Херман Кох пред bTV: Когато съм приключил книга, никога не се връщам към нея
Холандският публицист Херман Кох е постигнал международно самопризнание с романа си „ Вечерята”. Романът е преведен на 55 езика, а единствено в Европа има продадени над 1 милион екземпляра. Оказва се ентусиазъм за трима режисьори. Първата екранизация на книгата е през 2013 година През 2014 година се появява вторият филм към книгата, а предходната година на огромен екран излиза третата акомодация на „ Вечерята” – холивудска продукция с присъединяване на Ричард Гиър, Клои Севини, Лаура Лини и Ребека Хол.
Първоначално този филм щял да бъде дебютът на Кейт Бланшет като режисьор, само че след това го взима Орен Мувърман.
Сюжетът се развива в снобарски ресторант с изтънчена биокухня, както е съвременно в последно време, в който по време на „ вечерята” родители би трябвало да решат ориста на синовете си. Момчетата – къде на смешка, къде преднамерено, се закачали с бездомна жена, спяща пред банкомат. Но закачката се трансформирала в ликвидиране. Те снимат това действие с телефона си и когато видеото на умиращата жена попада в интернет, нещата излизат отвън надзор.
Херман Кох: Трябва да спрем да приказваме за приемливост Най-успешният холандски публицист е в София като част от журито на кино-литературния фестивал „ Синелибри "
„ През 2005 година нещо сходно се случи в Барселона, в същинския живот. Беше снимано от камерите на банката, която стопанисваше банкомата, а момчетата бяха задържани на идващия ден и бяха наказани на дълъг престой в пандиза. Те бяха доста млади, нямаха даже 18. Но това, което ме предизвика да напиша книгата, беше, че ги видях по новините и си помислих: „ Те наподобяват толкоз симпатични, усмихваха се”. И си споделих: „ Това може да съм аз, може да е моят наследник! Идентифицирах се с тях”, описа пред bTV Херман Кох .
Оказва се обаче, че синът му не е чел книгата. „ Той не е огромен четец, само че прочете други мои книги след тази. Имаше толкоз доста внимание върху тази книга в медиите, че той един път ми сподели: „ Вече знам защо е”, призна писателят.
„ С времето стартира да чете книгите ми, той е на 24 години и към този момент ги чете, преди да бъдат оповестени, тъй като аз държа на неговото мнение. Но, знаете ли, не хареса нито един от филмите за „ Вечерята”, добави Кох.
Самият публицист също не е харесал нито един от филмите. „ Но би трябвало незабавно да кажа, че си мислех, че е най-добре за режисьора да бъде напълно свободен. Причината, заради която не вземам участие в този развой, е, че когато съм завършил една книга, не се връщам към нея в никакъв случай повече”, споделя Херман Кох.
„ Иначе, когато отида на кино, виждам да не си мисля: „ Я в този момент да видя какво са създали с книгата ми”. Опитвам се да си задам въпроса: „ Това добър филм ли е? И моята вътрешен глас е, че в случай че минат първите 10 минути и си мислиш: „ О, Боже това не отива на добре” – в множеството случаи си прав”, добавя той.
А дали постоянно ли взима случки и хора от същинския живот за книгите си?
„ Мисля, че постоянно имам първообраз, от който потеглям, и по-късно дооформям в героя, който желая да основа. Също по този начин в никакъв случай не върша героя си изверг. Аз не нападам никого, върша нов облик от този човек”, показва създателят.
Според него да си публицист не е специалност, която избираш както другите специалности.
„ Беше през 60-те – 70-те, още в учебно заведение, когато осъзнах, че обичам да описвам истории на съучениците си и да ги пиша. Така както другите играеха футбол или рисуваха, аз разказвах истории. И на по-късен стадий пристигна моментът, в който си помислих: „ Това е отлично, само че дали мога да го трансформира в специалност. Бях към този момент 19-годишен”, спомня си Херман Кох.
„ Един публицист, не аз, е споделил: „ Не писателят избира тематиката на творбата си, а тя избира него”. Трябва да ви призная, ето да вземем за пример „ Вечерята” е седмата ми книга или шестата. Всички книги са написани с един звук. Дори аз самият си задавам въпроса: „ Защо пиша такива книги? Но те просто излизат от мозъка ми. Често мои другари, които ме познават добре, споделят: „ Ти си толкоз спокоен и прелестен човек, а какво излиза от главата ти!”. Така че не знам, не мога даже да кажа, че одобрявам книгите, които пиша, само че ми харесва това, което се получава накрая”, обобщава писателят.
Първоначално този филм щял да бъде дебютът на Кейт Бланшет като режисьор, само че след това го взима Орен Мувърман.
Сюжетът се развива в снобарски ресторант с изтънчена биокухня, както е съвременно в последно време, в който по време на „ вечерята” родители би трябвало да решат ориста на синовете си. Момчетата – къде на смешка, къде преднамерено, се закачали с бездомна жена, спяща пред банкомат. Но закачката се трансформирала в ликвидиране. Те снимат това действие с телефона си и когато видеото на умиращата жена попада в интернет, нещата излизат отвън надзор.
Херман Кох: Трябва да спрем да приказваме за приемливост Най-успешният холандски публицист е в София като част от журито на кино-литературния фестивал „ Синелибри "
„ През 2005 година нещо сходно се случи в Барселона, в същинския живот. Беше снимано от камерите на банката, която стопанисваше банкомата, а момчетата бяха задържани на идващия ден и бяха наказани на дълъг престой в пандиза. Те бяха доста млади, нямаха даже 18. Но това, което ме предизвика да напиша книгата, беше, че ги видях по новините и си помислих: „ Те наподобяват толкоз симпатични, усмихваха се”. И си споделих: „ Това може да съм аз, може да е моят наследник! Идентифицирах се с тях”, описа пред bTV Херман Кох .
Оказва се обаче, че синът му не е чел книгата. „ Той не е огромен четец, само че прочете други мои книги след тази. Имаше толкоз доста внимание върху тази книга в медиите, че той един път ми сподели: „ Вече знам защо е”, призна писателят.
„ С времето стартира да чете книгите ми, той е на 24 години и към този момент ги чете, преди да бъдат оповестени, тъй като аз държа на неговото мнение. Но, знаете ли, не хареса нито един от филмите за „ Вечерята”, добави Кох.
Самият публицист също не е харесал нито един от филмите. „ Но би трябвало незабавно да кажа, че си мислех, че е най-добре за режисьора да бъде напълно свободен. Причината, заради която не вземам участие в този развой, е, че когато съм завършил една книга, не се връщам към нея в никакъв случай повече”, споделя Херман Кох.
„ Иначе, когато отида на кино, виждам да не си мисля: „ Я в този момент да видя какво са създали с книгата ми”. Опитвам се да си задам въпроса: „ Това добър филм ли е? И моята вътрешен глас е, че в случай че минат първите 10 минути и си мислиш: „ О, Боже това не отива на добре” – в множеството случаи си прав”, добавя той.
А дали постоянно ли взима случки и хора от същинския живот за книгите си?
„ Мисля, че постоянно имам първообраз, от който потеглям, и по-късно дооформям в героя, който желая да основа. Също по този начин в никакъв случай не върша героя си изверг. Аз не нападам никого, върша нов облик от този човек”, показва създателят.
Според него да си публицист не е специалност, която избираш както другите специалности.
„ Беше през 60-те – 70-те, още в учебно заведение, когато осъзнах, че обичам да описвам истории на съучениците си и да ги пиша. Така както другите играеха футбол или рисуваха, аз разказвах истории. И на по-късен стадий пристигна моментът, в който си помислих: „ Това е отлично, само че дали мога да го трансформира в специалност. Бях към този момент 19-годишен”, спомня си Херман Кох.
„ Един публицист, не аз, е споделил: „ Не писателят избира тематиката на творбата си, а тя избира него”. Трябва да ви призная, ето да вземем за пример „ Вечерята” е седмата ми книга или шестата. Всички книги са написани с един звук. Дори аз самият си задавам въпроса: „ Защо пиша такива книги? Но те просто излизат от мозъка ми. Често мои другари, които ме познават добре, споделят: „ Ти си толкоз спокоен и прелестен човек, а какво излиза от главата ти!”. Така че не знам, не мога даже да кажа, че одобрявам книгите, които пиша, само че ми харесва това, което се получава накрая”, обобщава писателят.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ