Храната е оръжие за война. Подобно на ядрените оръжия, използването

Храната е оръжие за война. Подобно на нуклеарните оръжия, потреблението на храната като оръжие може да докара до всеобща гибел на цивилни жители и немислими ужаси, предизвиквайки основателно морално отвращение от вероятността за потреблението ѝ. Но за разлика от нуклеарните оръжия, оръжието на храната се употребява рутинно във войната. А в нашия глобализиран свят тези принадлежности са станали по-опасни от всеки път, се споделя в разбор на „ Форин афеърс “.

Конфликтите от дълго време са главен мотор на глада в международен мащаб. Тази трайна причинност се демонстрира трагично през днешния ден тук-там като Ивицата Газа, Хаити и Судан, където милиони цивилни жители са на ръба на глада. Връзката сред споровете и глада се дължи частично на въоръжаването на самата храна - способ за водене на война, който употребява насилствения капацитет на спирането (или опасността от прекъсване) на сериозните доставки на храна посредством плячкосване и заличаване на ферми, манипулиране на доставките на храна за практикуване на вътрешен политически надзор и потребление на обсади и блокади, ориентирани към недояждане на цивилните жители, попаднали в тях. Сред по-новите образци за потребление на храната като оръжие е гражданската война в Сирия, по време на която режимът на Башар Асад организира по този начин наречената „ акция за апетит до послушание “, забранявайки внасянето на храна в жилищни региони, за които се смяташе, че приютяват размирен сили. И от двете страни на гражданската война в Йемен бойците се насочиха към заличаване на селскостопанска продукция, нарушиха действието на локалните хранителни пазари и попречиха или отклоняваха филантропична помощ.

Но откакто нахлу в Украйна през 2022 година, Русия издигна този инструмент на ново равнище. Кремъл се насочва освен към селскостопанския потенциал на Украйна, само че и заплашва по-широките международни хранителни доставки. Във взаимозависимата световна стопанска система потреблението на храните като оръжие в един район може да засегне продоволствената сигурност на всички. Москва се възползва от тази причинност, като съзнателно нарушава доставките на храни, с цел да реализира военните цели на Кремъл. В хода на войната Москва наложи ограничавания върху износа, блокира Черно море и бомбардира зърнохранилища - с което смаза селскостопанския експорт на Украйна, завоюва въздействие върху неутралните страни вносителки и сложи на тестване решимостта на Запада.

В началото на нашествието международните цени на питателните артикули доближиха рекордно високи стойности. Инфлацията и неустойчивостта на цените на питателните артикули не престават да тормозят страните с ниски приходи и през днешния ден. Шокът, който войната аргументи на селскостопанското произвеждане и търговия, е основен фактор за световната продоволствена рецесия, която от 2020 година насам съвсем утрои острия апетит в международен мащаб, оставяйки цели 333 милиона души в риск от апетит.

Този потрес за международната хранителна система е опция да се обединят напъните на света за възбрана на едно от най-срамните и трайни оръжия на човечеството. За тази цел Вашингтон би трябвало да води акция за подписване на интернационален контракт за възбрана на хранителното оръжие. Договарянето и утвърждението на контракти е известно предизвикателство, само че точно това предизвикателство придава на договорите голяма политическа и морална тежест. Процесът на подписване на контракт би заел цялото общество - от елементарните жители до международните водачи - да се замисли за заплахата от въоръжаването с храни и, в случай че успее, да поеме правно обвързващ ангажимент да се откаже от тази процедура.

„ Храната е оръжие “

През 1974 година министърът на земеделието на Съединени американски щати Ърл Бътц прави самоуверено и към този момент печално известно изявление пред списание „ Тайм “: „ Храната е оръжие. Сега тя е един от главните принадлежности в нашия инструментариум за договаряния “. В подтекста на Студената война Буц разглеждаше американското селскостопанско обилие като инструмент за насила, който Вашингтон може да употребява в Третия свят: хранителни помощи и търговия в подмяна на политически отстъпки. В същата публикация на „ Тайм “ се отбелязва: „ Това може да е брутална политика,... само че Вашингтон може да не се усеща длъжен да оказва помощ на страните, които поредно и изрично се опълчват на нея “. Бътц се опира на интуицията, остаряла колкото земеделската гражданска война, че храната дава надзор на тези, които я имат, и прави уязвими тези, които не я имат. Използването на тази накърнимост, да речем, посредством блокада и недояждане на цивилното население на съперника, е оръжие.

Храната в действителност е оръжие и Бътц надали е първият държавен чиновник, който го декларира толкоз ясно. По време на Руската революция от 1917 до 1922 година болшевишките водачи са захласнати от придобиването и разпределението на зърно. Гладът в цяла Източна Европа - поначало непреднамерена последица от гражданската война и публичния срив - предлага на болшевиките подобен лост за влияние върху вътрешната съпротива, че те даже обмислят да отхвърлят хранителната помощ от Американската администрация за подкрепяне, като категорично декларират на американците, че „ храната е оръжие “. По време на Втората международна война относителната мощ на американското произвеждане на храни е от решаващо значение за военните старания на съдружниците дотолкоз, че Службата за военна информация на Съединени американски щати разпространява нормирането на храните с изумителен девиз: „ Храната е оръжие. Не я разхищавайте! “

Преди Втората международна война последствията от въоръжаването с храни са с локален обсег, защото продоволствената сигурност значително е функционалност на вътрешните или районните доставки на храни. Но защото районните хранителни системи се вплитат във взаимозависима световна система, Бътц вижда нещо още по-голямо: Американското владичество в международната търговия с храни като инструмент за икономическа и политическа война. Той не съумява да планува, че световната причинност прави неприложимо насочването към обособени страни.

Съединените щати за първи път тестват предлагането на Бътц през 1980 година, като постановат зърнено ембарго на Съветския съюз. Планът се провали: Москва бързо откри различни снабдители, а администрацията на Картър понесе яростен вътрешнополитически удар. Но американският опит с това, което някои тогава назоваха „ хранително оръжие “, даде тъмен урок: рестриктивните мерки в търговията с храни могат да имат рискови и непредвидими последствия. Стана ясно, че една демократична народна власт, която управлява интернационалния ред, няма изгода от такова неопределено оръжие, което може да навреди както на съдружниците и вътрешните гласоподаватели, по този начин и на набелязаната цел.

Но съветският президент Владимир Путин не е толкоз стеснен. Той има вяра, че един по-хаотичен свят усъвършенства относителната му власт, пази режима му и реализира военните му цели. Действията на Кремъл демонстрираха, че една страна може да надуе цената на питателните артикули, нанасяйки съществени вреди на гладните хора по света.

Неуспех в ръководството

Западът разполага с малко принадлежности за въздържане на бандитските страни да употребяват оръжието храна в международен мащаб. Международното филантропично право, огромна част от което е основано при започване на ХХ век, не би могло да планува днешната взаимосвързана хранителна система. Съществуващите търговски съглашения в региона на селското стопанство не попречват потреблението на рестриктивните мерки за експорт като инструмент за насила. Морското право позволява блокади, стига филантропичната помощ да не бъде ограничавана. Дори възбраната на Женевските конвенции за недояждане на цивилни жители като способ на водене на война включва изключения и неясноти, като да вземем за пример когато гладуването е непреднамерено или инцидентно за реализиране на военни цели.

Разбира се, в разгара на спора е мъчно да се откри желанието. То също по този начин е значително без значение за цивилните жители, които страдат от следствията. Тактика, която инцидентно или ненадейно довежда до апетит цивилното население на съперника и по този метод му обезпечава някакво военно преимущество, постоянно е неразличима от най-безсрамното съзнателно потребление на храната като оръжие. Сложността на хранителната система и на самите военни дейности прави разграничаването на желанията все по-трудно. Ако Киев унищожи съветския експорт на пшеница и торове, с цел да навреди на съветската стопанска система, мнозина сигурно ще настояват, че сходно държание е задоволително, даже в случай че в процеса са потърпевши доста цивилни жители отвън зоната на спора. Съществуващите интернационалните съглашения имат за цел да пазят цивилните лица на огневата линия, а не да защищават от систематични закани цивилните лица по света. В една взаимозависима продоволствена система нарушаването на сериозните доставки на храни е потреблението им като оръжие, без значение от желанията.

Ако потреблението на храните като оръжие се прави оценка по резултата, а не по хипотетичните претекстове на причинителите, страните, които се съгласяват да забранят тази процедура, ще бъдат доста по-ограничени в метода, по който водят война. Ако желанието е неразгадаемо, както е при актуалното потребление на храните като оръжие, то е правдоподобно да бъде отречено. За да се ограничи в забележителна степен потреблението на храни като оръжие, мощните правила против тази процедура би трябвало да бъдат съчетани с нови правила и експлицитни отговорности.

Аргументите за контракта

Дългогодишното морално несъгласие на интернационалната общественост против гладуването като способ за водене на война се нуждае от нов механизъм за използване и отчетност: контракт за възбрана на потреблението на храна като оръжие. В идеалния случай договорът би включвал четири конвенции или съглашения. Първата от тях би определила и забранила потреблението на храна като оръжие в спорове. Втората би обхванала потреблението на рестриктивните мерки за експорт като инструмент за икономическа насила. Третото съглашение ще ускори уговорката на интернационалната общественост за попречване на хранителни рецесии. Четвъртият документ ще ангажира страните членки да финансират научни проучвания и развойна активност, които ще оказват помощ на страните да разнообразят веригите си за доставка на храни, като понижат уязвимостта си към оръжията с храни.

За по-добра отбрана на цивилното население в спорове, договорът ще би трябвало да обясни, че няма законна военна цел за набези против храни или средства за тяхното произвеждане. Договорът би трябвало да прецизира, че земята и оборудванията, които се употребяват най-вече за селскостопанско произвеждане или предпазване, би трябвало да се третират като демилитаризирани зони. Договорът ще изисква от воюващите страни да носят експлицитна отговорност за снабдяването с храна на цивилното население на следената от тях територия, като се изисква от тях да дават задоволителни натурални или финансови вноски в Световната продоволствена стратегия, организацията на Организация на обединените нации, натоварена с даването на продоволствена помощ в международен мащаб, като цена за воденето на война. Военната интервенция в търговията, икономическите наказания и комерсиалната политика са все форми на световно продоволствено въоръжаване и договорът би трябвало да преглежда всеки от тези принадлежности.

Черноморската самодейност за зърно - съглашение сред Украйна, Русия и Турция за краткотрайно повдигане на съветската обсада на Украйна и обновяване на износа на зърно през интернационалните води на Черно море - дава назидателен модел за попречване на военна интервенция в търговията с храни. През юли 2022 година самодейността сътвори взаимен координационен център сред страните и Организация на обединените нации, който да ръководи безвредното прекосяване на пратките с храни в и от Черно море; центърът директно контролираше пратките, с цел да се увери, че с самодейността не се злоупотребява за военни интервенции. Един контракт за възбрана на потреблението на храни като оръжие би могъл да институционализира такава рамка. В случай на война от страните ще се изисква да основат взаимни координационни центрове с присъединяване на Организация на обединените нации - места, които ще следят потока от хранителни доставки към зоните на спор и ще подсигуряват, че доставките на храни не се отклоняват, не се осребряват от бойците или не се употребяват за контрабанда на военни доставки.

Икономическите наказания също могат да действат като форма на въоръжаване с храни, съзнателно или не. Западните страни, които постановиха наказания против Русия, поставиха старания да защитят доставките на храни, само че все пак пазарите на храни бяха наранени заради явлението, наречено „ свръхсъответствие “, или наклонността частните компании да играят прекомерно безвредно при несигурни правила за наказания. Един контракт за възбрана на потреблението на храни като оръжие автоматизирано би изключил питателните артикули и сериозните селскостопански първични материали от глобите, само че също по този начин би дал универсални насоки за използване, с цел да се реши казусът с несъразмерното съблюдаване.

И най-после, рестриктивните мерки върху износа на сериозни значими храни и торове съставляват сериозен и непрекъснат риск за международната продоволствена сигурност. Ограниченията върху износа са заразни, защото провокират паническо пазаруване и струпване на храни на вътрешния пазар в развой, наподобяващ всеобщо източване на банкови сметки. Вследствие на това огромна и враждебна селскостопанска мощ може, както направи Кремъл, да задуши доставките си за експорт, като провокира инфлация и неустойчивост на цените, преди да излезе още веднъж на международните пазари, с цел да продава храни и първични материали на изнудвачески цени или да окаже политически напън върху страните вносителки на храни, които обезверено се нуждаят от налични доставки. Поради тази причина договорът за продоволственото въоръжаване следва да забрани на страните, които създават обилни количества храни и торове, да постановат ограничавания върху износа на тези артикули.

Страните по контракта следва също по този начин да смекчат нарасналата накърнимост на разрастващите се страни към продоволственото въоръжаване. Дълбоките продоволствени рецесии, като тези, породени от пандемията Ковид-19 и климатичните бедствия, вършат някои страни изключително уязвими за храните оръжия. По тази причина страните по контракта ще би трябвало да се ангажират с предотвратяването и реагирането на хранителни рецесии. Един от методите за това би бил да се задължат страните да поемат спомагателни финансови задължения към многостранни институции като Световната продоволствена стратегия, както и към нов фонд за научни проучвания, ориентиран към подсилване на продоволственото доставяне на разрастващите се страни.

Един световен контракт за възбрана на потреблението на храни като оръжие може да наподобява доста упорит, както множеството контракти, преди да бъдат осъществени. Но всяка страна има интерес от възбраната на оръжието храна. За Съединени американски щати потреблението на храните като оръжие по света съставлява риск за сигурността, както и икономическа опасност, с капацитет да навреди на американските фермери и консуматори. Китай, който е главен вносител на храни, също има интерес от ограничение на потреблението на храни като оръжие и може да се окаже скъп сътрудник в насърчаването на един контракт. Развиващите се страни са потърпевши най-вече от превръщането на храните в оръжие и имат основателна причина да поддържат контракт, който би лимитирал огромните сили. Ако основни сили, като Русия, откажат да вземат участие, подписалите страни биха могли да се спогодят да постановат групови наказания на неподписалите страни, които нарушават правилата на контракта, като по този метод универсализират аспектите на контракта даже при липса на всеобща ратификация.

Глобалната хранителна причинност усили рисковете от хранително оръжие оттатък непосредствените театри на войната. Тези нови опасности пораждат нови отговорности. Безпрепятственото потребление на храни като оръжие може да докара до по-гладен и изпълнен с принуждение свят. Докато споменът за войната е свеж, международните водачи би трябвало да отстранен хранителното оръжие от масата. /БГНЕС