Исторически музей – Горна Оряховица: Стефан Стамболов е бил рекламно лице на горнооряховския суджук в София
Документи, които демонстрират, че Стефан Стамболов е бил обожател и рекламно лице на горнооряховския суджук, демонстрираха от Исторически музей – Горна Оряховица. От културната институция напомнят, че тазгодишното издание на празника на вкусния деликатес към този момент стартира, а програмата е извънредно разнообразна, съобщи сътрудник на ФОКУС.
" В писмата си до кмета на столицата Христо Рибарев тогавашният ръководител на Народното събрание, а след това и министър-председател, освен взема решение партийни въпроси, само че поръчва и доставка на горнооряховска пастърма “, описват от музея.
Има доста митове за появяването на суджука, които връщат събитията епохи обратно, само че в реалност най-ранният писмен документ, от който да проличава стопанското значение на продукта, е от 1875 година Това е комерсиалният бележник на Георги Табаков, който по-късно става и кмет на Горна Оряховица. Записките му се пазят в Държавен Архив – Велико Търново.
Със сигурност продуктът е доста по-стар, откакто към този момент се е бил наложил в навечерието на Освобождението. Но от това време има повече споменавания за горнооряховската пастърма, която била не по-малко фамозна.
" Но през днешния ден точно суджукът слави Горна Оряховица по света. Деликатесът в действителност е второстепенен артикул на главен за селището занаят – салханджийство, което е кръвопролитие на добитък, обработка и продажба на месото и всички артикули от животното (преди това говедата са угоени на пасища - совати, а от там е и соватчийство - също остарял занаят за горнооряховчани). Салхана или залхана е най-просто казано касапница и имало няколко през XIX и началото на XX век. Нуждата да се съхранява месото във време, в което нямало хладилници, е довела до появяването на разнообразни техники за консервиране. Една от тях е сушенето (класически образец е пастърмата). Суджукът е разновидност на техниката за сушене, като месото е авансово накълцано и овкусено, а след това напълнено в черво “, показват още от историческия музей.
Те разкриват и рецептата за горнооряховски суджук, която се оказва извънредно семпла.
Класическият тип включва единствено месо от добре узряло говеждо месо (което в началото се кълцало на ръка, след това се появява месомелачката) и напълно малко подправки. Според рецептата на 10 кг месо се прибавя 220 гр. сол, 10 гр. селитра или захар, 25 гр. надробен чер пипер.
Приема се, че усетът, който носи голямата известност на горнооряховския суджук, се дължи освен на качественото месо, само че и на въздуха и характерните въздушни течения. " Затова и откакто нашият деликатес стана първият български артикул със предпазено географско название в Европейски Съюз, етикет с марката " Горнооряховски суджук “ може да поставя единствено компания, която създава на територията на Горна Оряховица “, споделят още от Исторически музей – Горна Оряховица.
" В писмата си до кмета на столицата Христо Рибарев тогавашният ръководител на Народното събрание, а след това и министър-председател, освен взема решение партийни въпроси, само че поръчва и доставка на горнооряховска пастърма “, описват от музея.
Има доста митове за появяването на суджука, които връщат събитията епохи обратно, само че в реалност най-ранният писмен документ, от който да проличава стопанското значение на продукта, е от 1875 година Това е комерсиалният бележник на Георги Табаков, който по-късно става и кмет на Горна Оряховица. Записките му се пазят в Държавен Архив – Велико Търново.
Със сигурност продуктът е доста по-стар, откакто към този момент се е бил наложил в навечерието на Освобождението. Но от това време има повече споменавания за горнооряховската пастърма, която била не по-малко фамозна.
" Но през днешния ден точно суджукът слави Горна Оряховица по света. Деликатесът в действителност е второстепенен артикул на главен за селището занаят – салханджийство, което е кръвопролитие на добитък, обработка и продажба на месото и всички артикули от животното (преди това говедата са угоени на пасища - совати, а от там е и соватчийство - също остарял занаят за горнооряховчани). Салхана или залхана е най-просто казано касапница и имало няколко през XIX и началото на XX век. Нуждата да се съхранява месото във време, в което нямало хладилници, е довела до появяването на разнообразни техники за консервиране. Една от тях е сушенето (класически образец е пастърмата). Суджукът е разновидност на техниката за сушене, като месото е авансово накълцано и овкусено, а след това напълнено в черво “, показват още от историческия музей.
Те разкриват и рецептата за горнооряховски суджук, която се оказва извънредно семпла.
Класическият тип включва единствено месо от добре узряло говеждо месо (което в началото се кълцало на ръка, след това се появява месомелачката) и напълно малко подправки. Според рецептата на 10 кг месо се прибавя 220 гр. сол, 10 гр. селитра или захар, 25 гр. надробен чер пипер.
Приема се, че усетът, който носи голямата известност на горнооряховския суджук, се дължи освен на качественото месо, само че и на въздуха и характерните въздушни течения. " Затова и откакто нашият деликатес стана първият български артикул със предпазено географско название в Европейски Съюз, етикет с марката " Горнооряховски суджук “ може да поставя единствено компания, която създава на територията на Горна Оряховица “, споделят още от Исторически музей – Горна Оряховица.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ