Студентският дух на Хайделберг
Хайделберг е един от най-романтичните градове в Германия, прочут като средище на изкуства, просвета, просвета и най-много като академични и студентски център. Неслучайно е именуван немския Оксфорд. Повлиян от романтиката и историята и аз взех решение да отида там, сходно на един от най-известните писатели и пътешественици – Марк Твен – решил да прекара цяло лято, сипейки похвали за чаровните гледки и спокойствието, които градът дава.
Посещението ми се случи през декември и по този начин взех решение, че ще съумея да попълня една огромна празнина в живота си – обстоятелството, че в никакъв случай не съм бил на същински достоверен немски коледен пазар. Не кой да е, а с обичаи от епохи, цялостен с типични немски дървени къщи с изрисувани фасади и кръстосани греди, където щанд след щанд ти оферират колбаси, глювайн и коледни сладки. Въобще където да ти стане неприятно от ястие, пиянство и заобикалящите коледни клишета като на пощенска картичка. В Германия има стотици такива градчета и коледни пазари. Но в декемврийския Хайделберг не открих китните зелени хълмове и лозя, радвали очите и вдъхновявали американският класик. Градът през декември си „ вървеше “ с предстояща гарнитура от мразовити температури, навъсено сиво небе, и мъгла - понякога. За това не е чудно, че немците са измислили коледните базари доста от дълго време, като метод да борят цялата тази омърлушеност и да възпроизведат домашния уют и на улицата.
И в действителност, в случай че се придържате към старинната част на града, крачейки нагоре-надолу по дългата основна пешеходна улица – Хауптщрасе, с изключение на около бароковите фасади и светлите и примамливи витрини на всевъзможни магазини, ще минете не през един, а през най-малко три обособени коледни пазара. И в случай че на всеки един от тях спрете за малко отмора, атмосфера и чаша греяно вино или яйчен пунш, до момента в който стигнете до другия завършек на улицата, цяла миля от край до край, ще сте не запомнили за вкиснатото време.
Едва ли нещо ново може да се каже за коледните базари, всичко към този момент хиляди пъти е разказано и разказано и си е тъкмо както е – обрисувано и романтизирано от писатели, публицисти и сценаристи на сладникави филми. Важното е човек да ги посети с добра компания от другари или родственици, с цел да попие от празничната атмосфера. Типичната немска коледна, и много калорична, храна, си е напряко измислена да бъде употребявана, до момента в който въздухът на открито щипе бузките – по този начин не се чувстваш отговорен, дори си имаш опрощение. Такова най-малко беше моето въодушевление, до момента в който се борех с огромна колкото снежна топка парена кнедла Дампфнудел, полята щедро с ванилов сос и череши, и криеща надълбоко в в себе си сърце от шоколад. Разточително!
Когато си в Хайделберг през декември, не може да не откриеш знак от ориста и съвпадане към датата, на която у нас се чества 8 декември. Да, за немските студенти тази дата не значи нищо, и, доколкото разбрах, те даже не са и достигнали до тази възвишена концепция да си имат собствен празник, в който и двойкаджии, и университетски зубъри могат да се прегърнат в спиртово замайване и да почетат един специфичен житейски интервал, който по този начин бързо отлита. Но до момента в който родните студенти подвигат тостове в някоя задимена кръчма, в Хайделберг празникът им може да се уважи с обиколката на някои от най-знаковите места за хайделбергските студенти.
Доста забавно и неповторимо място е студентският затвор (или по-точно карцер), който може да посетите като част от тур в Университетския музей. Тези килии, чиито стени са тотално облицовани с графити на повече от 100 години, са удостоверение за автономията, която университетът е имал в областта на правосъдие. От края на 18-и до началото на 20-и век студенти, които са били осъдени за всевъзможни по-дребни прегрешения - от пиянстване до сбивания и кавги на улицата – е можело да бъдат „ наказани “ да лежат от 3 до 30 дни в спартанската килия, където има единствено дървени нар, маса и стол. Наказанието обаче надалеч не ги е освобождавало от задължението да вървят на лекции, просто след края на уроците отново е трябвало да се приберат в пандиза, вместо да обикалят кръчмите. Да, съществено наказване.
19-и век е бил в действителност бурно и плодотворно време в немските земи – тогава се зараждат романтизма, либерализма и национализма, който по това време се е изразявал в ентусиазъм немската нация, разграничена сред безброй кралства, княжества и херцогства, да се сплоти в едно цяло.
От този интервал датират и първите университетски братства (Щудентенфербиндунг), които са еквивалент на американските „ fraternities “, единствено че по немски дори някак по-странни. Когато Марк Твен е бил там през лятото на 1878 година, с интерес е отбелязал по какъв начин някои от студентите имали белези по лицата, явно от прорезни рани. Тези белези в действителност са били височайш знак на принадлежност към едно от тези братства, където честа процедура било членовете да практикуват академична фехтовка (Мензур), при която двамата дуелисти движат само ръката, в която държат сабята. И всъщност да получиш рана на лицето от оръжието на съперника се е смятало за огромна чест. Тези обезобразяващи белези можело да останат за цялостен живот, само че по тази причина пък се смятали за паспорт към по-добър живот в буржоазното общество след дипломирането. Старите членове не братството имали дълг към по-младите да им оказват помощ в професионалната реализация след това. Най-интересното е, че тези братства, и да, даже фехтовката, съществуват и до ден сегашен, въпреки да не са толкоз видни в студентския живот, както преди.
В Хайделберг можете да посетите ресторант, който преди време е бил обичано място за празненства и празнувания на тези студентски клубове и тачи тази своя традиция с горделивост. Името му е Schnookeloch и масите са в чудесно положение, което е необичайно, поради, че са от дърво и са изографисани и изчегъртани със студентски графити съвсем като чиновете в което и да е редово българско учебно заведение. Също по този начин стените са окичени от край до край със остарели фотоси на студенти в униформите и шапките на братството, запечатани в миг на забавление.
За по-модерно чувство на студентския живот в Хайделберг през 21-ви век пък можете да се насочите към студентския стол (Zeughaus-Mensa im Marstall) на брега на река Некар. Той се намира в дълга постройка, която преди време е билa барутен боеприпас, а през днешния ден предлага на учещите се обяд на студентски цени, несъмнено. В единия край се сервират гозбите за деня, а в другият пък си има цялостен бар, където се сервират кафе, питиета и десерти.
Ако дойдете във вторник или петък и сте се настроили за типични немски блюда като колбаси или свински джолани, обаче, ще останете разочаровани, тъй като тези дни са избрани за вегетариански и ще ви сервират модерни тълкования на класиките – да вземем за пример гулаш от тропически джакфрут или ростбиф от соя.
Това сигурно е в крайник с времето с днешните немски нрави, където вегетарианизмът и веганизмът са станали същинското верую на младото потомство. Meжду 2016 и 2020 година броят на веганите в страната е скочил двойно и през днешния ден над 5% от младите не ядат месо.
Не е нещо, което Марк Твен би разпознал, в случай че можеше да го види и опише през днешния ден. Особено за страна, където безкрайното многообразие от наденици през вековете се е трансформирало в един от културните знаци.
Текстът е част от бр. 118 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Посещението ми се случи през декември и по този начин взех решение, че ще съумея да попълня една огромна празнина в живота си – обстоятелството, че в никакъв случай не съм бил на същински достоверен немски коледен пазар. Не кой да е, а с обичаи от епохи, цялостен с типични немски дървени къщи с изрисувани фасади и кръстосани греди, където щанд след щанд ти оферират колбаси, глювайн и коледни сладки. Въобще където да ти стане неприятно от ястие, пиянство и заобикалящите коледни клишета като на пощенска картичка. В Германия има стотици такива градчета и коледни пазари. Но в декемврийския Хайделберг не открих китните зелени хълмове и лозя, радвали очите и вдъхновявали американският класик. Градът през декември си „ вървеше “ с предстояща гарнитура от мразовити температури, навъсено сиво небе, и мъгла - понякога. За това не е чудно, че немците са измислили коледните базари доста от дълго време, като метод да борят цялата тази омърлушеност и да възпроизведат домашния уют и на улицата.
И в действителност, в случай че се придържате към старинната част на града, крачейки нагоре-надолу по дългата основна пешеходна улица – Хауптщрасе, с изключение на около бароковите фасади и светлите и примамливи витрини на всевъзможни магазини, ще минете не през един, а през най-малко три обособени коледни пазара. И в случай че на всеки един от тях спрете за малко отмора, атмосфера и чаша греяно вино или яйчен пунш, до момента в който стигнете до другия завършек на улицата, цяла миля от край до край, ще сте не запомнили за вкиснатото време.
Едва ли нещо ново може да се каже за коледните базари, всичко към този момент хиляди пъти е разказано и разказано и си е тъкмо както е – обрисувано и романтизирано от писатели, публицисти и сценаристи на сладникави филми. Важното е човек да ги посети с добра компания от другари или родственици, с цел да попие от празничната атмосфера. Типичната немска коледна, и много калорична, храна, си е напряко измислена да бъде употребявана, до момента в който въздухът на открито щипе бузките – по този начин не се чувстваш отговорен, дори си имаш опрощение. Такова най-малко беше моето въодушевление, до момента в който се борех с огромна колкото снежна топка парена кнедла Дампфнудел, полята щедро с ванилов сос и череши, и криеща надълбоко в в себе си сърце от шоколад. Разточително!
Когато си в Хайделберг през декември, не може да не откриеш знак от ориста и съвпадане към датата, на която у нас се чества 8 декември. Да, за немските студенти тази дата не значи нищо, и, доколкото разбрах, те даже не са и достигнали до тази възвишена концепция да си имат собствен празник, в който и двойкаджии, и университетски зубъри могат да се прегърнат в спиртово замайване и да почетат един специфичен житейски интервал, който по този начин бързо отлита. Но до момента в който родните студенти подвигат тостове в някоя задимена кръчма, в Хайделберг празникът им може да се уважи с обиколката на някои от най-знаковите места за хайделбергските студенти.
Доста забавно и неповторимо място е студентският затвор (или по-точно карцер), който може да посетите като част от тур в Университетския музей. Тези килии, чиито стени са тотално облицовани с графити на повече от 100 години, са удостоверение за автономията, която университетът е имал в областта на правосъдие. От края на 18-и до началото на 20-и век студенти, които са били осъдени за всевъзможни по-дребни прегрешения - от пиянстване до сбивания и кавги на улицата – е можело да бъдат „ наказани “ да лежат от 3 до 30 дни в спартанската килия, където има единствено дървени нар, маса и стол. Наказанието обаче надалеч не ги е освобождавало от задължението да вървят на лекции, просто след края на уроците отново е трябвало да се приберат в пандиза, вместо да обикалят кръчмите. Да, съществено наказване.
19-и век е бил в действителност бурно и плодотворно време в немските земи – тогава се зараждат романтизма, либерализма и национализма, който по това време се е изразявал в ентусиазъм немската нация, разграничена сред безброй кралства, княжества и херцогства, да се сплоти в едно цяло.
От този интервал датират и първите университетски братства (Щудентенфербиндунг), които са еквивалент на американските „ fraternities “, единствено че по немски дори някак по-странни. Когато Марк Твен е бил там през лятото на 1878 година, с интерес е отбелязал по какъв начин някои от студентите имали белези по лицата, явно от прорезни рани. Тези белези в действителност са били височайш знак на принадлежност към едно от тези братства, където честа процедура било членовете да практикуват академична фехтовка (Мензур), при която двамата дуелисти движат само ръката, в която държат сабята. И всъщност да получиш рана на лицето от оръжието на съперника се е смятало за огромна чест. Тези обезобразяващи белези можело да останат за цялостен живот, само че по тази причина пък се смятали за паспорт към по-добър живот в буржоазното общество след дипломирането. Старите членове не братството имали дълг към по-младите да им оказват помощ в професионалната реализация след това. Най-интересното е, че тези братства, и да, даже фехтовката, съществуват и до ден сегашен, въпреки да не са толкоз видни в студентския живот, както преди.
В Хайделберг можете да посетите ресторант, който преди време е бил обичано място за празненства и празнувания на тези студентски клубове и тачи тази своя традиция с горделивост. Името му е Schnookeloch и масите са в чудесно положение, което е необичайно, поради, че са от дърво и са изографисани и изчегъртани със студентски графити съвсем като чиновете в което и да е редово българско учебно заведение. Също по този начин стените са окичени от край до край със остарели фотоси на студенти в униформите и шапките на братството, запечатани в миг на забавление.
За по-модерно чувство на студентския живот в Хайделберг през 21-ви век пък можете да се насочите към студентския стол (Zeughaus-Mensa im Marstall) на брега на река Некар. Той се намира в дълга постройка, която преди време е билa барутен боеприпас, а през днешния ден предлага на учещите се обяд на студентски цени, несъмнено. В единия край се сервират гозбите за деня, а в другият пък си има цялостен бар, където се сервират кафе, питиета и десерти.
Ако дойдете във вторник или петък и сте се настроили за типични немски блюда като колбаси или свински джолани, обаче, ще останете разочаровани, тъй като тези дни са избрани за вегетариански и ще ви сервират модерни тълкования на класиките – да вземем за пример гулаш от тропически джакфрут или ростбиф от соя.
Това сигурно е в крайник с времето с днешните немски нрави, където вегетарианизмът и веганизмът са станали същинското верую на младото потомство. Meжду 2016 и 2020 година броят на веганите в страната е скочил двойно и през днешния ден над 5% от младите не ядат месо.
Не е нещо, което Марк Твен би разпознал, в случай че можеше да го види и опише през днешния ден. Особено за страна, където безкрайното многообразие от наденици през вековете се е трансформирало в един от културните знаци.
Текстът е част от бр. 118 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ