Британският бежанец: Перущица от Кочо до Рут
Hi guys!
Тази седмица още веднъж ми се объркаха проектите и няма да ви опиша историята, която бях намислил.
Заради събитията през последните дни, които извършиха с вилнеещи мисли даже и моята не до такава степен окупирана от мозък английска глава, ще се опитам да ви опиша една история за три генерации българи. История за Перущица.
Перущица е дребен град в пловдивска област, чиято история стартира от 7000г. прочие н.е., когато там е имало праисторическо населено място.
После през Античността, а по-късно и през Средновековието Перущица е било огромно и мощно населено място, което си е имало и цитадела.
Първото потомство българи, за което желая да ви опиша е това от края на 19-ти век живеело в Перущица.
Вие, може и да помните от уроците по история, само че за мен като новоизлюпен българин беше доста покъртително, когато прочетох за бруталното кръвопролитие, което турският башибозук е направил в Перущица при потушаване на Априлското въстание 1876 г.
Жителите на Перущица съвсем цяла седмица са издържали под обсадата на турския башибозук по време на Априлското въстание.
Голяма част от хората са създали опити даже да се предадат на няколко пъти, само че парламентьорите са убивани на място от надушилите разгром и плячка турци.
Към обсадата се причислява и постоянна турска войска, подлъгана от башибозука, че в Перущица дружно с локалните хора се крият и сръбски и съветски бойци.
Градът е подложен на невъобразим разгром, обстрелвани с топове, укрилите се в църквата хора, множеството, от които дами и деца, не са смеели да се предадат, тъй като са били уплашени, че ще бъдат изнасилени и изклани.
„ Други, по-страшни зверове набодяли на ятаганите си годиначета деца, като ябълки, които пищели до бога и обвивали тънките си ръчички към студеното желязо на ножа, острилото на който безсъзнателно режело нежните пръстца.
Примрялата от жал и боязън майка дигала ръцете си нагоре да помогне на своята дребна рожба, само че различен башибозушки нож отсичал тия ръце и майката, както и рожбата падали на земята при другите си от дълго време паднали братя. “
Това написа Захарий Стоянов по разкази на дребното оживели очевидци за първите опити на перущинци да се предадат.
Завинаги в историята остава обезверени завършек на тази блокада.
Последните оживели мъже, измежду които е емблематичния Кочо Чистеменски, са решили да се самоубият, само че били принудени от личните им съпруги да убият първо тях и децата им, с цел да не попаднат живи в ръцете на турците.
Батак и Перущица са градовете потърпевши най-вече от бруталните дейности на османската войска в този интервал. Над двата огромни за времето си, града е извършен същински геноцид и са съвсем обезлюдени.
Истината за бруталните кланета е открита и публикувана по-късно от интернационална комисия от дипломати и публицисти.
Бруталните истории стават катализатор за голямо публично отвращение и подкрепят провеждането на Руско-турската освободителна война.
Жертвите на Перущица и Батак оказват помощ за това през днешния ден България да е свободна страна.
Точно 100 години по-късно на мястото на тези трагични събития се появяват белезите на второто потомство, за което желая да ви опиша.
Хората от това потомство са българи или най-малко по този начин настояват.
Нямат нищо общо с Перущица, само че вземат решение на едно от свещените места покрай града – хълмът, на който са убити тримата български парламентьори, да построят монумент.
Тези хора си имат и преди този момент паметна плоча, която припомня за подвига и трагичната им орис.
Но един век по-късно това „ второ потомство “ от безродни комунисти вземат решение да употребят паметта им. На хълма е повдигнат „ Паметник на трите генерации “, който е отдаден на 100-годишнината от Априлската епопея.
Само, че създателите на този монумент са решили към трагичната орис на Кочо Чистеменски и съгражданите му, да пришият и още две чисто политически събития, които имат тежест само в комунистическата агитация.
Наред с изкланите за свободата на България дами и деца от Перущица, са почетени тези от Септемврийското въстание от 1923 година и Деветосептемврийския прелом.
И въстанието и превратът са тясно политически събития обслужващи пропагандата Българска комунистическа партия. Неуспешното въстание е поръчано от Сталин и Зиновиев като част от проекта им да се възпламени революционна вълна в Европа, само че локалните комунисти, които първоначално даже не са желали да се занимават, след това освен се провалят, ами и през годините безсрамно изкривяват историята за тези събития, с цел да си припишат заслуги в антифашизма.
Нещо повече, Септемврийското въстание, изобщо не се е разразило в тази част на страната.
И по този начин второто потомство българи, употребяват Перущица и нейните поданици от предишното, по най-безсрамен метод за изковаването на личната си куха агитация.
Третото потомство българи, свързани с Перущица живее тук сега.
Предполагам сте гледали и чели вести и се досещате, че приказвам за певицата Рут Колева и екипът на фешън списание, които вършат „ провокативна фотосесия “ върху неподдържаните остатъци от Паметника на три генерации.
След като се надига отвращение, че певицата, която е известна със всичко друго, само че не и с песните си, се е снимала полугола в мемориала, тя в началото се извини.
Призна си, че не е имала визия какъв е този монумент, когато го е посетила, само че с екипа й били възмутени какъв брой е занемарен и го почистили, че дори в този момент решила да подари пари на общината за поддръжката му.
Понеже четенето и осмислянето на български букви подредени в думи, очевидно не са мощната страна на певицата, тя първо не е разпознала надписите на паметника, до момента в който клечи по чорапогащник върху мраморен (и Слава Богу празен) саркофаг.
После няколко дни по-късно очевидно навързала думите подредени в фрази, отдадени на този монумент и въпреки всичко научила неговия генезис, същата певица реши да се възмути какъв брой двуличен бил този монумент и никак не заслужавал почитта на хората.
С други думи хем си толкоз тъп да се снимаш полугол на монумент и дори да не си направиш труда да прочетеш табелите какви са.
Хем си задоволително двуличен да се извиниш и да кажеш, че ще се погрижиш за паметника.
Хем си още повече нахален след това да критикуваш политическите претекстове зад този монумент.
Това е ослепителен представител на третото потомство стъпвало по хълмовете на Перущица, за което желаех да ви опиша.
Мен персонално, още до момента в който пиша тези редове ме изпълват единствено отрицателни усеща свързани и с трите генерации, за които ви описвам.
Мъка ме обзема постоянно, когато чета за трагичната орис на Кочо и жителите на Перущица от първото потомство.
Гняв изпитах, когато научих какъв брой безочливо комунистическата агитация от второто потомство е използвала мъчениците от Априлското въстание.
Срам ме хваща, когато се замисля какъв брой необразовани и в това време претенциозни са видни представители от това трето потомство, което се вихри сега.
Истината mate, e че аз в никакъв случай не съм ходил в Перущица.
Бил съм в Батак и спомените от костницата ме кара да потрепервам и през днешния ден. Имах в проекта си да посетя Перущица някой ден, само че и аз не знаех (явно има причина) за съществуването на въпросния Паметник на трите генерации.
Сигурен съм, обаче че някой ден ще извърша проекта си и ще посетя Перущица, с цел да посетя църквата „ Св. Архангел Гавраил и Михаил “ и да се поклоня пред останките на жертвите.
След тази история към този момент знам и, че като отида в Перущица ще се кача на връх Власевица и ще прегледам паметника на Трите генерации. Не тъй като не съм засегнат от аргументите този паметник да бъде издигнат, а таман поради тях.
Защото този монумент е мотив да знаем и да помним разнообразни значими историческия събития без значение дали са славни или срамни.
Паметниците служат тъкмо за това. А, не да се снимаш голия гъз върху тях.
Освен да чета за монументи и комунисти обичам да навестявам и разнообразни красиви места в България. Къде съм ходил можете да видите на Фейсбук-страницата ми:
Тази седмица още веднъж ми се объркаха проектите и няма да ви опиша историята, която бях намислил.
Заради събитията през последните дни, които извършиха с вилнеещи мисли даже и моята не до такава степен окупирана от мозък английска глава, ще се опитам да ви опиша една история за три генерации българи. История за Перущица.
Перущица е дребен град в пловдивска област, чиято история стартира от 7000г. прочие н.е., когато там е имало праисторическо населено място.
После през Античността, а по-късно и през Средновековието Перущица е било огромно и мощно населено място, което си е имало и цитадела.
Първото потомство българи, за което желая да ви опиша е това от края на 19-ти век живеело в Перущица.
Вие, може и да помните от уроците по история, само че за мен като новоизлюпен българин беше доста покъртително, когато прочетох за бруталното кръвопролитие, което турският башибозук е направил в Перущица при потушаване на Априлското въстание 1876 г.
Жителите на Перущица съвсем цяла седмица са издържали под обсадата на турския башибозук по време на Априлското въстание.
Голяма част от хората са създали опити даже да се предадат на няколко пъти, само че парламентьорите са убивани на място от надушилите разгром и плячка турци.
Към обсадата се причислява и постоянна турска войска, подлъгана от башибозука, че в Перущица дружно с локалните хора се крият и сръбски и съветски бойци.
Градът е подложен на невъобразим разгром, обстрелвани с топове, укрилите се в църквата хора, множеството, от които дами и деца, не са смеели да се предадат, тъй като са били уплашени, че ще бъдат изнасилени и изклани.
„ Други, по-страшни зверове набодяли на ятаганите си годиначета деца, като ябълки, които пищели до бога и обвивали тънките си ръчички към студеното желязо на ножа, острилото на който безсъзнателно режело нежните пръстца.
Примрялата от жал и боязън майка дигала ръцете си нагоре да помогне на своята дребна рожба, само че различен башибозушки нож отсичал тия ръце и майката, както и рожбата падали на земята при другите си от дълго време паднали братя. “
Това написа Захарий Стоянов по разкази на дребното оживели очевидци за първите опити на перущинци да се предадат.
Завинаги в историята остава обезверени завършек на тази блокада.
Последните оживели мъже, измежду които е емблематичния Кочо Чистеменски, са решили да се самоубият, само че били принудени от личните им съпруги да убият първо тях и децата им, с цел да не попаднат живи в ръцете на турците.
Батак и Перущица са градовете потърпевши най-вече от бруталните дейности на османската войска в този интервал. Над двата огромни за времето си, града е извършен същински геноцид и са съвсем обезлюдени.
Истината за бруталните кланета е открита и публикувана по-късно от интернационална комисия от дипломати и публицисти.
Бруталните истории стават катализатор за голямо публично отвращение и подкрепят провеждането на Руско-турската освободителна война.
Жертвите на Перущица и Батак оказват помощ за това през днешния ден България да е свободна страна.
Точно 100 години по-късно на мястото на тези трагични събития се появяват белезите на второто потомство, за което желая да ви опиша.
Хората от това потомство са българи или най-малко по този начин настояват.
Нямат нищо общо с Перущица, само че вземат решение на едно от свещените места покрай града – хълмът, на който са убити тримата български парламентьори, да построят монумент.
Тези хора си имат и преди този момент паметна плоча, която припомня за подвига и трагичната им орис.
Но един век по-късно това „ второ потомство “ от безродни комунисти вземат решение да употребят паметта им. На хълма е повдигнат „ Паметник на трите генерации “, който е отдаден на 100-годишнината от Априлската епопея.
Само, че създателите на този монумент са решили към трагичната орис на Кочо Чистеменски и съгражданите му, да пришият и още две чисто политически събития, които имат тежест само в комунистическата агитация.
Наред с изкланите за свободата на България дами и деца от Перущица, са почетени тези от Септемврийското въстание от 1923 година и Деветосептемврийския прелом.
И въстанието и превратът са тясно политически събития обслужващи пропагандата Българска комунистическа партия. Неуспешното въстание е поръчано от Сталин и Зиновиев като част от проекта им да се възпламени революционна вълна в Европа, само че локалните комунисти, които първоначално даже не са желали да се занимават, след това освен се провалят, ами и през годините безсрамно изкривяват историята за тези събития, с цел да си припишат заслуги в антифашизма.
Нещо повече, Септемврийското въстание, изобщо не се е разразило в тази част на страната.
И по този начин второто потомство българи, употребяват Перущица и нейните поданици от предишното, по най-безсрамен метод за изковаването на личната си куха агитация.
Третото потомство българи, свързани с Перущица живее тук сега.
Предполагам сте гледали и чели вести и се досещате, че приказвам за певицата Рут Колева и екипът на фешън списание, които вършат „ провокативна фотосесия “ върху неподдържаните остатъци от Паметника на три генерации.
След като се надига отвращение, че певицата, която е известна със всичко друго, само че не и с песните си, се е снимала полугола в мемориала, тя в началото се извини.
Призна си, че не е имала визия какъв е този монумент, когато го е посетила, само че с екипа й били възмутени какъв брой е занемарен и го почистили, че дори в този момент решила да подари пари на общината за поддръжката му.
Понеже четенето и осмислянето на български букви подредени в думи, очевидно не са мощната страна на певицата, тя първо не е разпознала надписите на паметника, до момента в който клечи по чорапогащник върху мраморен (и Слава Богу празен) саркофаг.
После няколко дни по-късно очевидно навързала думите подредени в фрази, отдадени на този монумент и въпреки всичко научила неговия генезис, същата певица реши да се възмути какъв брой двуличен бил този монумент и никак не заслужавал почитта на хората.
С други думи хем си толкоз тъп да се снимаш полугол на монумент и дори да не си направиш труда да прочетеш табелите какви са.
Хем си задоволително двуличен да се извиниш и да кажеш, че ще се погрижиш за паметника.
Хем си още повече нахален след това да критикуваш политическите претекстове зад този монумент.
Това е ослепителен представител на третото потомство стъпвало по хълмовете на Перущица, за което желаех да ви опиша.
Мен персонално, още до момента в който пиша тези редове ме изпълват единствено отрицателни усеща свързани и с трите генерации, за които ви описвам.
Мъка ме обзема постоянно, когато чета за трагичната орис на Кочо и жителите на Перущица от първото потомство.
Гняв изпитах, когато научих какъв брой безочливо комунистическата агитация от второто потомство е използвала мъчениците от Априлското въстание.
Срам ме хваща, когато се замисля какъв брой необразовани и в това време претенциозни са видни представители от това трето потомство, което се вихри сега.
Истината mate, e че аз в никакъв случай не съм ходил в Перущица.
Бил съм в Батак и спомените от костницата ме кара да потрепервам и през днешния ден. Имах в проекта си да посетя Перущица някой ден, само че и аз не знаех (явно има причина) за съществуването на въпросния Паметник на трите генерации.
Сигурен съм, обаче че някой ден ще извърша проекта си и ще посетя Перущица, с цел да посетя църквата „ Св. Архангел Гавраил и Михаил “ и да се поклоня пред останките на жертвите.
След тази история към този момент знам и, че като отида в Перущица ще се кача на връх Власевица и ще прегледам паметника на Трите генерации. Не тъй като не съм засегнат от аргументите този паметник да бъде издигнат, а таман поради тях.
Защото този монумент е мотив да знаем и да помним разнообразни значими историческия събития без значение дали са славни или срамни.
Паметниците служат тъкмо за това. А, не да се снимаш голия гъз върху тях.
Освен да чета за монументи и комунисти обичам да навестявам и разнообразни красиви места в България. Къде съм ходил можете да видите на Фейсбук-страницата ми:
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ