сила, тя е лекарство. Ако съумеем добре да я балансираме и да се оправяме със напрежението в всекидневието, бихме могли да реализираме положително здраве.

Все по-голям брой изследвания разкриват, че диетата и храненето са от решаващо значение освен за физиологията и телесния състав, само че също по този начин оказват доста въздействие върху настроението и психическото благоденствие.

Има няколко субстанции, които са свързани с позитивната роля за запазването на естествената мозъчна функционалност и психическото благоденствие.

Това са:

  • Ейкозапентаенова киселина (това е омега-3 мастна киселина)
  • Докозахексаенова киселина (също омега-3)
  • алфа-токоферол (Витамин Е)
  • Магнезий
  • фолиева киселина

Здравословният диетичен модел може да повлияе на психологичното здраве и благоденствие посредством противовъзпалителни, антиоксидантни, неврогенетични, микробиомни и имуномодифициращи механизми, както и посредством епигенетични модификации. Диетичният профил визира освен състава, структурата и функционалността на мозъка, само че и ендогенните хормони, невропептиди, невротрансмитери и оста микробиота-черво-мозък,

В допълнение към здравословната и уравновесена диета, прибавянето на микроелементи (например витамини и минерали) и макронутриенти (например мастни киселини) може да обезпечи няколко потребни резултата, заради множеството им биологични функции.

ОМЕГА-3

  •  EPA и DHA (омега-3) имат противовъзпалителни свойства.
  •  DHA е мощно съсредоточена в централната нервна система (ЦНС), където играе основна роля за оптималното развиване и по-късно когнитивното действие.

ВИТАМИН Е

Алфа-токоферолът е една от осемте изоформи на витамин Е. Има защитно антиоксидантно и противовъзпалително деяние, което дейно предотвратява липидната пероксидация. Той се натрупва изключително тук-там, където производството на свободни радикали е по-високо, като митохондриалните мембрани.

  • Алфа-токоферолът е от значително значение за неврологичното развиване и е едно от най-ефективните хранителни субстанции, за които е известно, че модулират имунната функционалност.

Дефицитът на витамин Е може да възникне при хронична малабсорбция на мазнини или недостиг на липопротеини, или да произтича от ниски хранителни количества, по-често при деца, в сравнение с при възрастни.

Дефицитът на алфа-токоферол нарушава както вродената, по този начин и адаптивната имунна функционалност. Може да докара до неврологични аномалии или разстройства.

ФОЛИЕВА КИСЕЛИНА

Фолиевата киселина е синтетичната форма на водоразтворимия витамин В9, прочут също като фолиева киселина. И фолатът, и фолиевата киселина би трябвало да се метаболизират в по-биодостъпната форма L-метилфолат, с цел да извършват своите няколко функции.

  •   L-метилфолатъ т е в положение да премине кръвно-мозъчната преграда ​​и да контролира производството на невротрансмитерите допамин, норепинефрин и серотонин, като по този метод способства за умствената функционалност и работоспособността.
  • Няколко B-витамина, в това число B9, също са кофактори в метаболизма на хомоцистеина и са в положение да понижат възпалението, породено от високите равнища на тази аминокиселина.

Дефицитът на фолиева киселина се предизвиква основно от несъответстващ хранителен банкет и може да докара до неврологични признаци при възрастни и до недостатъци на невралната тръба при плода.

МАГНЕЗИЙ

Магнезият е вторият най-разпространен вътреклетъчен катион в човешкото тяло, работи като калциев антагонист и има необятен набор от биологични функции, в това число:

  • клетъчен енергиен метаболизъм
  • нервна проводимост
  • непоклатимост на мембраната и синаптично предаване
  • Магнезият има също противовъзпалителни свойства

Спазвайте няколко простички правила, които да Ви подсигуряват задоволителни равнища на горепосочените детайли:

  • Консумирайте риба най-малко 2 пъти седмично, за предпочитане по-мазна (сьомга или скумрия например)
  • Приемайте задоволително зеленолистни зеленчуци
  • 2-3 пъти седмично приемайте варива – фасул, леща, нахут, грах
  • Добавете в менюто си сурови белени тиквени семки
  •  Заменете вафлатас шепа бадеми, които ще ви доставят Витамин Е

 

Aвтор: Виктория Апостолова

Вижте рубриката –

Източник: mediata.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР