Душата не иска да се предаде
ХАЙГАШОД АГАСЯН е роден на 28 януари 1953 година в Сталин (днeс Варна). Завършва Музикалната академия в София, компетентност виола, майсторски клас по камерна музика 1978 година Работи в оркестъра на Народния спектакъл за младежта и в спектакъл " Възраждане ". Автор е на доста детски песни и на музика за театрални спектакли, мюзикъли и телевизионни постановки. Създава едни от най-популярните песни на българската поп музика. През 1993 година печели огромната премия на " Златният Орфей ", а идната година - първа от същия фестивал. Носител е на наградата на фондация " Димитър Вълчев " за театрална музика и на почетното звание " Следовник на националните будители " от Съвета на Съюза на националните читалища. Удостоен е с медал " Св. св. Кирил и Методий " - първа степен, за заслугите му в културата и образованието. Голямата премия на публиката на " Бургас и морето " завоюва песента по музика на Хайгашод Агасян " Бургаско море ". Тя взе още две оценки на 40-ото издание на състезанието. /> - Господин Агасян, спечелихте огромната премия на публиката на състезанието " Бургас и морето ", очаквахте ли я или беше изненада? Как се почувствахте?
- Сигурно всеки от участниците е в трепетно очакване да пристигна някакво самопризнание, тъй като имаше доста млади създатели. Хора, които неотдавна пишат, развиват се, доста е значимо за тях да имат тласък. Ако е справедливо, да бъдат приети, с цел да им се дадат криле, както се е случвало с мен преди време.
Преди доста години, като бях младо момче, вървях си по пътя и пишех, само че усещах, че не съм задоволително оценен. Това го споделих с огромния композитор Тончо Русев, бях състудент с щерка му, бил съм у тях, говорили сме си. Викам му: Бате Тончо, пиша, по този начин и по този начин, а той споделя: Виж, моето момче, запомни от мен - пиши почтено и честно и ще пристигна ден, в който единствено ще подаваш нотите. Това бяха негови думи. Не имам вяра. Бате Тончо, по какъв начин ще пристигна подобен ден? Той повтаря: Ако пишеш почтено и честно, ще пристигна. Сега мога да кажа, че е пристигнал подобен ден, в който името стартира да работи.
Обаче съм доста по-прецизен, по-внимателен и по-отговорен към всяка нота, която пиша, която споделям с хората. Отговорността е по-голяма, не може човек на моята възраст да каже: Аз съм популярен, имам доста награди. Напротив, извънредно акуратен съм, внимателен към всичко, което върша, и това е доста значимо за един създател. Да не изпуска себе си. Да бъде самият той. Старая се да бъда по този начин.
За мен тази премия е изключително скъпа, тъй като няма различен актуален фестивал за известна музика. От години няма " Златният Орфей ", от 1999 година " Бургас и морето " е точно подобен шлагерен, благозвучен конкурс, на красиви песни, с хубави послания. Закачка и въодушевление би трябвало да има, отдушник за хората и беше доста знаменателна вечер.
Разбира се, имал съм и други награди от " Бургас и морето " - втора премия, 1996 година, с песента " Молитва " по стихове на Павлина Стаменова - прелестна поетеса от Разград, изпя я с божествения си глас скъпата ми другарка Ваня Костова, светла да е паметта й. Беше доста мощен състезанието. Третата премия взе Тони Димитрова с " Ах, морето ", първата премия отиде при Ева и Гого. Радвахме се един на различен на триумфите си.
Тази премия дава още повече криле, тъй като видях с очите си, почувствах със сетивата си страстта от публиката. Една част от хората евентуално ме познават, само че останалата изобщо няма и визия кой съм, а видях по какъв начин реагираха, ръкопляскаха с мен, идваха да ме поздравят. Хубава страст в юбилейната година. Юбилейна " Бургас и морето ", юбилейна Хайго.
- Самият конкурс, който отбелязва 40-ото си издание и 50 години от първото си осъществяване, резервира ли позициите си отпреди - да показва качествена българска поп музика?
- Разбира се, разнообразни са степените на другите години, нормално има 50-60 песни, които се явяват за към 12 места за финала. Тази година, доколкото разбрах, са били към 40 песни, от които най-после прозвучаха 10, има подборна комисия. Аз самият също съм бил жури. Колкото и да е субективно, има справедливи критерии, по които можеш да оцениш, че една ария е по-качествена, по-стойностна от друга.
Слушам доста деформирано, не мога да чувам за наслаждение. Хората не допускат, че моят слух и мозък проучват всяка ария, която слушам. Има мелодия, естетика, гласоводене, бас, взаимоотношения сред естетика, систематизирания на акомпанименти, всичко това като логичност, слушайки, има моменти, в които си споделям: Чакай, за какво в този момент по този начин е подредено, не може да бъде по този начин. И вътрешно се бунтувам, че създателят не е разкрил по-добрата връзка сред нотите. Вътрешно възприятие, добито от годините в музиката.
От 5-годишен изсвирвам и не скърбя, че моите родители овреме са усетили моята благозвучност. Заведоха ме на прослушване, оказа се, че съм абсолютист в слуха, че слушам всичките ноти на естествената им височина. Имам безспорен слух. Малцина го имат. Разбирате, че като дете не съм свирил с наслада, можете да си визиите през 60-те години по какъв начин нямаше коли по улицата, по какъв начин обичаните ми братовчеди ритаха топка и аз плачех на балкона и скрибуцах цигулката (смее се). Но не скърбя, в действителност. Не че не са ме пускали да играя. Благодарен съм за този път, който са избрали моите родители. Осъзнах, че просто ми е даденост и съм доста благополучен, че се занимавам точно с музика и лирика, с връзката сред тях. Песните, които пиша, популярност богу, са оценени през годините. Много. Благодарен съм. Думите на Тончо Русев се оказаха оракулски, да знаете.
- Пишете и песни за деца като " Вълшебните думи ", по-отговорно и по-трудно ли е това, поради днешните времена, в които живеем?
- Еднакво отговорно е, само че общуването с детска публика е неповторимо. Няма да открия топлата вода, само че имайте поради, че обикалям България - учебни заведения, детски градини, там няма фалш. При това другарство няма втори проект, детето или те приема, или те отхвърля. То няма задни мисли в главата си и една ария може безусловно да болести прочувствено цялата публика. Примерно, " Хей, приятелю, здравей! " или " Светът е прекрасен, светът е превъзходен! " сплотява всички деца, те стават и пеят, прегръщат се и се радват един на различен.
Жури съм на съвсем всички детски състезания и фестивали, втора, трета ария, Хайго, Хайго... Колегите ме гледат, крещя: Не ги познавам децата. Те просто прочувствено избират ария, която да ги показа добре и за мен това е голяма чест. Щастлив съм! Спират ме хора на улицата - да се снимат с мен, изпяват ми някоя фраза от моя ария, велико възприятие е!
- Ваша ария е определена за химн на българските учебни заведения по света, по какъв начин стана по този начин?
- Издадох нов диск с песни за деца, като го озаглавих " Децата на България ". След истинските 12 той съдържа и 12 инструментала, с цел да може всеки да го употребява. Половината песни са на патриотична тема - за България, за родината, за фамилията, за всички полезности, които влагаме в нашите наследници. Половината песни са изпети от вокална група " Средногорски звън " от Челопеч. " Пътят на България " по стихове на надарената поетеса Ники Комедвенска от Сливен са я харесали доста, тъй като посланието е: където и да се намираме по света, да покажем пътя към България и един ден да се върнем. Това доста ги е впечатлило, извикаха ме в Министерството на образованието, по този начин и по този начин..., крещя, несъмнено, че ви правя подарък песента, дано да се пее.
Срещнах се и с шефовете на някои от учебните заведения по света, имаше представители от Мадрид, Рим, Чикаго, Ню Йорк, Будапеща, Братислава. Аз съм бил в много от тези учебни заведения, където съм правил концерти преди години. Там децата учат български, имат отношение към България и нека един ден се върнат у нас.
- Обичате ли да се връщате обратно във времето? Какво Ви нашепват спомените?
- Не скърбя за нищо. Имал съм доста благоприятни условия да бъда в чужбина, да изсвирвам в елитни оркестри, специализирал съм камерна музика във Франция и Унгария. Голяма част от моите сътрудници, съученици, състуденти отпътуваха преди време. Светът беше различен. Свирил съм на интернационалния конкурс на името на Херберт декор Караян през 1976 година в Западен Берлин.
Знаете ли каква беше разликата сред нашия свят и Западен Берлин? Потресаваща. Така бяха създали блестящ града, че сън не те лови от искра, от това лустро. В нашите очи тогава той е бил различен свят, нямам думи да го опиша. И след 40 и недостатък години посетих още веднъж Берлин, в българското посолство изнесох концерт през февруари. Попитаха ме къде да ме разходят, отвърнах им - на същите места, където съм бил преди близо 50 години. Да се вгледам в спомените, които са ми останали. Сега го няма този искра. Казах си, абе, аз преди 50 години да не съм се побъркал? Какво се е случило? Може би ние сме извървели различен път, няма я тази разлика. С други очи сме гледали тогава. Вярвайте ми, нямахме пари да си купим струни за цигулка. Други времена бяха.
- Можели сте да градите кариера и да живеете някъде в чужбина, само че не сте го създали.
- Не ми е минавало и през мозъка да оставам където и да било, макар че съм имал опция. Обичах фамилията си, баба Ванка, вуйна, моята среда... Никога не е стояло пред мен като алтернатива.
Много родственици имах по света поради историческата орис на арменския народ. Пръснати сме на всички места поради огромните кланета. Гостувал съм в Съединените щати при най-любимите ми родственици - вуйна ми, която е жива, на 102 година, сестра на майка ми. Ходих какъв брой пъти да се забележим. Тя е в кондиция, чисти, готви, пере... Съединени американски щати е прелестна страна в моите очи, тъй като има ред и ясни правила.
Това, което не може - не може. Край. Аз съм роден в България. Българин съм, въпреки и с арменска кръв. Гордея се с това! Благодарен съм на Господ за всичко, което ми е дал, и си давам равносметка, че тази година се оказа доста специфична за мен.
- Защо?
- Защото от декември има годишен хубав фестивал на новогодишната и коледната ария в Хасково и хоровите диригенти избират песента, която ще бъде на върха през новата година. Те избраха моята ария " Нова година " по стихове на Анета Мутафова за най-обичана, най-оценена, най-често пята, всички хорове я пяха. Това беше причина за предстояща страст за 70-годишнината ми.
През пролетта се обадиха от Министерството на културата, че ме награждават за приноса ми в изкуството и културата със " Златен век - звезда ".
Ето, и песента, която избраха за химн на българските учебни заведения по света, също огромна чест за мен, тъй като има прелестни други песни. И в този момент премията " Бургас и морето " - още веднъж висока оценка. Задават се още приятни страсти, живот и здраве, може би ще ви изненадам по-нататък. Усмихната, прочувствена, чувствена за мен година, за което съм признателен.
Въобще 70 години звучат доста внушително, обаче душата не го приема по този начин (смее се). Душата не желае да се съобщи! Щастлив човек съм! Особено общуването с деца е извънредно зареждащо, взаимно е, тъй като страстта се предава от мен към тях и те ми я връщат многократно.>
- Сигурно всеки от участниците е в трепетно очакване да пристигна някакво самопризнание, тъй като имаше доста млади създатели. Хора, които неотдавна пишат, развиват се, доста е значимо за тях да имат тласък. Ако е справедливо, да бъдат приети, с цел да им се дадат криле, както се е случвало с мен преди време.
Преди доста години, като бях младо момче, вървях си по пътя и пишех, само че усещах, че не съм задоволително оценен. Това го споделих с огромния композитор Тончо Русев, бях състудент с щерка му, бил съм у тях, говорили сме си. Викам му: Бате Тончо, пиша, по този начин и по този начин, а той споделя: Виж, моето момче, запомни от мен - пиши почтено и честно и ще пристигна ден, в който единствено ще подаваш нотите. Това бяха негови думи. Не имам вяра. Бате Тончо, по какъв начин ще пристигна подобен ден? Той повтаря: Ако пишеш почтено и честно, ще пристигна. Сега мога да кажа, че е пристигнал подобен ден, в който името стартира да работи.
Обаче съм доста по-прецизен, по-внимателен и по-отговорен към всяка нота, която пиша, която споделям с хората. Отговорността е по-голяма, не може човек на моята възраст да каже: Аз съм популярен, имам доста награди. Напротив, извънредно акуратен съм, внимателен към всичко, което върша, и това е доста значимо за един създател. Да не изпуска себе си. Да бъде самият той. Старая се да бъда по този начин.
За мен тази премия е изключително скъпа, тъй като няма различен актуален фестивал за известна музика. От години няма " Златният Орфей ", от 1999 година " Бургас и морето " е точно подобен шлагерен, благозвучен конкурс, на красиви песни, с хубави послания. Закачка и въодушевление би трябвало да има, отдушник за хората и беше доста знаменателна вечер.
Разбира се, имал съм и други награди от " Бургас и морето " - втора премия, 1996 година, с песента " Молитва " по стихове на Павлина Стаменова - прелестна поетеса от Разград, изпя я с божествения си глас скъпата ми другарка Ваня Костова, светла да е паметта й. Беше доста мощен състезанието. Третата премия взе Тони Димитрова с " Ах, морето ", първата премия отиде при Ева и Гого. Радвахме се един на различен на триумфите си.
Тази премия дава още повече криле, тъй като видях с очите си, почувствах със сетивата си страстта от публиката. Една част от хората евентуално ме познават, само че останалата изобщо няма и визия кой съм, а видях по какъв начин реагираха, ръкопляскаха с мен, идваха да ме поздравят. Хубава страст в юбилейната година. Юбилейна " Бургас и морето ", юбилейна Хайго.
- Самият конкурс, който отбелязва 40-ото си издание и 50 години от първото си осъществяване, резервира ли позициите си отпреди - да показва качествена българска поп музика?
- Разбира се, разнообразни са степените на другите години, нормално има 50-60 песни, които се явяват за към 12 места за финала. Тази година, доколкото разбрах, са били към 40 песни, от които най-после прозвучаха 10, има подборна комисия. Аз самият също съм бил жури. Колкото и да е субективно, има справедливи критерии, по които можеш да оцениш, че една ария е по-качествена, по-стойностна от друга.
Слушам доста деформирано, не мога да чувам за наслаждение. Хората не допускат, че моят слух и мозък проучват всяка ария, която слушам. Има мелодия, естетика, гласоводене, бас, взаимоотношения сред естетика, систематизирания на акомпанименти, всичко това като логичност, слушайки, има моменти, в които си споделям: Чакай, за какво в този момент по този начин е подредено, не може да бъде по този начин. И вътрешно се бунтувам, че създателят не е разкрил по-добрата връзка сред нотите. Вътрешно възприятие, добито от годините в музиката.
От 5-годишен изсвирвам и не скърбя, че моите родители овреме са усетили моята благозвучност. Заведоха ме на прослушване, оказа се, че съм абсолютист в слуха, че слушам всичките ноти на естествената им височина. Имам безспорен слух. Малцина го имат. Разбирате, че като дете не съм свирил с наслада, можете да си визиите през 60-те години по какъв начин нямаше коли по улицата, по какъв начин обичаните ми братовчеди ритаха топка и аз плачех на балкона и скрибуцах цигулката (смее се). Но не скърбя, в действителност. Не че не са ме пускали да играя. Благодарен съм за този път, който са избрали моите родители. Осъзнах, че просто ми е даденост и съм доста благополучен, че се занимавам точно с музика и лирика, с връзката сред тях. Песните, които пиша, популярност богу, са оценени през годините. Много. Благодарен съм. Думите на Тончо Русев се оказаха оракулски, да знаете.
- Пишете и песни за деца като " Вълшебните думи ", по-отговорно и по-трудно ли е това, поради днешните времена, в които живеем?
- Еднакво отговорно е, само че общуването с детска публика е неповторимо. Няма да открия топлата вода, само че имайте поради, че обикалям България - учебни заведения, детски градини, там няма фалш. При това другарство няма втори проект, детето или те приема, или те отхвърля. То няма задни мисли в главата си и една ария може безусловно да болести прочувствено цялата публика. Примерно, " Хей, приятелю, здравей! " или " Светът е прекрасен, светът е превъзходен! " сплотява всички деца, те стават и пеят, прегръщат се и се радват един на различен.
Жури съм на съвсем всички детски състезания и фестивали, втора, трета ария, Хайго, Хайго... Колегите ме гледат, крещя: Не ги познавам децата. Те просто прочувствено избират ария, която да ги показа добре и за мен това е голяма чест. Щастлив съм! Спират ме хора на улицата - да се снимат с мен, изпяват ми някоя фраза от моя ария, велико възприятие е!
- Ваша ария е определена за химн на българските учебни заведения по света, по какъв начин стана по този начин?
- Издадох нов диск с песни за деца, като го озаглавих " Децата на България ". След истинските 12 той съдържа и 12 инструментала, с цел да може всеки да го употребява. Половината песни са на патриотична тема - за България, за родината, за фамилията, за всички полезности, които влагаме в нашите наследници. Половината песни са изпети от вокална група " Средногорски звън " от Челопеч. " Пътят на България " по стихове на надарената поетеса Ники Комедвенска от Сливен са я харесали доста, тъй като посланието е: където и да се намираме по света, да покажем пътя към България и един ден да се върнем. Това доста ги е впечатлило, извикаха ме в Министерството на образованието, по този начин и по този начин..., крещя, несъмнено, че ви правя подарък песента, дано да се пее.
Срещнах се и с шефовете на някои от учебните заведения по света, имаше представители от Мадрид, Рим, Чикаго, Ню Йорк, Будапеща, Братислава. Аз съм бил в много от тези учебни заведения, където съм правил концерти преди години. Там децата учат български, имат отношение към България и нека един ден се върнат у нас.
- Обичате ли да се връщате обратно във времето? Какво Ви нашепват спомените?
- Не скърбя за нищо. Имал съм доста благоприятни условия да бъда в чужбина, да изсвирвам в елитни оркестри, специализирал съм камерна музика във Франция и Унгария. Голяма част от моите сътрудници, съученици, състуденти отпътуваха преди време. Светът беше различен. Свирил съм на интернационалния конкурс на името на Херберт декор Караян през 1976 година в Западен Берлин.
Знаете ли каква беше разликата сред нашия свят и Западен Берлин? Потресаваща. Така бяха създали блестящ града, че сън не те лови от искра, от това лустро. В нашите очи тогава той е бил различен свят, нямам думи да го опиша. И след 40 и недостатък години посетих още веднъж Берлин, в българското посолство изнесох концерт през февруари. Попитаха ме къде да ме разходят, отвърнах им - на същите места, където съм бил преди близо 50 години. Да се вгледам в спомените, които са ми останали. Сега го няма този искра. Казах си, абе, аз преди 50 години да не съм се побъркал? Какво се е случило? Може би ние сме извървели различен път, няма я тази разлика. С други очи сме гледали тогава. Вярвайте ми, нямахме пари да си купим струни за цигулка. Други времена бяха.
- Можели сте да градите кариера и да живеете някъде в чужбина, само че не сте го създали.
- Не ми е минавало и през мозъка да оставам където и да било, макар че съм имал опция. Обичах фамилията си, баба Ванка, вуйна, моята среда... Никога не е стояло пред мен като алтернатива.
Много родственици имах по света поради историческата орис на арменския народ. Пръснати сме на всички места поради огромните кланета. Гостувал съм в Съединените щати при най-любимите ми родственици - вуйна ми, която е жива, на 102 година, сестра на майка ми. Ходих какъв брой пъти да се забележим. Тя е в кондиция, чисти, готви, пере... Съединени американски щати е прелестна страна в моите очи, тъй като има ред и ясни правила.
Това, което не може - не може. Край. Аз съм роден в България. Българин съм, въпреки и с арменска кръв. Гордея се с това! Благодарен съм на Господ за всичко, което ми е дал, и си давам равносметка, че тази година се оказа доста специфична за мен.
- Защо?
- Защото от декември има годишен хубав фестивал на новогодишната и коледната ария в Хасково и хоровите диригенти избират песента, която ще бъде на върха през новата година. Те избраха моята ария " Нова година " по стихове на Анета Мутафова за най-обичана, най-оценена, най-често пята, всички хорове я пяха. Това беше причина за предстояща страст за 70-годишнината ми.
През пролетта се обадиха от Министерството на културата, че ме награждават за приноса ми в изкуството и културата със " Златен век - звезда ".
Ето, и песента, която избраха за химн на българските учебни заведения по света, също огромна чест за мен, тъй като има прелестни други песни. И в този момент премията " Бургас и морето " - още веднъж висока оценка. Задават се още приятни страсти, живот и здраве, може би ще ви изненадам по-нататък. Усмихната, прочувствена, чувствена за мен година, за което съм признателен.
Въобще 70 години звучат доста внушително, обаче душата не го приема по този начин (смее се). Душата не желае да се съобщи! Щастлив човек съм! Особено общуването с деца е извънредно зареждащо, взаимно е, тъй като страстта се предава от мен към тях и те ми я връщат многократно.>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ