Хотел Крийон“ в Париж. Една красива жена на средна възраст

Хотел „ Крийон “ в Париж. Една красива жена на междинна възраст отваря калъф с тайнствено наличие, изважда от него снежнобели памучни ръкавици и стартира да ревизира с тях всяка забележима повърхнина в стаята за прашинки. Това е Ирене (Маргерита Буй), италианка, която има професия-мечта – ревизира най-луксозните хотели в света за качество на обслужването, живее в тях и даже й заплащат за това.Благодарение на Ирене в течение на кино лентата съумяваме да забележим от вътрешната страна половин дузина от най-известните хотели по целия свят, от Маракеш и Шанхай до Париж и Берлин. Очаквано, сходен живот си има и противоположната страна. Ирене няма никакъв персонален живот, апартаментът й е безупречно чист, съвсем празен, растенията са с окапали листа. Тя пътува сама, храни се сама, върви сама на кино, индиферентна, а когато е в въодушевление, вечеря в компанията на сестра си и фамилията й или с най-хубавия си другар, с който е имала връзка преди 15 години. Ирене е красива, безупречно облечена, може да приказва с мразовит звук с мениджърите на най-скъпите хотели в света, само че е съвсем неспособна да се оправи с елементарни неща като това да утеши плачещата си петгодишна племенница или да одобри, че остарелият й другар ще става татко.

Светът към нея незабелязано се трансформира. Колежките й се омъжват и напущат, приятелят й чака с неспокойствие да види детето си, сестра й се бори да върне тръпката и страстта в брака си, с цялостното схващане, че няма друга опция, а една вечер инцидентен мъж при едно от пътуванията й отхвърля да прави секс с нея. Дали Ирене остарява или просто е прекомерно сама? Поредицата от събития ще й оказват помощ да осъзнае, че самотата е нещо друго от това да си самичък и че нейният път е явен – нито по-добър, нито по-лош от този на другите.

Много приветлив филм, хубав и спокоен, с няколко награди в родната си Италия. Интересно е да се прочетат мненията на американските критици за него – че нямало развръзка нито хепиенд, че не се случвало нищо с основната героиня. Да, това е филм настрана от холивудските догми. Понякога в действителността веригата от събития и разбори води до това, че нищо не се трансформира. Животът ни е това, което имаме тук и в този момент. И то може да е изцяло задоволително.