Президентската република е поредната шарлатански пробутвана надежда
Хората обичат да им е елементарно. Ако на някой му кажеш, че за лично благоденствие е необходим цялостен живот труд и не е несъмнено ще го постигне ли изобщо, би предпочел да не те слуша. По същия метод би реагирал и ако му обясняваш, че е нужна десетилетна политическа еволюция, с цел да се родят от малко малко читави политически взаимоотношения. Хората желаят нещата да се случват елементарно, бързо, да чуват, че сигурно " има метод " - за смяна, излаз, избавление - тук и в този момент.
В това е коренът на политическите утопии
Съответно постоянно се появяват продавачи на вяра, които им обясняват, че " ей това " бъде ли направено, ще настъпи " еди каква си " по-добра реалност. И тъй като същинска смяна е допустима единствено след преобразувания в хората и обществото (съдържанието), само че това би било мъчно и постепенно, се подчертава върху формата - сменяш прическата и всичко е окей.
Едно такова чудодейство неизменно броди в българската политическа говорилня. Бе реанимирано около парламентарния ступор през последните месеци - президентската република. Слави Трифонов желае референдум. Евродепутатът Иво Христов смята за привършен настоящия модел, упорства за конституционни промени. " Президентска република!, президентска република!... ", пригласят политолози.
" Полу, полу, полупрезидентска ", подвигна ръка и съпартийката на Трифонов Ива Митева. И тъй като партиите в действителност са в рецесия, а и живеем във време, в което даже ниско просветен сортировач на щайги " преценява " шумно държавното устройство пред милиони хора (интернет),
тази чутовна нелепост става част от политическия спор
Което е обидно даже за най-елементарната форма на съвестност.
Следва да се признае, че за президентска република мъчно би узряло болшинство в този и обозримите парламенти. Но пък никой не може да бъде сигурен, че кълновете няма да бъдат грижливо поливани, с цел да поникне след време страшилище. Затова най-сетне би трябвало да се каже на всеослушание, че концепцията за президентска република е дива шмекерия. А в случай че някой не я пробутва користно, го прави от чиста проба интелектуална отпадналост.
Най-напред следва да се подчертае дебело, че огромните проблеми на България са ценностни. Формалните институции, партийният блокаж, слабите закони и скъсаната връзка сред хора и власт са единствено следствия.
Коренът са корупцията, неналичието на регламенти и привички за почтеност,
несъзнаваните цивилен отговорности (че си задължен да отзоваваш неприятни политици!). Проблем е и икономическата назадничавост по отношение на Западна Европа. Може да се прибавят още беди, само че нито една базова не е в конституционното устройство. Нито един елементарен или главен закон не биха попречили на човек, който желае да краде - да го прави. Или да се сдуши с други като него, формирайки олигархичен сговор. Нито една законова форма не може да замести труда като главно средство за стопански разцвет. Нито пък да направи политиците мъдри, повишавайки управленската и общата им просвета. В последна сметка няма по какъв начин да попречи да се пръкнат Бойко Борисов или " Възраждане ". Ако бяхме президентска република, каченият на раменете на националната обич
Борисов просто щеше да стане президент, не министър председател.
И още по-лесно да назначи Иван Гешев. Да си припомняме ли какъв брой голяма бе тази обич!? Какъв е методът за смяна тогава, биха попитали обезверените. Ясно е - просто да не обичаме такива като Бойко Борисов. Да го свалим, в случай че простъпка го възкачим. Но опитът е посочил, че елементарно се лъжем, а след време повтаряме сходни лъжи под друго име.
А в този момент си представете следната обстановка. Излиза, примерно, Слави Трифонов и споделя: " Уважаеми суверене, изходът е освен да спрете да вярвате на такива като Борисов. Но и на такива като мен. Най-добре да отида да си виждам шоубизнеса, не да диря политическо внимание с врели-некипели. Най-добре е всеки да прави това, от което схваща. Да си заплаща налозите, да не разчита на политическа благословия за бизнеса си, на политици изобщо. А да е културен, да чете книги,
да страни от мутри и да не възпитава децата си като тях...
И по този начин всички дружно посредством доста работа, неточности, поучения, да изградим едно по-добро общество. То би било реализирано след много време, след непримиримост - чак за децата или внуците. Но в случай че има път, това е единственият! ". Разбира се, няма по какъв начин да желаеме Трифонов да се саморазвенчае. Нито да чакаме от който и да е политик да изрече такива неща. Политиците не оферират истини, те продават вяра. Но е противоречиво до каква степен болшинството хора изобщо проумяват въпросните истини. И по този начин стигаме до второ обяснение защо се пробутват дивотии. Дали ще е президентска република или монархия, няма значение - все лесни решения, които политиците тарикатски раждат, с цел да съществуват като политици - постоянно се намират хора, които да клъвнат и възпроизведат цикъла.
Като стана дума за монархия, образецът може и да е стар, само че не е неудобен. До 2001 година огромна част от българите откровено имаха вяра, че избавлението е във " връщането на царя ". На тази почва узря " царското знамение " (Симеон Сакскобургготски да ни избави от тъгите за 800 или различен брой дни). После смесената изборна система (помните ли, че по едно време имаше и такава?) бe единствено един от образците, в които изходът се търсеше във формата, не наличието. Идеята за президентска република е в тази поредност. Тя желае да внуши, че като пренастроим някакви държавни механизми, ще се появят некорумпирани и неолигархични управнически болшинства. И че ще раждат непоклатимост, а не непродуктивни кавги. Мен в случай че питате, това е
най-сигурният метод да се бетонира корупцията -
просто ще се сменят лостовете й, и ще бъде изгубено време, до момента в който обществото още веднъж осъзнае, че е излъгано.
Забележително е, че почитателите на президентската република сега са дребни, огромни или още по-големи последователи на Румен Радев. Не се е появил критик на Радев, който да каже: " Не го одобрявам, само че упорствам за президентска република, тъй като кардинално мисля, че тя е по-добър вид ". Така си е у нас - даже за значимите неща не гледаме правилата, а конюнктурата - тоз харесва ли ни, оня дали не... Бълхата ни е значима, не юрганът.
Световният исторически опит е потвърдил, че стремежите да се заобиколят " каращите се партии ", да се неглижира Народното събрание, лансирането на механизми, в които " суверенът непосредствено поверява властта ", се израждат в тоталитаризъм. Съмнявам се това да е задачата в този момент. По-скоро дивотиите са подбудени от суетност, блян за внимание и " иновативност " при несъмнените компликации в Народното събрание. Което не значи, че не са нездравословна нелепост. И че не трябва тя да бъде разобличена. Колкото да са непродуктивни партиите сега, да е противен интервалът... - рано или късно ще отмине. И по-добре да изчакаме умерено, вместо да дирим нови чудодейства.
В това е коренът на политическите утопии
Съответно постоянно се появяват продавачи на вяра, които им обясняват, че " ей това " бъде ли направено, ще настъпи " еди каква си " по-добра реалност. И тъй като същинска смяна е допустима единствено след преобразувания в хората и обществото (съдържанието), само че това би било мъчно и постепенно, се подчертава върху формата - сменяш прическата и всичко е окей.
Едно такова чудодейство неизменно броди в българската политическа говорилня. Бе реанимирано около парламентарния ступор през последните месеци - президентската република. Слави Трифонов желае референдум. Евродепутатът Иво Христов смята за привършен настоящия модел, упорства за конституционни промени. " Президентска република!, президентска република!... ", пригласят политолози.
" Полу, полу, полупрезидентска ", подвигна ръка и съпартийката на Трифонов Ива Митева. И тъй като партиите в действителност са в рецесия, а и живеем във време, в което даже ниско просветен сортировач на щайги " преценява " шумно държавното устройство пред милиони хора (интернет),
тази чутовна нелепост става част от политическия спор
Което е обидно даже за най-елементарната форма на съвестност.
Следва да се признае, че за президентска република мъчно би узряло болшинство в този и обозримите парламенти. Но пък никой не може да бъде сигурен, че кълновете няма да бъдат грижливо поливани, с цел да поникне след време страшилище. Затова най-сетне би трябвало да се каже на всеослушание, че концепцията за президентска република е дива шмекерия. А в случай че някой не я пробутва користно, го прави от чиста проба интелектуална отпадналост.
Най-напред следва да се подчертае дебело, че огромните проблеми на България са ценностни. Формалните институции, партийният блокаж, слабите закони и скъсаната връзка сред хора и власт са единствено следствия.
Коренът са корупцията, неналичието на регламенти и привички за почтеност,
несъзнаваните цивилен отговорности (че си задължен да отзоваваш неприятни политици!). Проблем е и икономическата назадничавост по отношение на Западна Европа. Може да се прибавят още беди, само че нито една базова не е в конституционното устройство. Нито един елементарен или главен закон не биха попречили на човек, който желае да краде - да го прави. Или да се сдуши с други като него, формирайки олигархичен сговор. Нито една законова форма не може да замести труда като главно средство за стопански разцвет. Нито пък да направи политиците мъдри, повишавайки управленската и общата им просвета. В последна сметка няма по какъв начин да попречи да се пръкнат Бойко Борисов или " Възраждане ". Ако бяхме президентска република, каченият на раменете на националната обич
Борисов просто щеше да стане президент, не министър председател.
И още по-лесно да назначи Иван Гешев. Да си припомняме ли какъв брой голяма бе тази обич!? Какъв е методът за смяна тогава, биха попитали обезверените. Ясно е - просто да не обичаме такива като Бойко Борисов. Да го свалим, в случай че простъпка го възкачим. Но опитът е посочил, че елементарно се лъжем, а след време повтаряме сходни лъжи под друго име.
А в този момент си представете следната обстановка. Излиза, примерно, Слави Трифонов и споделя: " Уважаеми суверене, изходът е освен да спрете да вярвате на такива като Борисов. Но и на такива като мен. Най-добре да отида да си виждам шоубизнеса, не да диря политическо внимание с врели-некипели. Най-добре е всеки да прави това, от което схваща. Да си заплаща налозите, да не разчита на политическа благословия за бизнеса си, на политици изобщо. А да е културен, да чете книги,
да страни от мутри и да не възпитава децата си като тях...
И по този начин всички дружно посредством доста работа, неточности, поучения, да изградим едно по-добро общество. То би било реализирано след много време, след непримиримост - чак за децата или внуците. Но в случай че има път, това е единственият! ". Разбира се, няма по какъв начин да желаеме Трифонов да се саморазвенчае. Нито да чакаме от който и да е политик да изрече такива неща. Политиците не оферират истини, те продават вяра. Но е противоречиво до каква степен болшинството хора изобщо проумяват въпросните истини. И по този начин стигаме до второ обяснение защо се пробутват дивотии. Дали ще е президентска република или монархия, няма значение - все лесни решения, които политиците тарикатски раждат, с цел да съществуват като политици - постоянно се намират хора, които да клъвнат и възпроизведат цикъла.
Като стана дума за монархия, образецът може и да е стар, само че не е неудобен. До 2001 година огромна част от българите откровено имаха вяра, че избавлението е във " връщането на царя ". На тази почва узря " царското знамение " (Симеон Сакскобургготски да ни избави от тъгите за 800 или различен брой дни). После смесената изборна система (помните ли, че по едно време имаше и такава?) бe единствено един от образците, в които изходът се търсеше във формата, не наличието. Идеята за президентска република е в тази поредност. Тя желае да внуши, че като пренастроим някакви държавни механизми, ще се появят некорумпирани и неолигархични управнически болшинства. И че ще раждат непоклатимост, а не непродуктивни кавги. Мен в случай че питате, това е
най-сигурният метод да се бетонира корупцията -
просто ще се сменят лостовете й, и ще бъде изгубено време, до момента в който обществото още веднъж осъзнае, че е излъгано.
Забележително е, че почитателите на президентската република сега са дребни, огромни или още по-големи последователи на Румен Радев. Не се е появил критик на Радев, който да каже: " Не го одобрявам, само че упорствам за президентска република, тъй като кардинално мисля, че тя е по-добър вид ". Така си е у нас - даже за значимите неща не гледаме правилата, а конюнктурата - тоз харесва ли ни, оня дали не... Бълхата ни е значима, не юрганът.
Световният исторически опит е потвърдил, че стремежите да се заобиколят " каращите се партии ", да се неглижира Народното събрание, лансирането на механизми, в които " суверенът непосредствено поверява властта ", се израждат в тоталитаризъм. Съмнявам се това да е задачата в този момент. По-скоро дивотиите са подбудени от суетност, блян за внимание и " иновативност " при несъмнените компликации в Народното събрание. Което не значи, че не са нездравословна нелепост. И че не трябва тя да бъде разобличена. Колкото да са непродуктивни партиите сега, да е противен интервалът... - рано или късно ще отмине. И по-добре да изчакаме умерено, вместо да дирим нови чудодейства.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ