Правителствата плачат за тези, които сами са изгонили
„ Хората през днешния ден имат свободен избор и могат да заминат, в случай че считат, че тук не им е задоволително добре “. Думите са на хърватската президентка и фаворитка на доста българи Колинда Грабар-Китарович, изговорени през 2017-та в изявление за австрийски вестник. По подигравка на ориста две години по-късно завръщането вкъщи на тези, на които не им харесва, се трансформира в поанта в акцията на госпожа Грабар-Китарович за преизбирането й за президент. Дамският вариант на Тръмп изгуби изборите при започване на януари и мигновено стартира да се ослушва дали не би могла да слезе от високия президентски фундамент и да отиде на безшумно посланическо местенце. Явно и на нея не й харесва в Хърватия. За да е иронията още по-голяма, тъкмо в разгара на акцията за втория кръг от президентските избори Хърватия пое за първи път в европейския си живот председателството на Съвета на министрите. И, да, познахте - главен приоритет на хърватското председателство е
намирането на европейско решение на демографската рецесия
в Югоизточна Европа.
Не съм уверена, че е съзнателно търсена тактика, само че тематиката докосна тънка струна в европейските медии и изключително английските, които мигновено я подеха и насочиха дискурса към вредата от свободата на придвижване и приноса й за обезселяването на Югоизточна Европа и (подразбира се) насищането на Западна Европа и изключително Англия с евтина работна ръка от към този момент не толкоз новите членки. На континента пък тематиката резонира в друга посока – по какъв начин би трябвало да се влагат повече европейски пари в демографския проблем в Югоизточна Европа, което е еликсир за ушите на антилибералните режими като този на Орбан, които оцеляват и процъфтяват само с помощта на еврофондовете. Преговорите по идната многогодишна финансова рамка зациклиха доста от дълго време, защото богатите страни към този момент мъчно може да бъдат уверени, че си заслужава да се заплащат още милиарди за кохезия, при положение че първо,
парите отиват, с цел да хранят недемократични режими
и, второ, жителите на тези страни всеобщо бягат, с цел да търсят по-добри вероятности (всякакви прочее, освен икономически) на Запад.
Темата за демографията, повдигната от Хърватия, дотолкоз съумя да пусне корен, че шефката на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен (Германия, ЕНП) дефинира специфичен пост в Комисията си, който да се занимава с тези проблеми. Както евентуално към този момент се досещате или пък знаете, постът беше ангажиран от хърватската еврокомисарка Дубравка Шуица. И по този начин един собственоръчно основан проблем беше сполучливо аутсорснат на европейско равнище. Собственоръчно основан, тъй като точно по време на ръководството на Хърватския либерален съюз (HDZ) в Хърватия стартира всеобщ развой на изселване. Вярно е, че значим фактор за това беше отпадането на трудовите ограничавания, наложени с присъединението на страната към Европейски Съюз през 2013 година. Много по-голям фактор е обаче самата природа на ръководещата партия – корупция, непотизъм, спор на ползи, партийни назначения и въобще партийна стопанска система. Между другото, това е първата партия въобще, наказана за корупция. Хората в провинцията и изключително в и без друго бедния регион Славония не могат да си намерят работа,
в случай че не са близки до локалните ръководещи.
HDZ е и много враждебно настроена към мигрантите, както множеството партии от фамилията на ЕНП в Югоизточна Европа. Проблем е, че то е настроено враждебно и към прилежащи страни, изключително Сърбия, т.е. не може да разчита на районна работна ръка. България, Румъния, Унгария, Полша, Словакия, Чехия, а неотдавна и Словения също страдат от обезлюдяване, като в последните години процесът е изключително забележим. Ако не ви се занимава да четете сухи данни и да гледате графики, задоволително е да пропътувате с кола от България до Германия, Холандия, Белгия, Англия за коледните празници, с цел да разберете мащаба на бедствието. Става дума безусловно за преселение на народите, изразяващо се в километрични опашки по границите (там, където още ги има) и в многочасови тапи по немските автомагистрали, където се сливат маршрутите от другите точки на Югоизточна Европа.
За това обаче не е отговорна свободата на придвижване,
която е един от четирите фундамента на Европейски Съюз. Отговорни са държавни управления наред, по съвпадане все от фамилията на Европейската национална партия, които напълно трансформираха философията на присъединителния развой и се завърнаха към практики от времето на комунизма. Тогава обаче Желязната завеса като резюме на затворените граници и напълно съответно Берлинската стена бяха спънка за тези, „ които считат, че не им е задоволително добре тук “ да отидат на по-хубавото. Затова и апели за решение на казуса, изречени от политици, носещи директна отговорност за демографския проблем в страните си, би следвало да провокират у нас не просто терзание, а напряко боязън.
Хърватия под ръководството на HDZ става все по-консервативна. Църквата от ден на ден се меси в всемирски каузи като образованието да вземем за пример. Независимо че ратифицираха Истанбулската спогодба, ръководещите не са изключително чувствителни към тежкия проблем с домашното принуждение. Президентката говореше с реториката на Виктор Орбан по време на акцията си, като обясняваше, че обичайното семейство (каквото и да значи това) би трябвало да е гръбнакът на хърватското общество. Самият Виктор Орбан пък издигна фертилността до статут на стратегически приоритет. Може би създателите на сериала „ Разказът на прислужницата “ би трябвало да помислят дали идващия сезон на дистопичната сага да не се снима в Унгария. В България реториката също по-скоро кара човек да си подготви куфарите, в сравнение с да се усеща спокоен, че държавното управление мисли за благоденствието му, изключително в случай че е жена.
Да, демографски проблем в Европейски Съюз в действителност има.
Застаряването е бомба с часовников механизъм, само че аргументите са доста и методът към него само през призмата на свободното придвижване или консерватизма рискуват единствено да го задълбочат, вместо да го решат. Просперитетът, повишената роля на човешките права, половото равнене, изгодите от персоналната независимост са все фактори, които играят значима роля в демографския проблем. Добра идея е към казуса да се подходи на европейско равнище, само че е доста рисковано този проблем да се взема решение посредством лишаване на свободи. Решението на рецесия от подобен мащаб изисква съществени старания в доста сфери.
В Югоизточна Европа това най-много изисква
завръщане към фундаментите от присъединението –
господство на закона, битка с корупцията, с проведената престъпност, непотизма, спора на ползи, битка с партийните назначения, осъвременяване на образованието, тъй че да бъде съответно на актуалните потребности. Завръщането към „ обичаи “, тропкане на хорца, свирене на гайди, носене на носии не е нещо, което може да реши множеството проблеми, пред които са изправени страните в югоизточната част на Съюза. Отварянето към законна миграция също би трябвало да е част от инструментариума за решение на казуса. Това обаче изисква смяна на атмосферата, която сега е враждебна към всичко, което може да бъде решение, и е отворена към всичко, което задълбочава казуса.
На равнище Европейски Съюз също може да се създадат още доста неща, едно от най-важните от които е най-сетне да се реализира
съглашение за решение на казуса с миграцията и бежанците .
Друг значим детайл е доближаване на обществените системи и повече интеграция в образованието, тъй че младежите да имат повече благоприятни условия за качествено обучение вкъщи, с цел да не се постанова да го търсят другаде. Повече европейски средства би трябвало да се влагат точно в обучение, обществени стратегии за интеграция на малцинствата, за възстановяване на квалификацията, въобще повишение на благосъстоянието. С други думи ,
повече инвестиция в хора, вместо в планове, които хранят партийната стопанска система.
Трудно е обаче да си представим, че корумпираните държавни управления в Югоизточна Европа ще се съгласят с лека ръка да пуснат кокала, с цел да създадат живота на жителите си по-добър. По-лесно ще им бъде да пробутат ограничения, които на процедура да лимитират свободата на придвижване в Европа. Само че това ще значи краят на Европейски Съюз. Нещо, което би трябвало да избегнем непременно. Няма лесни решения на демографския проблем. Всеки, който твърди, че ги има, лъже. Визия, отговорност, публичен дълг са качествата, които би трябвало да търсим у водачите, от които чакаме решения. Останалите са крадци на животи.
намирането на европейско решение на демографската рецесия
в Югоизточна Европа.
Не съм уверена, че е съзнателно търсена тактика, само че тематиката докосна тънка струна в европейските медии и изключително английските, които мигновено я подеха и насочиха дискурса към вредата от свободата на придвижване и приноса й за обезселяването на Югоизточна Европа и (подразбира се) насищането на Западна Европа и изключително Англия с евтина работна ръка от към този момент не толкоз новите членки. На континента пък тематиката резонира в друга посока – по какъв начин би трябвало да се влагат повече европейски пари в демографския проблем в Югоизточна Европа, което е еликсир за ушите на антилибералните режими като този на Орбан, които оцеляват и процъфтяват само с помощта на еврофондовете. Преговорите по идната многогодишна финансова рамка зациклиха доста от дълго време, защото богатите страни към този момент мъчно може да бъдат уверени, че си заслужава да се заплащат още милиарди за кохезия, при положение че първо,
парите отиват, с цел да хранят недемократични режими
и, второ, жителите на тези страни всеобщо бягат, с цел да търсят по-добри вероятности (всякакви прочее, освен икономически) на Запад.
Темата за демографията, повдигната от Хърватия, дотолкоз съумя да пусне корен, че шефката на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен (Германия, ЕНП) дефинира специфичен пост в Комисията си, който да се занимава с тези проблеми. Както евентуално към този момент се досещате или пък знаете, постът беше ангажиран от хърватската еврокомисарка Дубравка Шуица. И по този начин един собственоръчно основан проблем беше сполучливо аутсорснат на европейско равнище. Собственоръчно основан, тъй като точно по време на ръководството на Хърватския либерален съюз (HDZ) в Хърватия стартира всеобщ развой на изселване. Вярно е, че значим фактор за това беше отпадането на трудовите ограничавания, наложени с присъединението на страната към Европейски Съюз през 2013 година. Много по-голям фактор е обаче самата природа на ръководещата партия – корупция, непотизъм, спор на ползи, партийни назначения и въобще партийна стопанска система. Между другото, това е първата партия въобще, наказана за корупция. Хората в провинцията и изключително в и без друго бедния регион Славония не могат да си намерят работа,
в случай че не са близки до локалните ръководещи.
HDZ е и много враждебно настроена към мигрантите, както множеството партии от фамилията на ЕНП в Югоизточна Европа. Проблем е, че то е настроено враждебно и към прилежащи страни, изключително Сърбия, т.е. не може да разчита на районна работна ръка. България, Румъния, Унгария, Полша, Словакия, Чехия, а неотдавна и Словения също страдат от обезлюдяване, като в последните години процесът е изключително забележим. Ако не ви се занимава да четете сухи данни и да гледате графики, задоволително е да пропътувате с кола от България до Германия, Холандия, Белгия, Англия за коледните празници, с цел да разберете мащаба на бедствието. Става дума безусловно за преселение на народите, изразяващо се в километрични опашки по границите (там, където още ги има) и в многочасови тапи по немските автомагистрали, където се сливат маршрутите от другите точки на Югоизточна Европа.
За това обаче не е отговорна свободата на придвижване,
която е един от четирите фундамента на Европейски Съюз. Отговорни са държавни управления наред, по съвпадане все от фамилията на Европейската национална партия, които напълно трансформираха философията на присъединителния развой и се завърнаха към практики от времето на комунизма. Тогава обаче Желязната завеса като резюме на затворените граници и напълно съответно Берлинската стена бяха спънка за тези, „ които считат, че не им е задоволително добре тук “ да отидат на по-хубавото. Затова и апели за решение на казуса, изречени от политици, носещи директна отговорност за демографския проблем в страните си, би следвало да провокират у нас не просто терзание, а напряко боязън.
Хърватия под ръководството на HDZ става все по-консервативна. Църквата от ден на ден се меси в всемирски каузи като образованието да вземем за пример. Независимо че ратифицираха Истанбулската спогодба, ръководещите не са изключително чувствителни към тежкия проблем с домашното принуждение. Президентката говореше с реториката на Виктор Орбан по време на акцията си, като обясняваше, че обичайното семейство (каквото и да значи това) би трябвало да е гръбнакът на хърватското общество. Самият Виктор Орбан пък издигна фертилността до статут на стратегически приоритет. Може би създателите на сериала „ Разказът на прислужницата “ би трябвало да помислят дали идващия сезон на дистопичната сага да не се снима в Унгария. В България реториката също по-скоро кара човек да си подготви куфарите, в сравнение с да се усеща спокоен, че държавното управление мисли за благоденствието му, изключително в случай че е жена.
Да, демографски проблем в Европейски Съюз в действителност има.
Застаряването е бомба с часовников механизъм, само че аргументите са доста и методът към него само през призмата на свободното придвижване или консерватизма рискуват единствено да го задълбочат, вместо да го решат. Просперитетът, повишената роля на човешките права, половото равнене, изгодите от персоналната независимост са все фактори, които играят значима роля в демографския проблем. Добра идея е към казуса да се подходи на европейско равнище, само че е доста рисковано този проблем да се взема решение посредством лишаване на свободи. Решението на рецесия от подобен мащаб изисква съществени старания в доста сфери.
В Югоизточна Европа това най-много изисква
завръщане към фундаментите от присъединението –
господство на закона, битка с корупцията, с проведената престъпност, непотизма, спора на ползи, битка с партийните назначения, осъвременяване на образованието, тъй че да бъде съответно на актуалните потребности. Завръщането към „ обичаи “, тропкане на хорца, свирене на гайди, носене на носии не е нещо, което може да реши множеството проблеми, пред които са изправени страните в югоизточната част на Съюза. Отварянето към законна миграция също би трябвало да е част от инструментариума за решение на казуса. Това обаче изисква смяна на атмосферата, която сега е враждебна към всичко, което може да бъде решение, и е отворена към всичко, което задълбочава казуса.
На равнище Европейски Съюз също може да се създадат още доста неща, едно от най-важните от които е най-сетне да се реализира
съглашение за решение на казуса с миграцията и бежанците .
Друг значим детайл е доближаване на обществените системи и повече интеграция в образованието, тъй че младежите да имат повече благоприятни условия за качествено обучение вкъщи, с цел да не се постанова да го търсят другаде. Повече европейски средства би трябвало да се влагат точно в обучение, обществени стратегии за интеграция на малцинствата, за възстановяване на квалификацията, въобще повишение на благосъстоянието. С други думи ,
повече инвестиция в хора, вместо в планове, които хранят партийната стопанска система.
Трудно е обаче да си представим, че корумпираните държавни управления в Югоизточна Европа ще се съгласят с лека ръка да пуснат кокала, с цел да създадат живота на жителите си по-добър. По-лесно ще им бъде да пробутат ограничения, които на процедура да лимитират свободата на придвижване в Европа. Само че това ще значи краят на Европейски Съюз. Нещо, което би трябвало да избегнем непременно. Няма лесни решения на демографския проблем. Всеки, който твърди, че ги има, лъже. Визия, отговорност, публичен дълг са качествата, които би трябвало да търсим у водачите, от които чакаме решения. Останалите са крадци на животи.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ