Защо превръщането на Св. София в джамия е културна катастрофа
Хиляда години античната византийска базилика е била християнски храм, пет века - джамия и по-малко от век - музей. Какво ще последва смяната в нейния статус споделя пред уеб страницата TheArtNewspaper руският арт историк и византолог Алексей Лидов.
В храма Света София в Истанбул започнаха редовни мюсюлмански богослужения. На 10 юли турският президент Реджеп Тайип Ердоган подписа указа, с който Света София получи статут на джамия; в същото време Държавният съвет на страната анулира решението от 1934 година, с което катедралата бе превърната в музей. На пръв взор измененията в интериора са минимални: част от мозайките ще бъдат покривани със пердета по време на богослужението, а подът ще бъде постлан с килими. Обаче политическите и културни последствия от това решение са големи.
Като начало целият свят, който нормално се назовава християнски, без значение дали на Изток или Запад, оцени смяната в статута на този монумент като злополучие. Това е необичаен случай, когато мнението на толкоз разнообразни страни като Русия, Съединени американски щати и европейските страни, съответства. В друга степен на решителност, само че всички го отхвърлиха и осъдиха.
Красноречив политически жест
Света София не е просто неповторим монумент на византийското изкуство и история. Той е също значим монумент на толерантността, връзката сред византийските и османските обичаи в границите на един храм-джамия-музей. Света София е съществена християнска черква от хиляда години и е оказала голямо въздействие върху западноевропейската просвета. Абат Сюже, който е построил първата готическа катедрала в абатството на Сен Дени през ХII век, e употребявал Света София като модел. Той се е опита да повтори неповторимата светлинна драматургия на този популярен византийски храм.
През 1453 година, след завладяването на Константинопол от турците, той е трансфорат в джамия и съществува в това си качество съвсем 500 години, до момента в който през 1935 година, според декрет на турското държавно управление, подписан от Кемал Ататюрк, Света София става музей. Това е бил доста значим алегоричен жест, отразяващ желанието на първия президент на Република Турция да трансформира страната в европейска страна. Това, което се случва в този момент, е също сладкодумен политически жест, който изцяло трансформира тактиката за световното развиване на страната. Мнозина то възприемат като оповестяване на война на християнския свят.
Ако оставим политиката настрани,
измененията ще обиден и елементарния екскурзиант. Достъпът до всяка джамия е доста усложнен. Ако входът към музея е беше отворен от заран до вечер (и тогава пред Света София имаше дълги опашки), в този момент Храмът ще бъде наличен единствено в интервалите сред ислямските молебствия, които се организират пет пъти дневно. Част от интериора, включен в богослуженията, ще остане изцяло недосегаем.
В Света София е непокътнат античният мраморен под от времето на Юстиниан - той ще бъде изцяло затрупан. Проектът за обичайните ислямски зелени килими към този момент е подготвен. Мозаечните икони би трябвало да бъдат покривани по време на службите. Заговори се за лазерни прожекциии на ислямски знаци, само че по време на първите молебствия в петък са били покрити със пердета. До 30-те години на предишния век, до момента в който храмът функционираше като джамия, мозайките са били покрити с мазилка. Но не става дума единствено фигуративните изображения.
Ислямските служби не могат да се правят при съществуването на кръстове, каквито по стените има много и те също са били замазани (доста повърхностно - за това написа съветският византолог от XIX век Никодим Кондаков). Знаем, че даже през XIX век мозайките са били значително повече от наличните през днешния ден. Някои от тях са известни от рисунките на братя Фосати, ръководели реставрацията на паметника през 1847-1849 година.
Когато сред 1931 и 1934 година са осъществени нови реставрационни работи под управлението на американския археолог Томас Уитимор, се оказва, че доста от мозайките към този момент са изчезнали. В хода на тази реституция в южните галерии е разкрита и известната мозайка дейсис (моление) - едно от най-съвършените творби на византийското изкуство от XIII век. А мозайката с император Лъв Мъдри пред Христос над основния вход на храма? Да не приказваме за Божията Майка в апсидата - шедьовър на изкуството от IX век. Какво ще се случи с тях в този момент е въпрос, на който няма явен отговор.
Режимът на работа на Света София
явно ще наподобява на този на Синята джамия, издигната наоколо като негова архитектурна имитация през XVII век. Можете да отидете там сред молитвите - належащо е единствено да си събуете обувките. Допускат се и дами. Значителна част от пространството в джамията обаче е оградено и туристите не могат да влязат там. Според ислямските закони, писани или неписани, не може да се взимат пари за влизане в джамия. Това се трансформира в един от причините за смяна на статута. Света София беше извънредно печеливш монумент на културата, билетът струваше към 15 евро, при над 3 милиона гости годишно. Това беше добър източник на доходи за турското министерство на културата и туризма. Но когато става въпрос за символни актове, парите нормално не се броят.
Какво мислят учените?
Общността на византолозите по света, показана от водещите специалисти, написа в детайли писмо до президента на Турция - учтиво, само че твърдо по смисъл. Основната концепция на писмото беше, че смяната на статута на " Света София " от музей в джамия ще има дълготрайни отрицателни последствия за международната просвета и просвета. Мнението на учените обаче беше намерено пренебрегнато.
В резултат на това интернационалната асоциация на византолозите, водена от професор Джон Холдън от университета в Принстън, беше принудена да вземе мъчно, само че кардинално решение, макар благосклонностите към турските сътрудници, доста от които бяха срещу превръщането на музея във функционираща джамия: Световният конгрес по византийски проучвания, който се организира на всеки пет години в разнообразни страни и нормално събира до 5 хиляди експерти, няма да се организира през август 2021 година в Истанбул - както беше планувано. Това беше единственият метод на учените да изразят своето отношение към антикултурния акт на турския президент.
В храма Света София в Истанбул започнаха редовни мюсюлмански богослужения. На 10 юли турският президент Реджеп Тайип Ердоган подписа указа, с който Света София получи статут на джамия; в същото време Държавният съвет на страната анулира решението от 1934 година, с което катедралата бе превърната в музей. На пръв взор измененията в интериора са минимални: част от мозайките ще бъдат покривани със пердета по време на богослужението, а подът ще бъде постлан с килими. Обаче политическите и културни последствия от това решение са големи.
Като начало целият свят, който нормално се назовава християнски, без значение дали на Изток или Запад, оцени смяната в статута на този монумент като злополучие. Това е необичаен случай, когато мнението на толкоз разнообразни страни като Русия, Съединени американски щати и европейските страни, съответства. В друга степен на решителност, само че всички го отхвърлиха и осъдиха.
Красноречив политически жест
Света София не е просто неповторим монумент на византийското изкуство и история. Той е също значим монумент на толерантността, връзката сред византийските и османските обичаи в границите на един храм-джамия-музей. Света София е съществена християнска черква от хиляда години и е оказала голямо въздействие върху западноевропейската просвета. Абат Сюже, който е построил първата готическа катедрала в абатството на Сен Дени през ХII век, e употребявал Света София като модел. Той се е опита да повтори неповторимата светлинна драматургия на този популярен византийски храм.
През 1453 година, след завладяването на Константинопол от турците, той е трансфорат в джамия и съществува в това си качество съвсем 500 години, до момента в който през 1935 година, според декрет на турското държавно управление, подписан от Кемал Ататюрк, Света София става музей. Това е бил доста значим алегоричен жест, отразяващ желанието на първия президент на Република Турция да трансформира страната в европейска страна. Това, което се случва в този момент, е също сладкодумен политически жест, който изцяло трансформира тактиката за световното развиване на страната. Мнозина то възприемат като оповестяване на война на християнския свят.
Ако оставим политиката настрани,
измененията ще обиден и елементарния екскурзиант. Достъпът до всяка джамия е доста усложнен. Ако входът към музея е беше отворен от заран до вечер (и тогава пред Света София имаше дълги опашки), в този момент Храмът ще бъде наличен единствено в интервалите сред ислямските молебствия, които се организират пет пъти дневно. Част от интериора, включен в богослуженията, ще остане изцяло недосегаем.
В Света София е непокътнат античният мраморен под от времето на Юстиниан - той ще бъде изцяло затрупан. Проектът за обичайните ислямски зелени килими към този момент е подготвен. Мозаечните икони би трябвало да бъдат покривани по време на службите. Заговори се за лазерни прожекциии на ислямски знаци, само че по време на първите молебствия в петък са били покрити със пердета. До 30-те години на предишния век, до момента в който храмът функционираше като джамия, мозайките са били покрити с мазилка. Но не става дума единствено фигуративните изображения.
Ислямските служби не могат да се правят при съществуването на кръстове, каквито по стените има много и те също са били замазани (доста повърхностно - за това написа съветският византолог от XIX век Никодим Кондаков). Знаем, че даже през XIX век мозайките са били значително повече от наличните през днешния ден. Някои от тях са известни от рисунките на братя Фосати, ръководели реставрацията на паметника през 1847-1849 година.
Когато сред 1931 и 1934 година са осъществени нови реставрационни работи под управлението на американския археолог Томас Уитимор, се оказва, че доста от мозайките към този момент са изчезнали. В хода на тази реституция в южните галерии е разкрита и известната мозайка дейсис (моление) - едно от най-съвършените творби на византийското изкуство от XIII век. А мозайката с император Лъв Мъдри пред Христос над основния вход на храма? Да не приказваме за Божията Майка в апсидата - шедьовър на изкуството от IX век. Какво ще се случи с тях в този момент е въпрос, на който няма явен отговор.
Режимът на работа на Света София
явно ще наподобява на този на Синята джамия, издигната наоколо като негова архитектурна имитация през XVII век. Можете да отидете там сред молитвите - належащо е единствено да си събуете обувките. Допускат се и дами. Значителна част от пространството в джамията обаче е оградено и туристите не могат да влязат там. Според ислямските закони, писани или неписани, не може да се взимат пари за влизане в джамия. Това се трансформира в един от причините за смяна на статута. Света София беше извънредно печеливш монумент на културата, билетът струваше към 15 евро, при над 3 милиона гости годишно. Това беше добър източник на доходи за турското министерство на културата и туризма. Но когато става въпрос за символни актове, парите нормално не се броят.
Какво мислят учените?
Общността на византолозите по света, показана от водещите специалисти, написа в детайли писмо до президента на Турция - учтиво, само че твърдо по смисъл. Основната концепция на писмото беше, че смяната на статута на " Света София " от музей в джамия ще има дълготрайни отрицателни последствия за международната просвета и просвета. Мнението на учените обаче беше намерено пренебрегнато.
В резултат на това интернационалната асоциация на византолозите, водена от професор Джон Холдън от университета в Принстън, беше принудена да вземе мъчно, само че кардинално решение, макар благосклонностите към турските сътрудници, доста от които бяха срещу превръщането на музея във функционираща джамия: Световният конгрес по византийски проучвания, който се организира на всеки пет години в разнообразни страни и нормално събира до 5 хиляди експерти, няма да се организира през август 2021 година в Истанбул - както беше планувано. Това беше единственият метод на учените да изразят своето отношение към антикултурния акт на турския президент.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ