Опитомяването на котките и други странни навици
Хемингуей е един от най-известните фенове на котките. Домът му в Кий Уест и продължава да се населява от този тип бозайници. Писателят постоянно споделял пред другари, че в съчетанието сред човек и котка ще се скапе второто и до някаква степен е бил прав. До през днешния ден историята на котките е покрита в мистичност, липсва информация по какъв начин един от най-хубавите хищници в природата е решил да се приближи до човек. Учените са безапелационни, че и до през днешния ден се виждат следи на дивата природа, които не могат да подсигуряват цялостното опитомяване.
Някъде през Неолита, дивите котки в Близкия изток почнали да следват фермерите през целия континент. Същата концепция имали в миналото и вълците, които лека бавно почнали да се движат след хората, осъзнавайки, че има задоволително останка от храна, която може да бъде употребявана. Според проучването на кости от диви котки, датиращи сред 4200 и 2300 година прочие Н.е. в Полша разкриват забавни детайлности към хабитата на този бозайник. С разбор на питателните ѝ привички, полските откриватели се пробват да отговорят на въпроса с опитомяването.
Една от безконечните теории е, че плъховете почнали да се движат след хората, а със себе си понесли и котките, които виждали лесната плячка. Единственият отговор може да бъде получен посредством разбор на изотопите. В тази ера човешките изотипи, в резултат на агрукултурното развиване, към този момент са се трансформирали доста. Дивите котки обаче продължавали да резервират своята първична конструкция. Практически животните следвали индивида, само че в никакъв случай не били подвластни от него и се изхранвали сами. Изследването потвърждава, че са били изцяло самостоятелна част от природата. Първият опит теоритично е почнал някъде преди 10 хилядолетия в Близкия Изток.
Снимка: By Unknown author – Matthias Seidel, Abdel Ghaffar Shedid: Das Grab des Nacht. Kunst und Geschichte eines Beamtengrabes der 18. Dynastie in Theben-West, von Zabern, Mainz 1991 ISBN 3805313322, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2416392
Опити за опитомяване съответстват точно с интервала на фермерството и се счита, че образуваните фермерски култури съумяват да привлекат 5 типа диви котки, които в следствие ще бъдат виновни за всички породи по света. Хищниците били нужни, тъй като избавяли индивида от гризачи. Котката почнала да се издига в сан и не били преследвана. По-важното е, че и до през днешния ден никой не знае точния интервал на опитомяване в Европа. В Древен Египет към този момент са сложени основите и тъкмо затова можем да ги видим по стенописи и други рисунки. Подозренията за влизането им в Европа, под формата на домашни животни е още веднъж през Египет, когато към този момент можели да се подаряват.
Първите притежатели най-вероятно са били античните римляни. След толкоз години, котките не престават да демонстрират своите странни привички, идващи точно от дивата им природа. Тяхната самостоятелност се демонстира непрекъснато, а дежурното изказване е, че животното единствено избира своя собственик. Говорейки за странности, всеки е забелязал, че понякога котката избира да завре дупето си в лицето на някого, най-вече стопанинът.
Тази странна процедура има своето научно пояснение и въпреки в никакъв случай да не станем очевидци, задните ѝ елементи са докоснали безусловно всичко в къщата. Актът може да се коства като много необичайно прекарване, само че за самото животно е нещо изцяло обикновено. Според Микел Делгадо, това не е опит за снабдяване на отрицателни страсти, а по-скоро миролюбива изява. Кучетата са по-отдадени на душенето, само че явно не са единствени. В котешкия свят сходни ексхибиционистически актове са метод за поздравяване и потвърждаване на идентичността. С други думи, в случай че домашният любим направи това, той вижда своя притежател като котка.
Снимка: By Stiopa – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=67533394
За нея ароматите на близките са извънредно значими. Опитоменият див звяр упорства всички да знаят, че е другарски надъхан макар странният бит. Ако търсим знаците за експанзия, с изключение на съскането и настръхването, би трябвало деликатно да погледнем очите на хищника. Котешките очи са били обект на разглеждане и интерес от мнозина, доближават даже до изкуството, само че в случай че един човек желае да разбере желанията на животното, би трябвало да гледа точно там.
Докато кучето да оголва зъби и наподобява заплашително, котката отхвърля такива предизвестия, може да настръхне, само че няма да разкрие своите оръжия. Ако е фокусирана върху вас и не мига, това сигурно е знак, че страданието следва. Като един от най-хубавите хищници на планетата, зрението е от особена значимост и с изключение на със дарба за нощно виждане и тяло – радар за придвижване, това е съперник, против който никой не желае да се изправя.
С толкоз качества за оцеляване, желанията се показват най-точно в очите. Изцъкленият взор постоянно значи, че другият участник в контакта е в заплаха. А в случай че липсва контакт с очи, опасността от спор е изцяло действителна. Котките, чувствайки се застрашени, са способни да заобикалят замяна на погледи, в случай че липсва даже премигване, те са извънредно нападателни. Единственият метод да алармират, че няма заплаха е да премигват, като това се случва постепенно и демонстративно.
Важно е дa отбележим, че скоростта на намигване може да се управлява и щом животното постепенно и демонстративно затвори своите очи, то декларира, че индивидът не е в заплаха. Действието декларира наличието на доверие и непрекъснатото следене не е належащо. Макар и да липсва научно доказателство, някои специалисти считат, че в случай че отвърнем по същия метод, удостоверяваме примирието. Положителен резултат може да се следи, но в към момента няма удостоверение от самите котки за безспорна гаранция.
Заглавна фотография: By Unknown author – Matthias Seidel, Abdel Ghaffar Shedid: Das Grab des Nacht. Kunst und Geschichte eines Beamtengrabes der 18. Dynastie in Theben-West, von Zabern, Mainz 1991 ISBN 3805313322, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2416392
