Доц. Антоний Гълъбов в ПИК и Ретро: Радев поведе хорото, Нинова хвърли кърпата
Хороводът на властта стартира. Тежкото хоро се “люшна “ още в изборната нощ на втория тур на президентските избори.
Радев съобщи, че новият парламент няма право на неточности и отсрочване. Но вместо да го свика при първа опция, той избра да изчака другите 18 хорà да се развихрят през седмицата. Защото “люшкането “ при тях се чака да бъде по-силно, а с цел да не се объркат партиите и депутатите им, той избра още един път да дефинира ритъма и да им повтори дневния ред, който съгласно него е „ смяната, която чака българското общество “.
Радев “поведе хорото “ и заръча “отчетливо политическо болшинство “, както направи и във връзка с 45-ото и 46-ото Народно заседание, с ясното схващане, че точно политическо това болшинство не може да бъде. Мнозинството в 47-ото Народно заседание би могло да бъде обединено единствено от достъпа до властта и страха от нова тежка електорална загуба, в случай че не успее да издържи най-малко до локалните избори през 2023 година То може да бъде съставно и опортюнистично, само че не и политическо, тъй като партиите и обединенията в него споделят прекомерно разнообразни показа за политиката.
След това в дневния ред на Радев е “незабавна промяна в правосъдната система “. В какво тъкмо би се изразявала тя, наподобява явно – закриване на профилираните съд и прокуратура, промяна на състава на Висш съдебен съвет и на основния прокурор. Но до каква степен това е точно промяна, и то на правосъдната власт, никой не се наема да изясни.
По-нататък дневният ред наподобява по този начин: “да не се допусне обществена и икономическа рецесия през зимните месеци, да се обезпечат нуждаещите се “, макар че точно назначените от него държавни управления избраха да подценен рисковете и да трансферират отговорността за ръководството на тези рецесия към идващото постоянно държавно управление.
Борбата с пандемията оставала предпочитана задача, макар че това явно не беше по този начин нито за първия, нито за втория длъжностен кабинет. Радев добави към тези заръки и това, че “…новото държавно управление не би трябвало да отстъпва от националните позиции, изключително когато залогът е за българската еднаквост и история и правата на нашите сънародници зад граница “.
Ако оставим настрани кухата фраза за “отлаганите с години решения “, които съгласно него би трябвало да вземе новото болшинство, обрисуваната стратегия е за няколко месеца. Нито дума за дръжавния бюджет за 2022 година, който в действителност ще покаже дали хорото на властта ще бъде “вито “, или ще бъде от типа “трите пъти “ и ще докара до нови парламентарни избори напролет.
Нито дума за Европейския съюз или за НАТО и за това какво би трябвало да бъде качеството на нашата евроатлантическа интеграция. Нищо за външната политика или позицията ни по отношение на миграцията и световните проблеми. Още по-малко – някаква концепция за това какви би трябвало да бъдат стратегическите цели на българското развиване. И без това нито една от тези тематики не откри своето място в предизборните акции.
От “Продължаваме смяната “ обявиха, че ще водят “диалогични диалози “ в класическия темп 3/4 за хорото на консултациите – по трима специалисти от четирите политически обединения, поканени за експертните договаряния. Ако се съди по броя на групите, договаря се за кабинет, а не за стратегия на ръководство. Още по-малко – за незабавна стратегия за ръководство на множествената рецесия, в която се намираме.
Изглежда, че ще има 18 министрества, с цел да бъде спазена новата квотна формула. Като имаме поради опита на Тройната коалиция, можем единствено да си представим по какъв брой заместник-министри и други заместници ще би трябвало да бъдат уговорени и назначени.
В дизайна на този план за кабинет няма смяна. Липсва нов метод при структурирането на изпълнителната власт, в случай че изключим “електронното ръководство “, което, наподобява, се мисли от Политическа партия като секторна, а не като хоризонтална политика, каквато в действителност е. Изненадата е единствено в това, че в една от работните групи ще се разисква тематика “труд и обществени грижи “. За последно такова министерство съществуваше в държавното управление на Жан Виденов, след което вместо “грижи “ би трябвало да става въпрос за обществена политика, а това е нещо доста по-различно.
За да не объркат ритъма, на всяка от експертните полемики ще участва по един от двамата съпредседатели на обединението Политическа партия. Но откъм другия завършек на хорото, наподобява, че Корнелия Нинова също си е приготвила забрадка и е подготвена да я развее. Дали ще успее да поведе хорото в друга посока, следва да разберем, само че алените линии на нейната забрадка не са успоредни нито на тези на Политическа партия, нито на кривата на Радев. За Има Такъв Народ този темп също не е изключително комфортен, тъй като са си привикнали на своя 7/8. Оттам към този момент обявиха като собствен законодателен приоритет смяна в закона за референдумите. Това може да бъде сериозен инструмент за налагане на дневен ред.
Засега наподобява, че единствено от Демократична България ще потропват в заложения темп, без да се пробват да го трансформират, тъй като другояче могат да се окажат без потребни стъпки.
Проблемите в тези съвещания са най-малко два. Първият е в това, че на тях не се разискват настоящото положение на страната и неотложните дейности, които би трябвало да бъдат подхванати. Това би означавало проверка на служебните държавни управления на Радев, а това би могло напряко “да се спре музиката “ и да “разтури седянката “.
Вторият е, че партиите избраха да изпратят свои партийни деятели, въпреки и специалисти. Всичко това доста припомня опита на Има Такъв Народ от 46-ото Народно заседание, когато сходен „ експертен формат “ беше редуциран до нормално „ чуване “ на това, което другите партии биха желали да реализират. Всички знаем по какъв начин приключи това. Сценаристите в този момент са други, само че този филм сме го гледали.
Играчите ще се опитат да се държат доста крепко един за различен, от време на време “гуша за гуша “, тъй като всяка неправилна стъпка може да ги остави отвън ръководещото болшинство. Те схващат, че би трябвало да следват прецизно както ритъма, по този начин и дневния ред, заложен от Радев. Целта е да се удържат един различен до пролетта и началото на лятото, тъй като по-късно ще има задоволително пари за харчене, с които тяхната духова музика може да заглуши оркестъра на опозицията.
Някой би споделил, че и зад така наречен “протести “ надничаше същото предпочитание да бъдат ръководени средствата от Европейския съюз, само че това към този момент е минало, към което, наподобява, че никой няма предпочитание да се връща.
Изборният маратон завърши. Който взел участие – взел участие, само че олимпийският принцип не беше спазен. Сега вратите пред българските жители ще се затворят и зад тях ще бъдат взети значимите решения за ръководството на общите ни каузи. Въпреки че върху затворените порти все по този начин ще ни прожектират “задълбочени партийно-експертни полемики ".
Радев съобщи, че новият парламент няма право на неточности и отсрочване. Но вместо да го свика при първа опция, той избра да изчака другите 18 хорà да се развихрят през седмицата. Защото “люшкането “ при тях се чака да бъде по-силно, а с цел да не се объркат партиите и депутатите им, той избра още един път да дефинира ритъма и да им повтори дневния ред, който съгласно него е „ смяната, която чака българското общество “.
Радев “поведе хорото “ и заръча “отчетливо политическо болшинство “, както направи и във връзка с 45-ото и 46-ото Народно заседание, с ясното схващане, че точно политическо това болшинство не може да бъде. Мнозинството в 47-ото Народно заседание би могло да бъде обединено единствено от достъпа до властта и страха от нова тежка електорална загуба, в случай че не успее да издържи най-малко до локалните избори през 2023 година То може да бъде съставно и опортюнистично, само че не и политическо, тъй като партиите и обединенията в него споделят прекомерно разнообразни показа за политиката.
След това в дневния ред на Радев е “незабавна промяна в правосъдната система “. В какво тъкмо би се изразявала тя, наподобява явно – закриване на профилираните съд и прокуратура, промяна на състава на Висш съдебен съвет и на основния прокурор. Но до каква степен това е точно промяна, и то на правосъдната власт, никой не се наема да изясни.
По-нататък дневният ред наподобява по този начин: “да не се допусне обществена и икономическа рецесия през зимните месеци, да се обезпечат нуждаещите се “, макар че точно назначените от него държавни управления избраха да подценен рисковете и да трансферират отговорността за ръководството на тези рецесия към идващото постоянно държавно управление.
Борбата с пандемията оставала предпочитана задача, макар че това явно не беше по този начин нито за първия, нито за втория длъжностен кабинет. Радев добави към тези заръки и това, че “…новото държавно управление не би трябвало да отстъпва от националните позиции, изключително когато залогът е за българската еднаквост и история и правата на нашите сънародници зад граница “.
Ако оставим настрани кухата фраза за “отлаганите с години решения “, които съгласно него би трябвало да вземе новото болшинство, обрисуваната стратегия е за няколко месеца. Нито дума за дръжавния бюджет за 2022 година, който в действителност ще покаже дали хорото на властта ще бъде “вито “, или ще бъде от типа “трите пъти “ и ще докара до нови парламентарни избори напролет.
Нито дума за Европейския съюз или за НАТО и за това какво би трябвало да бъде качеството на нашата евроатлантическа интеграция. Нищо за външната политика или позицията ни по отношение на миграцията и световните проблеми. Още по-малко – някаква концепция за това какви би трябвало да бъдат стратегическите цели на българското развиване. И без това нито една от тези тематики не откри своето място в предизборните акции.
От “Продължаваме смяната “ обявиха, че ще водят “диалогични диалози “ в класическия темп 3/4 за хорото на консултациите – по трима специалисти от четирите политически обединения, поканени за експертните договаряния. Ако се съди по броя на групите, договаря се за кабинет, а не за стратегия на ръководство. Още по-малко – за незабавна стратегия за ръководство на множествената рецесия, в която се намираме.
Изглежда, че ще има 18 министрества, с цел да бъде спазена новата квотна формула. Като имаме поради опита на Тройната коалиция, можем единствено да си представим по какъв брой заместник-министри и други заместници ще би трябвало да бъдат уговорени и назначени.
В дизайна на този план за кабинет няма смяна. Липсва нов метод при структурирането на изпълнителната власт, в случай че изключим “електронното ръководство “, което, наподобява, се мисли от Политическа партия като секторна, а не като хоризонтална политика, каквато в действителност е. Изненадата е единствено в това, че в една от работните групи ще се разисква тематика “труд и обществени грижи “. За последно такова министерство съществуваше в държавното управление на Жан Виденов, след което вместо “грижи “ би трябвало да става въпрос за обществена политика, а това е нещо доста по-различно.
За да не объркат ритъма, на всяка от експертните полемики ще участва по един от двамата съпредседатели на обединението Политическа партия. Но откъм другия завършек на хорото, наподобява, че Корнелия Нинова също си е приготвила забрадка и е подготвена да я развее. Дали ще успее да поведе хорото в друга посока, следва да разберем, само че алените линии на нейната забрадка не са успоредни нито на тези на Политическа партия, нито на кривата на Радев. За Има Такъв Народ този темп също не е изключително комфортен, тъй като са си привикнали на своя 7/8. Оттам към този момент обявиха като собствен законодателен приоритет смяна в закона за референдумите. Това може да бъде сериозен инструмент за налагане на дневен ред.
Засега наподобява, че единствено от Демократична България ще потропват в заложения темп, без да се пробват да го трансформират, тъй като другояче могат да се окажат без потребни стъпки.
Проблемите в тези съвещания са най-малко два. Първият е в това, че на тях не се разискват настоящото положение на страната и неотложните дейности, които би трябвало да бъдат подхванати. Това би означавало проверка на служебните държавни управления на Радев, а това би могло напряко “да се спре музиката “ и да “разтури седянката “.
Вторият е, че партиите избраха да изпратят свои партийни деятели, въпреки и специалисти. Всичко това доста припомня опита на Има Такъв Народ от 46-ото Народно заседание, когато сходен „ експертен формат “ беше редуциран до нормално „ чуване “ на това, което другите партии биха желали да реализират. Всички знаем по какъв начин приключи това. Сценаристите в този момент са други, само че този филм сме го гледали.
Играчите ще се опитат да се държат доста крепко един за различен, от време на време “гуша за гуша “, тъй като всяка неправилна стъпка може да ги остави отвън ръководещото болшинство. Те схващат, че би трябвало да следват прецизно както ритъма, по този начин и дневния ред, заложен от Радев. Целта е да се удържат един различен до пролетта и началото на лятото, тъй като по-късно ще има задоволително пари за харчене, с които тяхната духова музика може да заглуши оркестъра на опозицията.
Някой би споделил, че и зад така наречен “протести “ надничаше същото предпочитание да бъдат ръководени средствата от Европейския съюз, само че това към този момент е минало, към което, наподобява, че никой няма предпочитание да се връща.
Изборният маратон завърши. Който взел участие – взел участие, само че олимпийският принцип не беше спазен. Сега вратите пред българските жители ще се затворят и зад тях ще бъдат взети значимите решения за ръководството на общите ни каузи. Въпреки че върху затворените порти все по този начин ще ни прожектират “задълбочени партийно-експертни полемики ".
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ