Зелена анаконда
Хората от много време изпитват благоговение към огромните змии и този съвсем религиозен смут ражда разнообразни митове за чудовища, бродещи из мъчно налични места, където хората също са плячка.
Разумното отношение към огромните влечуги също се интересува от това кои са рекордьорите измежду змиите и какви са размерите на най-едрите екземпляри измежду тях. Първенството се държи от типа зелена анаконда, а най-големият образец измежду тях е от сходен тип, наименуван северна зелена анаконда. Макар че някои учени дефинират северната зелена анаконда като изцяло друг тип от по-добре познатата зелена анаконда, остава изводът, че най-голямата змия в света е зелената анаконда.
Това именито животно обитава Амазонка и други елементи на Южна Америка и има в действителност впечатляващи характерности.
Произход на зелената анаконда
Зелената анаконда, с латинско наименование Eunectes murinus, известна още като гигантска анаконда, изумрудена анаконда, елементарна анаконда, елементарна водна боа или южна зелена анаконда, е тип боа, която се среща в Южна Америка и карибския остров Тринидад. Това е най-голямата, най-тежката и втората по дължина змия в света след мрежестия питон. Понастоящем не са разпознати подвидове. Подобно на всички удави, тя е неотрова змия.
Названието анаконда постоянно се отнася за този тип, макар че терминът може да се ползва и за други членове на рода Eunectes. Вкаменелости на тази змия датират от късния плейстоцен.
Местообитание на зелената анаконда
Зелените анаконди се срещат в тропическите низини на Южна Америка. Този тип е изключително постоянно срещан в басейна на река Ориноко в източна Колумбия, басейна на река Амазонка в Бразилия и сезонно наводнените пасища във Венецуела. Други страни, в които могат да бъдат открити, са Еквадор, Парагвай, Боливия, Боливарска република Аржентина, Гвиана, Гвиана, Перу, Суринам и Тринидад. Малки популации от зелени анаконди също са въведени във Флорида.
Зелените анаконди са полуводни змии, които населяват плитки, постепенно движещи се сладководни местообитания, както и тропически савани, пасища и дъждовни гори.
Как наподобява зелената анаконда
Снимка: DenisDoukhan/pixabay.com Зелените анаконди са един от четирите тясно свързани типа анаконди, като другите типове са Eunectes notaeus (жълта анаконда), Eunectes deschauenseei (анаконда с тъмни петна) и Eunectes beniensis (боливийска анаконда). Тези змии боа могат да бъдат разграничени от другите свиващи се змии по неналичието на присъща кост в покрива на черепа. Удавите имат външен рогов нокът, излишък от заден крак, който е по-очевиден при мъжките, в сравнение с при женските. Като всички змии, анакондите имат колеблив език, който им оказва помощ да намират плячка и сътрудници и да се ориентират в околната среда.
Зеленото оцветяване на анакондата е особено мрачно маслиненозелено на гърба, последователно преминаващо в жълто на корема. Те имат кръгли петна на гърба, които са кафяви, с черни граници и са разпръснати по междинната до задната част на тялото им. Подобно на други типове Eunectes, те имат тесни люспи по корема и дребни, гладки люспи по гърба. Люспестите пластини в предната част на тялото им са доста по-големи от тези в задния край.
Тяхната кожа е мека, отпусната и може да издържи дълготрайно време на попиване на вода. Анакондите имат гръбни ноздри и дребни очи, които са ситуирани на върха на главата. Те също имат изпъкнала черна линия след окото, до ъгъла на челюстта.
Зелените анаконди са най-големите змии в света. Има данни за анаконди от 10 до 12 метра, с тегло до 250 кг, макар че действителният оптимален размер на анакондата е доста противоречив. Женските нормално имат доста по-голяма маса и дължина от мъжките, като мъжките доближават приблизително 3 метра дължина, а женските 6 метра.
Полът на анаконда се отразява и от размера на шпорите, ситуирани в региона на клоаката. Мъжките имат по-големи шпори от женските, без значение от размера на женската.
Новородените зелени анаконди са по-големи от множеството змии при раждането. При приблизително 200 грама и 68 сантиметра те са приблизително 1 % от масата на женската, която ги е родила. След това те претърпяват 500-кратно нарастване на масата си от раждането до зрелост. Анакондите стартират да демонстрират признаци на сексуален диморфизъм след първата година от живота си.
Размножаване при зелените анаконди
Проучванията демонстрират, че зелените анаконди се развъждат в голям брой мъжки групи от до 13 мъжки. Чифтосването може да продължи няколко седмици. През това време една женска може да се чифтосва няколко пъти с ухажващите се мъжки. Мъжките обкръжават женската, с цел да създадат топка за размножаване, в която змиите образуват маса от тела. Мъжките се състезават за достъп до женската, като се увиват към нея и търсят нейната помийна яма с опашките си. Визуалните или химическите сигнали не са включени.
Женските са изборни при чифтосване. В условия на висока компактност или когато женските са лесни за следене, мъжките могат да се сблъскат един с различен, което може да докара до борба. Битката сред мъжки обаче е рядка. Ако един мъжки е извънредно огромен, той може да бъде сгрешен с женска от други мъжки и може да бъде ухажван. Големите мъжки нормално се чифтосват с най-плодовитите и едри женски.
Зелените анаконди доближават полова зрялост на към 3-4 години. Чифтосването сред зелените анаконди става през сухия сезон, сред март и май, като мъжките търсят женски, с които да се чифтосват.
След чифтосване женската може да изяде един или повече от сътрудниците си, защото не приема храна към седем месеца. Това държание е потребно, оказва помощ за оцеляване през интервала на бременност. След това мъжките нормално напущат оплодената женска и се връщат в местообитанията си. Женската не мигрира.
Женските инкубират яйцата си в продължение на 7 месеца, до момента в който родят живи дребни. Техните придвижвания и държание при търсене на храна са лимитирани, с цел да се избегне компрометиране на здравето и триумфа на дребните.
Женските анаконди раждат в плитка вода вечер или късно следобяд, в края на влажния сезон. Могат да раждат до 82 дребни, приблизително 20-40 потомства. Средно тези змии се развъждат през година, което разрешава възобновяване от загубата на сила, нужна за възпроизвеждане.
Осигуряването и отбраната на майката се прави през целия интервал на бременност. След раждането потомството е без значение и не получава родителска грижа.
Поведение на зелената анаконда
Продължителността на живота на зелените анаконди в природата е приблизително 10 години. В плен те могат да живеят повече от 30 години.
Зелените анаконди са най-активни рано вечер. Те могат да се движат на огромни дистанции за къси интервали от време, изключително през годишните сухи сезони и когато мъжките търсят женски.
Те избират да мигрират през по-хладните часове след пиковите горещини за деня. Анакондите са в положение да контролират телесната си температура посредством смяна на размера на повърхността, която е изложена на слънце. Женските, обитаващи тревни площи, остават в региони покрай крайбрежията на реките, като постоянно се припичат на слънце на високи места през влажния сезон. Виждани са женски, обитаващи река, да се припичат на върха на гъста растителност. Змиите, които не се развъждат, рядко се виждат да се пекат. След размножителния интервал те се връщат в местата си за хранене.
С какво се хранят зелените анаконди
Зелените анаконди са върхови хищници, хранещи се с всяка плячка, която могат да убият и обхванат. Диетата им включва разнообразни водни и сухоземни гръбначни като риби, влечуги, земноводни, птици и бозайници.
Младите зелени анаконди се хранят с плячка като дребни птици и млади каймани, които нормално са с размер 40-70 грама. С развиването им диетата им става все по-сложна. Наличието на плячка варира повече в пасищата, в сравнение с в речните басейни. Установено е, че зелените анаконди и в двете местообитания се хранят с огромна плячка, нормално варираща от 14 до 50 % от личната им маса.
Няколко образеца за тяхната плячка включват каймани, капибари, пекари, южноамерикански тапири, червени костенурки и други. Някои също се хранят с мърша и други типове, нормално във или към водата. Понякога женските зелени анаконди се хранят с мъжки. Големите анаконди могат да изкарат седмици до месеци без храна, откакто са яли щедро, заради слабия си метаболизъм. Въпреки това, женските демонстрират нараснали равнища на хранене след раждането, с цел да се възстановят.
Врагове на зелената анаконда
Младите и дребните възрастни анаконди имат висока смъртност, защото са обект на грабителство от по-големи хищници. Има сведения за каймани и ягуари, ловуващи млади мъжки змии. В резултат на това дребните анаконди са извънредно нападателни и хапят постоянно. Натискът върху околната среда също може да повлияе на равнищата на грабителство, защото обитаващите савана анаконди са подложени на нараснало грабителство през сухия сезон. Големите зелени анаконди, изключително тези, които са женски, изпитват по-ниски равнища на грабителство спрямо по-малките си събратя. Женските зелени анаконди постоянно ядат мъжки, нормално по време на размножителни скупчвания.
Значение на зелена анаконда за хората
Коренното население на Бразилия и Перу употребява с комерсиална цел анакондите. Фолклорът на тези райони счита, че зелените анаконди имат вълшебен и духовни свойства и частите от тялото им се продават за ритуални цели. Тяхната лой се употребява като лекарство против ревматизъм, инфектиране, зараза, астма и тромбоза в тези области от света.
