Писател, държавник или военнопрестъпник беше Хенри Кисинджър?
Хенри Кисинджър умря на 29 ноември 2023 година на 100 години. Статиите във връзка гибелта му варираха от религиозно поклонение пред вълшебник до стихия от хули.
Списание Rolling Stone, което има амбициозна секция за политика, изписа заглавието „ Хенри Кисинджър, обичан от властта военнопрестъпник, най-накрая умря “. И прибавя, че архитектът на външната политика на Никсън се подрежда за безконечни времена до най-зловещите всеобщи убийци в историята. И в позор ще потънат тези, които към момента го почитат.
По сходен метод ме посрещнаха 1990 година моите колеги-докторанти в Ню Йорк. Като споделих къде краткотрайно пребивавам в Източен Манхатън се смяха, че комшия ми е прочут военнопрестъпник. Така гледаше на него демократичното The New School for Social Research, построено от евреи-емигранти от нацистка Германия, измежду които Хана Аренд, Ерих Фром, Лео Строс, Ханс Моргентау и доста други. Такъв емигрант-евреин е и Кисинджър.
Различните лица на Кисинджър
Хенри Кисинджър има няколко лица, обществени функции и професионални кариери. В дълбочина се разпознава принадлежността им към една личност.
Кисинджър е създател на превъзходни книги, към петнайсет обилни монографии.
Кисинджър е създател на превъзходни книги, към петнайсет обилни монографии. Някои от тях, като " Дипломацията " (1994), " За Китай " (2011), " Световен ред " (2014) са наложителни за всяка образователна стратегия по интернационалните връзки. Аз персонално бих отделил две по-ранни книги, които не са преведени на български и е добре да бъдат издадени: " Ядрени оръжия и външна политика " (1957) и основаната на дисертацията му в Харвард " Възстановен свят:Метерних, Каслрей и проблемите на мира, 1812-1822 " (1957).
Едната демонстрира по какъв начин Кисинджър се включва в трагичния спор за екзистенциалните опасности на нуклеарното опълчване. Другата дава визия какъв тъкмо теоретик е Кисинджър, в каква тематична област ще се развива десетилетия напред.
Като публицист Кисинджър е огромен гений и при други условия, сходно на Чърчил, можеше да получи Нобелова премия за литература.
Реализмът на Кисинджър
В тези и други писания Кисинджър е историк, а не теоретик. Тук всеобщо се прави неточност с причисляването му към така наречен натурализъм в доктрина на интернационалните връзки. Но Кисинджър е реалист в един подсъзнателен смисъл на думата, съгласно който реалистът преценя какво е реалистично в практиката по водене на външна политика. Това няма нищо общо с традицията на реализма, която води началото си от Хобс, в 20 век се свързва с Карл Шмит , по-късно с фундаменталните работи на Ханс Моргентау .
От края на 1960-те години традицията навлиза в новата фаза на нео-реализъм, основно с трудовете на Кенет Уолц , след него и станалият печално прочут с позициите си по Украйна Джон Миършаймър , другояче превъзходен историк и теоретик.
Кисинджър споделя възгледа, че редът в международните каузи е резултат на ефикасна връзка (дипломация) сред велики сили.
Отвъд интуитивното значение Кисинджър е реалист-практик в смисъла на Realpolitik (в компанията на Бисмарк) и не е правилно да се причислява към теоретични парадигми. Това не трансформира обстоятелството, че и като историк, и като практик Кисинджър споделя възгледа, че редът в международните каузи е резултат на ефикасна връзка (дипломация) сред велики сили.
В ранните си книги Кисинджър твърди, че най-важното нещо в интернационалните връзки е „ легитимността “. И разяснява, че законно е това, за което великите сили се договорят.
Този мироглед е заложен още в дисертацията му и не се трансформира до спорната му позиция към най-фаталния спор през днешния ден - войната на Русия против Украйна. Във войната в Украйна Кисинджър търси и не намира великите сили от Виенския конгрес, които да открият ред и да „ възстановят света “.
Това изяснява обстоятелството, че от анексията на Крим до гибелта си стартира противоречащи си тези и въобще приказва много комплицирано.
Военнопрестъпник ли е Кисинджър?
Пак в моя университет беше известно да се дава образец с Кисинджър, който питат за решение на огромен интернационален проблем. Той, съгласно докторанти и преподаватели, би го решил с един жест: „ Ами да ги избием всичките “. Това може да е смешка, само че зад нея стоят многочислените му решения таман в тази посока.
През 1970 година Кисинджър е главният основател на инвазия в Камбоджа. Никсън се оплаква, че бомбардировките не са доста ефикасни и Кисинджър персонално подрежда „ масирана бомбардировка на Камбоджа “. По-късно добавя „ Всичко, което лети, всичко което се движи. Ясно ли е? “
Резултатът за Камбоджа е сред 150 и 500 хиляди убити. През 1975 година Червените кхмери вземат властта, частично вследствие на основания безпорядък.
В Пакистан 1971 година управляващите подхващат пречистване на бенгалско население. Впоследствие избухва война с Индия, Пакистан губи бързо и позорно. През цялата кървава рецесия и милиони бежанци Кисинджър поддържа военната тирания на Пакистан. Според записите на Белия дом Кисинджър се интересува единствено от ролята на Пакистан в американската дипломация с Китай, всичко друго е без значение.
Подобни са случаите с Чили 1970 година, хунтата в Аржентина 1976 година, Източен Тимор 1975 година и по този начин нататък. Когато му оповестяват, че Съюз на съветските социалистически републики преследва евреи, Кисинджър споделя, че в случай че руснаците вършат газови камери за евреите си, това не е американски проблем.
Историци, които се занимават с наследството на Кисинджър пресмятат, че вследствие на неговите политики от 1969 до 1976 година са починали близо четири милиона души.
Историци, които се занимават с наследството на Кисинджър пресмятат, че вследствие на неговите политики от 1969 до 1976 година са починали близо четири милиона души. Някои вследствие на безмълвна поддръжка, само че по-значителна част са жертви на директни заповеди за намеса, инвазия, бомбардировки и прочие
И по този начин, в случай че си представим, че е работил не през 1970-те години, а през Втората международна война и беше член на немското държавно управление, Кисинджър щеше да седи в Нюрнберг до Йоахим декор Рибентроп .
Популярен до последните си дни
Какво прави Кисинджър толкоз известен в Съединени американски щати и по света е тайнственост, която към този момент няма отговор. Вярно е, че е надарен публицист и историк. Вярно е, че дипломацията му дейно работи за американския народен интерес, както си го показва той. Но е правилно също, че в никакъв случай не се е отнасял с почитание към следвоенния демократичен ред в интернационалните връзки и неговите съществени институции, основан точно от Съединени американски щати.
В последните години от живота си Кисинджър продължава да е свръхпопулярен. Оплаква се суетно, че всички президенти го канели в Белия дом, единствено Джо Байдън не го поканил. Но до късната му известност и престиж стоят най-малко две доста съмнителни позиции.
Първо, за разширението на НАТО беше съперник, след това си смени позицията, най-после остане без ясна теза. Второ, Кисинджър има неразбираема, изменяща се и в последна сметка безпринципна позиция за Украйна след анексията на Крим и изключително от началото на войната февруари 2022 година.
Това е изключително присъщ миг, който се подминава. Кисинджър не е доста забавен отвън подтекста на Студената война и интервала на така наречен разведряване (detente), за който му се приписва забележителна роля. След 1990 година светът влиза в ера на игра на опасности, а не на противостоене на велики сили, както и на голям брой вътрешни спорове и цивилен войни.
В тази нова среда визиите на Хенри Кисинджър стават много неточни
В тази нова среда визиите на Хенри Кисинджър стават много неточни, да го кажем по един щадящ метод. Имаше късмет да каже нещо свястно за съветската инвазия, само че другояче ясният му разум работи в други исторически координати.
Значителна част от изявленията, мненията, анализите му са тривиални и опортюнистични. Един от биографите му споделя, че Кисинджър приказва на безбройните клиенти на своята консултантска компания „ Кисинджър и съдружници “ нещата, които желаят да чуят и да бъдат щастливи.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Списание Rolling Stone, което има амбициозна секция за политика, изписа заглавието „ Хенри Кисинджър, обичан от властта военнопрестъпник, най-накрая умря “. И прибавя, че архитектът на външната политика на Никсън се подрежда за безконечни времена до най-зловещите всеобщи убийци в историята. И в позор ще потънат тези, които към момента го почитат.
По сходен метод ме посрещнаха 1990 година моите колеги-докторанти в Ню Йорк. Като споделих къде краткотрайно пребивавам в Източен Манхатън се смяха, че комшия ми е прочут военнопрестъпник. Така гледаше на него демократичното The New School for Social Research, построено от евреи-емигранти от нацистка Германия, измежду които Хана Аренд, Ерих Фром, Лео Строс, Ханс Моргентау и доста други. Такъв емигрант-евреин е и Кисинджър.
Различните лица на Кисинджър
Хенри Кисинджър има няколко лица, обществени функции и професионални кариери. В дълбочина се разпознава принадлежността им към една личност.
Кисинджър е създател на превъзходни книги, към петнайсет обилни монографии.
Кисинджър е създател на превъзходни книги, към петнайсет обилни монографии. Някои от тях, като " Дипломацията " (1994), " За Китай " (2011), " Световен ред " (2014) са наложителни за всяка образователна стратегия по интернационалните връзки. Аз персонално бих отделил две по-ранни книги, които не са преведени на български и е добре да бъдат издадени: " Ядрени оръжия и външна политика " (1957) и основаната на дисертацията му в Харвард " Възстановен свят:Метерних, Каслрей и проблемите на мира, 1812-1822 " (1957).
Едната демонстрира по какъв начин Кисинджър се включва в трагичния спор за екзистенциалните опасности на нуклеарното опълчване. Другата дава визия какъв тъкмо теоретик е Кисинджър, в каква тематична област ще се развива десетилетия напред.
Като публицист Кисинджър е огромен гений и при други условия, сходно на Чърчил, можеше да получи Нобелова премия за литература.
Реализмът на Кисинджър
В тези и други писания Кисинджър е историк, а не теоретик. Тук всеобщо се прави неточност с причисляването му към така наречен натурализъм в доктрина на интернационалните връзки. Но Кисинджър е реалист в един подсъзнателен смисъл на думата, съгласно който реалистът преценя какво е реалистично в практиката по водене на външна политика. Това няма нищо общо с традицията на реализма, която води началото си от Хобс, в 20 век се свързва с Карл Шмит , по-късно с фундаменталните работи на Ханс Моргентау .
От края на 1960-те години традицията навлиза в новата фаза на нео-реализъм, основно с трудовете на Кенет Уолц , след него и станалият печално прочут с позициите си по Украйна Джон Миършаймър , другояче превъзходен историк и теоретик.
Кисинджър споделя възгледа, че редът в международните каузи е резултат на ефикасна връзка (дипломация) сред велики сили.
Отвъд интуитивното значение Кисинджър е реалист-практик в смисъла на Realpolitik (в компанията на Бисмарк) и не е правилно да се причислява към теоретични парадигми. Това не трансформира обстоятелството, че и като историк, и като практик Кисинджър споделя възгледа, че редът в международните каузи е резултат на ефикасна връзка (дипломация) сред велики сили.
В ранните си книги Кисинджър твърди, че най-важното нещо в интернационалните връзки е „ легитимността “. И разяснява, че законно е това, за което великите сили се договорят.
Този мироглед е заложен още в дисертацията му и не се трансформира до спорната му позиция към най-фаталния спор през днешния ден - войната на Русия против Украйна. Във войната в Украйна Кисинджър търси и не намира великите сили от Виенския конгрес, които да открият ред и да „ възстановят света “.
Това изяснява обстоятелството, че от анексията на Крим до гибелта си стартира противоречащи си тези и въобще приказва много комплицирано.
Военнопрестъпник ли е Кисинджър?
Пак в моя университет беше известно да се дава образец с Кисинджър, който питат за решение на огромен интернационален проблем. Той, съгласно докторанти и преподаватели, би го решил с един жест: „ Ами да ги избием всичките “. Това може да е смешка, само че зад нея стоят многочислените му решения таман в тази посока.
През 1970 година Кисинджър е главният основател на инвазия в Камбоджа. Никсън се оплаква, че бомбардировките не са доста ефикасни и Кисинджър персонално подрежда „ масирана бомбардировка на Камбоджа “. По-късно добавя „ Всичко, което лети, всичко което се движи. Ясно ли е? “
Резултатът за Камбоджа е сред 150 и 500 хиляди убити. През 1975 година Червените кхмери вземат властта, частично вследствие на основания безпорядък.
В Пакистан 1971 година управляващите подхващат пречистване на бенгалско население. Впоследствие избухва война с Индия, Пакистан губи бързо и позорно. През цялата кървава рецесия и милиони бежанци Кисинджър поддържа военната тирания на Пакистан. Според записите на Белия дом Кисинджър се интересува единствено от ролята на Пакистан в американската дипломация с Китай, всичко друго е без значение.
Подобни са случаите с Чили 1970 година, хунтата в Аржентина 1976 година, Източен Тимор 1975 година и по този начин нататък. Когато му оповестяват, че Съюз на съветските социалистически републики преследва евреи, Кисинджър споделя, че в случай че руснаците вършат газови камери за евреите си, това не е американски проблем.
Историци, които се занимават с наследството на Кисинджър пресмятат, че вследствие на неговите политики от 1969 до 1976 година са починали близо четири милиона души.
Историци, които се занимават с наследството на Кисинджър пресмятат, че вследствие на неговите политики от 1969 до 1976 година са починали близо четири милиона души. Някои вследствие на безмълвна поддръжка, само че по-значителна част са жертви на директни заповеди за намеса, инвазия, бомбардировки и прочие
И по този начин, в случай че си представим, че е работил не през 1970-те години, а през Втората международна война и беше член на немското държавно управление, Кисинджър щеше да седи в Нюрнберг до Йоахим декор Рибентроп .
Популярен до последните си дни
Какво прави Кисинджър толкоз известен в Съединени американски щати и по света е тайнственост, която към този момент няма отговор. Вярно е, че е надарен публицист и историк. Вярно е, че дипломацията му дейно работи за американския народен интерес, както си го показва той. Но е правилно също, че в никакъв случай не се е отнасял с почитание към следвоенния демократичен ред в интернационалните връзки и неговите съществени институции, основан точно от Съединени американски щати.
В последните години от живота си Кисинджър продължава да е свръхпопулярен. Оплаква се суетно, че всички президенти го канели в Белия дом, единствено Джо Байдън не го поканил. Но до късната му известност и престиж стоят най-малко две доста съмнителни позиции.
Първо, за разширението на НАТО беше съперник, след това си смени позицията, най-после остане без ясна теза. Второ, Кисинджър има неразбираема, изменяща се и в последна сметка безпринципна позиция за Украйна след анексията на Крим и изключително от началото на войната февруари 2022 година.
Това е изключително присъщ миг, който се подминава. Кисинджър не е доста забавен отвън подтекста на Студената война и интервала на така наречен разведряване (detente), за който му се приписва забележителна роля. След 1990 година светът влиза в ера на игра на опасности, а не на противостоене на велики сили, както и на голям брой вътрешни спорове и цивилен войни.
В тази нова среда визиите на Хенри Кисинджър стават много неточни
В тази нова среда визиите на Хенри Кисинджър стават много неточни, да го кажем по един щадящ метод. Имаше късмет да каже нещо свястно за съветската инвазия, само че другояче ясният му разум работи в други исторически координати.
Значителна част от изявленията, мненията, анализите му са тривиални и опортюнистични. Един от биографите му споделя, че Кисинджър приказва на безбройните клиенти на своята консултантска компания „ Кисинджър и съдружници “ нещата, които желаят да чуят и да бъдат щастливи.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ