Може ли робот да готви храна и как изглежда ресторантьорският бизнес в бъдеще
Холивуд постоянно обича да припомня, че с развиването на изкуствен интелект, човечеството все по-бързо върви към своята крах. Днес даже не подозираме какъв брой тъкмо от тази технология използваме в всекидневието си. Изкуственият разсъдък е подмолен детайл, като неговите качества остават към момента незнайни, най-малко за необятната аудитория. През 2018 година Технологичният институт на Масачузец показва уменията на машините, създавайки първия изцяло роботизиран ресторант.
Технологията може да бъде употребена от всеки клиент в Бостън, а самият ресторат няма потребност от човешка интервенция. Поръчката става благодарение на меню, вградено в самата маса и благодарение на тъчскрийн екран, всеки може да избере с какво да се храни. Разнообразието е впечатляващо, а най-важното е, че всички храни са биологично чисти и феновете на веган кухнята не са пропуснати.
След избирането на ядене, информацията доближава до роботизираните готвачи, които са ситуирани на 4 метров плот. Машините селектират нужните артикули, които са почистени и охладени по всички нужни стандарти. Следващата стъпка е храната да се подготви по избрания метод, а резултатът е приключена поръчка в границите на няколко минути. Едва тогава направеното ядене се овкусява от човек и се носи на клиента. Въпросният ресторант се споделя Spyce и може да се счита за един от иноваторите в използването на машини за готвене. Извикани са и професионални шефове, които да приготвят предписания за автоматизираните си сътрудници. През 2017 година проучване на института МакКензи потвърждава, че повече от половината работа в кухнята е интервенция с машини и подготовка за работа.
С помощта на изкуствен интелект и малко повече наблюдаване, роботите умерено може да свърши по-голямата част от работата, освобождавайки голямо количество от личния състав си. Целта на студентите от Разузнавателна служба на Турция не е обаче да преобразят ресторантьорския бизнес. Повечето желали да основат място, където студентите да се хранят на относително ниски цени, само че без да се нарушава качеството. Точно затова и мнозина работят върху автоматизирано подготвяне на бързи храни като пицата. След като храната в заведенията към кампуса не излиза на сума по-малко от 10-12 $, освен това не за най-хубавото меню, студентите мислят вид, с който да основат опция и да подобрят успеваемостта на обещано заведение. Не би трябвало да си мислим, че задачата е изключително лесна.
Машините се употребяват в тежката промишленост и най-вероятно сме забелязали какъв брой поточни линии съществуват точно там, но при готвенето разпоредбите се трансформират. Един робот би трябвало да знае по какъв начин да работи със сурови материали, да познава доста тъкмо какъв брой време би трябвало да обработва един артикул и на каква температура, а всичко това опира до доста дребните и прецизни елементи. Спокойно можем да видим, че в природата няма нещо като два идентични домата или две идентични краставици, а какво да приказваме за всички останали артикули? Точно затова и задачата им не се счита за една от най-лесните. След приготвянето на менюто, машините се дезинфекцират и почистват независимо.
По време на почивките сред лекциите, ресторантът има потребност от 4-ма души, които да овкусяват и вероятно да разнасят храната до съответната маса. Резултатът от всичко това е добра храна за към 7.5 $. Ресторантьорите обаче знаят, че половината от задачата е точно качеството на храната, до момента в който другата половина опира напълно на гостоприемството и отношението, затова са нужни и хора. Горе-долу и по това време се появява един забавен план на Силиконовата котловина. Там се ражда Пени – робот, който да носи храната и да настанява гостите. Най-вероятно мнозина ще видят прилики с по-модерните прахосмукачки, които чистят сами.
Това, което се чака от Пени е да понижи напрежението и скучното носене на храна, да разреши на личния състав да бъде надалеч по-приветлив и културен към клиентите на заведението и несъмнено, да спести физическо натоварване. Единствената помощ, която роботът може да получава и изисква, е някой да слага храната и да прибира чиниите след изпращането на гостите. Създателят Хуан Хигуерос счита, че с премахването на този стрес, всяко заведение може да увеличи качеството си на работа и на практика да избегне това напрежение сред личния състав и клиентите, което сме забелязали. Най-важното е, че робите няма да желаят да се разделят бакшишите, които се оставят от всеки клиент, а в Съединени американски щати тази процедура е повече от наложителна.
След като Пени публично работи, някои от чиновниците виждат и още една детайлност – по-високи бакшиши. Тайната не се крие в самия робот, а във фактът, че отношението се трансформира доста, а и дано признаем, сходна софтуерна гражданска война може да се счита за атрактивна за клиентите, затова колкото повече роботи има, толкоз повече клиенти ще изискат да ги видят. Както се и случва в заведенията, които го употребяват, най-малко до момента в който е към момента съвременен и забавен помощник.
