Хомо Деус представлява кратка история на утрешния ден. Авторът й

Хомо Деус съставлява къса история на утрешния ден. Авторът й Ювал Ноа Харари е лекар по история от Университета в Оксфорд, а в този момент е преподавател от Университета в Йерусалим. Неговата книга Сапиенс, къса история на човечеството от 2014, провокира международна реакция и е преведена на повече от 40 езика. Ювал Ноа Харари разкрива визията си за бъдещето пред френското издание Sciences et Avenir:

Датаизмът е вярата, че цялата галактика се състои от потоци от данни и всички феномени могат да бъдат разбрани като резултат на обработката на данни. Доматът и индивидът са два разнообразни механизма за обработка на данни; както и комунизмът и капитализмът. Съществената разлика сред комунизма и капитализма е, че комунизмът разчита на централизирана система за обработка на данни, до момента в който капитализмът разчита на разпределена система. Според датаизма, това, което нормално назоваваме усеща и стремежи, в действителност са биохимични логаритми. Чувствата не се основават на вътрешен глас или ентусиазъм – те се основават на калкулации.

Когато един павиан, жираф или човек видят лъв, страхът поражда, тъй като милиони неврони в мозъка пресмятат съответните данни и заключават, че вероятността от гибел е висока. Обикновено не съумяваме да осъзнаем, че възприятията са в действителност калкулации, тъй като биохимичният развой на пресмятане е толкоз бърз, че се получава под прага ни на осъзнаване. Не усещаме милионите неврони в мозъка, които пресмятат вероятностите за оцеляване и възпроизводство, тъй че неправилно имаме вяра, че страхът от лъвове, изборът на полови сътрудници или нашето мнение за Европейския съюз са резултат от някаква загадъчна „ свободна воля “ „.

И най-после, датаизмът твърди, че обединявайки задоволително биометрични данни и задоволително изчислителна мощност, корпорациите и държавните управления скоро биха могли да основат логаритми, които те познават по-добре, в сравнение с самият ти, и тогава властта ще се отдалечи от теб в посока към логаритъма. Алгоритъмът може да разбере желанията ти, да предскаже решенията ти и да направи по-добър избор от твое име.

Започва с елементарни неща, като да вземем за пример коя книга да купиш и да прочетеш. Как хората избираха книги преди двадесет години? Те разчитаха на личните си усеща и на рекомендациите на другари. Сега от ден на ден използваме Amazon. Когато влизате във виртуалния магазин на Amazon, се появява известие и ти споделя: „ Зная кои книги сте харесали в предишното. Хората с сходни усети също са склонни да обичат тази или онази нова книга. “

Това е единствено началото. Устройства като Kindle на Amazon са в положение да събират непрекъснато данни за своите консуматори, до момента в който четат книги. Вашият Kindle може да следи кои елементи от книга сте прочели бързо и кои бавно; на коя страница сте създали отмора, и на кое изречение сте изоставили книгата, в никакъв случай да не я вземете още веднъж. Ако Kindle се обновява със програмен продукт за различаване на лица и биометрични датчици, той може да знае по какъв начин всяко изречение, което си прочел, е повлияло на сърдечната периодичност и кръвното ти налягане. Може да знае какво те е предиздвикало да се смееш, какво те натъжава, какво те кара да се ядосваш.

Скоро книгите ще четат теб, до момента в който ги четеш! И до момента в който ти бързо забравяш множеството от това, което четеш, компютърните стратегии в никакъв случай не би трябвало да не помнят нещо. Подобни данни в последна сметка би трябвало да разрешат на Amazon да избира книги за теб с невероятна акуратност. Това също ще разреши на Amazon да знае тъкмо кой си ти и по какъв начин да натиска прочувствените ти бутони.

Логичното умозаключение в последна сметка е, че хората ще дадат логаритмите на властта да взема най-важните решения в живота им, като да вземем за пример какво да учат, за кого да се женят и за кого да гласоподават на изборите.

Същността на тази гражданска война е сливането на биотехнологиите с осведомителните технологии. Ако организмите са логаритми, тогава в действителност няма разлика сред биотехнологиите и осведомителните технологии. Хакването на биохимичните логаритми на организмите ще бъде ключът както за препрограмиране на тези организми (с генно инженерство), по този начин и за овластяване на изкуствения разсъдък. С напредването на осведомителните технологии, биотехнологията ще се усъвършенства. Колкото повече изчислителна мощ имаме, толкоз по-лесно става да проучваме биологичните модели и да се учим да диагностицираме заболявания и да идентифицираме прочувствените модели. Тези качества на собствен ред ще създадат допустимо изкуственият разсъдък да лекува човешки болести, да разпознава човешки терористи, да предлага човешки другари и да се движи по улица, цялостна с човешки пешеходци.

Изкуственият разсъдък има голям капацитет. Автономните транспортни средства могат доста да понижат пътнотранспортните катастрофи и замърсяването, до момента в който ИИ лекарите могат да дават здравни грижи на стотици милиони хора, които сега не получават съвсем никакво здравно обслужване.

ИИ съставлява обаче и заплаха. Не се опасявам доста от холивудските сюжети. В типичния научно-фантастичен филм, откакто компютърът развива висока просветеност, неизбежно също по този начин придобива схващане и по-късно или някой човек се влюбва в компютъра, или компютърът се пробва да убие всички хора. Това са нереалистични сюжети, тъй като интелигентността и съзнанието в действителност са доста разнообразни неща. Интелигентността е способността да се вземат решение проблеми, до момента в който съзнанието е способността да усещаш и желаеш нещата.

При хората и другите бозайници интелигентността върви ръка за ръка със съзнанието. Банкерите, водачите, лекарите и съдиите разчитат на възприятията си, с цел да разрешат избрани проблеми. Компютрите обаче могат да решат тези проблеми по доста друг метод от хората и няма безусловно никаква причина да се мисли, че те ще развият схващане по време на този развой. През последния половин век е имало голям прогрес в компютърната просветеност, само че в компютърното схващане е имало тъкмо нулев прогрес.

Може да има няколко различни пътя, водещи до просветеност, и единствено някои от тези пътища включват придобиване на схващане. Точно както самолетите летят по-бързо от птиците, без да се развиват пера, компютрите могат да вземат решение проблеми доста по-добре от хората, без да се развиват усеща. Разбира се, с цел да се лекуват човешки болести, да се разпознават човешките терористи, да се предлагат човешки сътрудници и да се направлява по улица, цялостна с човешки пешеходци, ИИ ще би трябвало да проучва човешките усеща тъкмо. Но може да го направи, без да има лични усеща. Затова не мисля, че е доста евентуално ИИ ненадейно да стартира да осъзнава, да развива неконтролируеми стремежи и да убива хора. Аз съм доста по-притеснен от две други рискове. Първо изкуственият разсъдък на компютрите може да даде огромни опция на естествената нелепост на хората.

Роботите в никакъв случай няма да решат да убиват хора със лична свободна воля – само че хората, които управляват роботите, могат да им наредят да го създадат. Точно тъй като роботите нямат схващане и никакви лични усеща, те в никакъв случай няма да се бунтуват против своите господари, без значение какви ужаси им е заповядано да вършат.

Една войска от роботи евентуално щеше да удуши Френската гражданска война в люлката й през 1789 година и в случай че през 2011 година Хосни Мубарак имаше контингент от убийствени роботи, би могъл да ги отприщи против народа, без да се опасява от дезертиране. По същия метод империалистическото държавно управление, разчитащо на роботска войска, може да води непопулярни войни, без да се опасява, че роботите му в миналото ще изгубят мотивацията си.

Другият главен боязън е, че ИИ и роботиката ще обогатят дребен хайлайф тук-там като Силициевата котловина, като в същото време изтласкват стотици милиони хора от пазара на труда. Човечеството може да бъде разграничено на дребна горна прослойка на свръхчовеци и голяма „ безполезна класа “ на хора, лишени от икономическа стойност и политическа власт.

Повечето учени са прекомерно вглъбени в тесните механически елементи на своята област и не са задоволително заинтригувани от обществените и политическите последствия от своите открития. Те също по този начин са склонни да имат прекомерно оптимистична визия за човешката природа и за използването, която хората ще приложат в техните изобретения. Призовавам учените да помнят, че каквото основават, няма да бъдат следени от тях – ще бъде следено от хора като Тръмп, Путин, Ердоган и Нетаняху.

Още не знаем, тъй като сме надалеч от разбирането на мозъка. Много хора, в това число доста учени, са склонни да бъркат мозъка с мозъка, само че те в действителност са доста разнообразни неща. Мозъкът е материална мрежа от неврони и синапси. Умът е поток от субективни прекарвания, като болежка, наслаждение, яд и обич. Науката допуска, че мозъкът по някакъв метод създава мозъка и че биохимичните реакции в милиарди неврони по някакъв метод основават прекарвания като болежка и обич. Досега обаче нямаме безусловно никакво пояснение за това по какъв начин мозъкът излиза от мозъка. Как по този начин, когато милиарди неврони изгарят електрически сигнали в избран модел, усещам болежка, а в друг модел, усещам обич? Нямаме никаква визия.

Това е най-големият пропуск в нашето схващане за живота. И това е доста рискова празнина. През предишните епохи сме придобили надзор над света отвън нас и преоформихме цялата планета, само че тъй като не разбирахме сложността на международната екология, измененията, които направихме, по нехайство нарушиха цялата екологична система. През идващия век бихме могли да придобием надзор над света вътре в нас и да прекроим нашите тела и мозъци, само че защото ние не разбираме сложността на личните си мозъци, измененията, които ще създадем, биха могли по нехайство да нарушат цялата ни умствена система.

В практическите си измерения това е най-голямата гражданска война освен в историята на човечеството, само че и в самата история на живота. В продължение на четири милиарда години животът се управляваше от законите на естествения асортимент. През всичките тези епохи, без значение дали сте вирус или динозавър, вие се развихте съгласно правилата на естествения асортимент. Освен това, без значение от странните форми на живота, той остава стеснен в границите на органичното царство.

Независимо дали сте кактус или кит, вие сте били направени от органични съединения и сте останали подчинени на законите на органичната химия. През идващите два века обаче науката би могла да се появи в ерата на неорганичния живот, оформян от образован дизайн. Не интелигентният дизайн на някой господ над облаците, а по-скоро нашият образован дизайн и интелигентният дизайн на изчислителните ни облаци.

Това може да е за положително, в случай че знаем по какъв начин да го използваме. Но хората са доста привързани към спечелването на власт, в сравнение с да я употребяват рационално. Ето за какво през днешния ден сме хиляди пъти по-силни, в сравнение с в каменната епоха, само че не изглеждаме доста по-щастливи.

Пост-хуманизмът значи да използваме нашата мощ да регенерираме освен света към нас, само че и света вътре в нас. Реинженеринг на нашите тела, мозъци и мозъци дотам, че към този момент няма да сме хора. Предполагам, че в границите на най-вече 200 години Homo sapiens ще изчезне, земята ще бъде доминирана от лица, които са толкоз по-различни от нас, колкото ние сме разнообразни от неандерталците или шимпанзетата.

Днес към момента споделяме с неандерталците и шимпанзетата множеството от нашите телесни структури, физически качества и умствени качества. Не единствено ръцете, очите и мозъците ни са явно хоминизирани, само че и нашата сласт, обич, яд и обществени връзки. В рамките на 200 години, комбинацията от биотехнологии и ИИ може да докара до телесни, физически и душевен признаци, които изцяло се откъсват от хоминидната форма.

Всъщност историята на нуклеарните оръжия би трябвало да ни даде вяра, че можем да се надигнем пред провокациите, подбудени от новите технологии. През 50-те и 60-те години на ХХ век доста хора са били уверени, че човечеството няма мъдростта да предотврати заличаването и че е единствено въпрос на време, преди Студената война да се трансформира в нуклеарен апокалипсис. Всъщност човечеството сполучливо се изправи пред нуклеарното предизвикателство. Суперсилите трансформираха метода, по който се правеше геополитиката в продължение на хилядолетия, тъй че Студената война завършви с малко кръвопролития и нов международен международен ред укрепи ерата на невиждан мир.

Не единствено нуклеарната война беше предотвратена, само че войната от всевъзможен тип понижа. От 1945 година няколко страни бяха изцяло заличени от картата с външна инвазия, няколко граници бяха преначертани с гола експанзия, само че през 2016 година, макар войните в Сирия, Украйна и няколко други горещи точки, по-малко хора са починали от човешкото принуждение, в сравнение с от автомобилни произшествия, от затлъстяване или от самоубийство. Надявам се, че ще бъдем също толкоз сполучливи в оправянето с провокациите, подбудени от ИИ и биоинженерството.

Има огромно комплициране по отношение на тази идея за „ свободната воля “. Хората явно имат воля, имат стремежи и от време на време са свободни да изпълнят желанията си. Въпреки това, хората не са свободни да избират своите стремежи. Можете елементарно да го наблюдавате. Просто вижте идната мисъл, която ще  се разкрие в мозъка ви. Откъде пристигна? Избрахте ли да го помислите? Очевидно не.

Когато деликатно наблюдавате личния си разум, вие осъзнавате, че не избирате свободно какво да мислите, какво да чувствате и какво желаете. Осъзнаването на това може да ни помогне да станем по-малко завладяващи в нашите отзиви, в нашите усеща и в нашите стремежи. Хората нормално придават толкоз огромно значение на своите стремежи, че се стремят да управляват и оформят целия свят съгласно тях. В устрема към желанията си, хората летят до Луната, водят международни войни и унищожават екологичната система. Ако разбирате, че вашите стремежи не са резултат от свободния избор, а са резултат от биохимичните процеси във вашето тяло и мозък, вие се надявате, че ще бъдете по-малко заети с тях.

Мисля, че разбирането на себе си, мозъците и желанията ни, както те в действителност са, ще направи света по-добро място, в сравнение с в случай че се опитаме да осъзнаем каквато и да е фикция на мозъка ни. Ето за какво аз персонално обричам два часа всеки ден на медитация, всяка година отивам на дълго медитационно отдръпване сред 30 и 60 дни. Практикувам медитацията на Випассана, която е способ за наблюдаване на съзнанието по последователен и справедлив метод. Умът непрестанно е в контакт с чувствата на тялото. Във всеки миг постоянно изпитваме някакво чувство в тялото и мозъкът реагира на него.

Дори когато считаме, че реагираме на международната финансова рецесия, на това, което Доналд Тръмп споделя по малкия екран или на мъчителен спомен от детството, в действителност реагираме на някакво телесно чувство, което участва тук и в този момент. Във Випасана се образоваме да следим систематично и обективно чувствата на тялото и реакциите на мозъка към тях, като по този метод разкриваме най-дълбоките ни умствени модели. Медитацията не е бягство от действителността. Тя се свързва с действителността. Най-малко два часа в денонощието фактически следя действителността, до момента в който за останалите 22 часа се покривам с имейли, туитове и занимателни видеоклипове за котки. Без яснотата и прозрението, които получих от практикуването на Випассана, не бих могъл да напиша Сапиенс и Хомо Деус.